Начало
 
 

Елена Йончева е нужна за България на европейската сцена

21.03.2019 /13:12 | Автор : Жоржета Пехливанова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Жоржета Пехливанова

Дипломатката Жоржета Пехливанова, оглавявала посолството ни в Каракас преди закриването му през 2012 г., разказва свои преки впечатления от снимането на два филма на известната българска журналистка във Венецуела и Колумбия

Като международник и дипломат ще кажа, че журналистката с огромен международен опит и влияние Елена Йончева е нужна за България на европейската сцена. Тя е български журналист от висока класа, с международен авторитет, известност и с индивидуален почерк, който понякога не се харесва на средностатистическата аудитория.

С упоритост, последователност и всеотдайност в нейната високоотговорна професия, не е леко. Аз съм видяла Елена Йончева на международен терен в действие и смятам, че е от значение да го споделя с обществото с факти и без хвалби.
Елена Йончева направи два филма - за Венецуела и Колумбия - в най-напрегнатия период от историята между двете южноамерикански съседни държави. И то в период, когато ги оглавяваха двамата „костеливи“държантици Уго Чавес и Алваро Урибе, антагонистични политици, всеки със собствено кредо.

След десет срещи и разминавания през 2007 г. се срещнаха в имението „Ато Гранде“ - „Голямата колиба за сговор на овчарите“, подарена от Симон Боливар на генерал Сантандер за „свободата на Колумбия“, и заровиха томахавката в името на хуманни цели. Да бъдат спасени заложници, отвлечени от левите бунтовници от ФАРК, както и да бъдат спрени убийствата в граничния регион от 2200-километровата граница между двете съседни страни - убийства, извършвани от десни колумбийски паравоенни формирования.

Венецуелският президент Уго Чавес, определен от колумбийския ръководител Алваро Урибе за „посредник и гарант“ в хуманитарната размяна, бе победителят. Но това не винаги се харесва. В историята също – освободителят Боливар и генерал Сантандер се разделят завинаги след победата. След „хуманитарната размяна“ 200 години по-късно, Урибе и Чавес стават смъртни врагове...
Ето в такава напрегната политическа ситуация през ноември 2006 г. в Каракас пристигна българската телевизионна журналистка Елена Йончева с цел да направи филм за президентската кампания на Уго Чавес във Венецуела. Беше предвидила след това да пътува и до Колумбия за втория си филм в региона.
Екзотиката и конфликтите винаги са привличали телевизионните журналисти - и днес, и преди. Елена Йончева пристигна само с един френски оператор. Предварително, по електронен път, с нея бяха уточнени някои подробности и нейни желания. Бях помолена и се отзовах да й помогна по време на престоя й - както в ангажиране на хотел, така и в общи линии за програмата й.

Искам да отбележа, че ценя професионализма на Елена Йончева и с голямо желание откликнах на нейната молба за съдействие, предоставяйки й всички мои току-що създадени контакти, тъй като само от броени месеци бях в този сложен и пулсиращ от събития регион.

Главната й цел бе среща с президента Уго Чавес в качеството му на кандидат за нов управленски мандат. За съжаление, Чавес от август 2006 г. бе вече в президентска кампания и бе декларирал публично, че е преустановил всякакви интервюта като действащ президент.
За да се информирам дали Чавес би се съгласил все пак на срещи с по-известни журналисти, говорих с двама-трима латиноамерикански посланици, които ми казаха, че Чавес ще даде само едно-единствено интервю на латиноамерикански журналист и това е мексиканска журналистка, която е и наблюдател на изборите. Но дори и пред нея ще говори чак след като встъпи в длъжност, ако бъде избран.

Попитах също испанския посланик, Раул Мородо, както и руския посланик Михаил Орлович, дали техни журналисти-международници ще имат възможност да интервюират Чавес, та макар и след изборите. Орлович ми отговори: „Абсурд. Той отказа на най-големия руски ежедневник интервю.“

Въпреки „табуто“, аз продължих да настоявам за среща на Елена с Чавес. Използвах връзките си с министърката на жените Мария Леон, говорих с министър Нерваес, отговарящ за програмата на Чавес, разговарях с генералите му, които бяха постоянно с президента Чавес, и ги молих за съдействие по изключение. Няколко пъти ходих до кабинета на президента в двореца „Мирафлорес”, чийто началник тогава беше брат му, министър Адам Чавес, днес посланик в Хавана. Но без резултат.
Тогава за първи път влязох в президентския дворец „Мирафлорес”, седалище на правителството на Венецуела. Министър Адам Чавес разполагаше с оскъдно време в разгара на кампанията. Въпреки това той ме прие и увери, че българската журналистка е много известна с нейните репортажи в Ирак и е сред първите, които Чавес, ако бъде преизбран, ще приеме за интервю, но сега не може и това не е редно. Думата на Чавес не става на две...
Елена Йончева успя все пак с немалко мое съдействие да заснеме доста материал. Специално за нея бе осигурен хеликоптер лично от министъра на петрола Рамирес, за да посети долината на река Ориноко, където са най-големите петролни залежи на Венецуела. Тя проведе срещи и с полицейския синдикат, и с един от кметовете в голям Каракас, син на вицепрезидента В. Ранхел. Посети и най-бедните квартали, където се правят неимоверни усилия населението да яде три пъти на ден - нещо, което нехайството на предишни режими беше превърнало в рядкост.
Венецуелското външно министерство я обслужваше като ВИП гост  и журналист като й осигури постоянна охрана за сигурност по време на кампанията и достъп до трибуните на чуждестранните журналисти, които отразяват митингите в Каракас. Предоставена й бе също лека кола за по-голяма маневреност из Каракас и околностите. С една дума, към Елена Йончева Венецуела се отнесе изключително внимателно. Но без интервю от президента Чавес. Това я огорчи, сигурна бях, но беше извън нашите възможности. Елена трябваше да остане още месец поне, но сроковете за филмите я притискаха силно и тя замина за Богота за следващия филм за Колумбия.
Междувременно чрез почетния ни консул в Богота д-р Карлос Уманя се погрижих и за програма по престоя й там. Чрез посланика на Колумбия във Венецуела - Варгас, личен приятел на колумбийския президент Алваро Урибе, бе уговорена среща с държавния глава по време на т. нар. изнесени извън столицатата негови социални съботни срещи с населението в една колумбийска област.

За целта се наложи писмено да представя българската телевизионна журналистка на президента Урибе, за да има достъп на срещата. Но Елена Йончева реши да остане още няколко дни в Каракас, за да почака за евентуална среща с Чавес, така че отложи датата на пътуването си за Богота.

По-късна тя поиска повторно среща с президента Урибе, но, за съжаление, това вече не можа да се осъществи. В Богота я свързах с групата български музиканти, които от дълги години работят в Колумбийската филхармория. Уредена й бе и среща с други наши сънародници, които живеят в Богота, за да й съдействат по програмата.

На нейно разположение бе и почетният ни консул д-р Уманя, влиятелен потомствен адвокат в Богота. Йончева замина за Богота ненадейно , но след като беше посрещната от нашия почетен консул д-р Уманя, ми се обади за допълнително съдействие за филма.
Разбрах, че са били излъчени и с успех и двата нейни филма - и за Венецуела, и за Колумбия - по националната ни телевизия. Сигурна съм, че ги е направила с нужната вещина и реализъм.

Всички тези спомени вече съм ги разказвала в книгата ми „Магията Латинска Америка“ (2011 г.).
Не се съмнявам, че като европейски депутат Елена Йончева ще бъде полезна за каузата на България и за каузата на БСП. В новия европарламент ПЕС също ще има нужда от едно политическо острие като Елена, за да се промени статуквото в ЕС.

Ще добавя, че от „кройката” на реализиралите се и силни жени, също като Елена Йончева, е и Ирина Бокова. Този тип жени са трудни, но незаменими хора, макар да заплащат висока цена в обществото, където винаги се оформят групи от техни привърженици и противници.

След номинацията на Елена Йончева за водач на евролистата на БСП за изборния евровот на 26 май се проградна и сравнението, че Ирина Бокова и Сергей Станишев са най-известните българи зад граница. Намирам сравнението за твърде еднопланово, за да не кажа глупаво.
Ирина Бокова и до днес е сред първите 10 най-влиятелни жени на планетата по световни социологически изследвания. Тя премина ранговата стълбица на дипломат от кариерата и като такава се наложи в световния дипломатически елит с нейните качества – познание, такт, езикова грамотност... и стигна върха, който никой друг международник досега от България не е заемал по важност в световната организация ООН, тоест позицията веднага след генералния секретар. Със статут на негов заместник, Бокова управлява 10 години като генерален директор ЮНЕСКО, организацията на ООН за образование, наука и култура, която е с най-голяма численост в рамките на ООН и с отделен щат чуждестранни представители с ранг посланици на страните-членки от цял свят.

Затова сравнението Станишев-Бокова е непрофесионално, престижът на двамата е различен.
Ирина Бокова бе най-добрият кандидат за генерален секретар на ООН, но не бе избрана през 2016 г. по вина на българската страна. Препъна я българското невежество в правителството ни и непознаване на световната организация, на езика, на който се говори, на политиките й и стила, които се прилагат в този затворен висш дипломатически кръг, наречен ООН.

Не спечели Ирина, но загуби България, загуби т.нар. група на източноевропейските страни в ООН, загуби световната организация. Не говоря наизуст - от първия до последния ден на кампанията на Ирина Бокова останах с нея като нейна колежка, без да я предам...
Три години по-късно много привърженици – страни, политици, дипломати, съжаляват, че Бокова не стана генерален секретар. Ирина Бокова щеше да е по-успешният водач в тази сложна международна обстановка, щеше да е по-силна в налагане на спазването на международното право и залегналите в Устава на ООН правила като висш дипломат в ООН.

Португалецът Антонио Гутериш е от друга кройка, от кройката на Сергей Станишев и партийното движение го издига и на международния фронт, а не професията му.

Бокова не може да бъде скрита за България в предстоящите политически и управленски рокади, защото тя е реалност с огромна подкрепа в българското общество. Тя продължава да работи в елитна група световни дипломати и политици на международния фронт за мира, против насилието, за решаване на тежките миграционни въпроси, защитавайки основните цели на Устава на ООН, канена е като участник и лектор на световни конференции, форуми, срещи, дипломатически академии и университети.
В Европейския съюз след майския евровот не предстои само смяна на караула, а и на управниците, налага се промяна, скъсване със статуквото, отчитайки грешките на досегашния евроелит, който отдалечи Евросъюза от неговите основни ценности за народите.

Плашещото е, че „замразените политически клетки“ на крайната десница в Европа, които 72 години след разгрома на фашизма се бяха сгушили и „спяха“ под крилото на десни партии, в много европейски страни днес са активирани и са устремени да увеличат присъствието си в Европарламента.

Ето защо са тъй съдбовни предстоящите евроизбори. И ето защо и за всекиго от нас е важно как и за кого ще гласуваме в тях. От това зависи в каква Европа и в каква България ще живеем.

 

Сподели в
 

Няма да забравя с какво всеобщо възмущение навремето целокупният български телевизионен зрител посрещна решението на ръководството на БНТ да „модернизира” по европейски и световен тертип заставката на „По света и у нас”, като замени живото, действено въртяшо се земно кълбо като символ на събитията през деня, с друг модерен, статичен дизайн. Тогава неспокойният дух на Тамара Джеджева избухна, мисля, че беше по времето, когато работехме в „Поглед”, с гневната филипика „Върнете ни кълбото!” И то отново се завъртя пред очите ни...

16.09.2019/19:11

Справедлив, но едностранчив е гневът срещу премиера заради отвинтената апаратура, която да попречи на журналистите да задават въпроси на общата му пресконференция с новата шефка на ЕК. Гостенката е не по-малко оплескана от „любезността” на домакина. И тази дама ще брани свободата на словото в Брюксел?!

03.09.2019/16:34

В тия редове няма да прочетете и дума за частните телевизии и радиостанции. Те си имат чорбаджии и – решат ли – могат да си излъчват каквито щуротии им хрумнат. Най-страховитото, което може да ги сполети, е да платят някой и друг лева глоба...

31.07.2019/18:28

Като тазгодишна носителка на това отличие, връчвано от БСП, недоумявам от последвала статия срещу мен от ръководните среди на същата партия. В нея думите ми след моето награждаване са изопачени, а казаното от мен е определено като „провокация”. Само защото съм посмяла откровено да споделя свое мнение за важни обществени процеси. А уж точно заради това са ме наградили...

31.07.2019/11:42

Парламентът сложи точка на още едно свое просто изречение. Избра за член на СЕМ поредната калинка-малинка, съгласила се да съдейства за компетентното регулиране на медийната среда у нас.

20.07.2019/16:48
 Реклама

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

По повод ареста на фоторепортера Веселин Боришев при изпълнение на журналистическите му задължения и по повод кризисната ситуация около радиоводещата Силвия Великова, председателката на УС на СБЖ Снежана Тодорова настоява да бъде даден ход на внесените от над две години в НС предложения на СБЖ за законодателни промени в защита на свободата на словото, журналистическия труд и журналистическите права.

14.09.2019 /20:51

По повод ареста на бившия главен редактор на в. „Дума” Юрий Борисов на 9 септември и повдигнатото на 10 септември обвинение за шпионаж срещу бившия издател на същия вестник Николай Малинов, председателят на УС на Съюза на българските журналисти Снежана Тодорова заяви пред сайта на СБЖ следното:

10.09.2019 /20:13

В Деня на международната журналистическа солидарност председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова припомня заветите на чешкия журналист и антифашист, екзекутиран от Гестапо на 8 септември 1943 г., и апелира за единение на всички, на които са скъпи свободното слово, морала, хуманността и мира.

08.09.2019 /18:35

 Мнения

Няма да забравя с какво всеобщо възмущение навремето целокупният български телевизионен зрител посрещна решението на ръководството на БНТ да „модернизира” по европейски и световен тертип заставката на „По света и у нас”, като замени живото, действено въртяшо се земно кълбо като символ на събитията през деня, с друг модерен, статичен дизайн. Тогава неспокойният дух на Тамара Джеджева избухна, мисля, че беше по времето, когато работехме в „Поглед”, с гневната филипика „Върнете ни кълбото!” И то отново се завъртя пред очите ни...

16.09.2019 /19:11 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

Справедлив, но едностранчив е гневът срещу премиера заради отвинтената апаратура, която да попречи на журналистите да задават въпроси на общата му пресконференция с новата шефка на ЕК. Гостенката е не по-малко оплескана от „любезността” на домакина. И тази дама ще брани свободата на словото в Брюксел?!

03.09.2019 /16:34 | Автор: Къдринка Къдринова

 
 

В момента онлайн: 39 гости

Бързи връзки