Начало
 
 

За края на Би Ай Ти, или как всичко завърши "както обикновено"

15.08.2018 /17:25 | Автор : Симона Костадинова | Източник: offnews.bg Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


От няколко месеца телевизия Би Ай Ти върви бавно и почти безшумно към своя окончателен край. А единственото обобщение, което може да се направи за медията, е "тръгна както трябва, но в крайна сметка завърши както обикновено". И не, не става дума за намеренията на новия собственик Мирослав Янев, които прозираха от самото начало.

Би Ай Ти започна добре, премина през няколко етапа, а накрая последва съдбата на няколко други медии, чийто алтернативен глас беше заглушен с промяна в собствеността.

След днешното отворено писмо на малкото останали журналисти в телевизията, в което казват, че от месеци не са си получавали заплатите, а собственикът се е покрил, един въпрос виси със страшна сила: защо купуваш телевизия, ако нямаш достатъчно пари, за да я поддържаш? Отговорът изглежда все по-ясен и не е свързан с желанието да си спасител на медии, както той го представяше пред екипа, а точно обратното. Намеренията му прозираха и от решението му в първия ден след публичното обявяване на смяната на собствеността на телевизията (но преди сделката да е финализирана), а именно - да спре безцеремонно всички предавания без спорта и новините. Последните отскоро също не се излъчват в ефира.

Така от месеци в Би Ай Ти е настъпило пълно безвремие, а тишината е оглушителна, което е окончателният и тъжен край на една добра идея. Тук обаче ситуацията е малко по-различна от тази на други медии, чийто глас беше заглушен. Причината - няколкото интензивни етапа, през които мина медията за краткото си съществуване. В началото телевизията тръгна силно заради желанието да създава качествено съдържание. Тя беше алтернатива в телевизионния ефир, а концепцията ѝ беше да е мост между българите в чужбина и тези в страната. Началната идея обаче беше забравена, след като Сашо Диков стана програмен директор и промени концепцията и съдържанието на предаванията, но критичните дискусии в ефира все пак не изчезнаха. А оглушителното мълчание в телевизията след продажбата е пореден тревожен сигнал за медийната среда в България. 

Какво става в Би Ай Ти през последните месеци? 

От покупката на телевизията през февруари тази година журналистите и служителите в медията не си получават заплатите редовно, а и досега не са им изплатени възнагражденията за юни и юли. От месеци журналистите напускат медията, а тези, които още са в нея, очакват окончателното ѝ закриване. Очакванията са, че обещаният проект за "рестарт" и мащабни промени в телевизия никога няма да бъде изпълнен. 

Преди новият собственик Мирослав Янев да се "покрие", той е имал няколко спорадични срещи с екипа и то по тяхно настояване. На тях се повтарял един и същи рефрен - че чака пари и нов проект ще има. Казал, че "скоро" ще се разбере каква е съдбата на телевизията, но това все още не е станало официално. 

Първоначалната идея за нова програмна схема трябваше да е факт още през март, но вероятно въобще няма да види бял свят и телевизията ще бъде закрита. 

В края на юни Янев все пак е разкрил състоянието на телевизията пред хората, които тогава били в нея - около 30 души. Обяснил, че има проблем с финансирането и медията може да бъде закрита. Обявил обаче, че от повече от месец насам се опитва да намери ново финансиране. 

През май пък собственикът казал пред екипа, че е имал уговорка да продаде проекта "на зелено" през септември, а евентуалният купувач е български телеком. Договорката обаче се провалила, защото медията от месеци е без програмна схема и "интерактивният проект", който Янев лансира, така и не тръгна. Според неофициална информация телевизията, която трябваше да започне да излъчва новата си програма преди месеци, е трябвало да бъде продадена на bTV като онлайн проект.

Скоро след продажбата в телевизията се появили нови хора, трескаво се подготвяла нова програмна схема. Всеки ден Янев събирал на срещи част от екипа, за да обсъждат новия облик на медията. Това продължило до първата среща през май, на която собственикът признал, че има проблеми с финансирането.

През последните месеци той променял идеите си за развитие на медията. Първо признал, че вероятно промяната няма да е толкова мащабна, а после дори представил идея телевизията да се превърне в телешоп.

Как се стигна до тук?

Мирослав Янев е собственик на Би Ай Ти от февруари 2018-а и още тогава се появиха съмнения, че телевизията ще бъде закрита. Тогава братята Павел и Румен Вълневи продадоха медията на създадената през ноември 2017 година компания "Интерактив ТВ Системс България" АД, която е собственост на Янев. Стойността на сделката така и не беше обявена.

"Пазарът в България е особен – телевизионният е съсредоточен в мейнстрийма, а рекламата е насочена натам. Ако съдя по ситуацията в САЩ, където живея, а и в Европа, за кратко време и тук ще се установи, че малките медии са задължителна част от избора на гражданите. Те дават глас на хората извън статуквото, носят плурализъм и демокрация. Но вече не съм в позиция да раздавам съвети", каза в писмото си по повод продажбата предишният собственик Павел Вълнев и добави, че новият собственик няма да сгреши, ако уважи и съхрани свободата и независимостта, които екипът е имал досега.

А първото нещо, което направи новият собственик, беше да спре всички предавания без новините и спорта. Обяснил действията си пред тогава значително по-големия екип по два начина - първо, че е ядосан на старите собственици братя Вълневи, защото са съобщили за сделката преди тя да е финализирана, а после, че не иска екипът да губи време за досегашните предавания, защото иска цялостна промяна в концепцията на медията и предпочита хората да се концентрират върху това. След това той изнесе цялата техника от студиото в София под претекст, че ще има изцяло нов виртуален сет, но ремонт така и не започна.

Действията му предизвикаха притеснения, че целта е критичните и свободните дискусии в ефира да спрат. Оттогава досега телевизията продължава да излъчва повторения на стари предавания и така и не започнаха нови.

Малко след продажбата стана ясно, че в управлението на телевизията влиза Веселин Иванов. Преди това Иванов беше главен редактор на сайта "Правен свят", който след промяната в собствеността промени и редакционната си политика - медията спря да е критична към проблемите в съдебната система. Иванов е бил медиен съветник на вицепремиера по правосъдните въпроси в правителството "Орешарски". Опасенията на част от тогавашния екип бяха, че именно Иванов ще определя темите в телевизията занапред.

След смяната на собствеността е започнало бавенето на парите, като дори се стигна до проверка от Инспекцията по труда. А междувременно Миро Янев е обявил, че пред всеки в телевизията има три пътя - да продължи да върши работата си, да започне да се занимава с друго в телевизията или да бъде освободен. По информация на OFFNews обаче по време на срещите с хората от предаванията той казвал на всеки екип, че харесва работата му и иска да продължат да са част от телевизията.

За последните месеци обаче работещите в телевизията значително намаляха. От февруари досега много от журналистите, които бяха в медията преди продажбата, си тръгнаха и продължават да напускат. Някои по собствено желание, а други бяха уволнени или съкратени.

Кога Би Ай Ти спря да е това, за което беше създадена?

Телевизия Би Ай Ти започна да излъчва на 14 септември 2015 г. Проектът обаче съществува от по-рано. През юли 2013 година медията беше създадена като онлайн телевизия. Тя беше насочена към българската емигрантска общност. Доскоро медията имаше студиа в София и в Чикаго. До окончателното затваряне на нюзрума в САЩ, което стана в началото на март, шеф на екипа там беше звездата от CNN Ралица Василева. От 2015 година основен консултант на проекта беше бившият директор на Ефир2 на БНТ и прессекретар на президента Петър Стоянов Нери Терзиева. 

Бързо след създаването си Би Ай Ти успя да се наложи като сериозна, макар и малка медия. Година и половина след създаването си, за президентските избори през 2016 година, тя направи предизборни студиа с кандидатите на всички основни партии. Въпреки това телевизията не привличаше достатъчно рекламодатели и се издържаше от братя Вълневи.

За това, че те искат да продадат Би Ай Ти, се заговори много преди да го направят. Първите слухове се появиха още през март 2017 година. Тогава те официално отрекоха информацията. Месец по-късно обаче последва промяна в ръководството и насочеността на телевизията. Като нов програмен директор беше представен Сашо Диков. Тогава собствениците обяснили пред екипа, че целта е да се даде възможност на Диков да вдигне рейтинга на телевизията, за да може да има рекламодатели и да не е на такава загуба.

Той обаче не пое поста официално веднага. Преди това по време на "пробния си период" представи на собствениците своя програмна схема, която залага силно на живи излъчвания на пресконференции и предвижда създаването на нови лайфстайл предавания. Темата за българите в чужбина почти изцяло изчезна от ефира на телевизията. Обяснението е било, че рейтингите се мерят в България, а хората в страната не се вълнуват от проблемите извън нея. 

Предаването "еМисия България", което първоначално имаше за цел да представя проблемите на българите у нас и в чужбина и сериозни вътрешнополитически разговори, започна да се пълни само с теми от страната, а новото ръководство е настоявало да се включват повече лайфстайл теми като конкурса "Мис Силикон". Хора от тогавашния екип на "еМисия България" разказаха пред OFFNews, че е имало и случаи на спрени гости и теми. От екипа на новините обаче подчертават, че не е имало намеса в съдържанието на емисиите.

Сутрешният блок на телевизията "Жива връзка", който се излъчваше едновременно от София и Чикаго и съществуваше около половин година, беше спрян. По това време Нери Терзиева се отдръпна от телевизията.

Диков официално пое поста, когато Ралица Ковачева - програмен директор на Би Ай Ти от 2015 година, си тръгна през май 2017 година. След смяната на ръководството много от журналистите в медията напуснаха. Тогава по Би Ай Ти започнаха предаванията "Без задръжки" на Наталия Кобилкина, "Карамел" и "Шоуто на играчите".

"Това вече не е телевизията, в чието създаване участвах и от която можех да съм част с чисто сърце и съвест. Време е за нови идеи и нови предизвикателства", написа тогава Ковачева във Фейсбук.

През ноември 2017 година Люба Кулезич беше уволнена от телевизията. Обяснението на собствениците беше, че тя е направила в ефир неуместни и неверни коментари за промяна в редакционната политика на телевизията. Въпреки че беше близка с Диков, той остана програмен директор и след това - до продажбата на телевизията.

Така след всички етапи, през които мина телевизията, дори да не бъде закрита, тя няма да има нищо общо с идеята "Би Ай Ти".

м.л.

Свързани:

След продажбата на BiT - спряха заплатите и новините, собственикът се покри

Дата: 15.08.2018

Сподели в
 

Никоя власт, както и да се самовеличае, не понася, не търпи Свободното Слово на Свободния Човек. Истината е драматична. За журналистиката. За журналистите, където и да са. Във времето и в пространството.

15.01.2022/20:06

Решението на английския Върховен съд, което проправя пътя за екстрадицията на разобличителя от "Уикилийкс", ще затрудни още повече журналистите да търсят отговорност от мощни държави като САЩ, пише известният анализатор Джонатан Кук в изданието "Middle East Eye".

12.12.2021/09:11

"Борисов разбра, че трябва да овладее медиите и го постигна с помощта на Пеевски, който купи една част официално, една част неофициално. Някой ще повярва ли, че Блъсков с лични пари е купил вестник "Труд"?" , коментира журналистът Иван Бакалов, интервюиран от Лили Маринкова.

08.12.2021/12:16

По повод Деня на народните будители и Деня на българската журналистика публикуваме статията на Христо Ботев "Наместо програма", излязла в брой 1 на в. "Дума на българските емигранти" на 10 юни 1871 г. Вече 150 години огнените му думи звучат все актуално...

01.11.2021/08:58

Известният журналист Иван Бакалов разказа във Фейсбук за изумила го реакция на наши студенти отпреди години към предложение да изпробват методите на работилия "под прикритие" германски журналист разобличител Гюнтер Валраф.

03.10.2021/20:33

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Роден на 31.12.1931 г., но записан в кръщелното на 01.01.1932 г., "за да мине в следващия набор за казармата", както обяснява самият Димитри Иванов - още с това начало в живота си той излиза от всякакви стандарти, за да стигне до днес такива професионални и човешки висини, каквито средният съвременен кръгозор изобщо няма капацитет да фокусира.

11.01.2022 /20:20 | Източник: СБЖ/dimitriivanov.com

През 2022-ра ще се навършат 30 години, откакто загубихме изтъкнатия фотограф Тодор Славчев, запечатал в образи и голяма част от историята на СБЖ. Нека си спомним отново за него и да отдадем дължимото на забележителния му принос във фотографията.

31.12.2021 /19:07 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

Университетска изследователка от Хонконг предлага обширен анализ на приноса за възраждането на журналистиката на фактите от страна на филипинската журналистка и издателка Мария Реса, която тази година бе отличена с Нобелова награда за мир заедно с руския си колега Дмитрий Муратов.

16.12.2021 /16:13 | Автор: Проф. Юен-ин Чан | Източник: gijn.org

Известният френски журналист, писател и интелектуалец с националистически дискурс Ерик Земур обяви официално, че влиза в надпреварата за президент на Франция на изборите догодина и ще се опита да „изсели“ Макрон от Елисейския дворец. Новината обиколи всички световни информационни агенции, след като Земур с летящ старт обяви кандидатурата си.

05.12.2021 /09:39 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

В новия том VII на „Известия на бургаския музей“ е публикувано изследването на журналистката Диана Славчева „Бургаската преса в годините от Освобождението до 1944 г.“

18.01.2022 /13:10 | Източник: СБЖ

Медийната мрежа в област Силистра в миналото е представлявала богата палитра. Понастоящем - скромна, но от сърце

01.10.2021 /19:06 | Автор: Йордан Георгиев, Марин Минев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Второ знаково отстраняване от в. „Дума” на емблематична журналистка в рамките на два дни буди сериозна тревога за нови нива в посегателството над свободата на словото и правата на журналистите в България. Редно е и правителството да се произнесе, защото тревожните действия идват от сила, представена в него.

14.01.2022 /16:16

Апелираме към колегията да се присъедини към петицията в защита на Велиана Христова и към други солидарни действия, с които заедно да отстоим свободата на словото и журналистическите права.

13.01.2022 /15:57

Компетентните органи трябва да реагират незабавно на информацията за заплаха срещу главния редактор на BIRD Атанас Чобанов. В световен мащаб острата реакция срещу посегателства над журналисти също е мерило за демокрацията – от погромите срещу медии в Казахстан до разправата с разобличителя от „Уикилийкс” Джулиан Асандж

10.01.2022 /08:57

 Мнения

„Чистката” във в. „Дума” е опасен симптом и за правата на журналистите, и за обществената търпимост към посегателства срещу критични гласове.

19.01.2022 /12:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Такава ни е съдбата – да бъдем глашатаи на истината. Няма да сме журналисти, ако търсим нещо друго в професията и в живота. А те ни поставят пред изпитания...

26.12.2021 /16:00 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 24 гости

Бързи връзки