Начало
 
 

Свободата на словото е вредна - особено в парламента

13.05.2018 /12:21 | Автор : Светослав Терзиев | Източник: Сега Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Авторът Светослав Терзиев е д-р по журналистика и член на УС на СБЖ

Знаете ли, че медиите са се разпасали и плачат за още по-голяма държавна регулация? А правите ли разлика между свобода и слободия в медиите?

Медиите пък схващат ли, че сами са си виновни за окаяното състояние? "Репортери без граници" защо си пъхат носа където не им е работа и съчиняват неверни класации?

Ако ви кажат, че подобни разговори се водят в парламент, може да помислите, че става дума за Габон или друга африканска държава.

Само че Габон ще се обиди, защото репертоарът е от заседанието на българското Народно събрание в четвъртък.

Миналата година Габон бе на 108-о място по свобода на словото в охулената у нас класация, а България се нареждаше точно зад него - на 109-о място. Тази година Габон пак е на 108-о място, защото си е все същият, а България отиде на 111-о място заради продължаваща деградация.

От дискусията, предизвикана заради отчета на СЕМ, се разбра, че пропадането продължава. Само Делян Пеевски да бе виновникът - с цяла каца мед да го намажеш корпулентно, - но ето че неговите съмишленици са се разроили като оси в парламента и се надпреварват да си подават реплики срещу журналистите.

"Аз съм притеснен за самите журналисти

Кой български политик забрани свободата на словото? Дайте, аз ще го линчувам. Аз съм се борил за тази свобода през 1991-1992 г.", обърна се пламенно към депутатите председателят на комисията за култура и медии Вежди Рашидов (ГЕРБ).

Веднага ще му помогнем, но нека не прибягва към линч, за да не ни обвинят в подбуждане на омраза и насилие. За негово сведение борбата за свобода на медиите не свърши през 1991-1992 г. Самият той е казвал, че знае как по времето на тройната коалиция на Сергей Станишев (БСП, НДСВ и ДПС) съдбата на българските медии бе решена на "една маса, върху която се въртят много пари".

Достатъчно е да си спомни няколко от имената на седящите около масата и да ги огласи. И това ще свърши работа, за да пристъпим към идентифициране на виновниците.

"Проблемът е във вас" -   

обърна се към журналистите премиерът Бойко Борисов в интервю за Нова телевизия преди седмица и така подаде тон за последната дискусия. Той звучеше като ручило на гайда в почти всички изказвания.

Тома Биков от ГЕРБ, който дори се представя за бивш журналист, направи забележително изказване от името на управляващите:

"Често бъркаме качеството на журналистиката със свободата на словото. Тази класация (на "Репортери без граници" - б.а.) е манипулативна, тази класация не е меродавна. Какво означава убити журналисти - означава всички останали да си сложат автоцензура, а няма по-голям удар по свободата на словото от това (като в Малта и Словакия, които са по-напред в класацията от България - б.а.). Журналисти казали, че нямали свобода на словото - ми да излязат по телевизията и да кажат как ги притискат техните собственици! А не с анонимни интервюнца." 

Драги колега, бих се обърнал към Биков, ако въобще заслужава да го смятам за колега. Качествена журналистика не вирее без свобода на словото. Защо в България през последните години почти изчезнаха имената на журналисти, които могат да се запомнят с нещо - ами точно заради неспирното орязване на свободата на словото.

По тази причина класацията на "Репортери без граници" отразява обективен процес и не е манипулативна. Други държави, където са убити журналисти, са класирани по-напред, защото

в България убиват направо на цялата журналистика  

А отделните журналисти като физически лица престанаха да бъдат интересни. Правилно е забелязал Биков, че те стигат максимум до "анонимни интервюнца".

Тези "интервюнца" се пишат много често извън редакциите и се спускат наготово за публикуване, където послушни редактори или фиктивни собственици имат грижата само да ги разположат на страниците или сайта си. Затова редакциите вече са почти празни, а журналисти не се търсят. 

Професията е подменена от пиар, защото властта обича да се обгражда с пиари. Такава е и настоящата председателка на СЕМ София Владимирова, която пожела нейните регулаторски функции от името на властта да се разпрострат върху интернет изданията.

Пиарът се изучава във факултетите по журналистика и малцина схващат разликата между двете професии.

Накратко, пиарът е опакото на журналистиката 

Той е като фризьорството или естетическата хирургия - главната му задача е да разкрасява онзи, който му плаща (и понякога да очерня поръчково онзи, който прави въртели). Това също е обществена услуга, но не е журналистика, чието предназначение е да служи на обществото като пазител на неговото основно човешко право на информация.

Друг е въпросът, че когато обществото отказва да финансира журналистиката, тя лесно попада в ръцете на онези, които имат интерес да я издържат, за да го манипулират. Точно в този момент тя минава под дъгата и се превръща в пиар.

Което пък обяснява защо убийството на журналистиката става почти винаги с участието на властта - скрито чрез тайно финансиране или открито чрез държавна регулация.

За да не изглежда, че само управляващото мнозинство гази свободата на словото, нека видим какво мисли по същия въпрос опозицията, чието съществуване се оправдава от амбицията един ден да стане управляваща и да предложи алтернатива.

Депутатът от БСП Антон Кутев разви следната забележителна мисъл: В България има 2 обществени медии, контролирани пряко от властта (БНТ и БНР), но на тях се падат 3% от пазара. "Какво правим с останалите 97%? Те гарантират ли върховенството на закона, културното, образователното и детското съдържание - нищо такова не правят. Нямат и задължението да го правят, защото те работят за печалба", подчерта Кутев. Той сам се опроверга, щом стигна до

въпроса за финансирането на медиите: 

"Целият рекламен пазар в България е по-малък, отколкото е бюджетът на двете най-големи телевизии. Ако това е така, за каква свобода на медиите говорим? По финансирането на медиите в България има голям проблем и затова те стават зависими".

Сега депутатът трябва да избере едно от двете си твърдения, за да разберем какво иска: държавна регулация за "останалите 97% от медиите", защото всички трябва да носят еднаква отговорност пред властта, или държавна регулация за всички, защото така или иначе държавата им сипва дажби в хранилките.

Като теглим чертата на парламентарната дискусия, бих се обърнал и към невидимите участници в него:

- Драги Борисов, Цацаров и Пеевски, подписвайте си статиите, които спускате във вестниците и сайтовете. Щом толкова много държите на журналистиката, придържайте се към първата европейска Харта за професионалните задължения на журналистите, приета във Франция през 1918 г. Нейният чл. 1 гласи:

"Журналистът, който заслужава да се нарича така, носи отговорност за всичките си писания, включително и анонимни".

Когато твърдите, че журналистите сами носят отговорност за съдбата си, поне не изключвайте себе си.


 

Сподели в
 

Никоя власт, както и да се самовеличае, не понася, не търпи Свободното Слово на Свободния Човек. Истината е драматична. За журналистиката. За журналистите, където и да са. Във времето и в пространството.

15.01.2022/20:06

Решението на английския Върховен съд, което проправя пътя за екстрадицията на разобличителя от "Уикилийкс", ще затрудни още повече журналистите да търсят отговорност от мощни държави като САЩ, пише известният анализатор Джонатан Кук в изданието "Middle East Eye".

12.12.2021/09:11

"Борисов разбра, че трябва да овладее медиите и го постигна с помощта на Пеевски, който купи една част официално, една част неофициално. Някой ще повярва ли, че Блъсков с лични пари е купил вестник "Труд"?" , коментира журналистът Иван Бакалов, интервюиран от Лили Маринкова.

08.12.2021/12:16

По повод Деня на народните будители и Деня на българската журналистика публикуваме статията на Христо Ботев "Наместо програма", излязла в брой 1 на в. "Дума на българските емигранти" на 10 юни 1871 г. Вече 150 години огнените му думи звучат все актуално...

01.11.2021/08:58

Известният журналист Иван Бакалов разказа във Фейсбук за изумила го реакция на наши студенти отпреди години към предложение да изпробват методите на работилия "под прикритие" германски журналист разобличител Гюнтер Валраф.

03.10.2021/20:33

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Роден на 31.12.1931 г., но записан в кръщелното на 01.01.1932 г., "за да мине в следващия набор за казармата", както обяснява самият Димитри Иванов - още с това начало в живота си той излиза от всякакви стандарти, за да стигне до днес такива професионални и човешки висини, каквито средният съвременен кръгозор изобщо няма капацитет да фокусира.

11.01.2022 /20:20 | Източник: СБЖ/dimitriivanov.com

През 2022-ра ще се навършат 30 години, откакто загубихме изтъкнатия фотограф Тодор Славчев, запечатал в образи и голяма част от историята на СБЖ. Нека си спомним отново за него и да отдадем дължимото на забележителния му принос във фотографията.

31.12.2021 /19:07 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

Университетска изследователка от Хонконг предлага обширен анализ на приноса за възраждането на журналистиката на фактите от страна на филипинската журналистка и издателка Мария Реса, която тази година бе отличена с Нобелова награда за мир заедно с руския си колега Дмитрий Муратов.

16.12.2021 /16:13 | Автор: Проф. Юен-ин Чан | Източник: gijn.org

Известният френски журналист, писател и интелектуалец с националистически дискурс Ерик Земур обяви официално, че влиза в надпреварата за президент на Франция на изборите догодина и ще се опита да „изсели“ Макрон от Елисейския дворец. Новината обиколи всички световни информационни агенции, след като Земур с летящ старт обяви кандидатурата си.

05.12.2021 /09:39 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

В новия том VII на „Известия на бургаския музей“ е публикувано изследването на журналистката Диана Славчева „Бургаската преса в годините от Освобождението до 1944 г.“

18.01.2022 /13:10 | Източник: СБЖ

Медийната мрежа в област Силистра в миналото е представлявала богата палитра. Понастоящем - скромна, но от сърце

01.10.2021 /19:06 | Автор: Йордан Георгиев, Марин Минев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Второ знаково отстраняване от в. „Дума” на емблематична журналистка в рамките на два дни буди сериозна тревога за нови нива в посегателството над свободата на словото и правата на журналистите в България. Редно е и правителството да се произнесе, защото тревожните действия идват от сила, представена в него.

14.01.2022 /16:16

Апелираме към колегията да се присъедини към петицията в защита на Велиана Христова и към други солидарни действия, с които заедно да отстоим свободата на словото и журналистическите права.

13.01.2022 /15:57

Компетентните органи трябва да реагират незабавно на информацията за заплаха срещу главния редактор на BIRD Атанас Чобанов. В световен мащаб острата реакция срещу посегателства над журналисти също е мерило за демокрацията – от погромите срещу медии в Казахстан до разправата с разобличителя от „Уикилийкс” Джулиан Асандж

10.01.2022 /08:57

 Мнения

„Чистката” във в. „Дума” е опасен симптом и за правата на журналистите, и за обществената търпимост към посегателства срещу критични гласове.

19.01.2022 /12:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Такава ни е съдбата – да бъдем глашатаи на истината. Няма да сме журналисти, ако търсим нещо друго в професията и в живота. А те ни поставят пред изпитания...

26.12.2021 /16:00 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 24 гости

Бързи връзки