Начало
 
 

ПРИВЕТСТВИЕ

01.03.2018 /20:46 | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


от Фонда на потомците на героите от Руско-турската война 1877-1878 „Самарско знаме“ по повод 140-годишнината от Освобождението на България от османско иго

Скъпи братя и сестри!

някога великият поет Александър Пушкин беше казал: „Да се гордееш със славата на своите предци несамо е възможно, но и задължително: да не се уважават е срамно малодушие.“

И ето вече 140 години България и Русия се гордеят с безсмъртната слава на своите предци, воювали за освобождението на България през 1877-1878 година.

Още преди обявяването на Руско-турската война, руският народ беше потресен от жестоката разправа на турците с мирното население и страданието на българския православен народ. Много руснаци започнаха да се записват доброволци за участие в защитата на българите, в много храмове народът слушаше по време на проповедите за страшните събития и милосърдно се отзоваваше с пожертвованията и пишеше писма до императора с молба да помогне на християнския народ.

Писателят Иван Тургенев написа своето забележително стихотворение „Крикет в Уиндзор“ за невинно избитите български младенци. Фьодор Достоевски призовава в своя „Дневник на писателя“ да се помогне на Балканите.Много писатели, художници, общественици говорят за необходимостта да се помогне на българския народ.

Русия смяташе защитата на българските християни за дълг на честта и затова месец след обявяването на войната в нея се отправят членове на императорската фамилия – Александър ІІ заедно със своите синове – престолонаследника Александър Александрович (Александър ІІІ) и Владимир Александрович. 

Художници, писатели, журналисти, лекари, милосърдни сестри и доброволци от народа - всички се устремяват към България.

Много наши сънародници, участници в Руско-турската война 1877-1878, оставиха своите кости далеч от Русия – на българска земя.Много майки, годеници, родители не дочакаха своите близки…

Но българският народ съхрани много паметници за тези събития, отдавайки своето уважение към воювалите и паднали герои, осигурявайки на потомците им възможност да се гордеят със славата на своите предци.Гледайки на тези знаци на памет към предците, потомците на България и Русия знаят за техните подвизи, мъжество, великодушие, честност и чест, за чистотата и твърдостта на тяхната вяра и убеждения, за безкомпромисността на избора между доброто и злото, истината и лъжата, за незабравимостта на жизнените ценности на героите.

Кое накара руснаците да се застъпят за българите? Кое сближаваше нашите народи?

Вярата. Християнската вяра - беше надежден критерий за оценяване на техните действия, учеше на състрадание и мъдрост, на справедливост и безкористност. За тази вяра се отправяше на смърт многострадалният български народ, тази вяра вдъхновяваше руския народ да се притече на помощ на своите братя по вяра.

От една чаша се причестяваха воините по време на литургия преди боя, за мнозина от които той е бил последен.

Беше ли напразна тази жертва? Не, жертвата никога не е напразна, ако в сърцата на потомците израства благодарността…

Ето и днес е особен ден – ден на благодарна памет към освободителите. Свят ден, когато ние още един път си сверяваме живота по тяхната безкрайно висока мяра, отново оценяваме себе си дали така сме живели? И с надежда гледаме в бъдещето, че ако след 140 години народът помни своите герои, своето минало, значи и днес са живи идеалите и вечните ценности на предците ни.

Ще ценим тази свобода, подарена ни на такава скъпа цена, ще се стараем животът ни да отговаря на това.

И да си спомним думите на Блаженния Августин: „Основното е единството, спорното - свободата, а във всичко - любовта!“ И нека тези думи да станат определящи в отношенията между хората, между нашите братски народи.

Мир и благоденствие за българския народ!

Честит празник!

 

Президент на Фонда „Самарско знаме“  Ирина Каховска – Калитина

Духовен наставник на Фонда „Самарско знаме“ протойерей Владислав Каховски

От рода Калитини  - Дмитрий Логунов

От рода Верешчагини  - Александър Плевако

От рода Горталови  - Алексей Горталов

От рода Радецки - Олга Рунова

От рода Столетови  - Анатолий Столетов

От рода Игнатиеви  - Олга Чевска

От рода Шаховски  - Ирина Каховска  

    

 

 

 

Сподели в

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

872 дни - една цифра, пълна не само с героизъм, но и с много страдания, мъка и жажда за живот. Толкова дни жителите на Ленинград го защитават от фашистките окупатори и са били готови на всичко, за да не стъпи никога хитлеристки ботуш в града на Нева. От 8 септември 1941 г. до 27 януари 1944 г. продължава блокадата на града. 76 години след като се слага край на ада, не е забравен и подвигът на журналистите в Северната Палмира

26.01.2020 /15:44 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Имаше един лаф, който се беше превърнал в класика, но през последните години се позабрави - че България е страната на певците. Спокойно бих добавила към него и на виртуозните музиканти, които са нашите посланици на българската култура по света. Сред тях особено почетно място заема проф. Жени Захариева, чийто живот е отдаден на класическата музика и пианото.

26.01.2020 /15:37 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Родената в Токио през 1914 г. Цунеко Сасамото има следната рецепта за житейското си и творческо дълголетие: „Никога се оставяйте на мързела. Важно е да бъдете позитивни и да не се отказвате. Само се мобилизирате и гледате да оставате в крак с времето - така винаги ще продължавате напред.”

25.01.2020 /19:27 | Източник: random-times.com

На 8 април 2003 г. при американски обстрели по хотел "Палестина" и по бюрото на телевизия "Ал Джазира" в Багдад загинаха трима журналисти - испанец, украинец и йорданец. В тази несвършваща и до днес война в Ирак са убити около 400 журналисти, повечето иракчани, а общо цивилните жертви са над един милион. Справедливост за всичко това упорито търси с делото си срещу САЩ семейството на убития испански оператор Хосе Коусо.

23.01.2020 /12:47 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Експозицията е подредена на 1-ия етаж в западното крило на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” и може да бъде разгледана до 31 януари 2020 година. Представени са оригинални броеве от течението на списание „Знание” и други творби на големия възрожденец Любен Каравелов

27.01.2020 /15:53 | Източник: Национална библиотека

„Ако възприемем повествователния стил – който е и най-подходящ за тази тема – ще започнем с това, че началото бе положено преди малко повече от половин век. Тогава, в сякаш нереално далечната 1969-а, е сключено междудържавно споразумение между България и Съветския съюз – за българско участие в изграждането на крупни промишлени, жилищни и комунални обекти в СССР“ – така започва увлекателният разказ за митарствата на един български журналист в Русия – главният редактор на списание „Труд и Здраве" Никола Терзиев

23.01.2020 /10:56 | Автор: Никола Терзиев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Снежана Тодорова, председател на УС на СБЖ: „Състоянието на медиите и на журналистиката у нас е от фундаментално значение за функционирането на демокрацията. По тази будеща много въпроси и безпокойства тема думата трябва да има цялото общество, а не само комисии, регулатори и работни групи.”

24.01.2020 /20:05

900 медийни работници са убити по света в последното десетилетие. През 2019-та има спад наполовина на жертвите, но повечето са дадени в страни без военни действия, което е тревожен сигнал за натиска срещу професията. Това сочи доклад на Монигоринговата служба за убити журналисти, действаща към световната организация за образование, наука и култура.

24.01.2020 /19:45

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова отправя най-сърдечни поздравления и най-добри пожелания към цялата колегия по повод Коледа и Нова година

23.12.2019 /00:01

 Мнения

Размисли по повод излизащата на български книга на Максим Бехар „Световната PR революция”

18.01.2020 /07:38 | Автор: Йосиф Давидов | Източник: СБЖ

От все сърце желая на всички вас, драги колеги журналисти, на многобройните читатели на сайта на СБЖ, на вашите семейства и близки хора светли Рождествени празници и едно „добро плъзгане в Новата 2020 година”, както казват немците – einen guten Rutsch ins neue Jahr! Плъзгане, но плавно, а не като ...родния преход, тракащ вече три десетилетия.

24.12.2019 /12:57 | Автор: Борислав Костурков | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 104 гости

Бързи връзки