Начало
 
 

„Мостът“, едно необходимо послание

22.10.2017 /18:28 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


В навечерието на Деня на Кърджали, когато емблематичният български град отбеляза 105-та годишнина от Освобождението си, там се случи нещо, за което ще се говори дълго време. Журналистът и историкът Георги Кулов представи пред своите съграждани, колеги и приятели новата си книга „Мостът“. В същото време в града беше представена и книгата на Красимир Узунов „Азъ служихъ при Дранговъ“, посветена на храбрия български офицер, донесъл свободата на града.

Книгата на нашия колега Георги Кулов разказва за добрите отношения между българи и турци в Източните Родопи. Тя е послание към младите да не се отвръщат от опита на старите, като авторът е искал да разкаже за положителните моменти в отношенията между българи и турци. Според него негативизмът трябва да бъде оставен на заден план. Георги Кулов се е постарал да хвърли мост между миналото и днешното, а и към бъдещето.

„Политиците в барутния погреб на света“, както наричат Балканите, имат навика да определят малцинствените общности като Мост между държавите – се казва в предговора към новата книга на Кулов. - Кърджали, където живее значителен по брой мюсюлманско население, не прави изключение. Различен е смисълът, който влагат политиците в тази метафора. Едни смятат, че мюсюлманите са мост на приятелството, други, че са предмостие за териториални претенции. Затова и Кърджали често се е превръщал в „ябълка на раздора“. Благодарение обаче на хората в този край, които почти винаги са били образец на толерантност, можем спокойно да го наречем Мостът на комшулука.“ А според директора на БНР-Кърджали Красимир Ангелов, „Книгата дава отговор на много въпроси, които ни тревожат и ни държат будни, поглежда назад и показва как българи и турци са живели заедно, както и събития от най-новата ни история. Припомня събитията от началото на 90-те, когато Балканите са раздирани от кървави етнически конфликти, обикновените хора в Кърджали – и българи, и турци – избраха пътя на уважението и разбирателството. „Мостът“ ни разказва за това, но ни открехва и прозорец към бъдещето, предупреждава, че мирът не е даденост и за него трябва да се грижим всички заедно.“

Новата книга на Георги Кулов е своеобразно продължение на негови други две книги - „Българската дъга на исляма” (за историята на българите мохамедани) и „Хора на истината” – изследване на бита и живота на алианите. Според автора третата -„Мостът“, е с акцент върху произхода и историята на сунитската общност. Тя като че ли по свой своеобразен начин затваря трилогията, но не слага точка на търсенията и изследванията на журналиста, тъй като този български край е извор на нови теми.

Георги Кулов прие да сподели специално за сайта на СБЖ кое го е подтикнало да се захване да търси корените и причините за съграждането на Мост през вековете, който да служи и на бъдещето.

Преди това ще припомня кой е Георги Кулов. Той няколко пъти е отличаван с наградата на кмета на Кърджали за журналистическите си разработки по проблемите на града, двукратен носител на „Журналист на годината“ на Асоциацията на регионалните медии (БАРМ), за своите анализи и коментари е носител и на отличието „Константин-Кирил Философ“.

Историк по образование, през 80-те години на миналия век той работи като археолог и директор на Историческия музей в Кърджали, след което поема по пътя на журналистиката, белязан от работата му в изданията „Нов живот“, „168 часа“. Сега се труди за „Кърджали БГ вести“ и е кореспондент на в. „Заман-България“.

ГЕОРГИ КУЛОВ: ДНЕШНАТА ТОЛЕРАНТНОСТ СЕ ДОКАЗВА ВСЕКИ ДЕН ОТ МЕСТНИТЕ ХОРА, НАПУК  НА ПОЛИТИЦИТЕ

Представяте книгата си в дни, когато се отбелязва 105-годишнина от Освобождението на Кърджали, г-н  Кулов, това съвпадение ли е, или…?

В никакъв случай. Бързахме да отпечатаме книгата „Мостът” за Деня на Кърджали, когато християни и мюсюлмани отбелязват едно ново начало. Начало, ознаменуващо края на османското владичество.Това начало е свързано със заветите на Левски и Ататюрк за приятелство и комшулук.Заглавието „Мостът” е изведено от думите на днешния турски президент Реджеп Таип Ердоган, който при визитата си в Кърджали като премиер през 2008 г.,записа в книгата на общината,,че българи и турци от Кърджали са мост между България и Турция. Желая да напомня за тия думи в Деня на Кърджали.

На какви въпроси търсите отговор в „Мостът“? Някъде четох, че това са „въпроси, които ни тревожат и ни държат будни“. Връщайки се назад във времето, показвате как българи и турци са живели заедно, както и събития от най-новата ни история. За кои събития иде реч?

Книгата е едно послание. Послание към младите, припомнящо събития с шествековна давност. В Родопите мостовете са се градили с влагането на животинска кръв в хоросана и са били много здрави. Водата с нейната пречистваща сила е премахвала прокобата, за да се стигне до щастлив край. Днес благодарение на избора, който българи и турци направиха на мразовития 2 януари 1990 г., страната ни живее в мир и е на 29-то място по мирно съжителство.За сравнение Турция е на 145 място в класацията. Именно на 2 януари преди 27 години двата митинга на българи и на турци в Кърджали не се конфронтираха. Видях с очите си маси, отрупани с иззети от полицията ножове,сатъри,брадви. Едно непремерено действие щеше да ни подпали, както това стана в Западните Балкани. Днешната толерантност не е даденост свише.Тя се доказва всеки ден от местните хора, напук на политиците.

Може ли да се каже, че „Мостът“ е показателен пример как във времена на геополитически и религиозни сблъсъци Кърджали е модел за това как различни етноси и обикновените хора от този край са избрали друг път - на разбирателство? За този „мост“ ли става дума?

Кърджали безспорно е витрината на българския етнически модел. В Турция на града казват Калето (крепостта) на турците. В България той дълго време бе определян като „Бастионът на Доган”. През последното десетилетие нещата се промениха. Европейският избор на страната ни обезсмисли тези метафори.Сега кърджалийци наричат своя град „Столица на толерантността”. Те знаят, че тук се дава пример за цивилизационен избор.Този избор е свързан с религиите на Китаба (Книгата), както определя вероизповеданията със свещени книги Пророкът Мохамед. И християни, и мюсюлмани имат свещени писания, прокарващи сходни послания.Търсенето на допирни точки в този свят на хаос е повече от наложително.Мостът вече не е само между два народа, но и между две цивилизации.

Книгата ви май излиза в момент, когато отново турският президент напомни, че този регион на България му лежи на сърцето. Може ли тя да подскаже, че в ХХІ век няма място за желание за завладяване на територии?

Президентът на Република Турция Реджеп Таип Ердоган прегърна идеята на неосманизма, преориентирайки страната си на изток.Тази преориентация се нуждае и от дози национализъм.Посланията му са за вътрешна консумация. Но ние има какво да му напомним. В книгата първите думи са за разнопосочеността на неговите послания през последните години.

Това не е първата ви книга, събрала изследвания и наблюдения на миналото и настоящето на Кърджали. Но тя слага ли точка на вашите многогодишни изследвания, или ще има продължение? И ако да, в коя посока ще поемете след нея?

Това е третата ми книга за исляма в Родопите. Първата засяга историята на българите мохамедани и се нарича „Българската дъга на исляма”.Втората изследва алианите и е под наслов „Хора на истината”.Третата ми книга „Мостът” е с акцент върху произхода и историята на сунитската общност.Така че се получи една трилогия. Първите две книги са в библиотеката на Конгреса на САЩ и в Националната библиотека на Чехия. Надявам се и тази да попадне там.

Смятам,че съм вложил в трилогията проучванията си от тридесет години насам и това е достатъчно.Засега няма какво да добавя, въпреки валящите заявки за нови книги.

Снимки Личен архив

Сподели в
 

Международният ден на труда и работническата солидарност е и празник на в. „Дума” и на левия печат.

01.05.2021/20:12

Председателката на УС на СБЖ връчи на колегата от 50-то журналистическо дружество Петко Мангачев отличието "Златно перо" за неговата активна родолюбива и журналистическа дейност и по случай 75-годишнината му.

27.04.2021/17:38

"Нека бдим за свободата на словото, без която няма граждани, а само поданици!", настояват учени и експерти от Българската академична асоциация по комуникация (БААК)в свой апел в защита на дисциплинарно уволнения от УНСС заради изразено критично мнение доц. Мартин Осиковски. Публикуваме апела.

25.04.2021/09:03

Събитието е в рамките на европейски проект под надслов „Изграждане на независими медии за противодействие на политическа намеса”. Лектори по време на уебинара ще бъдат експерти по свободата на словото и медиите от Европейската комисия, Европейския парламент, както и от Центъра за медиен плурализъм и свобода на словото. Съорганизатор е „Отворено общество”.

15.04.2021/20:43

Рано сутринта на 1 април, покосен от внезапен инфаркт, на 78-годишна възраст си отиде от нашия свят Тодор Коруев. Изтъкнатият, самородно и самотно блестящ на литературния ни хоризонт наш писател, журналист, публицист, родолюбив деятел и общественик. Вестникарят, „непоправимият Думаджия” по сърце и призвание, както го наричаха колегите му.

02.04.2021/20:19

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Най-възрастният според Гинес 97-годишен радиоводещ, участник в щурма за Нормандия, не иска да се пенсионира. Мнозина го познават по лице. Той играе вълшебника в два от филмите за Хари Потър: „Хари Потър и философския камък“ и „Хари Потър и тайната стая“, а по-старото поколение го помни в ролята на Дарвин – в сериала за големия учен и на Карл Велики в друг сериал, а също и на Дядо Коледа.

05.05.2021 /22:27 | Автор: От Йерусалим специално за сайта на СБЖ Феня и Искра Декало, кореспондентски пункт на БНР | Източник: СБЖ

Близките на известния санктпетербургски журналист Матвей Фролов, известен като блокадния репортер, преди дни предадоха за съхранение в Централния държавен архив за исторически и политически документи в Санкт Петербург, неговия личен архив. Уникалната документална колекция беше представена в архива, като в събитието участваха и представители на най-голямата информационна агенция в Русия – ТАСС,в която Фролов е работил през целия си живот.

29.04.2021 /06:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Репортерът Давид Бериаин с богат опит от горещи точки като Афганистан, Ирак, Либия, разобличавал мафии в Мексико, Колумбия, Албания, и операторът Роберто Фрайле, оцелял след раняване в Сирия, бяха застреляни в западноафриканската страна при нападение над конвоя им. Те пътували към природен резерват, за да снимат филм против бракониерството. Загинал е и придружавалият ги правозащитник ирландец Рори Йънг. В района на убийството действат джихадистки групировки

28.04.2021 /09:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: elperiodico.com

Журналистката Петя Пейчева повежда читателите през неумиращи емоции, запечатани на старите репортерски ленти

10.03.2021 /15:15 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Припомняме разказ от 2018 г. на ветерана журналист Кирил Панайотов пред nabore.bg, как е бил създаден младежкият вестник и как го е ръководил Иван Башев, неговият първи "уредник", както тогава са наричали фактическия главен редактор.

18.04.2021 /11:30 | Автор: Кирил Панайотов | Източник: nabore.bg

В две групи във Фейсбук журналистът Тихомир Шолев, работил във в. „24 часа” в началните му години, разказва за модерния начин на работа там по онова време.

17.04.2021 /17:40 | Автор: Тихомир Шолев | Източник: Фейсбук

 Акценти и позиции

Навършват се 30 г. от приемането на Декларацията от Виндхук, дала повод на ООН да обяви 3 май за Световен ден на печата. СБЖ напомня: законовите гаранции за правата журналистите са носещ стълб за тази свобода. В страната, класирана на 112-то място по същия показател, знаем това болезнено добре...

03.05.2021 /09:48

В интервала 14:00-17:00 ч. в посочените дни всички делегати за насроченото на 15 май Общо събрание на СБЖ ще могат да се запознаят с материалите за него в отдел „Организационен” на Съюза

27.04.2021 /19:43

Известната и по света порочна практика SLAPP у нас се прилага вече не само от овластени политически или икономически фактори, но дори и от лица, които сами са осъдени за криминални прояви. Настояваме законодателите час по-скоро да осигурят правна регламентация, която да предпазва журналистите от подобни посегателства.

27.04.2021 /15:48

 Мнения

Денят на Европа е от новите ни празници, а всяка следваща година като че ли намалява ентусиазма, с който го приехме.

08.05.2021 /10:05 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

Накъде са се запътили унищожителите на журналистиката, свободата и изборите - от Бойко Борисов до Големите му братя по света

20.03.2021 /17:00 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 30 гости

Бързи връзки