Начало
 
 

Ивайло Дичев: От златото на Трън до климата на Тръмп

20.06.2017 /19:05 | Автор : Ивайло Дичев | Източник: Дойче Веле Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Ивайло Дичев

Кой трябва да разполага със златото в Трън? Държавата, на която принадлежи ресурсът, или местните, които би трябвало да търпят последствията от усвояването му? И каква е връзката между Трън и Тръмп? Предлагаме размислите на Ивайло Дичев, публикувани от „Дойче Веле”.

Аматьор съм в екологическата тематика. Позволявам си обаче да поразсъждавам по нея, защото човечеството смята, че притежава природата. Постепенно свикнахме, че някой може да огради общинските пасища, да приватизира болниците, да национализира дейци от миналото - но ако научим, че някоя корпорация се готви да ни продава въздух за дишане, ще има сериозна битка. Аз се спирам на два скорошни сюжета: един ултра-локален и един мега-глобален.

Трънският сюжет

Въпреки обещанията за икономически растеж, 3500 трънчани с огромно мнозинство отхвърлиха възможността за ново отваряне на златната мина. Аргументите „за" бяха следните: златодобивът ще привлече капитал и ще отвори работни места в запустелия край. Аргументите „против": златопроизводството е свързано с опасни химикали, има и подозрение за наличие на уран в рудата.

И така от едната страна имаме индустрия и развитие, от другата - туризъм и китна природа. Златото се брани от неолибералните мислители, а природата, то се знае, от екозащитниците. По стар български обичай не липсват и персоналните нападки: фирмата „Асарел-Медет" е обвинявана за замърсяване в Панагюрище, някои обаче твърдят, че тя всъщност е офшорна и трудно може да носи отговорност за това, което е извършила. Кафявите медии пък представят природозащитниците като платени емисари, а екологията - като доходен бизнес.

Сблъскват се и юридически аргументи: кой има правото да разполага с природния ресурс? Държавата, на която той принадлежи, или местните хора, които ще търпят последствията от усвояването му? Същият сблъсък се разразява всеки път, когато някой реши да строи сметище, магистрала, бежански център; английския израз за това е NIMBY (not-in-my-backyard, в превод: не в моя заден двор).

Ситуацията е и идеологически патова. От една страна нашите медии, политици и граждани дружно плачат за това, че няма индустрия, само че индустрията задължително идва със замърсяването. Реалистично ли е да очакваме в Трън внезапен бум на екотуризма? Е да, ама индустриалците май също са пленници на фантазията за тежка индустрия, завещана от социализма. Днес мръсните производства се изнасят в третия свят, а чистата природа рискува да се превърне в ресурс, много по-ценен от всякакво злато.

Няма да е много сериозно да казвам, че на мен, софиянеца, ще ми е приятно да се разхождам из диви природни кътчета. Въпросът трябва да бъде решен от хората, които евентуално ще пият арсен и ще дишат уранови прашинки.

Но защо толкова страсти около подобни теми? Ето защо: гражданите смятат, че природата им принадлежи. Не юридически, а защото са част от нея, защото са родени на планетата Земя. Съвсем другояче би стояла дилемата, ако парите, идващи от концесията, влизаха в общината и се насочваха за местно развитие – тогава трънчани щяха да си направят сметка какво печелят и какво губят от мината. Сега тази сметка е малко безкръчмарска.

Другата уловка тук е експертизата. Как разбират местните, че цените на жилищата им ще спаднат заради замърсяването, а няма да се вдигнат заради притока на инженери и специалисти? Кой им обяснява колко химикали ще попаднат в природата, при това преди още да има направена експертиза?

Лесната версия е, че експертите са платени, но почакайте, въпросът е много по-дълбок. Ние, невъоръжените с колби и епруветки граждани няма как да установяваме концентрации, а когато кажем, че много хора са почнали да умират от рак, изразяваме повече психологическото си състояние, отколкото някакъв обективен факт.

Какво знаем за Е-тата, които поглъщаме с храните, защо се обиждаме за различното им качество тук и в Европа, откъде ни хрумна да ядем хляб без глутен? Живеем с ужаса от митични вещества и замърсители, тъй както предците ни с вещици и демони. Защото битката за последното общо нещо, природата, не може да е сериозна без общо знание за тази природа. А как е възможно това в един комерсиален, фрагментиран свят? Сложен въпрос.

Глобалният сюжет

Тук стигам и до втората тема - климата. Не сте учудени, че алтернативната десница в лицето на Тръмп нарече климатичната тема измама за милиарди - приглася му и нашият министър на околната среда, когото възприемам като израз на специфично чувство за хумор на г-н Борисов.

Това не е страничен въпрос, а самият център на новата идеология. Алтернативно-дясното мисли природата като колония за плячкосване - така, както я мислеше и съветският комунизъм, оставил след себе си страшни поражения. Да изпомпаме бързо колкото може по-голяма печалба, да се напечелим докато не ни е преварил конкурентът – pereat mundus!

Заявката на Тръмп, че САЩ се кани да излезе от споразумението за климата не просто възмути планетата и накара Макрон да покани американските климатолози във Франция. Тя формулира едно ново политическо деление между тези, които гледат само непосредствения си интерес, и тези, които мислят за общото благо, природата.

Не знам как да го формулирам, може би: егоисти и холисти. Но това деление със сигурност ще измести в бъдеще много от сегашните ни ляво-десни или либерално-консервативни деления. Всеки за себе си или всеки – част от някакво по-голямо цяло.

Разбира се, нямаме стопроцентово знание за климатичните промени. Климатът се променя и да отричаш това е все едно да спориш с термометъра. Има едно малцинство учени, които смятат, че не човекът е причина за промените и това е сериозна теза. Но дори и тя да е вярна, трябва да се подготвим за онова, което ни чака: климатични крайности, масови миграции, заливането от океаните на крайбрежните градове.

Най-доброто при Парижкото споразумение е това, че създава икономически мотив бизнесът да развива екологични технологии: дори да не предотвратят страшните промени, те със сигурност ще ни помогнат да се адаптираме към последиците им. Не подценявайте и ролята на екологичното съзнание; оттук нататък няма да има сфера, която да не е белязана от екологическо измерение.

Огледайте се: всяка година е най-гореща в историята, всеки валеж е рекорден. И какво прави държавата ни? Трима идиоти с ножове, нападнали минувачи на другия край на света, предизвикват съвети по национална сигурност, но настъплението на климатичните промени не трогва никого.

А България е селскостопанска и туристическа страна: две индустрии, пряко зависими от климата. Какви по-устойчиви култури да сеем, къде да изпратим туристите, ако няма сняг и слънце, какви болести рискуват да се появят, какво става с реките… Въпроси колкото искате. А с климатичния преход, който се случва пред очите ни, май няма да се справим чрез приватизация, нали?

 

Оригиналът на статията може ба бъде видян на сайта на "Дойче Веле".

Сподели в
 

По повод Деня на народните будители и Деня на българската журналистика публикуваме статията на Христо Ботев "Наместо програма", излязла в брой 1 на в. "Дума на българските емигранти" на 10 юни 1871 г. Вече 150 години огнените му думи звучат все актуално...

01.11.2021/08:58

Известният журналист Иван Бакалов разказа във Фейсбук за изумила го реакция на наши студенти отпреди години към предложение да изпробват методите на работилия "под прикритие" германски журналист разобличител Гюнтер Валраф.

03.10.2021/20:33

В публикувана в e-vestnik.bg поредица от три кореспонденции, преброждащи времена и пространства, известният журналист и дипломат Енчо Господинов разказва за свои репоретрски истории във Виетнам, Афганистан и САЩ, за да измери през тях и днешната температура на "горещите точки".

14.09.2021/20:35

WikiLeaks ни предоставя истински новини за тези, които ни управляват и ни пращат на война, а не предварително подготвените и повтарящи се изявления, които пълнят вестниците и телевизионните екрани. Това е истинска журналистика. И за престъплението на истинската журналистика Асанж прекара по-голямата част от последното десетилетие в една или друга форма на затвор, пише в своя статия известният австралийски журналист Джон Пилджър.

25.08.2021/18:36

ГЕРБ поискаха от президента вчера да спре репресията срещу свободното слово, олицетворявано от колегата Петьо Блъсков. Министърът на културата искал да изгони вестника му „Труд“ от държавната сграда, защото не си плащал наема.

14.08.2021/19:05

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Известният френски журналист, писател и интелектуалец с националистически дискурс Ерик Земур обяви официално, че влиза в надпреварата за президент на Франция на изборите догодина и ще се опита да „изсели“ Макрон от Елисейския дворец. Новината обиколи всички световни информационни агенции, след като Земур с летящ старт обяви кандидатурата си.

05.12.2021 /09:39 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

Ковид отнесе и ярката фурия на волното слово в поезията, белетристиката и журналистиката Катя Владимирова. Поклон!

01.12.2021 /21:24 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

На 61-годишна възраст в Мадрид след трудна битка с рака си отиде една от най-знаковите авторки в съвременната испанска литература и постоянна коментаторка на най-големия испански вестник „Ел Паис” и на радиоверигата SER Алмудена Грандес, която винаги открито отстояваше и левите си убеждения. Нейните романи върнаха на испанците много от „белите петна” в историята им, свързани с антифранкистката съпротива.

28.11.2021 /21:09 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

„Да, 115-годишнина от рождението на акад. Дмитрий Сергеевич Лихачов е дата, която трябва да бъде отбелязана не само в родината му, но и от всеки народ, чиято култура е обогатена от неговите текстове, мисли и идеи. А що се отнася до България – връзката между личността на този велик хуманист и нашата духовност е особено силна. Ние продължаваме да повтаряме и преповтаряме неговото определение, че в исторически план България е „Държава на Духа“, но дали сме достойни за тези думи?

27.11.2021 /23:34 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Медийната мрежа в област Силистра в миналото е представлявала богата палитра. Понастоящем - скромна, но от сърце

01.10.2021 /19:06 | Автор: Йордан Георгиев, Марин Минев | Източник: СБЖ

Предлагаме и последната част от трилогията на известния журналист международник Константин Иванов за професионалния му път, излязла във в. "Дума".

30.08.2021 /18:49 | Автор: Константин Иванов | Източник: duma.bg

 Акценти и позиции

Ситуацията напомня дългогодишната съдебна сага, през която трябваше да премине СБЖ, защитавайки своя собственост във Варна от некоректни наематели. В нашия случай също имаше междинни фирми „паравани”, зад които, уви, разпознаваме същите лица, замесени и сега в конфликта между МК и „Труд”. Явно такъв е обичайният им стил и подход. Това обаче няма нищо общо с журналистиката и свободата на словото, а с морала и законността.

07.12.2021 /20:15

Журналистическото съдържание трябва да бъде защитено от намеса от онлайн платформи, настоява Европейската федераця на журналистите.

06.12.2021 /18:51

По повод отбелязвания на 25 ноември Международен ден срещу насилието над жени, Международната федерация на журналистите (МФЖ) и нейните филиали отправят глобален призив към правителствата да помогнат за изкореняване на насилието на работното място, като ратифицират Конвенция 190 на Международната организация на труда (МОТ) относно насилието и тормоза в сферата на труда.

25.11.2021 /16:53

 Мнения

Тези дни реших да се поразходя из личните си автобиографични страници. Човек прави своя самоотчет и равносметка за изминатия път. Годините на демокрация и Преход силно промениха ценности, реформираха и преобразиха цели сектори в обществената практика, а покрай подмяната на табелките по улиците, площадите, наименованията на училища и предприятия се смениха или изчегъртаха, ако щете, страници от биографиите ни...

29.09.2021 /15:01 | Автор: Лозан Такев | Източник: СБЖ

Тук е една авторитетна евроделегация, която се надявахме да извади на показ посегателствата срещу честната българска журналистика. Обаче...

23.09.2021 /16:39 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 23 гости

Бързи връзки