Начало
 
 

Тръгват ежедневни протести пред БНР в защита на „Радио България”

13.06.2017 /21:36 | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Сред протестиращите в защита на "Радио България" бяха и Снежана Тодорова, председател на УК на СБЖ, и Иван Върбанов, главен секретар на СБЖ (на заден план)

Първият протест беше днес. Включиха се работещи в чуждоезиковите редакции, нарочени за закриване от генералния директор на БНР Александър Велев, колеги от „Хоризонт” и „Христо Ботев”, още журналисти, граждани, радиослушатели. С протестиращите бе и Снежана Тодорова, председател на УС на СБЖ, както и Иван Върбанов, главният секретар на СБЖ

Протест пред БНР ще има и утре, 14 юни, от 13 часа.

Участниците в днешната протестна проява срещу решенето на генералния директор на БНР Александър Велев да спре предаванията на албански, гръцки, испански, немски, френски, сръбски и на български за диаспората в чужбина държаха надписи на различни езици „Аз съм Радио България”, а така също „Директорите си отиват, Радио България остава” и „Мандатите свършват, Радио България - не!”

В предварително разпратено до медиите съобщение за протеста колегията на „Радио България” припомня отново, че става дума за уникална медия, започнала да предава за чужбина още през 1936 г. и представяща образа на България пред света, което е и елемент от външната политика на страната ни. В съобщението се посочва още:

„Смятаме, че развитието на „Радио България” и мястото на тази структура в системата на БНР трябва да бъдат обсъдени задълбочено и публично, с участието на широк кръг институции и експерти, преди да се пристъпва към каквито и да е действия. За нас е от съществено значение ръководството на БНР да даде изчерпателни, убедителни и аргументирани отговори поне на следните въпроси:

-         Какви проучвания, анализи и разчети са довели УС на БНР до идеята да ликвидира „Радио България”?

-         Каква е икономическата обосновка на решението да бъдат закрити повечето езикови редакции?

-         Как БНР ще изпълнява в бъдеще чл. 49 (1) от Закона за радиото и телевизията, който гласи: „Българското национално радио и Българската национална телевизия създават национални и регионални програми; предавания за чужбина, включително за българите зад граница; предавания, предназначени за българските граждани, за които българският език не е майчин, включително и на техния език.“

Протестът на колегията има пълната подкрепа на СБЖ,

който заедно с още пет творчески и обществени съюзи и организации застана твърдо в защита на „Радио България” чрез отворено писмо, разпратено до 15 водещи държавни, обществени и синдикални структури.

Днес тази подкрепа беше потвърдена отново от Снежана Тодорова, председател на УС на СБЖ, и Иван Върбанов, главен секретар на СБЖ, които бяха сред протестиращите и им изразиха своята солидарност.

Там бе и отговорният редактор на сайта на СБЖ Къдринка Къдринова, която е и председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България - една от шестте организации, подписали отвореното писмо против закриването на „Радио България”. Испанският език - вторият най-говорим в света майчин език, е сред шестте европейски езика, които Александър Велев „реже” от продукцията на БНР чрез закриването на „Радио България”.

С протестиращите бяха също ярки имена от българския радиоефир като Силвия Великова и Петър Волгин.

Докато вървеше протестната проява,

от Европейския парламент в Страсбург дойде окуражаващата новина,

че на днешното заседание там на българските евродепутати от ВСИЧКИ партийни групи е било прието предложението на евродепутата Георги Пирински за следното становище: „Съдбата на „Радио България” да бъде решена едва след широко и ПУБЛИЧНО обсъждане с участието на творчески съюзи, синдикати, граждански движения и професионални организации в комисиите по външна политика и по култура и медии в Народното събрание, като осъществяването на решенията да става под щателния мониторинг на СЕМ и на споменатите парламентарни комисии."

За 15 юни, четвъртък, парламентарната комисия по културата и медиите е поканила генералния директор на БНР Александър Велев и членовете на Съвета за електронни медии, за да бъде обсъден казусът с „Радио България”.

Ето какво споделха специално за сайта на СБЖ някои от участниците в днешния протест.

Атанас Ценов, председател на дружеството на СБЖ в „Радио България”:

„Александър Велев си е направил калкулацията, че ще сплаши хората, работещи в „Радио България” и повечето ще се съгласят да разтрогнат трудовите си договори, подмамени от обещания за 6 заплати като компенсации. Казва им се, или поне така се говори из коридорите, че така и така ще бъдат съкратени, но ако не напуснат доброволно сега, после ще вземат само една заплата, по друг член.

Ако Велев не бъде спрян категорично в близките два-три дни и този процес не бъде прекратен, „Радио България” ще бъде унищожено. Дори той да бъде принуден да преосмисли решението си, ако междувременно останат само 15 души в нашите редакции, които не са се подлъгали по 6-те заплати, как те ще поддържат предавания на 10 езика плюс централна редакция, която да подава текстове?

Всъщност Велев категорично не е готов за диалог. Ние, синдикатите, имахме вчера с него една среща с предложението той да стопира този процес на разграждане на „Радио България”, поне докато не е сключен новият колективен трудов договор в БНР. Той отказа.

Надяваме се нашето становище и аргументите ни, че „Радио България” трябва да бъде запазено, да бъдат чути и от комисията по културата и медиите в Народното събрание, която ще заседава в четвъртък, на 15 юни. Вярваме, че наши представители ще бъдат поканени там, защото все пак ние сме страна в този спор. А от другата страна вече са поднесени много неистини и откровени дезинформации.

Генералният директор заяви многократно, че откакто е поел ръководството на БНР, постоянно наблюдавал работата на „Радио България”. Ами защо не е дал указания нещата да се подобрят, ако е смятал, че нещо куца? Защо само се изсмукваше кръвта на „Радио България”? Ако някой при нас се пенсионира, закрива се бройката. Не се повишават заплатите, както на останалите колеги. Не се раздават премии, намаляват се хонорарите. Изобщо политиката беше деструктивна. А сега излиза, че понеже не била ефктивна структурата, трябва да бъде закрита. Е по-голяма демагогия от това не съм виждал!”

Пенка Велева, ръководител на екипа в Гръцка редакция на „Радио България”:

„Държа да кажа, че всички от „Радио България” го приемаме като кауза. Ако има някакви претенции към нас, че сме поостарели, в предпенсонна вързаст или просто сме хора с повече опит, нека да се поканят млади хора, нека да се обявят конкурси, нека да ги обучим. Но в никакъв случай „Радио България” не бива да се губи като кауза.

Много са слушателите от чужбина, които са разчитали на нашите предавания, на един достоверен източник като общественото ни радио, за да научат истината за България. Е, вече няма предавания. Но има интернет, качваме звукови файлове на езиковите сайтове - това е трибуна, която може много да се развива. Но и оттам ни взеха думата, въпреки че интернет е едно свободно пространство...

Доста хора сега напускат, обезверени, защото смятат, че каузата се съсипва. Но има и такива, които оставаме, именно защото смятаме, че каузата трябва да продължи. Това е много важно за лицето на България пред света и още по-важно, особено в последните години, за националната ни сигурност. Защото националната сигурност не се състои само в оръжия и в заседания на комитети. Тя е и в работата със словото, което е най-важното според мен.

Генералният директор често дава примера със срабското радио, което спря излъчванията си на чужд езици, но останалите съседни страни напротив - разширяват програмите си за чужбина. Така е и в гръцкото радио, и в румънското, и в турското. Защото искат да са фактор на Балканите. А България нима вече не иска?!”

Борил Караиванов, създател на първия сайт на БНР (2004 г.) и сега на сайта „Да спасим радио България”:

„Доверието! Това е думата, която самият Александър Велев е хвърлил, още когато е бил избран начело на БНР. Доверието в онази радиопродукция, която предлага общественото радио, включително и неговата структура „Радио България”, представяща страната ни пред света. Ето това доверие, спечелено през тези 81 години, откакто има български радиопредавания за чужбина, е най-големият аргумент, заради който „Радио България” трябва да бъде съхранено и развито”.

Даниела Константинова, председател на редколегията на „Радио България”:

„Диалогът с ръководството на БНР относно съдбата на „Радио България” е абсолютно необходим, но засега не мога да кажа дали имаме шанс да го осъществим. Онова, което правим, е да ангажираме повече хора с каузата за запазване и развиване на „Радио България”.

Стремим се да намерим повече отзвук в медиите, тъй като ние правим радиопродукция за чужбина и в България нас ни познават много малко, не разбират нашата цел. Подозираме, че някои ръководства в БНР също не пазбират нашата цел... Затова смятаме, че обществото, данъкоплатците имат право да научат повече за нас.

Същевременно осъществяваме парелелен диалог с институциите, които имат отношение към тази тематика - определени комисии в Народното събрание, президентството, външно министерство, Европейския парламент. Целта е да имаме по-широка дискусия по този проблем.

Не, че сме големи оптимисти, но това е важно, за да покажем на хората, че когато се правят такива промени, не трябва да става така, както сега. Трябва да има стратегическо мислене, в случая свързано с външната политика на страната.

Защото, като закрием, примерно, Испанска редакция, какво казваме на света? Че Испания, Мексико, Аржентина и още толкова други страни в света, които говорят испански, за нас нямат значение... Това ли е посланието на България към света?

Ние не искаме да е така. Искаме да има дискусия и ако е необходима реформа, тя да е обоснована, аргументирана. А не години наред да се остави нещо работещо да се самозакрие с непрекъснато съкращаване на хора и на съдържание.

Считаме, че структурата е била замислена добре още през 1936 г. Целта й е да създава автономно съдържание, специално таргетирано, насочено към чужбина, включително и към българската диаспора. Защото тази диаспора има сложна структура с най-различни вътрешни групи с различни психографски профили. И тя не може тя да получава идентична информация с тази, което нашите високопрофесионални колеги от „Хоризонт” или „Хресто Ботев” създават за българската аудитория.

БНР е повевече от радио, това е една мета-медия, институция, която освен чисто журналистическите функции има и обществени. Ние сме звеното, което може да лобира пред институциите за интересите на нашата аудитория сред българска диаспора. И когато българската редакция на „Радио България” имаше достатъчно персонал, действително се процедираше така. Подкрепяни бяха каузите на българите в чужбина.

Така че ние имаме какво да дадем, но това трябва добре да се разбира и дискусията да покаже добър механизъм за реформа на една уникална за БНР и България институция”.

Снежана Тодорова, председател на УС на СБЖ:

„Съюзът на българските журналисти още от първата минута на казуса с „Радио България” подкрепя колегите в стремежа им да го съхранят в интерес на България. За нас това е изключително важно радио. Важно не само за българската журналистика, но и за нашата страна, защото то е съставна част от националната ни политика. Много хора по света са открили за себе си България именно благодарение на програмите на „Радио България”.

Радиото трябва да продължи да съществува и да се развива. Убедена съм, че усилията на колегите, солидарността, която изразяват журналисти и граждани от цяла България - а ние в СБЖ получаваме писма на подкрепа от много журналистически дружества из страната - всичко това ще даде своя резултат.

Тук преди малко говориха и радиослушатели, които подчертаха, че те, като данъкоплатци, които имат своя принос за бюджета на БНР, държат и „Радио България” да продължи своята мисия с представянето на страната ни пред света. Така че се надяваме с подкрепата на разумните хора в България и на представителите на разума в различни институции „Радио България” да бъде съхранено”.

Иван Върбанов, главен секретар на СБЖ:

Тъй като държавата финансира БНР, в субсидията е калкулирана и сума за производството на програмно съдържание на „Радио България”. Не е ли логично и редно тя - държавата, чрез своите институции, да се произнесе по въпроса за функционирането и стратегическите функции на „Радио България” в днешните условия и сложна международна обстановка?

Кой може да отрече, че Радио България е безспорен силен медиен канал за популяризирането на България зад граница, редом с телевизионния сателитен канал - БНТ Свят и региони? 

Ясно е, че в българския радиоефир няма аналог като този – да бъдат излъчвани чуждоезикови емисии на 11 езика, които включват оригинално съдържание, насочено към българските общности в чужбина и към аудиторията извън страната, или иначе казано таргетирана комуникация.

В днешната модерна комуникационна среда преносът на съдържание чрез четвъртото измерение интернет на практика е неограничен  по отношение на време, място, аудитория. В същото време сме свидетели и на феномена „Фалшиви новини”. Разбира се, тук можем да добавим интернет троловете, хибридните войни и т.н. - ред негативни и деструктивни комуникационни „явления”, които се разраснаха в глобалната мрежа. И на този фон ролята на традиционните медии и утвърдените медийни брандове са гарант за производството и разпространението на достоверна, обективна и бърза информация. 
И защо да не разпространяваме специално подготвена оригинална продукция на много езици, а да прибегнем само до три езикови преводни версии на основната програма на БНР?

Трябва ли реформите да са подчинение на доброто позициониране на БНР във времето? А какво ще сторим, ако се окаже след време, че някои от тези революционни стъпки са били грешка, но всичко е разрушено безвъзвратно?

Радиото не е обикновена медия, а институция! Тя има своите характеристики,  стратегически задачи, влияние! Сред тях са и чуждоезиковите продукции – мост към 3-милионната българска аудитория по света и 11-лентова комуникационна магистрала от България към света и обратно.”

Снимки: Къдринка Къдринова

Свързани:

Смут в БНР от идеята на Александър Велев да спре прадаванията за чужбина

Дата: 31.05.2017

Болка за Радио България

Дата: 02.06.2017

Иво Атанасов: "Радио България" - само на турски?

Дата: 05.06.2017

СБЖ и още 5 организации в защита на "Радио България"

Дата: 06.06.2017

СЕМ отказа поисканата от Александър Велев промяна в лиценза на "Радио България"

Дата: 06.06.2017

Държава в държавата ли е БНР? Премиер на премиера ли е генералният му директор?

Дата: 09.06.2017

Стартира сайтът "Да спасим Радио България"

Дата: 12.06.2017

"Радио България" излиза на протест на 13 юни, вторник, от 12.30 ч., пред БНР

Дата: 12.06.2017

 

Сподели в
 

На многая лета, Маестро на честното слово и на яркия кинообраз, Рицарю на винаги младата и магнетична мечта за един по-справедлив свят!

17.10.2021/19:49

Изложба с книги на български автори, които живеят и творят из различни страни по света, и филм за аржентинския поет от български произход Марио Нестороф събраха в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” много гости на проява, посветена на Деня на будителите и продължаваща инициативата на вицепрезидента Илияна Йотова „Народността не пада там, дето знанието живей”.

13.10.2021/20:50

Елица Гигова представя своята нова изложба от живопис в клуб „Журналист“ на СБЖ на 9 октомври.

08.10.2021/18:50

„И така… Стихосбирката е факт. Факт, който не вълнува никого, освен автора и неговите най-близки хора. Преди да завърша последната ѝ страница, не забравих да благодаря на всички от „Стената“, които наистина се вълнуваха от всяко ново стихотворение. Затова я нарекох: „ВЗЕМИ КРИЛАТА МИ“.“

07.10.2021/13:05

В клуб „Журналист“ на СБЖ се състоя представянето на две нови книги от поредицата „Докосване до звездите“ на фоторепортера Христо Събев, който е от малцината майстори на обектива, имали редкия шанс наистина да се докоснат до най-ярките звезди в киното, театъра, спорта и музиката. И докато всеки вид изкуство е под егидата на една от музите, то Христо ще се окаже май галеникът на върховния бог Зевс.

27.09.2021/17:41

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Халина Хътчинс, която бе смъртоносно простреляна от актьора Алек Болдуин по време снимки на уестърна „Rust” в щата Ню Мексико, е родена в Украйна през 1979 г. и е завършила международна журналистика в Киевския държавен университет. От 2015 г. живее в САЩ, където завършва и операторско майсторство. Заснема над 30 филма и сериала, показвайки изключителен талант.

23.10.2021 /12:34 | Източник: actualidad.rt.com/novini.bg

По-малко от една пета от биографиите в англоезичната версия на Уикипедия са на жени. Дисбалансът е наличен и при биографиите на журналистките. Популяризирането на работата на жените в тази професия е необходимо за подпомагане на равенството между половете в журналистическото ръководство. То влияе върху безопасността, доверието, признаването, приобщаването и доходите на жените журналисти, обобщава в свой анализ Journalism.co.uk.

20.10.2021 /16:19 | Източник: Journalism.co.uk

Каналът Blaze в Испания пуска тази съботна вечер пети сезон на риалити сериала „В гаража на Джей Лено”. По този повод кореспондентът на в . „Ла Вангуардия” в Лос Анжелис Гарбиел Лерман интервюира прочутия тв водещ.

15.10.2021 /16:29 | Автор: Габриел Лерман | Източник: lavanguardia.com

Многобройни са родолюбивите инициативи и прояви на българското семейство, установило се в Буенос Айрес още преди две десетилетия, като сред тях се откроява и медийният им опит - първо с радио и сайт, а от над година и с телевизия. За приноса си са отличени с награда от Сружението на испаноговорещите журналисти в България.

12.10.2021 /18:25 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Медийната мрежа в област Силистра в миналото е представлявала богата палитра. Понастоящем - скромна, но от сърце

01.10.2021 /19:06 | Автор: Йордан Георгиев, Марин Минев | Източник: СБЖ

Предлагаме и последната част от трилогията на известния журналист международник Константин Иванов за професионалния му път, излязла във в. "Дума".

30.08.2021 /18:49 | Автор: Константин Иванов | Източник: duma.bg

 Акценти и позиции

Сбогуването с Веселин Константинов ще е на 30 октомври от 12.00 ч. в храма „Света София”. Вечна памет и дълбок поклон!

21.10.2021 /13:31

Това бе едно от предложенията, отправени от журналисти, които участваха в конференция за антикорупционната политика на ЕС и ефекта ѝ в България, организирана от Елена Йончева. С видеообръщение се включи еврокомисарят по правосъдието Дидие Рейндерс.

14.10.2021 /16:33

София ин´т Велд: „Тук сме, за да ви подкрепим. Видяхме проблеми, но и огромна решимост на българите да се справят с предизвикателствата.” Елена Йончева: „Ако не надвием корупцията, ще продължим да сме бедна държава със зависими медии.”

24.09.2021 /19:15

 Мнения

Тези дни реших да се поразходя из личните си автобиографични страници. Човек прави своя самоотчет и равносметка за изминатия път. Годините на демокрация и Преход силно промениха ценности, реформираха и преобразиха цели сектори в обществената практика, а покрай подмяната на табелките по улиците, площадите, наименованията на училища и предприятия се смениха или изчегъртаха, ако щете, страници от биографиите ни...

29.09.2021 /15:01 | Автор: Лозан Такев | Източник: СБЖ

Тук е една авторитетна евроделегация, която се надявахме да извади на показ посегателствата срещу честната българска журналистика. Обаче...

23.09.2021 /16:39 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 29 гости

Бързи връзки