Начало
 
 

Спомен за училището: Минаваше Пето...

24.05.2017 /08:02 | Автор : Иван Тодоров | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Главният вход на училището днес

Всеки си има своите лични истории, каже ли се „училище“. Моите са свързани с някогашното Пето единно смесено политехническо училище „Иван Вазов“ в софийския квартал „Павлово“. Кога да ги споделя и припомня, ако не в Деня на буквите?

...Снимката е стара, стара, но – въпреки възрастта си – добре опазена в мукавената кутия със спомени.

Не е вярно, че фотографии не можело да се разказват. Може.  Ако не чак чувствено – поне сюжетно.

Опитвам...

Седим в кадъра един до друг на дървения зелен чин с моя приятел Константин (Коси) Брадваров. Облечени сме с черни сатенени престилки, препасани с колани – и момичетата, и момчетата, пред нас са разгърнати тетрадките ни, виждат се и отдавна изчезналите пирографирани кутии за моливи и писалки, мастилниците – със специалните вдлъбнати гнезда за тях, а зад нас – изправена, с очила с рамки, светнали от стигналото до тях слънце, е първата ни учителка: другарката Вълева. (По онова време, по обясними причини, и госпожите, и госпожиците, и господата бяха излезли от употреба като начин на обръщение).

Класът е I б, есен е, а годината е 1960-а.

Снимка за спомен. Като първолаци

Ние бяхме последните, които писаха с перодръжки и мастило. Още имам удебеление на пръст на дясната си ръка от впиващия  се  там всеки ден метален писец, с него и ще си отида, но пък се научихме да пишем красиво, докато сме живи. А с мастилниците и перата си отиде и розовата попивателна хартия, много се промени и самото училище.

Тогава зиме оставяхме връхните си дрехи отвън – на закачалки в коридора,  и беше същинско събитие, ако някога някому изчезнеше някоя  дреболия от джоба.

Чиновете бяха измайсторени от истинско дърво, а не от някакви остатъчни материали, зеленото им успокояваше не само очите, а училището имаше и своя легендарен байчо – бай Христо. Той живееше с цялото си многобройно семейство в 2 стаички източно от физкултурния салон и беше верен страж на реда и денем, и нощем.

Класовете бяха с по 40 ученици (колкото и противопоказно да е това днес), но пък нямаше никакви проблеми с попълването на паралелките, и едвам се побирахме на трите редици с по 7 чина на всяка.

На партера – във фоайето,  непрестанно ромолеше вода в каменното корито на декоративната чешма

(още  една  имаше на двора, от северната страна на постройката за трудово обучение), пак на партера бяха и кабинетът по пеене, столовата и бюфетът. В тоя бюфет две усмихнати лели правеха с малки хлебчета и кренвирши, сварявани в една тенджера, такива сандвичи, пред които днешният „хот-дог“ е същинска безвкусица...

Да вървим нагоре

На втория етаж – както и днес – си бяха и учителската стая, и директорският кабинет, на юг – към Витоша, лекарката и зъболекарката, а сетне следваха кабинетите и стаите за всеки клас. В сградата цареше воински ред, въдворяван най-вече от страховития директор с многодиоптрови очила Йосифов, но не по-малко внушителен и сериозен бе двуметровият географ Манев.

Тяхна противоположност бе топчестият добродушко  Драганов (маестро по пеене, който много обичаше да разказва за контраалта и басопрофундото – най-ниските женски и мъжки гласове), а дорде съм жив, ще помня винаги спретнатите физкултурнички Ковачева и Мирчева, литераторката Гайтанджиева, географката Илиева, прегърнала под мишница поредната навита на руло карта,

за да ни покаже по-добре, нагледно как изглеждат и България, и светът,

аскетичния като физика заклет пушач и рисувач Панайотов, несравнимата не само с руския си, а и със строгота си хубост и аристократична осанка Антонова, пълничката математичка Милачкова, върлинестата й колежка по предмет Раева, мургавата и лъчезарна „дружинна“ (имаше и такава длъжност) Стоянова...

Друг бе и дворът. Откъм улица „Кирил Янев“ (сега – „Симеон Радев“) нямаше ограда. Тухлена стена опасваше училището откъм „Иван Сусанин“, а досами Боянската река бе опъната висока плетена мрежа.

Нямаше – докъм 1967-8-а – и помен от асфалт по двора, което не пречеше всеки ден да се водят люти футболни, баскетболни и волейболни надпревари.

Там, където е сега читалище „Витоша“, бяха пълните с пясък трапища  за дълъг и висок скок (при тази, втората дисциплина,  се използваше забравеният вече „ножичен стил“), а топките нерядко падаха – след някой по-силен шут – в Боянската река, в която в ония години на воля се въдеше и щъкаше риба...

Футбол се играеше и на огромната ливада под училището – в посока към улица „Петър Тонев“, прекръстена сега на „Вихрен“. Днес там са застанали един до друг блок и търговски комплекс. На това  място лете тревата избуяваше до кръста и кварталните каруцари я косяха за конете си. А ние слагахме по две чанти - и вратата за поредния мач бе готова.

По-младите може би ще се изненадат, но сегашните баскетболни и волейболни игрища на север от училищната сграда бяха огромна... овощна градина. В нея растяха най-много дюли.

В другия край на това обширно пространство бе оранжерията, в която преподователите по биология ни водеха, за да ни посвещават в тайнствата на растителните чудеса.

Беше времето на задължителната и приемана от всички униформа, времето на сините чавдарски и на червените пионерски връзки (тия цветове тогава си противостояха само в спорта), на поставките с флагче „Редица – отличник“, на лекарските сутрешни проверки дали са изрязани както трябва ноктите на всички малчугани, на слагането на ръцете зад кръста, за да се поддържа още от първи клас изправена стойка от всеки, времето на „свободните съчинения“,       на „олимпиадите“ по различните предмети също тъй, но и на приятните разходки из квартала есен, а и пролет, за да рисуваме „от натура“...

А дойдеше ли май, започваха и репетициите за 24-и

Оркестърът с лъскавите медни инструменти заставаше най-отпред, гръмваше вечната всеучилищна празнична песен, класовете поемахме по предварително определен ред, случваше се и да излизаме нерядко и по околните улици, толкоз много бяхме, пепел се вдигаше и бавно и дълго се стелеше подире ни, а учителите по физкултура притичваха отстрани все с някакви съвети към някого...

Ала, тъй или инак, с всяка нова стъпка училището изглеждаше все по-възхитително, трелите на музиката се извиваха и издигаха нагоре, нагоре, нагоре и сякаш в един миг и Солунските свети братя кимваха доволно от небитието.

Как иначе – минаваше Пето...


 

Сподели в
 

СБЖ обявява конкурс за технически редактор на сайта на СБЖ с основна функция техническа, редакторска и коректорска подготовка на публикациите в сайта. За позицията ще бъде предложен граждански договор.

20.09.2021/18:54

На 11 септември от 17 ч. в шатра № 19 на Алеята на книгата на бул. "Витоша" авторката на отличения с наградата "Христо Г. Данов" роман "Роден на Великден" ще се срещне с читателите си.

11.09.2021/09:03

С премиерата в клуб „Журналист“ на книгата на журналиста Георги Найденов „Журналистиката гласът на човечеството“, СБЖ отбеляза Деня на международната журналистическа солидарност“.

09.09.2021/19:31

Всички знаем израза: Като си казал А, трябва да кажеш и Б. Само че нашата колежка Петя Пейчева е подредила своята стихосбирка „Хорът на буквите“ по уникален начин, като всеки стих е посветен на една буква от азбуката ни. И така тя наистина „си казва всичко“ от А до Я, но в прекрасни стихове, до които си заслужава да се докоснете. Това е нейната пета поетична книга, събрала изповедите на Петя в рими.

15.08.2021/15:44

Комисията по наградите за политическа журналистика и публицистика гласувала да се отличи Георги Георгиев от в. "Дума", но ИБ на НС на БСП на своя глава добавило като втора наградена и Светлана Шаренкова.

03.08.2021/17:45

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Уродливият образ на жълтата преса, обрисуван още преди повече от век с жлъчен хумор от патриарха на българската литература, е болезнено разпознаваем и днес в част от медийния ни пейзаж. Нека сверим отново професионалните си координати с погледа на класика...

22.09.2021 /12:29 | Източник: anapest.org/vbox7.com

„Усмивката/със свойта нишка лека/човека тя привързва към човека.“ Така се пее в една песен на легендарната група „Трамвай № 5“. Песента важи с пълна сила за сутрешния екип на „Денят започва“ в БНТ и най-вече за водещата Христина Христова. Колкото и да си сънен или кисел, не можеш да останеш безразличен щом Хриси със заразяващата си усмивка ти каже: „Добро утро. Първи сме!“

20.09.2021 /07:21 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

На 10 септември от 20:30 ч.в зала „България“ в София световноизвестният руски диригент Валерий Гергиев и солисти на симфоничния оркестър на Мариинския театър (Санкт Петербург, Русия) със Софийската филхармония, ще изнесат Благотворителен концерт в подкрепа на инициативата за изграждане на нов акустичен музикален център в България, който да се превърне в духовен и културен храм за възпитание на поколения млади хора, а също да постави българската столица редом до големите културни центрове на света.

09.09.2021 /20:13 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

На 5 септември се навършват 125 г. от рождението на Сергей Румянцев - ярък поет, работил във в. "Земеделско знаме", съосновател на хумористичното земеделско списание "Див дядо". Отвлечен и убит по време на "белия терор" през 1925 г.

05.09.2021 /20:02 | Автор: Богомил Колев | Източник: СБЖ/Дума

 Спомени и архиви

Журналистът Иван Бакалов припомня във Фейсбук групата "Мемоари, майтапи и тъга по журналистиката :)" събития отпреди близо четвърт век - купуването на "24 часа" от ВАЦ, първата журналистическа стачка там, връщането на Валери Найденов начело на вестника, конфликтите му с журналистите и прочутата му фраза за "паметника" и "песъчинките на световния журналистически плаж".

15.07.2021 /09:31 | Автор: Иван Бакалов | Източник: Фейсбук

Припомняме разказ от 2018 г. на ветерана журналист Кирил Панайотов пред nabore.bg, как е бил създаден младежкият вестник и как го е ръководил Иван Башев, неговият първи "уредник", както тогава са наричали фактическия главен редактор.

18.04.2021 /11:30 | Автор: Кирил Панайотов | Източник: nabore.bg

 Акценти и позиции

София ин´т Велд: „Тук сме, за да ви подкрепим. Видяхме проблеми, но и огромна решимост на българите да се справят с предизвикателствата.” Елена Йончева: „Ако не надвием корупцията, ще продължим да сме бедна държава със зависими медии.”

24.09.2021 /19:15

Символно и логично точно на днешния Ден на Независимостта на България отбелязваме и 100-годишнината от отлитането във вечността на патриарха на българската литература Иван Вазов

22.09.2021 /13:06

Днес председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен изнесе годишното обръщение за състоянието на Съюза пред членовете на Европейския парламент. В речта си тя подчерта необходимостта от по-добра защита на журналистите, независимостта на медиите и правото на обществото на информация. Обяви и две важни за свободата на медиите и за защитата на журналистите инициативи.

15.09.2021 /15:30

 Мнения

Тук е една авторитетна евроделегация, която се надявахме да извади на показ посегателствата срещу честната българска журналистика. Обаче...

23.09.2021 /16:39 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Как преди три десетилетия демокрацията настъпваше през телевизията и до какви днешни въпроси ни доведе

05.08.2021 /07:45 | Автор: Лозан Такев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 28 гости

Бързи връзки