Начало
 
 

Почивай в мир, Люба!

28.04.2017 /21:39 | Автор : Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Люба Манолова

Тежка болест ни отне безкомпромисното перо и слово на Люба Манолова, която не прощаваше кривиците на никоя власт. Поклон пред паметта й!

Късно научих, че Люба си е отишла. Каза ми го в разговор друга наша обща колежка от някогашния в. „Народна младеж”. Опари ме тази вест, спря ме насред вечното бързане след новини и задачи.. Откога не се бяхме виждали? Защо не бях разбрала, че боледува? Защо не съм я потърсила?

Закъснели въпроси и вини - винаги ни връхлитат, когато вече не можеш нищо да поправиш, а чувстваш, че с отишлия си приятел си е отишла и част от тебе...

Първите ни срещи с Люба бяха все среднощни и пропити от мириса на олово и печатарско мастило.

Там, в сумрачното коридорче по пътя към печатарския цех в Полиграфическия комбинат „Димитър Благоев”. Или пък в самия цех, където гърмяха линотипните машини, бълвайки горещи наборни редове, където метранпажите с шило в ръка все успяваха да набутат повече редове, отколкото побираше матрицата на вестникарската страница, но когато нахалствахме и искахме още магии, изригваха цветисто...

Да, беше праисторическата епоха, в която вестниците се произвеждаха на „висок печат”, а журналистите даваха нощни дежурства - не само докато БТА пусне „край” в 24.00 ч., но и докато броят се „завърти” на ротативките - чак към 2 часа след полунощ. Дотогава разнасяхме напред-назад разпечатки на шпалтите - отделните статии и дописки, които трябваше да се поберат в каретата на вестника и затова често се налагаше съкращаване на текстове „на метал”. Трябваше и да се изчетат внимателно - не само за правописни, но особено за политически грешки.

С нас дежуряха и си вадеха очите над шпалтите и коректорките, чиято стаичка беше сбутана в онова сумрачно коридорче преди печатарския цех - хем омирисана от вредните изпарения, хем малка и с тесен прозорец. Но за какво им е голям прозорец, нали и без това работят все нощем...

Люба Манолова беше една от коректорките. Но доста се отличаваше от другите. Не се занимаваше само със запетайки и членуване. Обичаше да си говори с всички автори, чиито материали старателно изчиташе.

Винаги имаше точен и оригинален поглед и по темата, и по стилистиката.

Често по-точен и от автора. С нас, „международниците”, коментираше обикнонено световните събития и процеси, но погледнати.от най-ненадеен ъгъл. И правеше всичко това все усмихната лежерно, с неизменна ирония в зелените очи.

Беше удоволствие да си бъбрим с нея в онова коридорче, на път за цеха, или пък докато чакахме поредната шпалта зад гърба на метранпажа. Бъбрехме за последния филм на Ингмар Бергман, за поредния очерк на Аркадий Ваксберг в „Литературная газета”, за най-новата постановка в Театър 199, за аварията в Чернобил, за шансовете на перестройката да успее, за българските й отеквания, за модата началниците да отказват служебни коли...

Всъщност коректорството й беше само между другото. Люба пишеше много амбициозни материали - „проблемни”, както се казваше тогава. Те бяха по-добри от доста от онези, които коригираше. По онова време в „Народна младеж” излъчвахме и „материал на седмицата”, и „материал на месеца” - изрезките висяха на специално табло в редакционния коридор. И нейните често се появяваха там.

Но най-шумната журналистическа слава я споходи след 1989-та. Промените тогава разпиляха много колеги, медиите се преобразиха и размножиха, обществото закипя, политическите различия ни раздалечиха. Всеки пое пътя си. Чак години по-късно разбрахме, че не сините или червени отблясъци определят трасето. А дали по него те водят идеи или сметки.

Люба вярваше в своя избор. Появяваше се по телевизии и в радиопрограми с бомбастични разследвания, с остър език, с натрупани факти. Издаде две книги - „Външният дълг и 10 ноември в докуменни и тайни” и „Империята на задграничните фирми”. Беше фурия в някогашния в. „Демокрация” - но оттам я изгониха по заповед на Иван Костов...

А тя продължи, както си знаеше - без да прощава кривиците на никоя власт. Направи си собствен сайт и го превърна в институция с публикуваните си там разследвания и със своите граждански позиции. Не мълчеше и в социалните мрежи -  всичко по света и у нас будеше острите й и принципни, както винаги, коментари.

Ето например само част от публикацията й в нейния сайт „Хроники”, излязла на 13 септември м.г.:

„...по време на мандата на Росен Плевнелиев за първи път българи се палиха и изгоряха в мъки от отчаяние. Къде бе президентът, нима това не е история? Нима това не бяха жертви? Истината е, че и президент, и патриарх, и премиер се скриха и никой не показа поне малко човешко покаяние пред такива мъченически изгубени животи.

Днес, на 13 септември 2016 година, питам: а кой ще почита и къде жертвите на така наречения демократичен преход, които са милиони, не десетки, не стотици, не хиляди, а милиони.

Не всички заминаха, едни заминаха да си изкарват хляба, други загубиха всичко – живот, работа, здраве, деца. Земята ни се превърна в руини, където бродят хора, изгубили надежда, изгубили всичко.

Тези жертви къде и кога ще ги почетат политиците ни – защо за тях се мълчи трето десетилетие?

Откраднаха Пенсионния фонд, ограбиха имоти, земи, предприятия, духовност и сред тази пустош ден и нощ ни повтарят колко е хубаво, че сме в НАТО, в ЕС!

Всяко едно правителство от оттеглянето/свалянето на Живков убиваше икономиката, рушеше съдби на цели семейства – тези жертви никой не споменава.

Как да очакваме помен на милионите, след като всички политици на прехода са виновни за жестоката им съдба?

Та, къде и кога ще започнем да ги поменаваме, това е въпросът ни.

Що се отнася до така наречения ни президент, то не мога да пропусна, че на фона на умиращи деца заради липса на средства, той си позволи за отиде в Бразилия за закриването на олимпиадата. В държава, в която пари за такива деца се събират в сметки, оповестявани по телевизии и печатни издания, политиците нямат грижа за нищо.”

Перото на Люба не се притъпи и в най-тежките месеци на борбата й с безпощадната болест - затова и онези, които я четяхме от разстояние, така и не разбрахме какво става с нея...

А на 10 април т.г., само 15 дни преди да си отиде, Люба направи последната публикация в своя Фейсбук-профил. Ето я:

 

66 сонет

Уилям Шекспир

 

Зова смъртта. На този свят съм сит:

достойнства — родено лицемерие,

нищожества, придаващи си вид,

и гаврата с човешкото доверие,

и с чест удостоени подлеци,

и с девственост търгуваща нечестност,

и силата в ръцете на скопци,

и съвършенство в мрак и неизвестност,

и с вид на вещ, на сведущ глупостта,

и в глупост обвинена прямотата,

и творчеството с вързана уста,

и истината в служба на лъжата.

Отдавна бих напуснал тази кал,

но, друже мой, за тебе ми е жал.

 

Почивай в мир, Люба!... Мир за душата ти...

 

Сподели в
 

Една малка книжка, някъде с около 52-54 страници, но пък събрала толкова много емоции, спомени и откровения, че прочитайки я човек започва да си мисли, че това си е жив талант да кажеш толкова съкровени неща на толкова странички. Това си помислих, когато прочетох новата книга на нашия колега журналиста Денчо Владимиров „Младостта не си отива“.

12.05.2021/18:56

На 10 май 75 години навърши оставилият своята деликатна, но незаличима следа в няколко вестникарски редакции поет Виктор Самуилов. „Да си го пазим като защитен вид и да му се радваме още дълги години!” - написа писателката Мая Дълъгчева във Фейсбук, поздравявайки го за рождения ден.

10.05.2021/20:58

Международният ден на труда и работническата солидарност е и празник на в. „Дума” и на левия печат.

01.05.2021/20:12

Председателката на УС на СБЖ връчи на колегата от 50-то журналистическо дружество Петко Мангачев отличието "Златно перо" за неговата активна родолюбива и журналистическа дейност и по случай 75-годишнината му.

27.04.2021/17:38

"Нека бдим за свободата на словото, без която няма граждани, а само поданици!", настояват учени и експерти от Българската академична асоциация по комуникация (БААК)в свой апел в защита на дисциплинарно уволнения от УНСС заради изразено критично мнение доц. Мартин Осиковски. Публикуваме апела.

25.04.2021/09:03

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Най-възрастният според Гинес 97-годишен радиоводещ, участник в щурма за Нормандия, не иска да се пенсионира. Мнозина го познават по лице. Той играе вълшебника в два от филмите за Хари Потър: „Хари Потър и философския камък“ и „Хари Потър и тайната стая“, а по-старото поколение го помни в ролята на Дарвин – в сериала за големия учен и на Карл Велики в друг сериал, а също и на Дядо Коледа.

05.05.2021 /22:27 | Автор: От Йерусалим специално за сайта на СБЖ Феня и Искра Декало, кореспондентски пункт на БНР | Източник: СБЖ

Близките на известния санктпетербургски журналист Матвей Фролов, известен като блокадния репортер, преди дни предадоха за съхранение в Централния държавен архив за исторически и политически документи в Санкт Петербург, неговия личен архив. Уникалната документална колекция беше представена в архива, като в събитието участваха и представители на най-голямата информационна агенция в Русия – ТАСС,в която Фролов е работил през целия си живот.

29.04.2021 /06:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Репортерът Давид Бериаин с богат опит от горещи точки като Афганистан, Ирак, Либия, разобличавал мафии в Мексико, Колумбия, Албания, и операторът Роберто Фрайле, оцелял след раняване в Сирия, бяха застреляни в западноафриканската страна при нападение над конвоя им. Те пътували към природен резерват, за да снимат филм против бракониерството. Загинал е и придружавалият ги правозащитник ирландец Рори Йънг. В района на убийството действат джихадистки групировки

28.04.2021 /09:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: elperiodico.com

Журналистката Петя Пейчева повежда читателите през неумиращи емоции, запечатани на старите репортерски ленти

10.03.2021 /15:15 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Припомняме разказ от 2018 г. на ветерана журналист Кирил Панайотов пред nabore.bg, как е бил създаден младежкият вестник и как го е ръководил Иван Башев, неговият първи "уредник", както тогава са наричали фактическия главен редактор.

18.04.2021 /11:30 | Автор: Кирил Панайотов | Източник: nabore.bg

В две групи във Фейсбук журналистът Тихомир Шолев, работил във в. „24 часа” в началните му години, разказва за модерния начин на работа там по онова време.

17.04.2021 /17:40 | Автор: Тихомир Шолев | Източник: Фейсбук

 Акценти и позиции

Навършват се 30 г. от приемането на Декларацията от Виндхук, дала повод на ООН да обяви 3 май за Световен ден на печата. СБЖ напомня: законовите гаранции за правата журналистите са носещ стълб за тази свобода. В страната, класирана на 112-то място по същия показател, знаем това болезнено добре...

03.05.2021 /09:48

В интервала 14:00-17:00 ч. в посочените дни всички делегати за насроченото на 15 май Общо събрание на СБЖ ще могат да се запознаят с материалите за него в отдел „Организационен” на Съюза

27.04.2021 /19:43

Известната и по света порочна практика SLAPP у нас се прилага вече не само от овластени политически или икономически фактори, но дори и от лица, които сами са осъдени за криминални прояви. Настояваме законодателите час по-скоро да осигурят правна регламентация, която да предпазва журналистите от подобни посегателства.

27.04.2021 /15:48

 Мнения

Денят на Европа е от новите ни празници, а всяка следваща година като че ли намалява ентусиазма, с който го приехме.

08.05.2021 /10:05 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

Накъде са се запътили унищожителите на журналистиката, свободата и изборите - от Бойко Борисов до Големите му братя по света

20.03.2021 /17:00 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 29 гости

Бързи връзки