Начало
 
 

Почивай в мир, Люба!

28.04.2017 /21:39 | Автор : Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Люба Манолова

Тежка болест ни отне безкомпромисното перо и слово на Люба Манолова, която не прощаваше кривиците на никоя власт. Поклон пред паметта й!

Късно научих, че Люба си е отишла. Каза ми го в разговор друга наша обща колежка от някогашния в. „Народна младеж”. Опари ме тази вест, спря ме насред вечното бързане след новини и задачи.. Откога не се бяхме виждали? Защо не бях разбрала, че боледува? Защо не съм я потърсила?

Закъснели въпроси и вини - винаги ни връхлитат, когато вече не можеш нищо да поправиш, а чувстваш, че с отишлия си приятел си е отишла и част от тебе...

Първите ни срещи с Люба бяха все среднощни и пропити от мириса на олово и печатарско мастило.

Там, в сумрачното коридорче по пътя към печатарския цех в Полиграфическия комбинат „Димитър Благоев”. Или пък в самия цех, където гърмяха линотипните машини, бълвайки горещи наборни редове, където метранпажите с шило в ръка все успяваха да набутат повече редове, отколкото побираше матрицата на вестникарската страница, но когато нахалствахме и искахме още магии, изригваха цветисто...

Да, беше праисторическата епоха, в която вестниците се произвеждаха на „висок печат”, а журналистите даваха нощни дежурства - не само докато БТА пусне „край” в 24.00 ч., но и докато броят се „завърти” на ротативките - чак към 2 часа след полунощ. Дотогава разнасяхме напред-назад разпечатки на шпалтите - отделните статии и дописки, които трябваше да се поберат в каретата на вестника и затова често се налагаше съкращаване на текстове „на метал”. Трябваше и да се изчетат внимателно - не само за правописни, но особено за политически грешки.

С нас дежуряха и си вадеха очите над шпалтите и коректорките, чиято стаичка беше сбутана в онова сумрачно коридорче преди печатарския цех - хем омирисана от вредните изпарения, хем малка и с тесен прозорец. Но за какво им е голям прозорец, нали и без това работят все нощем...

Люба Манолова беше една от коректорките. Но доста се отличаваше от другите. Не се занимаваше само със запетайки и членуване. Обичаше да си говори с всички автори, чиито материали старателно изчиташе.

Винаги имаше точен и оригинален поглед и по темата, и по стилистиката.

Често по-точен и от автора. С нас, „международниците”, коментираше обикнонено световните събития и процеси, но погледнати.от най-ненадеен ъгъл. И правеше всичко това все усмихната лежерно, с неизменна ирония в зелените очи.

Беше удоволствие да си бъбрим с нея в онова коридорче, на път за цеха, или пък докато чакахме поредната шпалта зад гърба на метранпажа. Бъбрехме за последния филм на Ингмар Бергман, за поредния очерк на Аркадий Ваксберг в „Литературная газета”, за най-новата постановка в Театър 199, за аварията в Чернобил, за шансовете на перестройката да успее, за българските й отеквания, за модата началниците да отказват служебни коли...

Всъщност коректорството й беше само между другото. Люба пишеше много амбициозни материали - „проблемни”, както се казваше тогава. Те бяха по-добри от доста от онези, които коригираше. По онова време в „Народна младеж” излъчвахме и „материал на седмицата”, и „материал на месеца” - изрезките висяха на специално табло в редакционния коридор. И нейните често се появяваха там.

Но най-шумната журналистическа слава я споходи след 1989-та. Промените тогава разпиляха много колеги, медиите се преобразиха и размножиха, обществото закипя, политическите различия ни раздалечиха. Всеки пое пътя си. Чак години по-късно разбрахме, че не сините или червени отблясъци определят трасето. А дали по него те водят идеи или сметки.

Люба вярваше в своя избор. Появяваше се по телевизии и в радиопрограми с бомбастични разследвания, с остър език, с натрупани факти. Издаде две книги - „Външният дълг и 10 ноември в докуменни и тайни” и „Империята на задграничните фирми”. Беше фурия в някогашния в. „Демокрация” - но оттам я изгониха по заповед на Иван Костов...

А тя продължи, както си знаеше - без да прощава кривиците на никоя власт. Направи си собствен сайт и го превърна в институция с публикуваните си там разследвания и със своите граждански позиции. Не мълчеше и в социалните мрежи -  всичко по света и у нас будеше острите й и принципни, както винаги, коментари.

Ето например само част от публикацията й в нейния сайт „Хроники”, излязла на 13 септември м.г.:

„...по време на мандата на Росен Плевнелиев за първи път българи се палиха и изгоряха в мъки от отчаяние. Къде бе президентът, нима това не е история? Нима това не бяха жертви? Истината е, че и президент, и патриарх, и премиер се скриха и никой не показа поне малко човешко покаяние пред такива мъченически изгубени животи.

Днес, на 13 септември 2016 година, питам: а кой ще почита и къде жертвите на така наречения демократичен преход, които са милиони, не десетки, не стотици, не хиляди, а милиони.

Не всички заминаха, едни заминаха да си изкарват хляба, други загубиха всичко – живот, работа, здраве, деца. Земята ни се превърна в руини, където бродят хора, изгубили надежда, изгубили всичко.

Тези жертви къде и кога ще ги почетат политиците ни – защо за тях се мълчи трето десетилетие?

Откраднаха Пенсионния фонд, ограбиха имоти, земи, предприятия, духовност и сред тази пустош ден и нощ ни повтарят колко е хубаво, че сме в НАТО, в ЕС!

Всяко едно правителство от оттеглянето/свалянето на Живков убиваше икономиката, рушеше съдби на цели семейства – тези жертви никой не споменава.

Как да очакваме помен на милионите, след като всички политици на прехода са виновни за жестоката им съдба?

Та, къде и кога ще започнем да ги поменаваме, това е въпросът ни.

Що се отнася до така наречения ни президент, то не мога да пропусна, че на фона на умиращи деца заради липса на средства, той си позволи за отиде в Бразилия за закриването на олимпиадата. В държава, в която пари за такива деца се събират в сметки, оповестявани по телевизии и печатни издания, политиците нямат грижа за нищо.”

Перото на Люба не се притъпи и в най-тежките месеци на борбата й с безпощадната болест - затова и онези, които я четяхме от разстояние, така и не разбрахме какво става с нея...

А на 10 април т.г., само 15 дни преди да си отиде, Люба направи последната публикация в своя Фейсбук-профил. Ето я:

 

66 сонет

Уилям Шекспир

 

Зова смъртта. На този свят съм сит:

достойнства — родено лицемерие,

нищожества, придаващи си вид,

и гаврата с човешкото доверие,

и с чест удостоени подлеци,

и с девственост търгуваща нечестност,

и силата в ръцете на скопци,

и съвършенство в мрак и неизвестност,

и с вид на вещ, на сведущ глупостта,

и в глупост обвинена прямотата,

и творчеството с вързана уста,

и истината в служба на лъжата.

Отдавна бих напуснал тази кал,

но, друже мой, за тебе ми е жал.

 

Почивай в мир, Люба!... Мир за душата ти...

 

Сподели в
 

На 11 септември от 17 ч. в шатра № 19 на Алеята на книгата на бул. "Витоша" авторката на отличения с наградата "Христо Г. Данов" роман "Роден на Великден" ще се срещне с читателите си.

11.09.2021/09:03

С премиерата в клуб „Журналист“ на книгата на журналиста Георги Найденов „Журналистиката гласът на човечеството“, СБЖ отбеляза Деня на международната журналистическа солидарност“.

09.09.2021/19:31

Всички знаем израза: Като си казал А, трябва да кажеш и Б. Само че нашата колежка Петя Пейчева е подредила своята стихосбирка „Хорът на буквите“ по уникален начин, като всеки стих е посветен на една буква от азбуката ни. И така тя наистина „си казва всичко“ от А до Я, но в прекрасни стихове, до които си заслужава да се докоснете. Това е нейната пета поетична книга, събрала изповедите на Петя в рими.

15.08.2021/15:44

Комисията по наградите за политическа журналистика и публицистика гласувала да се отличи Георги Георгиев от в. "Дума", но ИБ на НС на БСП на своя глава добавило като втора наградена и Светлана Шаренкова.

03.08.2021/17:45

Наградата на НС на БСП за политическа журналистика и публицистика „Георги Кирков - Майстора“ е учредена през 2006 г. и се връчва ежегодно в чест на празника на БСП 2 август.

18.07.2021/10:08

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

„Усмивката/със свойта нишка лека/човека тя привързва към човека.“ Така се пее в една песен на легендарната група „Трамвай № 5“. Песента важи с пълна сила за сутрешния екип на „Денят започва“ в БНТ и най-вече за водещата Христина Христова. Колкото и да си сънен или кисел, не можеш да останеш безразличен щом Хриси със заразяващата си усмивка ти каже: „Добро утро. Първи сме!“

20.09.2021 /07:21 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

На 10 септември от 20:30 ч.в зала „България“ в София световноизвестният руски диригент Валерий Гергиев и солисти на симфоничния оркестър на Мариинския театър (Санкт Петербург, Русия) със Софийската филхармония, ще изнесат Благотворителен концерт в подкрепа на инициативата за изграждане на нов акустичен музикален център в България, който да се превърне в духовен и културен храм за възпитание на поколения млади хора, а също да постави българската столица редом до големите културни центрове на света.

09.09.2021 /20:13 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

На 5 септември се навършват 125 г. от рождението на Сергей Румянцев - ярък поет, работил във в. "Земеделско знаме", съосновател на хумористичното земеделско списание "Див дядо". Отвлечен и убит по време на "белия терор" през 1925 г.

05.09.2021 /20:02 | Автор: Богомил Колев | Източник: СБЖ/Дума

Тези дни колегата ни Калин Тодоров заяви, че „Завесата падна“. Това е неговата пета книга от поредицата за това, какво се случва зад завесата по времето на соца, в годините, когато уж се наливаха основите на демокрацията, уж вървяха някакви промени и се стоварваха върху народа, който в последно време в името на шоуто измислени политици започнаха да наричат суверен.

01.09.2021 /23:21 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Журналистът Иван Бакалов припомня във Фейсбук групата "Мемоари, майтапи и тъга по журналистиката :)" събития отпреди близо четвърт век - купуването на "24 часа" от ВАЦ, първата журналистическа стачка там, връщането на Валери Найденов начело на вестника, конфликтите му с журналистите и прочутата му фраза за "паметника" и "песъчинките на световния журналистически плаж".

15.07.2021 /09:31 | Автор: Иван Бакалов | Източник: Фейсбук

Припомняме разказ от 2018 г. на ветерана журналист Кирил Панайотов пред nabore.bg, как е бил създаден младежкият вестник и как го е ръководил Иван Башев, неговият първи "уредник", както тогава са наричали фактическия главен редактор.

18.04.2021 /11:30 | Автор: Кирил Панайотов | Източник: nabore.bg

 Акценти и позиции

Днес председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен изнесе годишното обръщение за състоянието на Съюза пред членовете на Европейския парламент. В речта си тя подчерта необходимостта от по-добра защита на журналистите, независимостта на медиите и правото на обществото на информация. Обяви и две важни за свободата на медиите и за защитата на журналистите инициативи.

15.09.2021 /15:30

Нека бъдем достойни за завета на легендарния Юлиус Фучик "Хора, обичах ви, бдете!". Именно паметта на Фучик увековечава отбелязваният всеки 8 септември Ден на международната журналистическа солидарност.

08.09.2021 /08:27

Поздравявайки колегията с празника на Съединението, председателят на СБЖ Снежана Тодорова апелира към журналистическата гилдия непрестанно и гръмко да напомня на политическата класа, че родината ни се е развивала успешно, само когато наистина сме били единни и увлечени от високи, етични и достойни цели.

06.09.2021 /08:35

 Мнения

Как преди три десетилетия демокрацията настъпваше през телевизията и до какви днешни въпроси ни доведе

05.08.2021 /07:45 | Автор: Лозан Такев | Източник: СБЖ

Това стана по Коледа – преди няколко месеца. И появата на изданието – като факт, бе отбелязано в сайта на СБЖ . Съпроводено от разговор с автора. Струва си обаче да се сподели мнение за книгата, след като бъде прочетена внимателно...

21.06.2021 /14:18 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 25 гости

Бързи връзки