Начало
 
 

Книга за отминали войни, за любов и вяра

28.02.2017 /17:17 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


От ляво надясно: Снежана Тодорова, доц. Кина Георгиева, доц. Гана Рупчева, доц. Константин Грозев и проф. Румяна Михнева

„В тази книга лентата на времето, което движи труда на историка и въображението на читателя, ще ни отнесе назад към края на Първата световна война, към последвалата я система от международни договори, лишила България от надеждите за обединение и към избухналите в Русия революции, които ще „разтърсят“ света". Така започва книгата на известните български историци и преподаватели в СУ „Св. Климент Охридски“ проф. Румяна Михнева, доц. Ганка Рупчева и доц. Константин Грозев „Малката Русия на жълтите павета“, която беше представена в нашата Алма Матер.

Премиерата й събра известни историци, учени, студенти и всички, които се интересуват от миналото на растящата и нестарееща София, дала преди сто лета подслон на бягащите от родината си руснаци, подгонени от кървавите събития на революции и смяна на режима. Непринудена и пълна със спомени беше тази среща в Алма Матер, на която водеща бе Снежана Тодорова, председател на СБЖ.

Според доц. Кина Георгиева „Малката Русия на жълтите павета“ е пълна с истории на хора, които присъстват в живота на София, и като че ли е натрупала у себе си няколко пласта, разказващи за знаковите руски паметници, за руските места в града и за съдбата на руската емиграция, която, разделяйки се с родината си и минавайки през мъките на бягството, намира спокойствие и разбиране сред жителите на София.

Книгата като че ли търси и представя хората, оставили своя отпечатък в живота на младата българска столица през онези години. Та нали много знакови руски учени и представители на науката са помогнали образованието и науката у нас да тръгне по пътя на своя подем. В нея могат да бъдат прочетени разказите за по-малко известни събития от онези години, които рядко влизат в полезрението на учени и историци. Може да се прочете за по-дългото пътуване в руско-българските контакти, като по този начин се попълват белите петна на руското присъствие у нас.

„Малката Русия на жълтите павета“ е собствен прочит,

минаващ през съдбата на пристигналите у нас руски емигранти и любопитен пъзел от личности и проблеми. „Опитахме се чрез публичната история да представим едно пространство в София, което да събуди интереса на хората – каза проф. Румяна Михнева. – Книгата е прозорец към историята и културата на Русия. В нея може да се прочете за виждането на руските учени за развитието на археологията, университета и науката.“ 

А доц. Константин Грозев сподели, че книгата е плод както на научните, професионалните и житейски интереси, така и на истинската вяра на авторите, че едно пространство се оживява от хората, които живеят там, а общността се развива благодарение на различните човешки съдби. „Историята на София чрез прочита, който направихме в книгата – каза доц. Грозев, - ни показва живота в града и преминава през пласта на руското присъствие – един пъзел на различни човешки съдби.“

В „Малката Русия на жълтите павета" могат да се прочетат историите на големи имена от руската наука, както и на обикновените редовите руснаци, потърсили спасение от кървавите събития в родината си у нас. Любопитен щрих е, разказът за първата българо-руска сватба на Петросенко, чийто внук Валентин Петросенко присъства на представянето на книгата.

Заслужава си да се разгърнат страниците и на историите,  свързани с булевард „Цар Освободител“ и разходките на  аристократичните руски дами по него, за Археологическия музей и делото на А. Грабар и С. Покровски, за руското подворие „Св. Николай Чудотворец“  и св. Серафим Соболев, за „руските потайности“ на междувоенна София, за съдбата на княз Ратиев, князете Мешчерски.

Проф. Бахметиев, който нарича България своя втора родина, тук прави открития със световна значимост и известност – за първи път поставя проучванията в областта на анабиозата на експериментална основа; той изобретява „телефотографа“ – първата крачка към телевизията, пръв в света разработва проект за предаване на движещо се телевизионно изображение по една линия.  Неговият внук Жорето Бахметиев дълги години беше председател на читалище „Славянска беседа“.

Има много имена, които са оставили голям принос в нашата култура – нека споменем само Николай Масалитинов, който създаде десетилетни високи традиции в българския театър. В книгата има много любопитни моменти за Княжевския триъгълник – дома на инвалидите, княжевското гробище и княжевския манастир, и…. И още много вълнуващи и заслужаващи да се прочетат истории.

Като специалист по история на руската емиграция доц. Рупчева, един от авторите на „Малката Русия на жълтите павета, е  убедена,че изследванията са намерили приложен израз в това издание и че по този начин историята на руската емиграция ще достигне до повече хора.

„Тази книга е за отминали войни, за вяра и любов, за града ни, приютил бежанци от революциите през 1917 г. и Гражданската война в Русия – са написали авторите. –

Тя е за местата, където се случва новият им живот,

пълен със спомени за личните им истории, духа на техните университети, имения, бални зали, мириса на черноморските степи и синевата на северното небе. тази книга е за промяната, която те донасят със себе си, за София, която никога няма да е същата, след като техните стъпки преминават по жълтите ни павета. В университетските аудитории, лекарските кабинети, театрите, работилниците, фабриките, сред селяните на Княжево синовете, жените и внуците на героите от Освободителната война (1877-1878) намират своята нова родина.

Войниците на империята, срутена от неумолимите ветрове на народния бунт, водят тайните си игри срещу Кремъл и възпитават младите руснаци в духа на изписаното на бойните им знамена „За вярата, царя и отечеството“. Времето не е изличило сенките на царските съветници, редови казаци и изящни руски аристократки по „жълтите павета“. „Малката Русия“ е тук край нас. Тя е едно от тайните очарования на древния ни и вечно млад град, защото Клио (муза на историята и на епичната поезия – бел. Р. Е.) живее в полите на Витоша, опазвайки и обединявайки нашите Времена.“

Трябва да се знае, че София е един от признатите центрове, където се заселват руските емигранти, а книгата за тях е част от проекта за културна дипломация. Книгата се появи на бял свят благодарение на помощта на Столична община в лицето на Тодор Чобанов и Ирина Йорданова.

 

Снимки Красимир Пеков

Сподели в
 

На 26 януари в книжарница "Тракия" беше представена книгата „Легендата „Вечерни новини“ на издателство Захарий Стоянов“. Неин съставител е вече покойният Тодор Коруев, едно от най-ярките пера на съвременната българска журналистика.

28.01.2022/06:32

Призивът е в отговор на уволнения и натиск върхуа известни журналисти от вестник "Дума" като Велислава Дърева, Велиана Христова, Георги Георгиев.

15.01.2022/09:45

Вицепрезидентката Илияна Йотова изрази на своя Фейсбук-профил категорична подкрепа на известната журналистка Велиана Христова, която бе прогонена от в. "Дума" задето като синдикален лидер е дала гласност на колективно писмо на 30 от 34-ата работещи в "Дума" журналисти.

13.01.2022/20:32

На 8 януари на 96-годишна възраст си отиде от нас големият журналист Кирил Янев. Доайенът на българската журналистика и носител на голямата награда на СБЖ „Йосиф Хербст“ беше верен на принципа, че ако не си дал всичко в журналистиката, все едно нищо не си дал.

10.01.2022/00:55

Сдружението на испаноговорещите журналисти в България (СИЖБ) обяви резултатите от Деветото издание на своя ежегоден журналистически конкурс „Светове и цветове” – 2021.

28.12.2021/15:35

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Роден на 31.12.1931 г., но записан в кръщелното на 01.01.1932 г., "за да мине в следващия набор за казармата", както обяснява самият Димитри Иванов - още с това начало в живота си той излиза от всякакви стандарти, за да стигне до днес такива професионални и човешки висини, каквито средният съвременен кръгозор изобщо няма капацитет да фокусира.

11.01.2022 /20:20 | Източник: СБЖ/dimitriivanov.com

През 2022-ра ще се навършат 30 години, откакто загубихме изтъкнатия фотограф Тодор Славчев, запечатал в образи и голяма част от историята на СБЖ. Нека си спомним отново за него и да отдадем дължимото на забележителния му принос във фотографията.

31.12.2021 /19:07 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

Университетска изследователка от Хонконг предлага обширен анализ на приноса за възраждането на журналистиката на фактите от страна на филипинската журналистка и издателка Мария Реса, която тази година бе отличена с Нобелова награда за мир заедно с руския си колега Дмитрий Муратов.

16.12.2021 /16:13 | Автор: Проф. Юен-ин Чан | Източник: gijn.org

Известният френски журналист, писател и интелектуалец с националистически дискурс Ерик Земур обяви официално, че влиза в надпреварата за президент на Франция на изборите догодина и ще се опита да „изсели“ Макрон от Елисейския дворец. Новината обиколи всички световни информационни агенции, след като Земур с летящ старт обяви кандидатурата си.

05.12.2021 /09:39 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

В новия том VII на „Известия на бургаския музей“ е публикувано изследването на журналистката Диана Славчева „Бургаската преса в годините от Освобождението до 1944 г.“

18.01.2022 /13:10 | Източник: СБЖ

Медийната мрежа в област Силистра в миналото е представлявала богата палитра. Понастоящем - скромна, но от сърце

01.10.2021 /19:06 | Автор: Йордан Георгиев, Марин Минев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Второ знаково отстраняване от в. „Дума” на емблематична журналистка в рамките на два дни буди сериозна тревога за нови нива в посегателството над свободата на словото и правата на журналистите в България. Редно е и правителството да се произнесе, защото тревожните действия идват от сила, представена в него.

14.01.2022 /16:16

Апелираме към колегията да се присъедини към петицията в защита на Велиана Христова и към други солидарни действия, с които заедно да отстоим свободата на словото и журналистическите права.

13.01.2022 /15:57

Компетентните органи трябва да реагират незабавно на информацията за заплаха срещу главния редактор на BIRD Атанас Чобанов. В световен мащаб острата реакция срещу посегателства над журналисти също е мерило за демокрацията – от погромите срещу медии в Казахстан до разправата с разобличителя от „Уикилийкс” Джулиан Асандж

10.01.2022 /08:57

 Мнения

„Чистката” във в. „Дума” е опасен симптом и за правата на журналистите, и за обществената търпимост към посегателства срещу критични гласове.

19.01.2022 /12:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Такава ни е съдбата – да бъдем глашатаи на истината. Няма да сме журналисти, ако търсим нещо друго в професията и в живота. А те ни поставят пред изпитания...

26.12.2021 /16:00 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 31 гости

Бързи връзки