Редно ли е подписването на декларации и клаузи за лоялност

08.01.2017 /08:16 | Автор : Андрей Александров | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Юристът Андрей Александров е доктор по трудово и осигурително право

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

ВЪПРОС:

Може ли служителите да подпишат декларация, или клауза в трудовия договор, или допълнително споразумение към него, и така изрично да се съгласят, че при постъпване на работа или впоследствие приемат да бъдат подложени на „тест за лоялност“?

ОТГОВОР:

Въпросът отразява широко разпространената у нас практика работниците и служителите да подписват декларации за различни обстоятелства, които имат значение за трудовото правоотношение: за лоялност към работодателя, за неизвършване на конкурентна дейност, за конфиденциалност, съгласие за обработка на лични данни и др. Подобен ефект преследва и включването на аналогични по съдържание клаузи в трудовите договори или в допълнителни споразумения към тях.

По този начин се цели да бъдат вменени определени задължения на служителите, чието неизпълнение може да доведе до налагане на дисциплинарни наказания. С декларация или чрез клауза в трудовия договор може да се изрази и съгласието за извършване на определени действия от страна на работодателя: например за удръжки от трудовото възнаграждение, извън предвидените в чл. 272, ал. 1 КТ. Трудово ни законодателство не съдържа принципна забрана за използването на подобен механизъм, но във всеки конкретен случай трябва да се прави внимателна преценка дали съответната договорка е допустима и дали тя е необходима.

Въпросът за допустимостта означава да се изследва дали декларирането на съответното обстоятелство не нарушава законова забрана (напр. изискването за деклариране на семейно положение е забранено от антидискриминационното законодателство) и дали поемането на съответното задължение е валидно (напр. предварителен отказ от всякакви претенции спрямо работодателя за нарушаване на трудовите права на служителя би бил нищожен). Дори да са подписани подобни декларации, те няма да имат никакво правно значение. 

Ако декларирането на определено обстоятелство по принцип е допустимо, остава да се прецени доколко това е необходимо. Няма смисъл да се подписват декларации и да се генерира излишен документооборот за „поемането” на задължения, на които работникът или служителят вече е носител – по силата на закона, на трудовия договор, на вътрешни актове на работодателя и т.н.

Подписването на декларация за лоялност (или включването на такава клауза в трудовия договор или в допълнително споразумение към него) по принцип е допустимо, но не е необходимо. Съгласно чл. 126, т. 9 КТ работникът или служителят е длъжен „да бъде лоялен към работодателя, като не злоупотребява с неговото доверие и не разпространява поверителни за него сведения, както и да пази доброто име на предприятието”. Задължението за лоялност произтича пряко от закона и това е достатъчно основание неговото неизпълнение да ангажира дисциплинарната отговорност на работника или служителя (вж. също чл. 187, т. 8 и чл. 190, т. 4 КТ). Както личи от формулировката на закона, то е комплексно задължение, включващо въздържането от злоупотреба с доверието на работодателя, опазване на доброто му име, опазване на производствената и търговска тайна и др. 

Трябва да се отбележи също, че „тестът за лоялност” е понятие с неясно съдържание. Изпълнението на задължението за лоялност е свързано основно с въздържане от определени действия: от разпространяване на конфиденциална информация, от изказвания, които могат да уронят престижа и доброто име на работодателя и др. Лоялността е категория от морален характер, която трудно се поддава на количествено измерване, каквото предполага тестовата система. Тя се проверява и доказва в хода на работата и в ежедневното поведение на служителя, затова изглежда нелогично например при постъпване на работа да се провежда подобен „входящ тест”.

 

Сподели в
 

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018/14:43

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

29.05.2017/21:46

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

29.04.2017/20:58

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

31.03.2017/08:25

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.03.2017/19:12

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

872 дни - една цифра, пълна не само с героизъм, но и с много страдания, мъка и жажда за живот. Толкова дни жителите на Ленинград го защитават от фашистките окупатори и са били готови на всичко, за да не стъпи никога хитлеристки ботуш в града на Нева. От 8 септември 1941 г. до 27 януари 1944 г. продължава блокадата на града. 76 години след като се слага край на ада, не е забравен и подвигът на журналистите в Северната Палмира

26.01.2020 /15:44 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Имаше един лаф, който се беше превърнал в класика, но през последните години се позабрави - че България е страната на певците. Спокойно бих добавила към него и на виртуозните музиканти, които са нашите посланици на българската култура по света. Сред тях особено почетно място заема проф. Жени Захариева, чийто живот е отдаден на класическата музика и пианото.

26.01.2020 /15:37 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Родената в Токио през 1914 г. Цунеко Сасамото има следната рецепта за житейското си и творческо дълголетие: „Никога се оставяйте на мързела. Важно е да бъдете позитивни и да не се отказвате. Само се мобилизирате и гледате да оставате в крак с времето - така винаги ще продължавате напред.”

25.01.2020 /19:27 | Източник: random-times.com

На 8 април 2003 г. при американски обстрели по хотел "Палестина" и по бюрото на телевизия "Ал Джазира" в Багдад загинаха трима журналисти - испанец, украинец и йорданец. В тази несвършваща и до днес война в Ирак са убити около 400 журналисти, повечето иракчани, а общо цивилните жертви са над един милион. Справедливост за всичко това упорито търси с делото си срещу САЩ семейството на убития испански оператор Хосе Коусо.

23.01.2020 /12:47 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Експозицията е подредена на 1-ия етаж в западното крило на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” и може да бъде разгледана до 31 януари 2020 година. Представени са оригинални броеве от течението на списание „Знание” и други творби на големия възрожденец Любен Каравелов

27.01.2020 /15:53 | Източник: Национална библиотека

„Ако възприемем повествователния стил – който е и най-подходящ за тази тема – ще започнем с това, че началото бе положено преди малко повече от половин век. Тогава, в сякаш нереално далечната 1969-а, е сключено междудържавно споразумение между България и Съветския съюз – за българско участие в изграждането на крупни промишлени, жилищни и комунални обекти в СССР“ – така започва увлекателният разказ за митарствата на един български журналист в Русия – главният редактор на списание „Труд и Здраве" Никола Терзиев

23.01.2020 /10:56 | Автор: Никола Терзиев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Снежана Тодорова, председател на УС на СБЖ: „Състоянието на медиите и на журналистиката у нас е от фундаментално значение за функционирането на демокрацията. По тази будеща много въпроси и безпокойства тема думата трябва да има цялото общество, а не само комисии, регулатори и работни групи.”

24.01.2020 /20:05

900 медийни работници са убити по света в последното десетилетие. През 2019-та има спад наполовина на жертвите, но повечето са дадени в страни без военни действия, което е тревожен сигнал за натиска срещу професията. Това сочи доклад на Монигоринговата служба за убити журналисти, действаща към световната организация за образование, наука и култура.

24.01.2020 /19:45

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова отправя най-сърдечни поздравления и най-добри пожелания към цялата колегия по повод Коледа и Нова година

23.12.2019 /00:01

 Мнения

Размисли по повод излизащата на български книга на Максим Бехар „Световната PR революция”

18.01.2020 /07:38 | Автор: Йосиф Давидов | Източник: СБЖ

От все сърце желая на всички вас, драги колеги журналисти, на многобройните читатели на сайта на СБЖ, на вашите семейства и близки хора светли Рождествени празници и едно „добро плъзгане в Новата 2020 година”, както казват немците – einen guten Rutsch ins neue Jahr! Плъзгане, но плавно, а не като ...родния преход, тракащ вече три десетилетия.

24.12.2019 /12:57 | Автор: Борислав Костурков | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 29 гости

Бързи връзки