Начало
 
 

Журналистите се влияят от предпочитанията на аудиторията

15.01.2016 /13:24 | Автор : Джонатан Стрей | Източник: БГНЕС Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Джонатан Стрей

Джонатан Стрей е журналист и компютърен специалист. Той преподава журналистика в Колумбийския университет. Статията му е публикувана в портала medium.com. Според него, искаме или не, медиите са политически играч. Налице е ефектът „победителят взима всичко“ - водещият кандидат печели най-голямо внимание и увеличава популярността си, това той вижда в контекста на вихрещата се президентска кампания в САЩ. И тъй като и нас ни чакат президентски избори, предлагаме ви анализа на американския журналист.

Какво влияние имат медиите върху изборите? Независимо дали предпочитаният от вас кандидат е популярен или не, винаги може да обвините медиите, че имат пръст в тази работа. Това е особено видимо в рамките на протичащата в САЩ дискусия защо Тръмп води в допитванията, а Сандърс не.
Обикновено оплакванията са от това, което медиите казват за даден кандидат. Според друга теория важно е самото внимание. Добро или лошо, трябва да се говори. А може би професионалните журналисти имат малко влияние. Много хора днес се информират от социалните мрежи, където приятелите ви и филтриращите алгоритми решават какво ще видите.

Имат ли все още медиите някакво значение?

Дали журналистическото внимание, независимо какво точно се казва, повишава резултатите на кандидатите? Ако е така, как журналистите да отразяват избори честно и отговорно? Това са въпросите, на които искам да отговоря, поне доколкото имат отношение към предварителните президентски избори на двете големи партии в САЩ.

Внимание срещу популярност

Въпросите как работи американската политическа система не предполагат прости отговори. Трябва обаче да се започне отнякъде и затова реших да сравня броя споменавания в основните американски медии на отделните кандидати с позицията им в предварителните проучвания. За моя изненада, зависимостта между двете е почти пълна. Чрез инструментите на MediaMeter за анализ на съдържанието на 25-те най-популярни новинарски източника в интернет разбрах колко пъти двете имена на даден кандидат са споменавани в текстовете им от октомври до декември 2015 година.
Претендентите на Републиканската партия са споменавани два пъти по-често от тези на Демократическата партия, но целта е да се види как кандидатът стои спрямо колегите му от собствената му партия. Има свръхестествено отношение между медийното внимание към даден кандидат и позицията му в националните проучвания за предварителните избори на двете партии.
Това е учебникарски пример за взаимовръзка. В зависимост от това от кой ъгъл на политическата вселена идвате, може да сте изненадани ако разберете, че Тръмп и Сандърс са отразени пропорционално на прогнозните им резултати - поне в интернет. Тоест, колкото повече се говори, независимо дали негативно или позитивно за някой от тях, толкова по-добри са резултатите му в националните анкети.

При почти всички кандидати е така

 

Има изключения като Джеб Буш, който бива отразяван два пъти повече, отколкото предполага позицията му, и Карсън, който е леко недооценен от медиите предвид популярността му.
Ако просто броим колко пъти даден кандидат е споменаван, ние напълно игнорираме какво всъщност казват журналистите - като например дали отразяването е позитивно или негативно. Тези данни изобщо не взимат предвид тона и рамката на обсъждане. Това може да е много важно в по-големия контекст на демокрацията, но няма такова значение ако погледнем предварителните резултати. Даден материал винаги има значение, но не такова, каквото има самото му публикуване.
В частност, Тръмп е отразяван много по-негативно, отколкото другите републикански кандидати, но това няма почти никакъв ефект върху популярността му. Признавам, че съм малко шокиран от това колко е близко отношението между медийните споменавания и подкрепата на избирателите. Не съм обаче първият, който го забелязва. Нейт Силвър откри, че този модел може да се проследи до предварителните партийни избори за президентска кандидатура през 1980 г., макар неговото изследване да отчита одобрението на медиите за отделния кандидат.
Връзката е забелязана и от други политически изследователи, макар че не е намерих сериозен научен труд по въпроса. С какво си имаме работа? Защо споменаването в новините отговаря толкова точно на предварителните резултати? Означава ли това, че медиите имат почти пълен контрол върху политическия процес?
За съжаление, не. Като за начало, статистиките сочат, че предварителните национални проучвания през годините не са били много точни при показването на печелившите партийни кандидатури. Изследванията за отделните щати са далеч по-прецизни, защото самите предварителни избори на двете големи партии се провеждат щат по щат. Все пак е редно да предположим, че медиите имат поне някакъв ефект върху проучванията. Журналистите обаче също се влияят от анкетите, така че не е ясно кое е първо.

Кое е първо: медиите или проучванията?

Най-напред да разгледаме как анкетите насочват медийното съдържание. Журналистите трябва да се влияят от предпочитанията на аудиторията, защото иначе рискуват да бъдат игнорирани. Ако гледаме на гласоподавателите в качеството им на читатели, чийто кандидат е два пъти по-популярен от друг, ще получим два пъти повече гледания и споделяния. Това има значение при избора на журналиста какво да отрази, въпреки че не е единственото му съображение. Повече за това по-нататък.
Има още един начин да гледаме на близката връзка между медиите и проучванията – нещо трето може да направлява и двете. Това може да е вниманието в социалните мрежи.
Отделна публикация става много популярна и достига милиони без никакво участие на професионални журналисти. Или може би рекламните появи на известни личности и организации в дадена предизборна кампания са ключови, както политическите изследователи предполагат отдавна.
Най-накрая, имаме кандидатите сами по себе си – всичко, което правят, може да ги издигне (или свали!) в очите на медиите и обществото. Накратко, трябва да взимаме предвид всички тези неща, като много от тях могат да насочат медийното внимание и предпочитанията на избирателите в една и съща посока и така да предизвикат видимата връзка между двете.
Това са основните принципи на взаимодействие и единствените възможни причини за толкова близкото отношение между новинарското съдържание и предварителните изборни резултати. Трябва ни обаче повече информация, за да разберем кое какво точно предизвиква.
Един от начините да проверим взаимовръзките, е да видим дали промените в отразяването предхождат промени в проучванията. Статистиката сочи, че споменаванията в медиите и популярността на Доналд Тръмп нарастват по едно и също време, след като той обяви кандидатурата си. На пръв поглед двете са вързани едно за друго. Но медийните клинове невинаги водят до по-голяма популярност.
Двата големи дебати на вътрешнопартийните кандидати увеличиха отразяването на Тръмп, но не и популярността му. Затова пък медийната стихия, когато той анонсира идеята си на мюсюлманите да се забрани да влизат в САЩ, съвпада с нарастването на одобрението към него. Статистически анализи на връзката между отразяването и резултатите на Тръмп не показват дали яйцето или кокошката е първо. Вместо това е донякъде видимо, че двата елемента имат слабо влияние един върху друг. Такъв е и общият модел при другите номинирани.
Изправени сме пред цикъл на мненията. Засилва ли медийното внимание позицията на кандидата при проучванията? Да. Позицията на кандидата в проучванията засилва ли медийното внимание? Също да.
Страничните фактори, които едновременно насочват гласоподавателите и журналистите, увеличават взаимовръзката.

Какво означава честно отразяване на избори?

Имайки страхотната възможност да оказват влияние върху изхода от даден вот, като просто насочват вниманието към определен кандидат, как медиите трябва да отразяват избори? Няма редактор, който седи някъде и си казва: „Круз има пет пункта повече одобрение, ще го отразяваме с 5% повече.“
Журналистите обаче отговарят на търсенето на аудиторията. Репортерите и редакторите се влияят от различни такива сигнали, като например колко човека са прочели вчерашна статия за определен кандидат, или колко човека говорят за него в социалните мрежи; или също така колко популярен изглежда някой, на базата на отразяването му от други журналисти!
Някои редакции дори планират работата си на базата на това колко човека търсят дадена тема в сайтовете им. Медиите често са критикувани за преследването на популярност и в този смисъл това е правилно.
Според Бърни Сандърс „корпоративните медии“ превръщат важните теми в тривиалност и се интересуват само от печалбите. Рапърът Комън заявява, че „почтеността на медиите не съществува“, когато някой журналист си каже „ще показваме Доналд Тръмп, заради популярността му“. Тези оплаквания не са грешни.
Самият аз започнах този анализ на връзката между медиите и Тръмп, отчасти защото знаех, че един материал за Тръмп ще бъде четен. Въпреки преследването на печалби и значението на статистиките, журналистите не следват единствено популярността. Американските медии отразяват много различни неща, на които малко хора обръщат внимание, особено що се отнася до международните теми.
Например, много беше казано за атентатите в Ливан, седмица преди тези в Париж през ноември, въпреки твърденията, че не е така. Има продължаваща, интелигентна дискусия между журналистите как да се балансира между това, което носи посещения, и това, което е важно.
Трябва ли кандидатите да получават внимание на базата на това колко хора искат да четат за тях? Донякъде, да. Ако обаче си мислите, че водещият кандидат трябва да е Сандърс, а не Тръмп , това ще ви се стори нечестно. Налице е ефектът „победителят взима всичко“ - водещият кандидат печели най-голямо внимание и увеличава популярността си.
Същевременно медиите имат потенциала да пратят някой на последно място, ако той или тя не получава необходимото отразяване. Какви са възможностите?

Трябва ли журналистите да отразяват всички по равно?

За радиата и телевизиите все още съществува регулацията на „еднакво време“, според която на определен кандидат не може да се дава повече ефир, отколкото на другите. Това правило обаче няма как да важи за новинарските програми и така е правилно. Безумна е картината, в която журналистите се опитват да запълнят определена квота от материали за някого, така че всеки да получава еднакво внимание.
Трябва ли журналистите да се борят за по-добро разпределението на вниманието? Това ще означава по-малко внимание за водачите и повече за всички останали. Вероятно това ще доведе до по-оспорвани избори и ще обърне тенденцията „победителят взима всичко“. Също така обаче ще означава умишлено пренебрегване на Тръмп.
Странният баланс ще провокира резонни обвинения в цензура. Няма как също пресата да съобщава само „актуалните събития“ или каквото „става за новина“, сякаш новините сами се създават. Журналистиката много повече се обръща към контекста и анализа. Това е супер, защото политиците и търговските марки вече сами са си медии.
Ако искаш да знаеш какво някой кандидат е правил днес, можеш да го последваш в социалните мрежи, без да има нужда от професионални журналисти. Те вече трябва да добавят стойност по друг начин – като осигуряват контекст и се ровят надълбоко.

Няма „правилен“ брой истории за отделен кандидат

По някакъв начин, журналистите трябва да решат кой ще бъде отразен. Всякакви формули за това водят до съмнение в пристрастие и външна намеса.
В крайна сметка кандидатите, които критикуват медиите, са прави в едно – пресата е политически играч.
Няма как това да не е така, когато вниманието е толкова ценен ресурс

Сподели в
 

Съдът на САЩ отхвърли искането на защитата на американския президент Доналд Тръмп за отлагане на делото за сексуален тормоз, заяви журналистката Жан Карол.

09.08.2020/15:45

Трудни за възприемане от здравия разум неща се случват на телевизионния пазар в България, откакто на него м.г. се появиха бизнесмените Кирил и Георги Домусчиеви и поеха контрола над Нова телевизия. Интересна е и апартаментната близост на Владислав Горанов с братята.

08.08.2020/16:45

Този срамен акт, на който станахме свидетели, е изключителна словесна и физическа бруталност срещу журналисти. Абсолютно недопустимо е подобно нещо да се случва в една европейска държава, казва бившата шефка на СЕМ, която очевидно не помни, че СБЖ е внесъл в НС още през 2017 г. предложения за законодателни промени именно в защита на журналистите и журналистическия труд. И досега не им е даден ход. Защо?

07.08.2020/15:25

АБРО, БНТ и БНР призовават към безпрекословно зачитане на личната неприкосновеност и независимост на журналистите при изпълняването на тяхната професионална мисия да отразяват безпристрастно и пълноценно събитията в българското общество – в политически, социален и икономически план.

06.08.2020/15:25

Китайското външно министерство обяви , че е готово да отговори на американски действия спрямо медии от Китай, съобщи американският в. "Вашингтон пост".

05.08.2020/15:25

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Огнян Стефанов е едно от най-запомнящите се, одумвани, коментирани заплашвани и подложени на физическа разправа „лоши момчета“ на скандалния ни „преход“, открояващо се независимо перо в днешната ни журналистика, свързано с авторитетния сайт Фрог нюз…

29.07.2020 /17:45 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

След като успя да разбуни духовете с книгите си „Зад завесата на соца“ и „Зад завесата на прехода“, журналистът Калин Тодоров сложи завършека на трилогията със „Зад завесата на демокрацията“, която от днес е вече по книжарниците, издадена от „Изток-Запад“.

22.07.2020 /23:12 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В дни на съдбовни изпитания, каквито преживяваме сега – от пандемия до политически, - паметта ни търси упование и опит в нелеката българска съдба – онези така нужни ни и днес опорни точки, за да я променим в името на едно достойно бъдеще. И пред очите ни застава великият летописец на българската свобода с безсмъртните му „Записки по българските въстания“ - Захарий Стоянов. А днешните събития по странно съвпадение стават в годината на неговата 170- годишнина от рождението му…

20.07.2020 /17:56 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В тия дни на небивало напрежение, когато в цялата страна улиците и площадите кипят от недоволството на народа и искането за оставка не само на правителството, а и на главния прокурор Иван Гешев, точно по това време се случи нещо интересно, което би могло да се нарече съвпадение, но в никакъв случай не е случайно. Състоя се и премиерата на новата книга на най-уважаваната българска журналистка Анна Заркова, емблематична със своите задълбочени разследвания и анализи на най-важни и тревожни явления в нашия обществен живот, които притежават и актуална непреходност. И сега, когато над мощните протести кънти името на Гешев, в ръцете ни е солидният том на Заркова: „Главните прокурори от Татарчев до Гешев“.

16.07.2020 /20:49 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Авторът на първата българска печатна книга Филип Станиславов бе почетен в скромна церемония в град Никопол, съобщиха от местното читалище „Напредък”.

08.08.2020 /11:27 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

Вълнуващи спомени от първите си артистични прояви в детски радиопредавания разказва известната актриса и поетеса в специално интервю пред Мария Спасова, подчертавайки: „Там се срещнах с хора, които са мой университет за цял живот. Преди всичко това са Валери Петров, Ангел Вълчанов, Леда Милева”.

06.08.2020 /18:35 | Автор: Мария Спасова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

СБЖ изразява дълбокото си възмущение и категорично осъжда поредното посегателство срещу журналисти при изпълнение на професионалния им дълг, както и над упражнилите правото на свободно слово и на протест граждани по време на конференцията на управляващата партия ГЕРБ в София. Ако живеем в правова държава, реакцията на правоохранителните и правораздаващите органи трябваше да е незабавна. Къде е тя?

06.08.2020 /13:45

„Този план ще върви ръка за ръка с Плана за действия за европейска демокрация, който ще бъде насочен към повишаване на устойчивостта на нашите демократични системи и към укрепване на свободата и плурализма на медиите,” пише зам.-председателят на Европейската комисия и еврокомисар по ценностите и прозрачността Вера Йоурова в отговора си на писмото на председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова от 10 април т. г., настояващо във възстановителните планове за Европа след кризата с коронавируса да бъде включено и подпомагането на медиите, журналистите и свободата на словото.

24.07.2020 /17:12

УС на СБЖ излезе с декларация, настояваща за изтегляне на внесения в НС от Вежди Рашидов законопроект за промени в Закона за радиото и телевизията, докато той не бъде подложен на широко обществено обсъждане. Изразена е също тревога от негативни и злепоставящи внушения и обобщения, отправени от прокуратурата към "свободните" журналисти.

14.07.2020 /17:42

 Мнения

Ако в този вододелен за всички ни момент обществото намери сили наистина да започне всичко наново и на чисто, дано и ние, журналистите, съумеем същото.

22.07.2020 /20:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

На 18 юли, 183 години след рождението ти, още търсим и жадуваме чистата и свята република, заради която увисна на бесилото. Днес висиш и на портрет в кабинетите на първите държавни и партийни ръководители. Но нито сме чиста, още по-малко свята, поклон към тези, които го сториха, че България стана република преди 74 години, та поне нещо от завета ти да е изпълнено.

13.07.2020 /16:29 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 29 гости

Бързи връзки