Германците обичат да се шегуват, че във федералната република има пет годишни сезона – четирите, познати на всички и… сезон на карнавалите. Той по традиция стартира на 11 ноември в 11.11 часа в Майнц. Този сезон слага началото на пищни и разточителни карнавални вечери и шествия в (предимно) старите, западни провинции. В някои от тях дори дните на големите карнавални шествия и пиршества са обявени за неработни.

Тия дни съм направо „Бясно ми е, чичо!“ (макар че Петър Стоянович го казва по друг повод!) И как няма да съм, след като се наслушах как от сутрешните телевизионни блокове със злорадо настървение водещи се нахвърлиха на поредната жертва на все по-тревожното отношение на властите към медиите у нас и „своеобразното“ им разбиране на тяхната свобода – Елена Йончева.

Пошлото клипче, с което студентската ни телевизия „Алма матер” кани на кастинг кандидати за сътрудници, вече произведе поредния неприятен медиен скандал.

Нима журналистите, които временно са и депутати, не виждат как бият и малтретират гилдията ни?

На сърдития на цял свят премиер Бойко Борисов медиите, опозицията и чужденците са му виновни за „охулването” на държавата, която именно неговото управление докара дотам, че на всички да изглежда логично убийството на журналистка, посмяла да засегне темата за корупцията

Наскоро министър-председателят Бойко Борисов заявил, че националният ни стадион „Васил Левски” в момента „не върши никаква работа” и „може да се използва за друга тема”, тоест да се събори и построи нещо друго.

Във връзка със задържането в РПУ Радомир на двамата журналисти от OCCRP – Димитър Стоянов от "Биволъ" и Атила Биру от Rise Romania – румънския партньор на "Биволъ", изразявам недоумението и категоричния си протест срещу ареста на представители на медии и нарушаването на правата на нашите колеги по време на изпълнение на служебните им задължения.

За читателите на сайта на СБЖ може би не е потребно да се припомня кой е Борис Ангелушев. И все пак... Роден през 1902-ра в Пловдив, учи в Художествената кадемия в Берлин, после отива в Прага, живее и в Цюрих, завръща се в родината си.

Последните пет години от живота ми като щатен журналист бях редактор в „Дума”. Преди това, в края на седемдесетте и началото на осемдесетте бях кореспондент на предшественика на „Дума” - „Работническо дело” - в Бейрут. И след пенсионирането ми през 1998 г. продължих да сътруднича на левия вестник. За тези две десетилетия в него са публикувани няколкостотин мои текста. Пиша това, за да стане ясно на читателя защо съдбата на вестника не ми е безразлична.

Поредната криза - с опита за смяна на ръководителката на Детския радиохор - сякаш се реши. Но чак след реакция на МС и на СЕМ. Така ли ще продължат да се озаптяват спорните управленски идеи в БНР? И защо данъкоплатците ще плащат 15-те хиляди лв. компенсации, които радиото дължи на Лили Маринкова по съдебно решение заради неправомерното й уволнение преди две години, а не отговорните за това уволнение?