Принципи и цели на журналистическата професия в България и ролята на СБЖ

14.03.2015 /22:38 | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Изготвени и приети от Управителния съвет на СБЖ - София, март 2015 година. Предлагат се за обсъждане от колегията.

 

Преамбюл

       
Упражняването на журналистическата професия в съвременния глобален свят е свързано с активна и непрекъсната комуникация. Работата на журналистите в едно демократично общество е важна част от социалния обмен на факти, идеи и мнения, който осигурява надеждна информация и позволява на всеки да участва в процеса на вземане на решения по всякакви въпроси от обществено значение.

Журналистите използват медийното пространство, за да подобрят осведомеността на хората относно фактите, процесите и събитията, така че те да бъдат наясно с влиянията и силите, които действат в обществото. Основното задължение на журналистите е да предоставят на аудиторията обективна и безпристрастна информация, която е важна за формирането на обществено мнение.

Журналистите уважават и защитават човешките права. Те защитават тайната на своите източници и гарантират, че редакциите и съдържанието на техните материали не са повлияни от реклама и PR. Те работят, водени от загриженост за своевременното и оптимално решаване на обществените проблеми и от силна ангажираност към обществения интерес.

Членовете на Съюза на българските журналисти (СБЖ) спазват в дейността си принципите, записани в Етичните правила на СБЖ, които не противоречат на Етичния кодекс на българските медии и отразяват най-добрите европейски медийни норми и практики.

Конституционна основа на свободата на медиите и журналистите да публикуват разнообразна информация и да изразяват мнения без страх от цензура, е чл.40, ал.1 от Конституцията на Република България, в който се казва, че „печатът и другите средства за масова информация са свободни и не подлежат на цензура“.  Този принцип е неразривно свързан с индивидуалното право на изразяване, залегнал в чл.39, ал.1 от Конституцията, който провъзгласява, че „всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин“.

През последните години обаче в резултат на редица фактори и най-вече на цялостната криза на българското общество тези принципи са сериозно нарушени, което доведе до дълбок срив и в състоянието на медийната среда и на журналистическата професия в България. В българските медии тече уродлив процес на монополизация и концентрация в частни ръце, пред която редуващите се правителства си затварят очите. Налице е крещяща нужда от прозрачност и осветляване на медийната собственост, на разпространителската мрежа, за да стане ясно кой на кого и с какви пари служи. В тази насока обаче не се предприемат никакви стъпки, защото сегашното положение очевидно е изгодно на политическия елит и яростно се защитава от явни и скрити лобисти.

Това прави изключително трудно да се упражнява журналистическата професия. Не се спазват елементарните правила на журналистическата етика и независимост, погазени са социалните и трудовите права на журналистите. Битката за място на пазара и за пазарен дял размива границата между информация и реклама, между обективна, независима и поръчкова журналистика. Това принизява авторитета на журналистиката и не позволява на журналистите да изпълняват мисията си – да служат на обществения интерес.

И една от важните причини за това е, че българската държава тотално абдикира от катастрофалните проблеми на българските журналисти и на нашите медии, които загубиха способността да изпълняват функцията си на социален коректив, присъща на едно стабилно демократично общество.

СБЖ смята, че с оглед на неблагоприятната икономическа, политическа и социална обстановка и атмосфера у нас най-доброто разрешение на тези въпроси е приемането от Народното събрание на Закон за професионалната журналистика и защитата на журналистическия труд. На този етап само държавата може да гарантира икономическите и политическите интереси и права на журналистите.

СБЖ не се отказва от принципите на саморегулирането и ще се бори за тяхното утвърждаване в медийната сфера, но за момента възможностите на този подход са крайно ограничени. Очевидно е, че в близките години само законовата принуда може да защити журналистите от произвола на издатели и работодатели и да гарантира не само техните права, но и наличието на една демократична, високопрофесионална, обективна медийна среда, от каквато България има крещяща нужда, ако иска да бъде наистина европейска държава.   

Основни характеристики и сфери на журналистическата дейност 

Журналистическа дейност може да извършва всяко лице, което редовно дава своя творчески принос в работата на редакциите на вестници, списания и други периодични издания и информационни агенции, участва в създаването на радио- или телевизионни програми или във функционирането на интернет сайтове, като:

  • събира, подрежда, организира, избира и подготвя писмени, фотографски или аудио-визуални медийни услуги за публикуване, и / или
  • оперативно отразява актуални събития и процеси, създава репортажи или коментари, като използва писмени, фотографски или аудио-визуални методи и средства, и / или
  • отговаря за редакционния, технически и естетичен формат на редакционните материали (по-специално организация и съдържание, редактиране и координация), и / или
  • координира тези дейности. 

Тези дейности и задачи трябва да се извършват в рамките на сключен трудов или граждански договор или като журналист на свободна практика.

В печатните медии (вестници, списания и други периодични издания) основните журналистически дейности са по-специално в сферата на планирането, създаването и редактирането на текстове, снимки, инфо-графики и карикатури. Освен това журналистите извършват планирането на изданията и създават графичния дизайн на страниците.

В радио и телевизионните организации освен класическите задължения за извършване на проучвания, подготовка и писане на материали, репортажи и интервюта за новинарските отдели и редакционните раздели на различни предавания, има и други дейности, например в редакционните отдели за музика, озвучаване и произвеждане на снимки с камера, както и в печатната и фотографската редакция. Други независими области на журналистиката са звуковата и графичната обработка, подготвянето на презентации и работата в отделите за редакционно планиране на телевизионни и радио емисии. Тук не е от значение дали крайният журналистически продукт е създаден от няколко лица, или само от един човек, както е обичайно във видео журналистиката, например.

Гореописаните дейности се срещат и в онлайн медиите, когато се отнасят до проблеми от журналистическо и редакционно естество. Новата технология, разбира се, налага своя отпечатък върху характера на журналистическата дейност в интернет изданията, но тя отговаря на същите принципи, както и класическата. Същото се отнася и за блогърите.  Не всеки блогър е журналист. Ако темите и начинът, по който той/тя списва, поддържа и организира блога си, не отговарят на актуалния обществен интерес и на основните журналистически принципи, авторът не може да бъде смятан за професионален журналист. Преценката трябва да се прави във всеки конкретен случай.

Журналистическите принципи не се променят в цифровата епоха. Появяват се нови сфери на дейност и отделните журналистически задачи стават все по-тясно взаимосвързани. Журналистите все по-често работят за повече от една форма на медиите и координират материали, които могат да се използват  от различни медии.

По-сложните начини на работа изискват по-голямо разнообразие от умения, например как да се справяме с определени технологични платформи или да създаваме текстове и аудио-визуални материали чрез новите мултимедийни продукти.

За да се определи професионалната идентичност на журналистите, трябва да се прави разграничение между журналистика и другите професии, които използват журналистически методи, компетенции и формати.

Трудно могат да се нарекат журналистика различните развлекателни и забавни формати и програми, най-вече в електронните медии, от типа на хазартни игри, риалити шоу, екзотични конкурси, състезания и пр. Те са много по-близо до театрални, музикални и други форми на изкуството, следователно и техните създатели, участници и водещи не са журналисти в истинския смисъл на понятието, а артисти и шоумени. Журналистиката изисква наличие на актуален и обществено значим дискусионен или информационен елемент в тези програмни формати, което е необходимо да се преценява във всеки конкретен случай.

Подготовка /квалификация/ за навлизане в професията

Навлизане в професията

Журналистическата професия е отворена за всички независимо от формалното им обучение или квалификация. Въпреки това трябва да се има предвид, че професионалните норми и правила изискват широк спектър от общи и специфични познания и умения, каквито дават факултетите, колежите и катедрите по журналистика и масови комуникации. Друг начин за придобиване на такива знания и умения е чрез специализирани курсове и школи за квалификация, организирани от СБЖ, фондации, професионално-творчески организации и от самите медии.  

Обучение

Обучението в областта на журналистиката е препоръчително да включва стилови и работни методи в различни медийни формати (печатни медии, интернет, радио, телевизия, новинарски агенции). То задължително включва добро познаване на националното медийно законодателство, както и на съответните международни актове и на утвърдените норми на журналистическата етика, на принципите за управление на медиите и на медийните технологии.

СБЖ работи за утвърждаването на стажа като удобна и добре регламентирана форма на подготовка и обучение на журналисти при навлизането им в професията и при усвояване на специфичните за всяка редакция и медия професионални умения и изисквания.

В зависимост от вида на медиите, стажът може да продължи между осемнадесет месеца и две години, като се заплаща въз основа на утвърден от работодателите и синдиката договор и се зачита за трудов стаж.

Професионалните стажове към всекидневници, периодични издания и електронни медии  - както частни, така и обществени – трябва да се регламентират от колективни трудови договори за провеждане на обучение и от конкретни споразумения, които уреждат правилата за провеждане на обучението. Минималното изискване за стажантите в печатните медии е да имат завършено средно образование с успешно положена матура. На практика по-голямата част от стажантите имат завършено висше образование.

БНР, БНТ и БТА изрично изискват от стажантите си да имат висше образование.

Най-добрата форма на обучение са университетските курсове в областта на журналистиката, които водят до придобиването на бакалавърска или магистърска степен. Други университетски курсове, свързани с медиите, нямат за цел да осигурят журналистическа кариера, но също могат да служат за усвояване на основни журналистически умения и методи на работа.

За да се създават съвременни кадри от професионални журналисти, компетентни да работят в един бързо изменящ се медиен пейзаж, трябва да се прилага схемата на обучение през целия живот. Трябва да бъдат предоставяни стипендии за журналисти както за начинаещи, така и за утвърдени специалисти в кариерата. Когато получат такива стипендии, на журналистите трябва да се осигурява ползването на отпуск или друга гъвкава форма на работа, за да могат да завършат обучението си или да усъвършенстват квалификацията и уменията си. 

Условия за високи стандарти, качество и професионализъм в журналистиката 

Журналистиката трябва да бъде независима.

Битката за място на пазара и за пазарен дял не бива да размива границата между информация и реклама, нито да се отразява неблагоприятно върху работата на журналистите в служба на обществения интерес. Журналистите не трябва да извършват никакви PR дейности с цел реклама пред гражданите и други субекти, с които взаимодействат.

Поръчковата журналистика е недостойна практика, която противоречи на всякакви норми и принципи в нашата професия и петни нейния авторитет. С нея трябва да се води неотслабваща борба.

Журналистите трябва да имат безпрепятствена възможност да изразяват личното си мнение. Собствениците на медии и издателите трябва да имат предвид, че журналистиката не е обикновен бизнес като всички останали и че журналистите, наети от тях, не са тяхна собственост, а имат право да изразяват собственото си мнение, включително и в медиите, за които работят, без това да поражда неблагоприятни последствия за тях. Обратното би означавало цензура, която се забранява от Конституцията на България – чл.40 ал.1.

Същевременно в медийното пространство трябва да има активна размяна на мнения и постоянен конструктивен диалог между журналистите, медийните собственици и другите медийни субекти.

Независимостта на журналистиката е от изключително значение по време на изборни кампании. Тогава журналистите, медиите и сградите, в които се работи, трябва да бъдат ефективно защитени от намеса в работата им и от всякакви атаки. Тази защита не трябва да пречи на медиите да изпълняват пълноценно своите функции. Медиите могат да подготвят и свои етични правила за изборни кампании.

Когато се разпространяват резултатите от социологически проучвания, публиката трябва да получи достатъчно информация за политическата партия или лице, които са поръчали проучването, организацията, извършила проучването и приложената методология, допустимата грешка или отклонение, датата и периода на проучването. Денят за размисъл трябва да бъде уважаван и от журналистите и да не се допуска разпространението на пристрастни изборни послания.

Особена и традиционна роля като гарант за здравословна медийна среда и за независимост на журналистиката имат обществените медии. Те са призвани да бъдат най-обективно и безпристрастно огледало на проблемите и настроенията в обществото и да бъдат необходимият балансьор на обяснимите уклони на частните медии, които често служат на корпоративни интереси. В особено трудната ситуация, в която се намира днес българската журналистика, именно обществените електронни медии могат да станат решаващ фактор за положителна промяна. Ако, разбира се, дават отпор на инстинктивните или умишлени опити на властимащите да ги използват за собствените си нужди по принципа „който плаща, той поръчва музиката”.

Затова е необходимо да бъде намерен нов модел за управление и финансиране на обществените медии, който да гарантира независимостта им от властта и конюнктурата, да преодолее хроничната липса на достатъчно средства за изпълнение на обществената им функция и да им позволи да привличат най-добрите журналисти и да дават най-добрите професионални образци. .

Журналистиката трябва да бъде защитена от външна намеса, за да се гарантира свободата й.

Защитата на информационните източници на журналистите и тяхното използване трябва да бъде законово гарантирана. Това означава, че тя трябва да бъде строго регламентирана във всички съответни области на правото. Неволните или преднамерени опити да се нарушава правото на защита на информационните източници на журналистите не могат да бъдат толерирани. Тази защита трябва да бъде ангажимент и постоянна грижа на всички държавни органи и обществени организации, и особено на правозащитните. 

На такава защита подлежат и: журналистическата дейност, средствата за осъществяването й, сградите на медиите и офисите на редакциите, журналистическите методи и подходи, първоначалните проекти, резултатите от журналистическите разследвания и проучвания, медийните тайни и телекомуникациите на журналистите.

Защитата трябва да бъде продължение на конституционните гаранции за свобода и независимост на медиите, в съответствие с чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека и в светлината на практиката на Европейския съд по правата на човека. При съпоставяне на интересите на журналистите за защита на източниците на информация с други законово гарантирани права и интереси трябва да се прилага принципът за съразмерност и внимателно да се анализира евентуалното въздействие на решението или взетата мярка върху свободата на словото.


     
Добрата журналистика е невъзможна без достойно заплащане  на журналистическия труд, модерна работна среда и социална стабилност.

От много години трудът на журналистите в България е силно подценен и това сериозно понижава авторитета и обществения принос на журналистическата професия. Този неоспорим факт се отнася както до журналистите, които работят по трудови договори, така и до тези, които са на свободна практика. Ниските и нередовно изплащани възнаграждения и социални осигуровки са екзистенциален проблем на българската журналистика и на цялата медийна общност.

Затова СБЖ настоява Кодексът на труда да бъде прилаган и спазван в цялата му пълнота от  всички медийни организации.

Колективните трудови договори (КТД) трябва да станат основен метод за регулиране на трудовите отношения в областта на медиите. КТД трябва да се опират на най-напредничавите норми и ценности, свързани с издигането на престижа на журналистическия труд. СБЖ полага последователни усилия в продължение на много години за създаването чрез КТД на социално справедлива рамка за защита на журналистическия труд.

Съюзът ще продължи да отстоява икономическите и социалните права на журналистите и да се бори най-вече за достойно заплащане на техния труд, съответстващо на високия обществен авторитет и социално значимата роля на журналистическата професия в демократичното общество.

Журналистите на свободна практика също трябва да получават своевременно подходящо и коректно възнаграждение под формата на хонорар или на съобразен с техните интереси договор за изпълнение на възлаганите им задачи.

Прилагането на изложените принципи укрепва независимостта на журналистите.

СБЖ се бори за защита на работните места на журналистите и срещу безогледните съкращения и уволнения, защото това, наред с ниското заплащане, снижава качеството на създавания медиен продукт и би могло да доведе до нездрави обвързаности и натиск. 

Журналистиката се нуждае от постоянен контрол над качеството, за да се гарантират високи стандарти.

При изпълнение на обществените си задължения журналистите и медиите имат значителен принос за демократичните дебати относно проблемите и развитието на обществено-политическата, икономическата и социалната среда и за формирането на мнения по всякакви вълнуващи обществото актуални и злободневни въпроси. За да бъде тази роля гарантирана, трябва да се води непрекъсната дискусия по отношение на качеството на медийните продукти и да се следи дали се спазват законовите норми и етичните правила.

Качествената журналистика зависи от всекидневната конструктивна вътрешна критика. Колегиалните дискусии и обсъждания трябва да са практика във всяка редакция. Журналистите трябва редовно да бъдат проверявани от своите колеги, а резултатите и реакциите по отношение на техните материали и предавания винаги трябва да бъдат анализирани от екип. Грешките се коригират своевременно, без да е необходимо разрешение за това.

Журналистите поддържат тесен контакт със своите читатели, слушатели, зрители и потребители. Те редовно следят и се възползват от резултатите от проучванията на аудиторията и медийните изследвания. Във връзка с това медиите и журналистите трябва да полагат и усилия, насочени към възпитание на вкусовете и подготовка на публиката, която да позволява на читателите, зрителите и слушателите да правят свой собствен анализ на информацията, идеите и мненията, разпространявани от медиите, и да ги подтикват към дебати на различни актуални теми.

Качествената журналистика поражда обществено доверие. Това доверие обаче се излага на сериозен риск или направо се губи, ако на публиката се поднасят некачествени журналистически продукти.

Качествената журналистика изисква време и ресурси за проучване и разследване.        Ръководството на всяка медия трябва да предоставя на своите редакционни отдели и на отделните журналисти необходимите ресурси за провеждането на журналистически проучвания и разследвания по отношение на персонал, време, техническа обезпеченост и средства, за да може да разчита на професионален и качествен журналистически продукт. Задачите, възлагани на журналисти на свободна практика, са обект на същите изисквания.

Медийните организации трябва да осигурят модерна инфраструктура и оборудване, които дават възможност за достъп до широк кръг от източници на информация и максимално улесняват журналистите ефикасно и оперативно да упражняват професията си.

Необходимо е журналистите и медийните собственици, съвместно с представители на гражданското общество и регулаторите, да насърчават разпространението и популяризирането на национални и международни програми и съдържание, които са с високо професионално качество, отразяват разнообразието на общности и идеи в обществото и са насочени срещу насилието. Трябва да се насърчава и създаването на програми и съдържание, които противодействат на речта на омразата, вкл. речта, която сее политическа, религиозна и етническа ненавист, и сексистката реч. 

Да бъдеш журналист означава да притежаваш определени професионални умения, познания и лични качества.

Ето някои от тези качества, които упражняването на журналистическата професия изисква:

    много добра обща и езикова култура

творчески умения,  ясна и бърза преценка
любознателност, комуникативни умения и способност за справяне с конфликти
способност за боравене с широк кръг от теми и източници на информация
независимост, оригинално мислене, но и способност за работа в екип
постоянство и задълбоченост при провеждането на проучвания и разследвания
гъвкавост и динамика във всекидневната работа, готовност да се действа експедитивно и без забавяне
готовност за развитие в професионално отношение и за участие в професионални обучения.

Журналистите трябва непрестанно да усъвършенстват своите професионални умения, като посещават обучения и курсове за допълнителна квалификация във и извън работното си място (колежи по журналистика, университети и др.) Обучението за повишаване на квалификацията трябва да обхваща както работещите по трудови договори, така и журналистите на свободна практика, и да се основава на конкурсен принцип.

Трябва да се работи целенасочено за усвояване на средствата по европейски програми за обучение и повишаване на квалификацията на журналисти и медийни работници и да се насърчава подготовката за отразяване на европейски теми.  Вътре в самите медии могат да се организират курсове за подготовка на всички равнища по професионалните стандарти за толерантност.

Разнообразието на човешките ресурси в медиите и сътрудничеството между тях би допринесло за по-доброто отразяване и анализиране на проблемите, породени от мултикултурността. Самите медийни организации и журналистите трябва да следят дали в тяхната продукция е налице чувствителност към различните традиции и култури, и да осведомяват обществото за негативните последици от проявите на етническа и религиозна нетолерантност. Медиите и журналистите трябва да насърчават и утвърждават богатството на различни култури и изучаването на чужди езици. 

Журналистиката трябва да се ръководи от етични и професионални принципи

Журналистика изисква професионалната колегия и всеки неин член да спазват правилата на разработения и утвърден след широка дискусия Етичен кодекс на българските медии – 2004. СБЖ участва активно както в  създаването на Етичния кодекс, така и в неговото последователно прилагане. Етичните правила на СБЖ не се различават съществено от него. Практиката отделни медии да разработват и приемат свои етични кодекси и вътрешни редакционни правила и журналистически стандарти е положителна, стига те да не противоречат на съгласуваните общи документи и принципи за журналистическа етика, основаващи се на международни норми и ценности.

Особено важно е професионалното и етично поведение да се основава на познанието за човешките права. За журналистите е от принципно значение да познават границата на свободата на изразяване, като се  прави разлика например между автора на посланието, съдържащо ненавист и омраза, и разпространението му чрез медиите с цел информиране на публиката за подобни проблеми. Да говориш за тероризма не означава, че си терорист. Да говориш за етническа омраза не значи, че си ксенофоб.  

Дейността на СБЖ е насочена към:           

  • Утвърждаване на СБЖ като основна професионално-творческа и синдикална организация на българските журналисти и като техен главен представител пред държавните органи и международните институции.

  •  Равноправно и конструктивно партньорство с медийните собственици и издатели и техните съюзи, което да спомага за развитието на здравословна и културна медийна среда в България, в която се спазват принципите на демократичното общество и най-вече на свободата на словото, професионалните норми и стандарти, независимостта и правата на журналистите.

  • Спазване на Кодекса на труда в цялата му пълнота от всички медийни собственици, работодатели, издатели и медийни организации.

  • Налагане на колективните трудови договори като основна форма на уреждане на редакционния труд и трудовите отношения между работодателите и журналистическите колективи както по места, така и в национален браншови мащаб. В тях е нужно да се предвижда строг регламент за работното време на журналистите и за извънредния труд в нощно време, почивни и празнични дни, както и за работата в интернет медиите.

  •  Достойно заплащане на журналистическия труд съобразно престижа и високото обществено значение на журналистическата професия.

  • За целта СБЖ ще предложи на вниманието на журналистическата колегия и на цялата медийна общност у нас примерни схеми и скали за заплащане на журналистическия труд по категории, длъжности и трудов стаж, както и варианти с оглед на спецификите на труда в печатните и електронните медии, включително и интернет.
     
  • Насърчаване на здравословен пазар на журналистическия труд със засилено конкурсно начало, какъвто в момента липсва и което снижава качеството, ролята и престижа на българските медии.

  • Утвърждаване на индивидуалните трудови договори като главна форма на лична трудова ангажираност в редакциите и медиите. Ограничаване на използването на гражданските договори, което сериозно накърнява икономическите и социалните права на журналистите. Гражданските договори да се прилагат като изключение само в определени случаи.

  • Възстановяването на практиката за изплащане на хонорари за журналистически произведения и въвеждане на национална скала за хонорарни възнаграждения за различни жанрови произведения. Смятаме, че хонорарите са незаслужено изчезваща у нас форма на заплащане и стимулиране на журналистическия труд.

  • Професионално застраховане на всеки журналист с оглед на високите рискове при изпълнение на служебните задължения. Убедени сме, че стресовият характер, рисковете и заплахите, съпътстващи журналистическата професия, заслужават тя да бъде приравнена към труд втора категория.

  •  Договорен процент от печалбата от реклама в медиите задължително да се използва за допълнително материално стимулиране на редакционните колективи и за техните социални нужди.

 

 

 

 

 

 

Сподели в
 

Приключилото на 15 март в София двудневно Общо събрание на Съюза на българските журналисти избра накрая нов Управителен съвет на организацията. Той включва 14 колеги:

17.03.2015/17:16

В днешния втори ден на Общото отчетно-изборно събрание на Съюза на българските журналисти за председател на най-голямата журналистическа организация в България бе избрана Снежана Тодорова.

15.03.2015/16:35

Изготвени и приети от Управителния съвет на СБЖ - София, март 2015 година. Предлагат се за обсъждане от колегията.

14.03.2015/22:38

В продължение на няколко часа продължава обсъждането на документите, внесени по въпросите в дневния ред.

14.03.2015/16:21

Общото събрание на СБЖ продължи своята работа, обсъждайки внесените документи – докладите на УС, КС и на КЖЕ, както и отчета по бюджета и проекта за нов бюджет за 2015 г.

14.03.2015/14:34
 

Цели и задачи

Съюзът на българските журналисти е доброволно сдружение на българските журналисти за защита на техните професионални, социални и синдикални права и интереси. Дейността на Съюза на българските журналисти е насочена към свободното упражняване на правото да се търси, получава и разпространява информация, на правото свободно да се изразява и разпространява мнение, както и към недопускането на цензура.

Дружества

Дейност

Съюзът на българските журналисти извършва дейности за развитието на професионалната журналистика, прилагането на установените професионални стандарти и етични правила, защита на професионалните, социалните и синдикалните права на българските журналисти, решаване на проблемите, свързани с условията на труд и трудовите отношения, сигнализиране на компетентните органи за нарушения на трудовото и социалното законодателство и др.

Документи

Правна консултация

Директно във вашия и-мейл ще получите отговор на зададените от вас въпроси. Тук ще намерите и материали на правна тематика, предоставени от нашия юридически консултант Весела Василева. Пишете ни! Попълнете формата за запитване.

Членство

Член на Съюза на българските журналисти може да бъде български гражданин, който не по-малко от две години упражнява журналистическа професия, приема и спазва Устава на СБЖ и приетите от Общото събрание на сдружението Правила на журналистическа етика.

Ръководство

Върховен орган на Съюза на българските журналисти е Общото събрание. Управителен орган на СБЖ е Управителният съвет.

Съюзен живот

Решения на УС на СБЖ

Комисии

КОНТРОЛЕН СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ЖУРНАЛИСТИ ВЕНКА РИЗОВА – ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР БОЗАКОВ ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА НАТАША ТОДИНОВА

Общо събрание - 14.03.2015

Пазете децата на пътя

Законодателни инициативи на СБЖ

СБЖ внесе в Народното събрание предложения за законодателни промени, които да направят по-прозрачна собствеността на медиите и тяхното финансиране, както и да защитят журналистическия труд. Целта им е да гарантират по-голяма сигурност на журналистите, да помогнат за закрила на медийната среда чрез нов механизъм за подкрепа на печатните издания.
Предложенията и мотивите за тях могат да се видят тук.

19 септември 2018: Европейски ден без загинали на пътя

 Реклама

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

По традиция Съюзът на българските журналисти ще връчи годишните си награди за творчески постижения по повод 1 ноември – Ден на народните будители.

11.10.2019 /20:57

Европейската федерация на журналистите (ЕФЖ) и Международната федерация на журналистите (МФЖ) се присъединяват към своята партньорска организация - Съюза на българските журналисти (СБЖ), в изразяването на подкрепа за журналистите от Българското национално радио (БНР), които са подложени на натиск от своето ръководство, посочва на сайта си ЕФЖ.

29.09.2019 /11:49

УС на СБЖ изразява категоричната си позиция в подкрепа на журналистите от БНР и настоява да бъде прекратен договорът за управление на генералния директор на БНР Светослав Костов във връзка с извършените груби административни нарушения, накърняващи свободата на словото, националната сигурност и изпълнението на лиценза на програма „Хоризонт“. Настояваме СЕМ да освободи от длъжност и членовете на УС на БНР.

20.09.2019 /17:22

 Мнения

Оставка или остава? И днешното заседание на СЕМ не реши категорично каква ще е съдбата на шефа на БНР Светослав Костов

27.09.2019 /20:44 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Няма да забравя с какво всеобщо възмущение навремето целокупният български телевизионен зрител посрещна решението на ръководството на БНТ да „модернизира” по европейски и световен тертип заставката на „По света и у нас”, като замени живото, действено въртяшо се земно кълбо като символ на събитията през деня, с друг модерен, статичен дизайн. Тогава неспокойният дух на Тамара Джеджева избухна, мисля, че беше по времето, когато работехме в „Поглед”, с гневната филипика „Върнете ни кълбото!” И то отново се завъртя пред очите ни...

16.09.2019 /19:11 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 21 гости

Бързи връзки