Кристина Патрашкова: Ако загубиш надежда, по-добре да зарязваш журналистиката

13.12.2014 /11:44 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Откъдето и да я погледнеш, тя впечатлява много – от кринолина до генералските еполети или така характерните за всяка дама малки рокли. От червения килим на Кан до нашенската мутренска действителност. Аристократична и респектираща и същевременно караща те да поискаш да седнеш и поговориш с нея на чаша кафе.

Нейните интервюта с най-големите световни имена в изкуството и киното, анализите й, посветени на българската действителност. Всичко това те кара да се зачудиш как тази дребна дама носи у себе си огромен заряд от енергия и познания и да се обръщаш след нея като я срещнеш. Това е Кристина Патрашкова – главният редактор на вестник, от който мнозина скърцат със зъби, а други й се чудят откъде намира толкова смелост, че да публикува скандални записи, които разголват случващото се в обществото ни, което стана така модерно в последно време да наричат задкулисие.

Не поема по пътя на известния си баща проф. Патрашков, а избира журналистиката, която, според мен, е „дрехата”, която най-много й подхожда и в която се чувства най-добре.

Срещаме се с нея в уютния й кабинет в редакцията на „Галерия” и разговора ни тече сред прекрасните картини на Светлин Русев, Генко Генков и още няколко големи български художници. За всичко, което се случва в журналистиката ни, Кристина споделя пред сайта на СБЖ:  

- Телевизионното ти предаване „Истории с Патрашкова” беше доста популярно и любопитно с откритията си. А как би разказала „Историите на Патрашкова” – пътят й в професията и живота, неизвестни мигове и преживявания, победи и поражения? Какво научи по този път?

- Надявам се, че ми е още рано да тегля чертата и да правя равносметка, но истината е, че съм в професията повече от 20 години. Смених доста издания, но най-дълго време работих в „24 часа”, и то в златните години на вестника. Той тогава имаше страшен авторитет и се възприемаше като институция. Жалко за младите колеги, които сега навлизат в професията и не могат да си представят каква беше атмосферата в годините веднага след 10 ноември.

Тогава стана революция в печата – дългите и скучни статии бяха сменени от къси атрактивни текстове, с ирония и чувство за хумор. Най-важна бе тенденцията да не се робува на авторитети и властниците да се следят под лупа. Мисля, че свободата, с която се правеше журналистиката тогава, се изгуби и не вярвам скоро да се върне.  

Може би точно отношението към професията, което си изградих тогава, ми даде кураж да проведа много битки през последните 5 години, през които оглавявам „Галерия”. Някои го определят като жълт вестник, но за мен това е изданието, което предизвика някои от най-големите скандали в държавата – огласи разговорите на властта за Мишо Бирата, първи направи разследване за 6-те апартамента на Цветан Цветанов.

В „Галерия”, според мен, се публикуват най-добрите политически анализи - на Явор Дачков, Велизар Енчев, Сашо Симов. Да, има и жълта информация, която аз наричам „масова”. Не че ми е любима, но все пак произвеждаме стока, която трябва да продадем. Това не означава да правим компромиси с най-важните журналистически принципи.  

Искам да кажа, че последните 5 години, през които ръководя „Галерия”, се равняват на 15 преди това, когато съм работила в различни издания, включително и в телевизията. Едва сега заедно с малкия ни екип усетихме какво е да се изправим срещу властта, да защитаваме първоначално непопулярни тези, за които по-късно се оказа, че сме били прави. 

- Какво е за теб журналистиката – вече имаш ли отговор? Сякаш за теб поетът Сергей Румянцев е написал, цитирам по памет: „Животът – туй е битка непрестайна, а в битката е истинский живот” – така ли разбираш живота и професията? И за какво и срещу какво е твоята битка?

- Не искам да звучи самохвално, но журналистиката напоследък за мен е наистина е битка. Преди години пишех само за култура, в продължение на 11 години отразявах кинофестивала в Кан. Всеки май се разхождах по прочутия булевард с палмите „Кроазет”, ходех на премиери с кринолин и правих интервюта с Франсис Форд Копола, Джак Никълсън и Шарън Стоун. Не пропусках нито една филмова или театрална премиера, бях приятелка с всички актьори.

И изведнъж се озовах в блатото на политиката, което стана неизбежно, тъй като оглавих вестник, който рекламирахме още преди да излезе, че всяка седмица ще слага край на мълчанието. Мисля, че оправдахме мотото, защото при предишното управление на ГЕРБ бяхме една от не повече от 3 медии, които си позволяваха критика към управлението.   

Банално е, но журналистика наистина се прави, когато имаш кураж да си опозиция на властта. У нас поради монопола в медиите това отдавна не се случва. Наистина се гордея, че в „Галерия” имаме куража да се изправяме срещу важните хора в държавата, поради което все някой от тях иска да ни съди. Веднага след като огласихме разговорите, известни като „Ало, Ваньо”, пред редакцията гръмна бомба и едва не уби охранител, който беше в сградата.

Скандалът бе отразен във всички авторитетни чуждестранни медии, пристигна специално екип от Франция, за да заснеме репортаж за вестника. Най-болно ми стана, че някои колеги в България „сензационно” заявиха, че сами сме си поставили бомбата, за да си правим реклама. Тогава осъзнах каква страшна деградация е настанала в професията.

- Журналистиката и властта… Преди време прозвуча като скандално изказването на колега, че тя върви след победителите. Сега ситуацията по-различна ли е?

- За съжаление, не само не е по-различна, но положението е още по-тежко. Преди 1989 година властта си беше ясна, БКП диктуваше положението и всички вървяха след нея. Сега изданията си променят редакционната политика след поредните избори. Драмата е, че това престана да прави впечатление дори на читателите и зрителите и се възприема за нещо нормално, което говори за тежък разпад на обществото.

- Че трябва, трябва, но възможно ли е – и как? – да бъдат премахнати у нас медийният монопол, корпоративните интереси, лобитата, които прилагат „мъртва хватка” на свободата на медиите?

- Няма невъзможни неща, но фактът, че от години е ясно кой налага медийния монопол в България и той си продължава при всяко следващо правителство, означава, че тъкмо политиците не желаят да имат проблеми с медиите. По-скоро за тях е важно да си осигуряват комфорт и въобще не се вълнуват, че има медийни олигарси. Ако махнат сегашните, ще се появят други и цинизмът ще продължи.

Скоро гледах репортаж на Сашо Диков за главния прокурор на Румъния – млада, страшно смела и амбициозна жена, която е вкарала в затвора олигарси, медийни магнати, важни бизнесмени. Е, ако имаме късмета да случим на такава прокурорка, може би и професията ще изживее по-добри дни.

- Нуждаем ли се днес от „Кредо на журналиста”, каквото преди повече от сто години написа създателят на първия факултет по журналистика в света Уолтър Уилямс?

- Опасявам се, че и да го имаме, никой няма да го спазва. То и сега някои медии подписват Етичен кодекс, но постоянно го нарушават. Когато моралът в цялата държава е прогнил, а бивша стюардеса става шеф на Комисията за култура и медии, за какво „Кредо на журналиста” да говорим?

Очевидно трябва радикално да бъде сменен политическият елит, най-накрая негови представители да влязат в затвора, за да осъзнаем, че това общество трябва да спазва закони, за да се промени най-накрая животът ни към по-добро.   

- Политическите и финансовите интриги и скандали ли са най-интересните за един вестник или телевизия, за да качват рейтинга си и да налагат „най-важните теми” в живота ни? Като ръководител на един от основните вестници мислиш ли, че той може да оцелее и просперира без това?

- За мен политическите и финансовите скандали са важни за медиите, които държат да имат влияние. Но когато говорим за тираж и рейтинги, има достатъчно примери, които показват, че на читателите и зрителите им е писнало от политика и те се интересуват от „Вип Брадър”, вълнуват се дали гаджето на Слави му е изневерило или пък коя нашумяла плеймейтка се е снимала в порно. Всеки вестник обаче, който иска да има авторитет в обществото, не може да пропусне политиката и парите, т.е. финансите.

- А кои са позволените и непозволените действия и хватки на разследващата журналистика? Как могат успешно да се използват примерно СРС-та, флашки и пр.?

- В държава, където СРС-тата и флашките не отиват директно при главния прокурор, естествено, стигат до медиите. Нас ни питаха покрай Мишо Бирата: „Защо все на вас ви дават флашките?” Отговаряхме: „Защото не ни е страх да ги огласим.”

Когато институциите не работят, а съдебната система е прогнила, журналистика се занимава с флашки. Това води до много неприятности, защото се налага да обясняваш къде ли не откъде си получил флашките. Най-тъпото е, че този въпрос се задава постоянно, вместо да се вслушаме в съдържанието на флашките. Това го изживяхме пак покрай Мишо Бирата и доста време мина, докато най-накрая човекът с каскета, когото обявихме, че ни е донесъл  записа, стана по-маловажен от самите диалози.

Най-голямата тъпотия е, че след като цяла България чу как Ваньо Танов изпълнява поръчки на тогавашния премиер Борисов, днес същият е отново шеф на митниците.

- Спомняш ли си един великолепен хумористичен разказ на Смирненски – как собственикът на вестника наредил „да не се връщат без скандал”. Младият репортер цял ден обикаля из улиците – и нищо, тогава дава последните си 5 лв. на цигане да удари плесница на изтупан солиден господин и във фантазията си изгражда как ще се получи скандалът, но то грабва парите и побягва…Това навява ли ти мисли как работи често жълтата преса?

- За съжаление, наистина често така работи. Но аз поставям въпрос къде е днес границата между жълтата и сериозната преса? По-точно коя е сериозната? Има ли въобще такава? И не е ли по-вредно да се обслужват политически интереси и да се манипулира обществото, отколкото понякога да не провериш дали манекенката Х е гадже на футболиста Y, с когото е изневерила на бизнесмена Z.

- И по телевизията, и във вестника личи, че си много емоционална. Това пречи ли ти в професията?

- Вярно е, че за мен понякога и най-дребните неща са на живот и смърт, и често драматизирам ситуации, които въобще не са толкова страшни. Емоцията предполага искреност. В този смисъл, понякога ми пречи, но друг път ме амбицира.

- „Писането” или „говоренето” – кое ти е повече на сърце, кое ти позволява най-вече свободно да изразиш себе си?

- Най-великото нещо за мен е писаното слово, другото често си е обикновено лаладжийство. Говореното е по-въздействащо, ако човек е атрактивен,  умее да внушава послания, но тези думи отлитат. За мен няма по-голямо удоволствие от това да седна пред компютъра и да изливам душата си чрез думи, които се появяват на екрана.

- Силно ме впечатли едно твое изказване - „За мен темата за забравата е много важна”. В сегашното бездуховно време някои са заинтересовани българинът да остане без историческа памет и медиите, за съжаление, усърдно съдействат на това. Безнадеждно ли е положението? И докъде ще ни доведе?

- Една от големите драми в България е липсата на памет. Неслучайно у нас се казва: „Всяко чудо за три дена”. Не ти ли прави впечатление, че забравяме най-големите си актьори, писатели и художници 5 дни след погребенията им?  Някои от по-младите сигурно вече не помнят Калоянчев, не знаят коя е била Невена Коканова, Григор Вачков, да не говорим за Павел Вежинов, Христо Фотев, Николай Гяуров. И то споменавам имена от най-близкото минало.

Много от големите ни творци умират в мизерия. В същото време ни управляват политици, които ни говорят за морал и принципи. Ние им вярваме и забравяме през колко партии са преминали, колко пъти са ни лъгали. И продължаваме да ги избираме. Това е пак поради липсата на памет и затова този национален недостатък е толкова фатален.  

- Няма да пропусна да те питам и за реалити проектите, които заливат телевизиите у нас. Това не е ли умишлено промиване мозъка на българина? Ти как се чувстваш като коментатор в едно от тях? И какви открития правиш?

- Ако риалити проектите се гледат умно, човек може да си направи важни изводи. Харесвам „Вип Брадър”, защото за мен това е микромодел на обществото, който показва какъв морал властва в момента, защо хората харесват един участник, а не друг. Когато коментирам, се опитвам да търся зад индивидуалното поведение, зад скандалите, напиванията и гафовете наши национални особености.

Не е лесно, защото повечето водещи, особено напоследък, се интересуват от пикантериите – кой в кого се е влюбил, на кого е изневерил. Но така е не само в телевизиите.

- Като използвам името на твоя вестник, да те запитам: Кои са истинските герои на „Галерия България”? Има ли ги и защо не се проявяват? С други думи: оптимист ли си, виждаш ли надежда?

- Нямам основание да съм оптимист, защото все повече читави хора си заминават от България и може би затова големите личности от „Галерия България” изчезват. За мен показател, че безнадеждността се задълбочава, е, че все повече хора играят тото и разчитат на случайния късмет.

Колкото и да е странно обаче, никога досега не съм се отчайвала напълно, защото това е пагубно за професията. Ако загубиш надежда, че нещо зависи от усилията ти, по-добре да зарязваш журналистиката.

На мен най-голямата ми мечта е да получа нова флашка с някой запис ала Мишо Бирата. С него разбунихме обществото, макар че при подобни скандали в други държави подават оставки. Ако попаднем обаче на втори запис, няма да се оставим, докато не се преборим всеки да понесе отговорността за това, което е правил. Дано не звучи наивно, но наистина мисля, че може да се случи.  

 

Снимки: Иван Василев и личен архив

 

 

Сподели в
 

Столичната галерия „Синтезис“ продължава с традицията си да показва стари и слабо познати майстори на фотографията от края на XIX и началото на ХХ век.

14.06.2021/15:25

Двойно по-малко пари от държавния бюджет за предизборна агитация ще получат участниците в изборите на 11 юли.

13.06.2021/15:07

Водещата на Новините на NOVA Ани Салич получи отличие в категория „Медии” на тазгодишните награди на списание и клуб „Business lady”.

12.06.2021/16:55

Журналисти и общественици написаха отворено писмо и организират протест под надслов „Да върнем БНТ на обществото!". Исканията им са за оставка на генералния директор на БНТ Емил Кошлуков и на Съвета за електронни медии.

11.06.2021/18:02

Албания се съгласи да подпише декларация на ООН от 86 точки за защита на журналистите, преследване на висши служители за корупция и създаване на многостранен подход за борба с корумпираните практики.

08.06.2021/15:25

 Представяме ви

Разговаряме с известната журналистка, поетеса и писателка за раждането на новата ѝ книга, за вдъхновяващото я с обич семейство, за доброто, което всеки сам избира как да отглежда в душата си, за невъзможните бягства от съвремието ни, за ролята на журналистиката в преодоляването на „литературщината”.

07.06.2021 /13:32 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Вероятно Калин Тодоров се ръководи от изреченото от китайския мъдрец Конфуций: „Проклятие е да живееш в интересни времена.“ Затова трилогията му „Зад завесата“ скоро ще стане петтомник, като споделя, че с петата книга от тази поредица й слага точка. А традиция стана,че щом той напише книга от въпросната серия да е гост на сайта на СБЖ. Този път обаче в аванс разговаряме с него за предстоящото излизане на последната от поредицата „Зад завесата“.

01.06.2021 /07:20 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Наскоро в клуб „Журналист“ се състоя представянето на книгата на писателя и журналист Хайри Хамдан „Лешникови градини“,която предизвика голям интерес несамо сред познавачите на неговото творчество, но и сред тези, които за първи път се докосваха до написаното от Хамдан.

24.05.2021 /08:01 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Списанието се продава срещу 5 евро само по улиците от хора в тежко положение, които така получават възможност да си осигурят с достойнство, макар и малък доход, за да покрият някои от своите основни потребности.

17.05.2021 /12:08 | Автор: Здравка Михайлова | Източник: marginalia.bg

 Спомени и архиви

Припомняме разказ от 2018 г. на ветерана журналист Кирил Панайотов пред nabore.bg, как е бил създаден младежкият вестник и как го е ръководил Иван Башев, неговият първи "уредник", както тогава са наричали фактическия главен редактор.

18.04.2021 /11:30 | Автор: Кирил Панайотов | Източник: nabore.bg

В две групи във Фейсбук журналистът Тихомир Шолев, работил във в. „24 часа” в началните му години, разказва за модерния начин на работа там по онова време.

17.04.2021 /17:40 | Автор: Тихомир Шолев | Източник: Фейсбук

 Акценти и позиции

В Деня на Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България нека сверим и посоките на българката журналистика по непреходните ориентири на историческите, духовните и моралните ни върхове.

02.06.2021 /10:08

В своя декларация УС на СБЖ остро осъжда действията на властите в Минск, като настоява и за международно разследване на шокиращия инцидент с насилствено приземения в столицата на Беларус пътнически самолет и за изясняване на всички обстоятелства около него от страна на Международната организация за гражданска авиация (ICAO). Необходимо е изграждането на изрична международноправна рамка, която да предотвратява допускането на подобни инциденти занапред.

26.05.2021 /10:47

Нека да сме достойни и да опазваме духовното послание на кирило-методиевите букви и из днешните нови полета, пространства и мрежи на модерните технологии, съхранявайки и умножавайки хуманното и съзидателно присъствие на славянската и българската култура в световното многообразие.

24.05.2021 /00:14

 Мнения

Денят на Европа е от новите ни празници, а всяка следваща година като че ли намалява ентусиазма, с който го приехме.

08.05.2021 /10:05 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

Накъде са се запътили унищожителите на журналистиката, свободата и изборите - от Бойко Борисов до Големите му братя по света

20.03.2021 /17:00 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 16 гости

Бързи връзки