Препинателните знаци – нотите в петолинието на думите

04.03.2012 /19:28 | Автор : Иван Тодоров Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Умението да се пише точно и грамотно се гради от младини и с времето става част от стила. От добрата форма, която трябва да се поддържа.

„Хайде сега – ново двайсе и нови измишльотини. Всичко Мара втасала, до препинателност опряла”, може и да рече някой. Но и Мара, и всички други опираме до тях – до препинателните знаци, всеки ден.

Пък и те не са кой знае колко много. Имат - нямат – десетина - дванадесет.

Литераторите знаят, че в историята са записани прочути писатели, които не давали и пет пари за тях и пердашели, без да ги използват. Авангардистки, различно от колегите си. От което не мисля, че са спечелили или печелят повече почитатели и читатели.

Джеймс Джойс е сред тях.
Той обаче, колкото и да го превъзнасят някои, не е добър пример за подражание.

Едно време – при диктовки в гимназиите, а и при кандидат-студентските изпити, за изпусната запетайка отнемаха от оценката по двадесет или даже двадесет и пет стотни. Тъй че тия „дреболии” имаха цената си. И то добра.

Пак преди тридесетина години – във всяка редакция – имаше и коректор(ки)...
Затова няма никакво място за умуване съществена ли е връзката между препинателните, пунктуационните знаци и журналистиката, вестникарството.

Връзка има – и то каква!

Има я за всеки, който вади хляба си с думите, разчита на най-добрата им подредба и на ефекта от това свое усилие.

За гениалния аржентинец Хорхе Луис Борхес (освен Меси и Марадона, тоя народ притежава и удивително добри писатели) литературоведът Фернандо Сорентино пише: „...човек, който пресмята и премерва всяка скоба”. Рядкост са вече такива хора.

Днес и коректорите са като изчезващите растителни и животински видове, които биват вписвани в „Червени книги”. С тая разлика, че не са защитени с нищо от никого.

Спомен мил е и времето, когато вестниците давали награда всекму, който откриел грешка в даден брой.

Във все по-разпространяващите се в наши дни електронни сайтове журналистите трябва да са всичко: автори, редактори, коректори-стилисти. Но много често последното се пропуска.

А колко чар и мощ таи знакът!

Запетайката – четем ли на глас – ни дава миг да си поемем дъх. А и шанс за окото и то да поспре и да отдъхне, да си почине, усети ли умора.

Същата сила има и малкото тире. То може също тъй „да вкарва” и поне малко въздух и белота сред мравуняка на хваналите се една о друга възмургави букви.
Искате ли пък отчетливо да отделечите две думи – насреща винаги е голямото, дълго тире.

Точка и запетайка ; - Най-елегантното предложение за разграничаване на пояснение от пояснение; на изречение от изречение при по-дълъг изказ.

А няма по-добър помощник от скобите, за да вметнете нещо важно точно там, където му е мястото, а сетне да продължите по пътя на мисълта си.

При почуда – въпросителна, разбира се.

За удивление – удивителна. Но – убедил съм се – сложите ли повече от една, натежава. Изглежда като нещо преиграно, посява семчицата на неверието в искреността на патоса.

Приисква ни се да прескочим няколко години, десетилетия, че и векове.
Как? Ами с многоточие в началото на поредния абзац, на новото новоредие.

Друг път държим да внушим, че всичко още продължава: многоточието отива при завършека на всеки един текст.
За точност, дословен цитат или иронизиране – кавички; за нарочно пропусната буква – апострофна запетайчица високо горе; за отделяне на фрагмент от фрагмент – три малки тиренца, на по един интервал едно от друго.

Докато стигнем края с точката.

Тъй върви писането: ту съвсем плавно, ала и с позабавяне и поспирване някога тук и там; с почуда и възхита; с рязкост, когато трябва, и с пастелната мекота на уговорката; с почтеността и уважението към чуждата фраза и мисъл; с разговорността на приказката и диалога, че и с пиперливите диалекти...

Добрите писачи прочитат написаното, завършат ли, и поправят внимателно недовидяното.
Още по-добрите го правят по два и повече пъти.

Други (а те, за съжаление, са много повече) карат „джаста праста”.

Журналистиката от такъв сой няма тежест, не се помни, бързо дотяга. Не че няма сила. Има – окепазява често и най-добрите помисли и хрумвания.

Умението да се пише точно и грамотно се гради от младини и с времето става част от стила. От добрата форма, която трябва да се поддържа.

...И идва хубав ден, в който упоритостта и усърдието се награждават крезовски. Буквите и думите запяват под пръстите ни, включват се, естествено, и знаците и тогава даже и по-неугледен като че ли и непретенциозен текст – пипнат ли е както трябва – донася радост.

Радва ли ви писането?

 

 

Сподели в
 

На среща със студенти и преподаватели от Факултета по журналистика на Софийския университет генералният директор на Дойче веле Петер Лимбург определи ситуацията в БНР като класически пример какво се случва, когато се смесят ролите на журналистите и политиците:

17.10.2019/09:04

Само свободни и независими от политическо и икономическо влияние медии могат да се противопоставят на опасни процеси, които застрашават демокрацията.

16.10.2019/09:03

В личната вендета на лидера на "Атака", понастоящем и кандидат за кмет на София - Волен Сидеров, с Българската национална телевизия (БНТ) е на път да бъде въвлечено и цялото Народно събрание.

15.10.2019/09:02

В Турция са арестували кореспондента на дубайската телевизия "Ал Арабия" Зейдан Зенглу във връзка с работата му по отразяване на турската военна операция "Извор на мира" в Сирия, предаде ТАСС, като се позова на съобщение на сайта на телевизията.

14.10.2019/09:01

“Фондация за активно развитие на уеб“ удължава срока за регистрация в конкурса Сайт на годината. Поради големия интерес към единствената българска надпревара за уеб проекти регистрации ще се приемат до 14 октомври, включително.

13.10.2019/09:07
 Реклама

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

По традиция Съюзът на българските журналисти ще връчи годишните си награди за творчески постижения по повод 1 ноември – Ден на народните будители.

11.10.2019 /20:57

Европейската федерация на журналистите (ЕФЖ) и Международната федерация на журналистите (МФЖ) се присъединяват към своята партньорска организация - Съюза на българските журналисти (СБЖ), в изразяването на подкрепа за журналистите от Българското национално радио (БНР), които са подложени на натиск от своето ръководство, посочва на сайта си ЕФЖ.

29.09.2019 /11:49

УС на СБЖ изразява категоричната си позиция в подкрепа на журналистите от БНР и настоява да бъде прекратен договорът за управление на генералния директор на БНР Светослав Костов във връзка с извършените груби административни нарушения, накърняващи свободата на словото, националната сигурност и изпълнението на лиценза на програма „Хоризонт“. Настояваме СЕМ да освободи от длъжност и членовете на УС на БНР.

20.09.2019 /17:22

 Мнения

Оставка или остава? И днешното заседание на СЕМ не реши категорично каква ще е съдбата на шефа на БНР Светослав Костов

27.09.2019 /20:44 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Няма да забравя с какво всеобщо възмущение навремето целокупният български телевизионен зрител посрещна решението на ръководството на БНТ да „модернизира” по европейски и световен тертип заставката на „По света и у нас”, като замени живото, действено въртяшо се земно кълбо като символ на събитията през деня, с друг модерен, статичен дизайн. Тогава неспокойният дух на Тамара Джеджева избухна, мисля, че беше по времето, когато работехме в „Поглед”, с гневната филипика „Върнете ни кълбото!” И то отново се завъртя пред очите ни...

16.09.2019 /19:11 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 24 гости

Бързи връзки