Божана Димитрова: Журналистът не се доказва само с микрофон

28.11.2011 /12:08 | Автор: Евелина Страхилова Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Божана Димитрова е завършила българска филология в Софийския университет  „Св. Климент Охридски". От 1965 г. работи В БНР. Праз 1974 г. заедно с Весе­лин Димитров, Еди Емирян и Дора Христова създават предаването „Разговор с  вас", което е в ефир близо 25 години. Божана Димитрова е носител на награтата за журналистика „Сирак Скитник" за цялостен творчески принос и нова­торство в БНР. Ето какво рацказва тя в интервю пред Евелина Страхилова.  


Г-жо Димитрова, вие сте пър­вият носител на наградата „Сле­да в ефира". Как оценявате наградата? 


Неочаквана, изненадваща. Още по-изненадващи са оценките на няколко поколения журналисти от 60-те, 70-те, 80-те години, мои ученици, колеги, приятели. Искам да откроя великолепната идея да бъде търсена и отличава на всяка година, в навечерието на Трети март, забележима българ­ска „Следа в ефира". 

Намирам, че имаме нужда от такова професио­ нално състезание, доста различно от познатите досега. Защото виж­дате, че напоследък случайни хо­ра или пияни от власт и за власт партийци, а и слугите им, се надп­реварват да съдят журналисти­ческото братство, да раздават оценки и квалификации за гилдията. Такива опити обаче са обре­чени, губи се време, а и белезитеот посегателствата не са безобид­ни. Идеята за тази награда е да отличи следа в ефира, да чуе гласо­ве, излетели в пространството, на пръв поглед, завинаги и безвъ­звратно. Оказва се, че не е точно така. Изречените през годините ефирни послания не са просто ка­то „да ореш морето", както каза талантливият млад писател Заха­ри Карабашлиев. Според него ефирът дълбае в паметта, в сър­цата, във времето. 

Как ще коментирате думите на проф. Веселин Димитров, кой­то каза, че сте превърнали обик­новения поздравителен концерт в обществена трибуна и на Петко Георгиев, който заяви, че мо­делът на съвременното българс­ко радио не е „Разговор с вас", а Божана Димитрова?  
 
Много силни думи, много задължаваща оценка. Дори се съм­нявам дали са заслужени, но са из­
речени от водачи в журналистика­та. Не забравяйте, че радио се прави с екип от съмишленици, репортери, редактори, музикални редак­тори, режисьори. Заедно проме­няхме наистина така наричаното дотогава говорителско радио. А и когато тръгна „Разговор с вас", „Хоризонт" беше сам в ефира, безконкуренция, предаването беше единствено с този формат. 

Ще прибавя и думите на писа­теля Захари Карабашлиев, койтови пише: „Магията на Божана беше, че всъщност водеше разго­вор с мен, с теб, с всеки индивидуално, и това беше дегизирано ка­то радио. С гласа й идваше някак­ва топлина, някаква увереност, че нещата могат и да се оправят, доброто съществува"... 

Е, когато замисляхме „Разго­вор с вас", въпросът наистина бе­ше как да изпишем името - разговор с вас, с всички вас или с Вас, уважаеми радиослушателю. Наис­тина ме трогна това мнение, дошло чак от Калифорния, особено накрая, чуйте: „Не е по силите на нас, смъртните, да сютавяме следи 
в ефира. Това, което е по силите ни обаче, е да отворим сърцата си и да оставим ефира да оставя следи у нас!" Това повтори с образни думи и моята ученичка, талантли­вата Светла Петрова. Задължава­ща беше и силната, актуална гражданска позиция на Кеворк Кеворкян. 

Решението на инициа­тивен комитет, както се наричат колегите, за мен е многозначител­ но и силно явление, доказателство за освободено мислене, за жива об­ществена позиция, за граждански 
глас. Ще ми позволите да спомена част от имената на инициаторите, да благодаря на Мария Стефанова, Мариана Хил, Цветелина Узуно­ва, Светла Петрова, Петко Геор­гиев, Косьо Тилев, Снежана Тодо­ рова, Зорница Илиева, Христина Ангелакова, изпускам сигурно още познати имена. Дължа благо­дарност и на талантливия худож­ник Николай Маринов, който ус­пя май да разбие един вкаменен от времето шаблон и вместо ведом­ствените грамоти, вижте, велико­лепна картина със сърдечни думи. Вместо поомръзналите ни бронзо­ви статуетки - красива пластика от дърво, камък и живопис. Още  едно доказателство, че на ход е младо, талантливо творческо по­ коление, което вече не се колебае да руши стереотипи, което ясно  изрича нови, доста дръзки предс­тави и мерило за живот. Дали то-ва не е още едно подсещане и за стереотипните ни управници, або­
нирани за власт. Те позагубиха  май представа за бързия бяг на 
времето. 

Винаги говорите с изключи­телна топлота за радио ... 

Това не са просто думи, това е моят начин на живот, това е моят път към хората. Искам да вярвам, че един наистина дълъг радиоживот е оставил някаква следа не са­мо в ефира. Нещо повече - нами­
рам, че радиочовеците могат да служат на каузата радио не само жато се доказват пред микрофона, или когато обслужват с микрофо­на свои, партийни или нечии инте­реси. В този смисъл първият в електронните медии Обществен съвет на БНР свърши - за шест години доста работа, помогна националния ефир именно да се  утвърди като обществена трибу­на. 

Жалко, че сега Съветът си е дал сам отпуск. Ще повторя - журналистът не се доказва само с мик­
рофон, писалка и камера, той ледва да бъде „водач на другите и пръв гражданин", цитирам регионалния свищовски вестник от 1931 г., повтарям го и на студенти те. 
 
Как ви Се струва днес БНР? 

Непрекъснато слушам радио, радвам се на талантливите млади журналисти, добре подготвени не щадящи събеседника. В също­то време не мога да простя сервилното поведение, очевидното 
пристрастие - ляво или дясно.  

Без компромисна съм и към задължи­телната езикова чистота на бъл­гарския език. Защото езикът ни е пребогат, ясен, красив. Национал­ното радио е законодател, той ня­ма право на диалект, на жаргон, на никаква грешка.

Смятате ли, че и в днешно  време има цензура в ефира? 

Магията на радиото и възмож­ността да пропусне свободно сло­вото е в умението и таланта на радиоводещия да говори с подходя­ща интонация, с усмивка, с допълнителни тонове, с езоповски език. Не е нужно да се крещи срещу не­що или някого. Има сто начина да 
кажеш това, което мислиш. От опит знам, че хората, слушателите разбират всичко. Смущават ме непрекъснатите разсъждения око­ло тези две думи - цензура и сво­бодно слово. Всеки от нас, ако има талант, може да прескочи цензу­рата и да изкаже достатъчно ясно 
свободното си слово. 

Гогол е ка­зал: „Не се сърдете на огледалото, ако мутрата ви е крива", тоест не можем да се сърдим на радиото, на телевизията, на цензурите. 

С какво се занимавате сега? 

Имам часове в колежа по ме­ниджмънт, маркетинг и реклама в  София. Много голяма радост ми  донесоха и дипломните работи на студентите от Висшето училище по библиотекарско дело и инфор­
мационни технологии. Преди ня­колко дни с община Оряхово уч­редихме Сдружение „Джо Или­
ев" - в памет и с дълг към делото на големия народен музикант. 

Тъй като годината е юбилейна за българската космическа наука, от­белязваме 40-годипшина и 30 го­дини от първия полет на бълга­рин в Космоса. Още пазя живия си журналистически спомен, кога­
то отразявахме драматичния по­лет на Георги Иванов. Задължена съм да помогна в широката програма за честванията в началото на април, когато ще посрещнем гос­ти от цял свят. 

Името ви отново се появи в списъка с агенти на ДС. Срамува­те ли се от минало си? 
 
Мисля, че съм единствената, която два пъти за един и същи „грях" бе изправена до стената Две години съм била разработвана - от 1976 до 1978 г. Спомням си са­мо непрекъснатите подпитвания 
на ченгето на радиото за настрое­нието в редакцията, за репортери­те, за това как ще отразяваме 11-ия партиен конгрес. В досието си видях надлежно преразказани мои работни впечатления с подпис „Цветанова". 

Тайният ми псевдо­ним вероятно идва от името на чо­века, който ме е разработвал -Цветан.Злощастното ми досие завършва с резолюцията, цити­рам: „Не става за работа, защото й 
липсва чувство за конспиративност и революционна бдителност,  а и ще се жени". Преди 5 години 
това ме амбицира и написах книга­та си 

„Разговор с вас - фрагмен­ ти", за да се види още веднъж, и  черно на бяло, прозрачният ми 
живот, повече от 40 години пред микрофона. Няма как да изпит­вам някаква вина, угризения. За 
какво? По си струва да се запита­ме каква е ползата от пялата тази 
енергия - да играем на стражари и апаши вече 20 години. 
 
 
Другите за нея:
 
Мариана Хил: Божана Димитрова е гласът, които ми  напомняше за сигурността и топлината 
на родния дом, когато на улицата беше студено и страшно. И когато, да си българин, се 
приемаше със снизхождение в чужбина. Тя ме кара­ ше да се чувствам доволa, че живея на тази ге­
ографска ширина.

Светла Петрова: Божана Димитрова е легенда. Тя е от недостижимите хора 8 професията. Много 
неща в живота могат да се научат, но не се учи на харизма, на ум, на реакция, на характер, на меден глас. Когато в един човек се събере цялата тази Божия благодат... това е Божана. 
 
Гласът на Водещата, В. Поглед стр. 18,  СЪБОТА 28 ФЕВРУАРИ 2009 

*Текстът е сканиран и подготвен за архивът на sbj-bg.eu от Андрей Велчев
 

 

В чест на 75-годишния си юбилей Британският съвет ще представи много силна и раз­нообразна филмова програма на 13-ия София Филм фест

13.01.2014/15:00

Важно е как ще се откъснеш и кога ще се завърнеш. Аз не искам да се завръщам, а да продължа"... Така анонсира предстоящата си поя­ва на малкия екран журна­листът - Георги Тошев.

13.01.2014/10:53

Националното радио е законодател, то няма право на диалект, жаргон, на никаква грешка.

28.11.2011/12:08

Концентрацията е в полза на големите индустриални групи

05.09.2010/22:06

С уволненията в медиите се търсят евтини заместители

05.09.2010/20:25

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Известният френски журналист, писател и интелектуалец с националистически дискурс Ерик Земур обяви официално, че влиза в надпреварата за президент на Франция на изборите догодина и ще се опита да „изсели“ Макрон от Елисейския дворец. Новината обиколи всички световни информационни агенции, след като Земур с летящ старт обяви кандидатурата си.

05.12.2021 /09:39 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

Ковид отнесе и ярката фурия на волното слово в поезията, белетристиката и журналистиката Катя Владимирова. Поклон!

01.12.2021 /21:24 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

На 61-годишна възраст в Мадрид след трудна битка с рака си отиде една от най-знаковите авторки в съвременната испанска литература и постоянна коментаторка на най-големия испански вестник „Ел Паис” и на радиоверигата SER Алмудена Грандес, която винаги открито отстояваше и левите си убеждения. Нейните романи върнаха на испанците много от „белите петна” в историята им, свързани с антифранкистката съпротива.

28.11.2021 /21:09 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

„Да, 115-годишнина от рождението на акад. Дмитрий Сергеевич Лихачов е дата, която трябва да бъде отбелязана не само в родината му, но и от всеки народ, чиято култура е обогатена от неговите текстове, мисли и идеи. А що се отнася до България – връзката между личността на този велик хуманист и нашата духовност е особено силна. Ние продължаваме да повтаряме и преповтаряме неговото определение, че в исторически план България е „Държава на Духа“, но дали сме достойни за тези думи?

27.11.2021 /23:34 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Медийната мрежа в област Силистра в миналото е представлявала богата палитра. Понастоящем - скромна, но от сърце

01.10.2021 /19:06 | Автор: Йордан Георгиев, Марин Минев | Източник: СБЖ

Предлагаме и последната част от трилогията на известния журналист международник Константин Иванов за професионалния му път, излязла във в. "Дума".

30.08.2021 /18:49 | Автор: Константин Иванов | Източник: duma.bg

 Акценти и позиции

Ситуацията напомня дългогодишната съдебна сага, през която трябваше да премине СБЖ, защитавайки своя собственост във Варна от некоректни наематели. В нашия случай също имаше междинни фирми „паравани”, зад които, уви, разпознаваме същите лица, замесени и сега в конфликта между МК и „Труд”. Явно такъв е обичайният им стил и подход. Това обаче няма нищо общо с журналистиката и свободата на словото, а с морала и законността.

07.12.2021 /20:15

Журналистическото съдържание трябва да бъде защитено от намеса от онлайн платформи, настоява Европейската федераця на журналистите.

06.12.2021 /18:51

По повод отбелязвания на 25 ноември Международен ден срещу насилието над жени, Международната федерация на журналистите (МФЖ) и нейните филиали отправят глобален призив към правителствата да помогнат за изкореняване на насилието на работното място, като ратифицират Конвенция 190 на Международната организация на труда (МОТ) относно насилието и тормоза в сферата на труда.

25.11.2021 /16:53

 Мнения

Тези дни реших да се поразходя из личните си автобиографични страници. Човек прави своя самоотчет и равносметка за изминатия път. Годините на демокрация и Преход силно промениха ценности, реформираха и преобразиха цели сектори в обществената практика, а покрай подмяната на табелките по улиците, площадите, наименованията на училища и предприятия се смениха или изчегъртаха, ако щете, страници от биографиите ни...

29.09.2021 /15:01 | Автор: Лозан Такев | Източник: СБЖ

Тук е една авторитетна евроделегация, която се надявахме да извади на показ посегателствата срещу честната българска журналистика. Обаче...

23.09.2021 /16:39 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 22 гости

Бързи връзки