Иван Тодоров: Помня адресите на „Поглед”

26.10.2011 /15:41 | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Други вечно нямат свой собствен дом, бродят като провинциален студент в голям град от адрес на адрес, от квартира на квартира, чергарстват. В голяма степен „постоянното местожителство” се определя и от времето.

Преди 20 години съществуваха много редакции, за които се знаеше къде са и от стоящите най-далеч от вестникарството: „Работническо дело” и „Вечерни новини”, „Отечествен фронт” и „Народна младеж”, „Пулс” и „Стършел”, „Народен спорт”.

Всички те бяха в Полиграфическия комбинат „Димитър Благоев” на някогашния булевард „Ленин”, върнал днес старото си име “Цариградско шосе”. „Труд” и списание „Театър” си бяха на булевард „Дондуков” 52, зад тях – „Земеделско знаме” на улица „Янко Забунов”, недалеч – и „Кооперативно село” на улица „11 август” № 18.

”Средношколско знаме” бе по-непопулярен сред столичани като редакция, но пишещите ученици бързо научаваха пътя до последния етаж на небостъргача, на чийто първи кат бе филмотечното кино „Дружба” /сега прекръстено на „Одеон”/.

Илюстрованият спортен седмичник „Старт” пък бе настанен в частта на стадион „Васил Левски” откъм Парка на свободата, днес – Борисова градина. Някой ден ще седна и ще начертая с думи

картата на софийското вестникарство
 
отпреди 50 години. Защото времето я заличава от паметта и на най-паметливите. Съдя по вестник  „Поглед”. Знае се от по-любопитните, че през 1965-а (всъщност редовното излизане на изданието започва през 1966-а) шепа колеги продължават започнатото от Димитър Найденов в началото на 30-те години в читалнята
 
пред днешната библиотека
 
на СБЖ. Били петима-шестима. Шум и върволяк – голям. Волю-неволю изкарали така 4-5 години. Около 1971-1972-а -това днес е забравено от всички по-млади от 80 - бил надстроен последният етаж на СБЖ – там, където днес са счетоводството и касата.

Целта била да се осигурят помещения за журналистите от седмичника. Поради много причини това тъй и не се осъществило. И през 1973-а редакцията и редакторите се озовават
 
на улица „Братя Миладинови”
 
– недалеч от пресечката й с булевард „Александър Стамболийски”, вдясно, вървейки на север – към булевард „Сливница”. Сградата бе стара и неугледна и като студент в началото на 70-те съм ходил няколко пъти – да чета в библиотеката на СБЖ, която тогава бе там.

Погледарите, научих от разговора си с работилата във вестника от август 1973-а до 1990-а Мария Бекярова, разполагали общо със 7 стаи и голям преходен хол – всички, разположени на втория етаж на постройката.

Година време карали през студените месеци на електрически печки, инсталацията и бушоните много често не издържали и викали на пожар електротехника на СБЖ от онова време Николай Събков да оправя положението. След това ги прикачили към централното парно отопление на квартала.

Там главен редактор бил Борис Петков (а негова секретарка – Катя Илиева), а след него – Ясен Антов. Там вестникът квартирува към 5 години. Благодарение на Веселин Йосифов през 1978-а „ПОГЛЕД” е преместен на много по-добро и лично място – в бившата резиденция на папския нунций
 
на улица „11 август” № 6.
 
На хвърлей от храма „Александър Невски” вестникът живя 12 години. Там му бе предоставен първият етаж на сградата, две паянтови стаи в двора и малка двуката къща в един от ъглите на парцела, където се помещаваха като в топла ръкавичка четири отдела: „Писма на читателите”, фоторепортерите, международниците и „Култура и изкуство”.

Около 1985-а съквартирантите от „Химимпорт” и „Български воин” се изнесоха и тогава цялата великолепна сграда на сегашната нунциатура на Ватикана – до тавана, стана погледарска. Тъй – до пролетта на 1991-а. Тогава тоя имот бе върнат на някогашните му собственици, а „Поглед” се озова

 на площад „Славейков”

– над някогашното кино „Култура” и съществувалата десетилетия до него голяма книжарница, на първия етаж. Тясно, тъмно, шумно, тягостно – така ще запомня това място.

Там догоря свещицата на последните славни дни на вестника. Докато склопиха очите му през лятото на 1996-а. А последвалата последна поява на фирмата малко по-късно за някоя и друга година бе пак на улица „Граф Игнатиев” № 4.

Заглавието бе почти същото, но вестникът – друг, и животът му приличаше на припукването на по чудо оцеляла суха съчка в изстиващата жарава от буен огън.

Последният „Поглед” сякаш потвърди и истината, че всичко на тоя свят е като колело – и хора, и вестници - и в края се връща там, откъдето някога е поело пътя.


 

 

С нея ме запозна „Поглед“. На една национална литературна среща през 80-те в парк-хотел „Москва“. Отразявах събитието, те бе председателка на Съюза на преводачите в онова време и с готовност отвърна на няколкото ми въпроса.

06.02.2013/16:50

Преди дни, разглеждайки стара папка от архива си, открих спотаени снимки от веселба в някогашния „Поглед“. На едната танцуват младите Боян Обретенов и Пенка Чернева - той се е докарал с дамска блуза и пола, а тя – с мъжко сако.

20.10.2012/13:46

Беше някога, толкова някога, колкото 32 лета. Тогава СБЖ организира конкурс за репортери в изданието си „Поглед”. Спечелилите първите 2 места биваха назначавани за година, изпитателно.

10.08.2012/11:23

„Жетварят“. Видях го за първи път през 1980-а. Великолепна картина с маслени бои от Владимир Димитров – Майстора. Към 70 на 50 сантиметра. Засмян селянин с високо чело. На къра, на нивата. Зад гърба му – планина и облаци.

20.07.2012/11:01

Книгите са велики. И таят много и много изненади. Преди няколко дни за пореден път се убедих в това. Знае се, че редакцията на в. „Поглед” от 1977-а до 1991-а е в къщата на ъгъла на улиците „Янко Забунов” (сега „Врабча”) и „11 август”.

09.12.2011/00:24

 Представяме ви

„Да, 115-годишнина от рождението на акад. Дмитрий Сергеевич Лихачов е дата, която трябва да бъде отбелязана не само в родината му, но и от всеки народ, чиято култура е обогатена от неговите текстове, мисли и идеи. А що се отнася до България – връзката между личността на този велик хуманист и нашата духовност е особено силна. Ние продължаваме да повтаряме и преповтаряме неговото определение, че в исторически план България е „Държава на Духа“, но дали сме достойни за тези думи?

27.11.2021 /23:34 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Героинята на най-прочутата снимка на известния американски фотограф, направена през 1985 г. и прославила се от корицата на сп. „Нешънъл Джиографик”, е имала труден живот. Но ѝ е провървяло сега да трогне италианския премиер Марио Драги, който решил да даде убежище на афганистанката, след като в родината ѝ пак командват талибаните.

27.11.2021 /12:23 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Той се казва „Танбих“, идва от Катар и обещава да ни спаси по елегантен начин от фалшивите новини и дезинформацията. Срещаме се с неговия създател – д-р Преслав Наков, специалист от световно ниво в областта на обработката на естествен език с помощта на изкуствен интелект. Как алгоритъмът може да познае, че една новина е фалшива… още преди да е написана?!

18.11.2021 /20:03 | Автор: Георги Караманев | Източник: karamanev.me

От „когато снимките се научиха да ходят“ до дигитализацията и високата резолюция пътят е изминат за по-малко от век.

15.11.2021 /19:47 | Автор: Габриеле Трост | Източник: planet-wissen.de

 Спомени и архиви

Медийната мрежа в област Силистра в миналото е представлявала богата палитра. Понастоящем - скромна, но от сърце

01.10.2021 /19:06 | Автор: Йордан Георгиев, Марин Минев | Източник: СБЖ

Предлагаме и последната част от трилогията на известния журналист международник Константин Иванов за професионалния му път, излязла във в. "Дума".

30.08.2021 /18:49 | Автор: Константин Иванов | Източник: duma.bg

 Акценти и позиции

По повод отбелязвания на 25 ноември Международен ден срещу насилието над жени, Международната федерация на журналистите (МФЖ) и нейните филиали отправят глобален призив към правителствата да помогнат за изкореняване на насилието на работното място, като ратифицират Конвенция 190 на Международната организация на труда (МОТ) относно насилието и тормоза в сферата на труда.

25.11.2021 /16:53

Ковид-19 покоси и голямата фотографка, носителката на „Златно перо” на СБЖ Мари Къналян, която свърза последните около 20 години от живота и професионалния си път и с нашия Съюз. Поклон! Сбогуването ще е на 11 ноември от 12.30 ч., Централни гробища, парцел 94 (Арменски гробища).

04.11.2021 /15:19

Снежана Тодорова: „Трудно се отстоява днес будителската мисия на журналистиката, но и на Ботев не му е било лесно. Имаме остра нужда да събудим и в професията ни, и в обществото ни всички онези Думи, Будилници и Знамена, способни да отворят пътя към Новата България, така необходима на всички ни.”

01.11.2021 /08:00

 Мнения

Тези дни реших да се поразходя из личните си автобиографични страници. Човек прави своя самоотчет и равносметка за изминатия път. Годините на демокрация и Преход силно промениха ценности, реформираха и преобразиха цели сектори в обществената практика, а покрай подмяната на табелките по улиците, площадите, наименованията на училища и предприятия се смениха или изчегъртаха, ако щете, страници от биографиите ни...

29.09.2021 /15:01 | Автор: Лозан Такев | Източник: СБЖ

Тук е една авторитетна евроделегация, която се надявахме да извади на показ посегателствата срещу честната българска журналистика. Обаче...

23.09.2021 /16:39 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 19 гости

Бързи връзки