Начало
 
 

Иван Тодоров: Въздишка по пишещата машина

19.10.2011 /09:15 | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Журналистът Иван Тодоров със старата си приятелка “Марица”

Първата в живота си видях преди 50-ина години – като ученик в началните класове. У мой приятел – беше наследство от дядо му: висока, много по-висока от сетнешните, черна, с кръгли като копчета клавиши за различните букви и други знаци.

Правени за някогашния правопис – с е двойно (с него пишели „смях”), с онова „ъ” (с което изписвали „са”, да онагледя и тук), тъй много приличащо на госпожица от началото на отминалия век: буква с тесни рамене, ала дори още по-тесен и пристегнат кръст и широко разперена пола под него...

Чудото бе вносна направа

Марката не я помня, и около него витаеше духът на рядко срещаното и непознатото, но сбрах кураж и натиснах – съвсем лекичко макар – няколко от кръглоликите бутони-клавиши.

А с моя пишеща машина се сдобих някъде около 1970-а.
Тук – в София, не се намираха, заразпитвахме, впрегнахме „връзки”, мой вуйчо успя да намери заветната стока чак в Търново и друг роднина ми донесе при своя командировка новичка „Марица” с гаранционна карта от старата ни столица. Произведена в Пловдив.

Бях радостен, горд и щастлив. А ако искате да видите личната машина на големия журналист отпреди 1944-а – Стефан Танев, - главния редактор на вестник „Утро” и брат на художника Никола Танев, донеотдавна тя бе изложена в кантората на фондация „Свети свети Кирил и Методий” на една пряка недалеч от бившето кино „Левски” на булевард „Янко Сакъзов”.

Покойният Ясен Антов пък бе верен само на една „Ерика”, подарък от жена му, и до края си тъй и не седна зад /или пред, както повече ви харесва/ компютър... Да вървим нататък – с преживелици.

Вече все по-рядко отварям кутията на „Марица”-та, с която не само през най-хубавите години на младостта си вадех хляба на цялата си челяд, на децата си.
Махна ли капака –

лъхва ме дъх на хартия и индиго

И белите листи, и крехките и деликатни, екзотично оцветени индига /много трябваше да се внимава от коя страна се поставят!/ плавно потъваха под понеслия като стар боксьор хиляди удари гумен валяк. Него колкото повече го товареха с букви, думи и изречения – по-здрав ставаше!

Ритуалът продължаваше: пристягане на листите, нагласяване на брояча на знаците, 5 интервала отстъп от маржа вляво за първи, за всеки нов ред... И машината подхващаше песента си.

На края на всеки ред звънче сладкогласо – мъничък роднина на звънеца на забравените вече будилници „Юнгханс” и още по-голям мъник пред гаровите камбани, известяващи тръгването на влак от най-близката съседна гара – обаждаше, че повече място за писане вече не е останало. И че е време да се слезе на следващия ред.

Как? С извитото като на елен рогче, разбира се. С годините това движение с лявата ръка ставаше машинално, автоматично едва ли не, тъй както почукването по големия длъгнест клавиш за отброяване на интервали: оня, на първия ред в средата.

30 реда на страница. По 60 знака на ред = 1 800. Тъй 16 страници правеха една кола. Това – по стандарти, които нищо чудно вече и да не важат. Но тогава така беше.

...А песента на клавишите се лееше

ако човек бе вдъхновен. Когато, да понамаля патетиката, писането му идваше от сърце, а радостта или гневът в редовете не бяха престорени. Зародеше ли се съмнение, скършеше ли се настроението, подадеше и вирнеше ли дяволските си рога пагубното прекомерно напрежение – променяше се и гласът на писането.  Почваше да се задъхва, да диша тежко, да спира умислено.

Като най-модерни картечници стреляха машините, когато се подчертаваше заглавие.
А някои колеги имаха навика да подчертават и с две черти. С „хиксове” пък „се набиваше”, дорде се заличи сгрешената, неточна и нежелана дума.

Изящно излетите от метал крачета на буквите се надбягваха коя първа да стигне листа, бяха крехки наглед, ала издържливи. И почти нищо не искаха. Само по едно чистене с памуче, напоено със спирт. За да е бистър, ясен и четлив погледът на очите им. И намазване с масльонка с масло за шевна машина един път в годината. А – и одухване на събралите се от всекидневието нежни вълма от власинки и невидим прах.

Нищо друго! Заглеждам се внимателно в леко кремавите клавиши на моята „Марица”: най-употребяваните са отънели в единия или в другия си край, други са почти като нови. И –

хрумвало ли ви е някога да ги преброите?

– всичките са 50. Е, не бяха тихи като компютрите, но пък не зависеха от електричество, на машина съм писал и при светлината на свещ, гонен от графика на вестника. Чувам, че вече трудно се намирали ролки с ленти, рядкост голяма са и майсторите, които могат да оправят някоя беля, станала с някое чаркче...

Вече никъде в редакция не приемат текст, писан на мишина. Което е несправедливо, защото хиляди пенсионери журналисти нямат достатъчно пари да си вземат даже „трета ръка” компютър. Но никой не го е еня за това.

Валери Петров се научи да действа с компютър на 85. Ала това е изключение.

85-годишният погледар Кирил Янев има и се грижи за 4 машини и пише книгите си на тях. Намират се все още и други като него.

С машинките, за които редя тия редове, си отива време, което никога не ще се върне. Ала работата с тях е като карането на колело. Научите ли се – няма забравяне. И

писането става част от рефлексите ви

Затова мнозина видяха голям зор, когато в средата на 90-те трябваше да се опознаят с настъпващата без каквито и да било сантименти нова техника.  Покойният ми баща пишеше, споменавал съм го веднъж, но не е беда да се повтори, с показалеца на дясната си ръка по въздуха, докато слушаше радио или телевизия.
Стенографски навик.

Аз пък притварям вечер очи, мисля за нещо и понякога си представям, унасяйки се, как го изписвам буква по буква на клавиатурата. И насън знам кой клавиш къде е. А моите две „Марици” са на почетно място у дома. Едната - с нашата азбука, другата – с латинската.

Оприличавам си ги на любимо, старо и вярно куче, изтегнато пред топъл радиатор или запалена камина. Стар другар, с когото сме бродили много, видели сме и сме преживели какво ли не. С такъв приятел – поне аз – вървя редом до гроб.


 

Сподели в
 

Кърджали става част от литературното турне на тв журналиста Костадин Филипов по повод книгата му "На дъх от лятото" (издателсво "Персей").

08.12.2019/09:07

За 6-а година сайтът за детско-юношески спорт Viasport.bg организира анкета за определяне на най-добрия млад спортист на България. Тя се осъществява със съдействието на Фондация „Играй с Развитие“.

07.12.2019/09:06

Депутатите одобриха бюджетите на БНР, БНТ и БТА. Според разчетите през 2020 г. Българска телеграфна агенция ще получи 5 811 400 лв. Българско национално радио - 47 044 900 лв., а Българска национална телевизия - 70 907 100 лв.

06.12.2019/09:05

Десетки гневни ислямисти обсадиха сградата на независим пакистански вестник в столицата Исламабад, блокираха входа за няколко часа, като заплашиха персонала и поискаха редакторът да бъде обесен, предаде АП.

05.12.2019/09:04

Следващият Световен конгрес на информационните агенции за първи път ще се състои в Африка, решиха в Лондон участниците в Световния съвет на информационните агенции (ССИА).

04.12.2019/09:03

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Най-сложно е да се открият точните хора, които да работят като едно цяло, но когато това се случи, екипът става двигател на успеха, убедена е счетоводителката, смело поела менидъжрството в производството на качествено журналистическо издание

02.12.2019 /18:22 | Автор: Диана Юсколова | Източник: СБЖ

Преди дни в НДК поетесата и журналистка Надежда Захариева поднесе на гостите си „Душа-та (си) на длан“, като изневери на това, че на жена не се казват годините, и сподели, че е напълнила вече 75-те. Пълният с много поезия, усмивки, приятелска топлина и настроение празник беше организиран от Народно читалище „Д-р Петър Берон 1926“. Известни поп изпълнители поздравиха рожденичката и наляха допълнително празнична атмосфера в залата.

29.11.2019 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова

Тази година наградата на СБЖ за книга получи поетесата и журналистка Ирина Александрова. Тя я е посветила на големия български журналист Данаил Крапчев и неговия вестник „Зора“, който мнозина наричат българския „Таймс“.

28.11.2019 /15:46 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

И тъй като след местните избори на новинарския хоризонт се очертава друга тема,ангажираща вниманието несамо на медиите, но и на драгия електорат - 30 години от старта на т. нар. преход, то приятно бяхме изненадани, че на 7 ноември по книжарниците ще се появи новата книга на колегата ни Калин Тодоров „Зад завесата на прехода”, която е своеобразно продължение на заслужилата голям интерес негова предишна книга „Зад завесата на соца”.

05.11.2019 /10:54 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Преди почти 50 лета старата редакция на единствения тогава търновски вестник – „Борба” бе в също тъй стара къща на Главната улица. Точно срещу сегашния Театър „Константин Кисимов”. Там – в стая, обърната с очите на прозорците си на север, бе отделът „Култура и изкуство”.

02.12.2019 /14:48 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

Щрихи към портрета на журналиста с три очи и една акредитационна карта на „Дума“ - фотожурналиста Христо Събев Христов

04.11.2019 /20:26 | Автор: Денчо Владимиров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Възпоменание за поета антифашист събра край скулптурата му в София писатели, журналисти и общественици. Венец поднесе и президентът Румен Радев. Още прояви по повод юбилея имаше в СБЖ и в къщата-музей „Никола Вапцаров”. В НДК предстои и концерт тази вечер.

07.12.2019 /16:33

Съюзът ни е съорганизатор на проявите по повод юбилея, който ще бъде отбелязан на 7 декември т.г. с поднасяне на цветя пред паметника на безсмъртния поет, със среща в СБЖ с негови чуждестранни издатели и преводачи, с изложба в къщата-музей на ул. „Ангел Кънчев” и с концерт в НДК под патронажа на президента Румен Радев

02.12.2019 /20:39

Премиер, министър, кмет демонстративно затварят устата на журналисти, изпълняващи служебните си задължения и обществената си функция да задават въпроси по важни теми. „На тъмно” се готвят и мащабни промени в медийното законодателство. Явно „онези горе” искат да са недосегаеми за контрола на „онези долу”. Докога гражданите ще търпят това, пита председателят на СБЖ Снежана Тодорова

20.11.2019 /19:46

 Мнения

Свободата не е привилегия. Свободата е необходимост. Свободата на словото, на медиите е първата потребност, първото условие на демократичната система за всяко общество. Свободата да питаш, но и да отговаряш.

18.11.2019 /21:09 | Автор: Георги Калагларски | Източник: СБЖ

Моделът на финансирането на БНТ и БНР, заложен в Закона за радиото и телевизията, се нуждае от съществена промяна. Сериозни дефицити се наблюдават и в сегашния модел на управление на обществените медии.

17.11.2019 /18:48 | Автор: Маргарита Пешева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 24 гости

Бързи връзки