Иван Тодоров: Въздишка по пишещата машина

19.10.2011 /09:15 | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Журналистът Иван Тодоров със старата си приятелка “Марица”

Първата в живота си видях преди 50-ина години – като ученик в началните класове. У мой приятел – беше наследство от дядо му: висока, много по-висока от сетнешните, черна, с кръгли като копчета клавиши за различните букви и други знаци.

Правени за някогашния правопис – с е двойно (с него пишели „смях”), с онова „ъ” (с което изписвали „са”, да онагледя и тук), тъй много приличащо на госпожица от началото на отминалия век: буква с тесни рамене, ала дори още по-тесен и пристегнат кръст и широко разперена пола под него...

Чудото бе вносна направа

Марката не я помня, и около него витаеше духът на рядко срещаното и непознатото, но сбрах кураж и натиснах – съвсем лекичко макар – няколко от кръглоликите бутони-клавиши.

А с моя пишеща машина се сдобих някъде около 1970-а.
Тук – в София, не се намираха, заразпитвахме, впрегнахме „връзки”, мой вуйчо успя да намери заветната стока чак в Търново и друг роднина ми донесе при своя командировка новичка „Марица” с гаранционна карта от старата ни столица. Произведена в Пловдив.

Бях радостен, горд и щастлив. А ако искате да видите личната машина на големия журналист отпреди 1944-а – Стефан Танев, - главния редактор на вестник „Утро” и брат на художника Никола Танев, донеотдавна тя бе изложена в кантората на фондация „Свети свети Кирил и Методий” на една пряка недалеч от бившето кино „Левски” на булевард „Янко Сакъзов”.

Покойният Ясен Антов пък бе верен само на една „Ерика”, подарък от жена му, и до края си тъй и не седна зад /или пред, както повече ви харесва/ компютър... Да вървим нататък – с преживелици.

Вече все по-рядко отварям кутията на „Марица”-та, с която не само през най-хубавите години на младостта си вадех хляба на цялата си челяд, на децата си.
Махна ли капака –

лъхва ме дъх на хартия и индиго

И белите листи, и крехките и деликатни, екзотично оцветени индига /много трябваше да се внимава от коя страна се поставят!/ плавно потъваха под понеслия като стар боксьор хиляди удари гумен валяк. Него колкото повече го товареха с букви, думи и изречения – по-здрав ставаше!

Ритуалът продължаваше: пристягане на листите, нагласяване на брояча на знаците, 5 интервала отстъп от маржа вляво за първи, за всеки нов ред... И машината подхващаше песента си.

На края на всеки ред звънче сладкогласо – мъничък роднина на звънеца на забравените вече будилници „Юнгханс” и още по-голям мъник пред гаровите камбани, известяващи тръгването на влак от най-близката съседна гара – обаждаше, че повече място за писане вече не е останало. И че е време да се слезе на следващия ред.

Как? С извитото като на елен рогче, разбира се. С годините това движение с лявата ръка ставаше машинално, автоматично едва ли не, тъй както почукването по големия длъгнест клавиш за отброяване на интервали: оня, на първия ред в средата.

30 реда на страница. По 60 знака на ред = 1 800. Тъй 16 страници правеха една кола. Това – по стандарти, които нищо чудно вече и да не важат. Но тогава така беше.

...А песента на клавишите се лееше

ако човек бе вдъхновен. Когато, да понамаля патетиката, писането му идваше от сърце, а радостта или гневът в редовете не бяха престорени. Зародеше ли се съмнение, скършеше ли се настроението, подадеше и вирнеше ли дяволските си рога пагубното прекомерно напрежение – променяше се и гласът на писането.  Почваше да се задъхва, да диша тежко, да спира умислено.

Като най-модерни картечници стреляха машините, когато се подчертаваше заглавие.
А някои колеги имаха навика да подчертават и с две черти. С „хиксове” пък „се набиваше”, дорде се заличи сгрешената, неточна и нежелана дума.

Изящно излетите от метал крачета на буквите се надбягваха коя първа да стигне листа, бяха крехки наглед, ала издържливи. И почти нищо не искаха. Само по едно чистене с памуче, напоено със спирт. За да е бистър, ясен и четлив погледът на очите им. И намазване с масльонка с масло за шевна машина един път в годината. А – и одухване на събралите се от всекидневието нежни вълма от власинки и невидим прах.

Нищо друго! Заглеждам се внимателно в леко кремавите клавиши на моята „Марица”: най-употребяваните са отънели в единия или в другия си край, други са почти като нови. И –

хрумвало ли ви е някога да ги преброите?

– всичките са 50. Е, не бяха тихи като компютрите, но пък не зависеха от електричество, на машина съм писал и при светлината на свещ, гонен от графика на вестника. Чувам, че вече трудно се намирали ролки с ленти, рядкост голяма са и майсторите, които могат да оправят някоя беля, станала с някое чаркче...

Вече никъде в редакция не приемат текст, писан на мишина. Което е несправедливо, защото хиляди пенсионери журналисти нямат достатъчно пари да си вземат даже „трета ръка” компютър. Но никой не го е еня за това.

Валери Петров се научи да действа с компютър на 85. Ала това е изключение.

85-годишният погледар Кирил Янев има и се грижи за 4 машини и пише книгите си на тях. Намират се все още и други като него.

С машинките, за които редя тия редове, си отива време, което никога не ще се върне. Ала работата с тях е като карането на колело. Научите ли се – няма забравяне. И

писането става част от рефлексите ви

Затова мнозина видяха голям зор, когато в средата на 90-те трябваше да се опознаят с настъпващата без каквито и да било сантименти нова техника.  Покойният ми баща пишеше, споменавал съм го веднъж, но не е беда да се повтори, с показалеца на дясната си ръка по въздуха, докато слушаше радио или телевизия.
Стенографски навик.

Аз пък притварям вечер очи, мисля за нещо и понякога си представям, унасяйки се, как го изписвам буква по буква на клавиатурата. И насън знам кой клавиш къде е. А моите две „Марици” са на почетно място у дома. Едната - с нашата азбука, другата – с латинската.

Оприличавам си ги на любимо, старо и вярно куче, изтегнато пред топъл радиатор или запалена камина. Стар другар, с когото сме бродили много, видели сме и сме преживели какво ли не. С такъв приятел – поне аз – вървя редом до гроб.


 

Сподели в
 

Вече е активен сайтът Euractiv.bg. Журналистът, който е негов автор и ще го поддържа, Георги Готев е убеден, че ще има интерес на потребителите към изданието.

21.09.2019/09:06

По случай Международния ден на „Правото да знам“ клуб „Юрист“ организира днес в Бургас форум на тема „Правото да знам и свободата на словото“.

20.09.2019/09:05

Италианската финансова полиция обяви, че е разбила мрежа, според нея най-голямата в света, за пиратско разпространяване на платени телевизионни канали, която имала милиони. клиенти, предаде АФП.

19.09.2019/09:05

Централната избирателна комисия апелира за повече отговорност и за спазване на професионалните журналистически стандарти при отразяването на предизборната кампания и изборите за кметове и общински съветници на 27 октомври.

18.09.2019/09:03

Цялата българска общественост се вълнува от случващото се в Българското национално радио и този случай трябва да бъде разплетен докрай.

15.09.2019/09:07
 Реклама

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

УС на СБЖ изразява категоричната си позиция в подкрепа на журналистите от БНР и настоява да бъде прекратен договорът за управление на генералния директор на БНР Светослав Костов във връзка с извършените груби административни нарушения, накърняващи свободата на словото, националната сигурност и изпълнението на лиценза на програма „Хоризонт“. Настояваме СЕМ да освободи от длъжност и членовете на УС на БНР.

20.09.2019 /17:22

По повод ареста на фоторепортера Веселин Боришев при изпълнение на журналистическите му задължения и по повод кризисната ситуация около радиоводещата Силвия Великова, председателката на УС на СБЖ Снежана Тодорова настоява да бъде даден ход на внесените от над две години в НС предложения на СБЖ за законодателни промени в защита на свободата на словото, журналистическия труд и журналистическите права.

14.09.2019 /20:51

По повод ареста на бившия главен редактор на в. „Дума” Юрий Борисов на 9 септември и повдигнатото на 10 септември обвинение за шпионаж срещу бившия издател на същия вестник Николай Малинов, председателят на УС на Съюза на българските журналисти Снежана Тодорова заяви пред сайта на СБЖ следното:

10.09.2019 /20:13

 Мнения

Няма да забравя с какво всеобщо възмущение навремето целокупният български телевизионен зрител посрещна решението на ръководството на БНТ да „модернизира” по европейски и световен тертип заставката на „По света и у нас”, като замени живото, действено въртяшо се земно кълбо като символ на събитията през деня, с друг модерен, статичен дизайн. Тогава неспокойният дух на Тамара Джеджева избухна, мисля, че беше по времето, когато работехме в „Поглед”, с гневната филипика „Върнете ни кълбото!” И то отново се завъртя пред очите ни...

16.09.2019 /19:11 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

Справедлив, но едностранчив е гневът срещу премиера заради отвинтената апаратура, която да попречи на журналистите да задават въпроси на общата му пресконференция с новата шефка на ЕК. Гостенката е не по-малко оплескана от „любезността” на домакина. И тази дама ще брани свободата на словото в Брюксел?!

03.09.2019 /16:34 | Автор: Къдринка Къдринова

 
 

В момента онлайн: 17 гости

Бързи връзки