Начало
 
 

Любен Генов: Сълзите на Вазов и думите на Радичков

18.09.2011 /20:21 | Източник: trud Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Сещам се за тази реакция на знаменития български словесник по повод на поредната езикова дискусия. Преди 20-ина години “кощунството”, което разяри Увалиев, беше по-скромно. Сега то е окупирало България, сякаш тя се е превърнала в колониална територия.

Вестникарски текстове се бродират с имена и заглавия, ушити с латински букви. Чуждоезични надписи шестват като клошари по улици и магазини. За щастие родният език не е станал още българо-латински!

Подражателството, лъскането на собственото его или комплекса за малоценност не е “саморегулиране”, с което мнозина се опитват да обясняват обезобразяването на родния език.


Та той бе признат през 2007 г. за работен език в ЕС с особен принос в културното и езиковото му разнообразие. Кирилицата е една от трите основни азбуки в ЕС - е записано в договора ни за присъединяването към съюза.Както казват: правилата, глупако!

При транскрибирането на имена и надписи от латински на български кога се допуска оригиналното им изписване и кога - едновременно на латиница и кирилица (МcDonald´s и “Макдоналдс”). Но воденичните камъни върху българския език са други.

Вярвам на казаното от писателя Деян Енев (“Труд”, 8 август), че “основното, главното, важното” е средата, в която се развива българският език и която далеч не е ласкава. Наред със знамето, химна и герба езикът е елемент на цивилизованата самоличност. Той стои по-високо от парламента дори. (Това са думи на един от лидерите на ДПС.)

Вместо аматьорски приказки е по-полезно да се чуват мнения на писатели, редактори, преводачи, учители и всепризнати български словесници. Езикът е на тези, които го говорят, но и на тези, които го познават. В резултат на безбройни злочести образователни реформи се появиха нов тип личности, които “саморегулират” езика по свой образ и подобие.

Българските младежи стряскат дори именити професори със “стръмното влошаване на умението за писмено изразяване”, с “неспособност за свързан и смислен изказ” (проф. Милена Кирова, ръководител на Катедрата по българска литература в СУ “Св. Кл. Охридски”, “24 часа”, юни 2009 г.).

Известно е, че това влошаване не започва след закони и глоби. Чувството за езика се ражда в скута на баба, в семейството, в детската градина (с официализираното име ОДЗ), развива се в училищата (наричани СОУ, СУЧЕМ и пр.). То започва да грее в душите от съприкосновението с езика на големите писатели.

Много пъти съм се опитвал да разбера защо първа глава “Гост” на “Под игото” или разказът “Ангелинка” са далечни на учениците, защо в часовете по литература не се отделя подобаващо внимание на написаното от Радичков за думите. За трудолюбивите думи (в предговора на “Неосветените дворове”).

Ето за какво иде реч: “Думите сега клечат около мен с побити крака, почиват си и примигват на светлината. Също като човек примигват, за да пропусне светлината в очите си или да изстиска от тях светлина. Благодаря ви, мои думи, благодаря ви и ви целувам всичките по муцуните.”

А думите в Яворовата “Градушка”? Пенчо Славейков пише, че не познава нещо подобно в световната литература. Такива езикови буквари ги няма в “програмите”.

Изучаването на български език и литература от дълго време се превръща в непривлекателен учебен предмет. Да не говорим за учебниците по граматика и литература, които всеки пореден министър се заканва да оправи и които все по-често е потребно да се четат с преводач. Как тогава българинът ще намира себе си в родния език.


Писателят Стефан Цанев предложи да се въведе езиков ценз за публичните личности, които според него говорят някакъв “нехаен, примитивен, беден, мършав, блудкав, развален” български език, създават свои правила, с които заразяват обществото. Говорят “пишемЕ”, “ходимЕ” и всички са след тях.

Сред най-големите достойнства на световния вестник “Таймс” авторитетни проучвания изтъкват прекрасния му английски език.
Чета, че предстои раздаването на най-големите журналистически награди у нас. “Черноризец Храбър” е забравил отличие за прекрасен български език в журналистиката.

Един от президентите на Франция - Жискар д´Естен, известен с прецизния си френски език, проверявал себе си по няколко часа седмично с помощта на професор по лингвистика. Друг президент на Франция - Жак Ширак, бе удостоен с най-високата руска награда за култура за превода му от руски на френски на Пушкиновия “Евгений Онегин”. Преди него с тази награда бе удостоен Солженицин.

По същото време известен наш професор разсъждаваше - Онегин знае чужди езици, танцува добре полки, но какво от това? Ще го приеме ли пазарът на труда? Интересно е, че силата на атаките срещу духовни опори на нацията често се сменя едновременно със смяната на цветовете във властта.

В едно интервю пред публициста Марин Кадиев достолепният академик Ефрем Каранфилов разказва следния случай:

След Ньойския договор
над 1500 души тръгват към къщата на Иван Вазов в София. Срещу нея е сградата на тогавашния Министерски съвет. Демонстрантите застават пред Вазовия дом, падат на колене и плачейки, запяват “Покойници, вий в други полк минахте”. Писателят се появява на балкона на къщата си и също започва да плаче.

Такъв случай е единствен в българския ни живот,заключава акад. Каранфилов. Водачите будители, а не политическите угодници могат да са спасители. Ако осмислим този “единствен случай в българския ни живот”, прави впечатление, че будителите неведнъж са плакали за българския език и са бранили неговото достолепие.

Някога княз Борис I вместо за дворцов разкош е дал луди пари да откупи Кирило-Методиеви ученици, за да учат на език и вяра българите.

Нашите езиковеди с основание “плачат”, че в условията на “новата финансова политика” в БАН (липса на пари, каквито има например за археологически разкопки) не могат да издадат мечтания многотомен речник, за да помага на езика и грамотността, които стоят по-високо от парламента дори.


Сподели в
 

Кърджали става част от литературното турне на тв журналиста Костадин Филипов по повод книгата му "На дъх от лятото" (издателсво "Персей").

08.12.2019/09:07

За 6-а година сайтът за детско-юношески спорт Viasport.bg организира анкета за определяне на най-добрия млад спортист на България. Тя се осъществява със съдействието на Фондация „Играй с Развитие“.

07.12.2019/09:06

Депутатите одобриха бюджетите на БНР, БНТ и БТА. Според разчетите през 2020 г. Българска телеграфна агенция ще получи 5 811 400 лв. Българско национално радио - 47 044 900 лв., а Българска национална телевизия - 70 907 100 лв.

06.12.2019/09:05

Десетки гневни ислямисти обсадиха сградата на независим пакистански вестник в столицата Исламабад, блокираха входа за няколко часа, като заплашиха персонала и поискаха редакторът да бъде обесен, предаде АП.

05.12.2019/09:04

Следващият Световен конгрес на информационните агенции за първи път ще се състои в Африка, решиха в Лондон участниците в Световния съвет на информационните агенции (ССИА).

04.12.2019/09:03

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Най-сложно е да се открият точните хора, които да работят като едно цяло, но когато това се случи, екипът става двигател на успеха, убедена е счетоводителката, смело поела менидъжрството в производството на качествено журналистическо издание

02.12.2019 /18:22 | Автор: Диана Юсколова | Източник: СБЖ

Преди дни в НДК поетесата и журналистка Надежда Захариева поднесе на гостите си „Душа-та (си) на длан“, като изневери на това, че на жена не се казват годините, и сподели, че е напълнила вече 75-те. Пълният с много поезия, усмивки, приятелска топлина и настроение празник беше организиран от Народно читалище „Д-р Петър Берон 1926“. Известни поп изпълнители поздравиха рожденичката и наляха допълнително празнична атмосфера в залата.

29.11.2019 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова

Тази година наградата на СБЖ за книга получи поетесата и журналистка Ирина Александрова. Тя я е посветила на големия български журналист Данаил Крапчев и неговия вестник „Зора“, който мнозина наричат българския „Таймс“.

28.11.2019 /15:46 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

И тъй като след местните избори на новинарския хоризонт се очертава друга тема,ангажираща вниманието несамо на медиите, но и на драгия електорат - 30 години от старта на т. нар. преход, то приятно бяхме изненадани, че на 7 ноември по книжарниците ще се появи новата книга на колегата ни Калин Тодоров „Зад завесата на прехода”, която е своеобразно продължение на заслужилата голям интерес негова предишна книга „Зад завесата на соца”.

05.11.2019 /10:54 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Преди почти 50 лета старата редакция на единствения тогава търновски вестник – „Борба” бе в също тъй стара къща на Главната улица. Точно срещу сегашния Театър „Константин Кисимов”. Там – в стая, обърната с очите на прозорците си на север, бе отделът „Култура и изкуство”.

02.12.2019 /14:48 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

Щрихи към портрета на журналиста с три очи и една акредитационна карта на „Дума“ - фотожурналиста Христо Събев Христов

04.11.2019 /20:26 | Автор: Денчо Владимиров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Възпоменание за поета антифашист събра край скулптурата му в София писатели, журналисти и общественици. Венец поднесе и президентът Румен Радев. Още прояви по повод юбилея имаше в СБЖ и в къщата-музей „Никола Вапцаров”. В НДК предстои и концерт тази вечер.

07.12.2019 /16:33

Съюзът ни е съорганизатор на проявите по повод юбилея, който ще бъде отбелязан на 7 декември т.г. с поднасяне на цветя пред паметника на безсмъртния поет, със среща в СБЖ с негови чуждестранни издатели и преводачи, с изложба в къщата-музей на ул. „Ангел Кънчев” и с концерт в НДК под патронажа на президента Румен Радев

02.12.2019 /20:39

Премиер, министър, кмет демонстративно затварят устата на журналисти, изпълняващи служебните си задължения и обществената си функция да задават въпроси по важни теми. „На тъмно” се готвят и мащабни промени в медийното законодателство. Явно „онези горе” искат да са недосегаеми за контрола на „онези долу”. Докога гражданите ще търпят това, пита председателят на СБЖ Снежана Тодорова

20.11.2019 /19:46

 Мнения

Свободата не е привилегия. Свободата е необходимост. Свободата на словото, на медиите е първата потребност, първото условие на демократичната система за всяко общество. Свободата да питаш, но и да отговаряш.

18.11.2019 /21:09 | Автор: Георги Калагларски | Източник: СБЖ

Моделът на финансирането на БНТ и БНР, заложен в Закона за радиото и телевизията, се нуждае от съществена промяна. Сериозни дефицити се наблюдават и в сегашния модел на управление на обществените медии.

17.11.2019 /18:48 | Автор: Маргарита Пешева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 23 гости

Бързи връзки