Иван Тодоров: Как се ценцурира цензор

04.09.2011 /10:22 | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


И почти всеки месец в редакцията ни се отбиваше Радой Ралин – да се видят и да поприказват. Бяха, кажи-речи, връстници.

Та при една от тия срещи се запознах и аз с мъжа, за чиято поява пролет, лете и есен гласът му известяваше още при влизането в двора ни – в двора на някогашната къща на папския нунций през 20-те, а сетне и римски папа – монсиньор Джовани Ронкали.

Помина време и реших да посетя Радой Ралин. Взех от къщи една от последните му излезли по онова време книги – „Апострофи”, илюстрирана от Борис Димовски, и в дъждовна есенна вечер слязох пред изчезналото днес кино „Изток” срещу все още несъборения хотел „Плиска”.

Беше казал гостолюбиво в „Поглед”, че всички от отдела - бях редактор по онова време в „Култура и изкуство” - сме добри дошли у тях, но никога не бях ходил у дома му. С питане открих блока – стар, тухлен, на не повече от 4 етажа, сякаш, тогава тия сгради не ги заключваха още от улицата: влязох спокойно, щракнах си стълбищното осветление и подир малко вратата ми отвори стопанинът.

Извиних се, че се изтърсих без уговорка: а, няма нищо, влизай и сядай, рече беловласият мъж, оставих чадъра да се оцежда в антрето под закачалката и минути след това вече приказвахме. В хола.

Приказвахме как върви вестникът, интересуваше се най-вече от литература и от редовната ни рубрика „Поглед” представя най-търсената книга на месеца”, стана дума за общи познати, черпи ме – с неизменния чай, разбира се, а докато го приготвяше, разглеждах като любопитна сврака стаята.

Книги, книги, стара пишеща машинка до една ниска маса, папки до библиотечните лавици... Малко преди да си тръгна, събрах кураж и попитах, вадейки от чантата си „Апострофи”-те, дали може да ми ги надпише за добър спомен.

Зарадва се от вниманието /не си внушавам, тия неща се усещат/, ала рече: „Като ще е гарга, рошава да е!” И ми разказа колко от предложените от него епиграми-апострофи на десетки наши поети били отхвърлени от цензорите. И го принудили да ги смени с други.

Отиде до папките си, намери оригиналния ръкопис /тогава компютри още нямаше/, седна удобно, сложи очила и точно там, където бяха махнали предложеното от него, написа дузина двустишия и четиристишия. Както са били в първоначалната версия.

/Системата беше: първият ред или два - цитат от известна творба на поет, под текста -- рисунка на Борис Димовски, а отдолу -- словесният апостроф от Радой Ралин/.

Играеше си с думите, с римите, с хрумванията, играеше си и с химикалките – хващаше ту синя, ту червена, че даже има и редове със зелена... И тъй при Гео Милев – най-горе на съответната страница, се появи:

„Първите паднаха в кърви.

Последните станаха първи.”

* * *
При Атанас Далчев:
„Но ние бяхме ослепели вече
от блясъка на толкоз много речи.”

* * *
При Кирил Христов:
„Уж същи са земята и небето,
а как е всичко променено тук.
Променят се земята и небето.
Юмрукът си е винаги юмрук.”

* * *
При Димчо Дебелянов:
„А в свойта вяра сам не вярвам аз.
Какво от туй? Гласуваш ти за нас.”

* * *

Тая борба с цензорите от „Български писател” отне към половин час, но накрая Радой Ралин добави и сърдечен автограф на титулната страница и малко подир това ме изпрати. Поех щастлив в мрака към моето далечно Павлово.
Било е 21 октомври 1986-а.

- - -

Зорка Кръстева отдавна си отиде, тъй и не полюбопитствах и затова и не разбрах кога и как се бяха запознали с Радой /тя винаги така си го наричаше/, отиде си – по Божия списък и ред – и той.

Ала и досега си остава пред взора ми, притворя ли очи, онзи познат на цяла България гръмогласен рошав волнодумец с „корава гърбина и нетрепваща стъпка в журналистиката”. Ей това – в кавичките, ми пожела тогава в автографа си.

 

С нея ме запозна „Поглед“. На една национална литературна среща през 80-те в парк-хотел „Москва“. Отразявах събитието, те бе председателка на Съюза на преводачите в онова време и с готовност отвърна на няколкото ми въпроса.

06.02.2013/16:50

Преди дни, разглеждайки стара папка от архива си, открих спотаени снимки от веселба в някогашния „Поглед“. На едната танцуват младите Боян Обретенов и Пенка Чернева - той се е докарал с дамска блуза и пола, а тя – с мъжко сако.

20.10.2012/13:46

Беше някога, толкова някога, колкото 32 лета. Тогава СБЖ организира конкурс за репортери в изданието си „Поглед”. Спечелилите първите 2 места биваха назначавани за година, изпитателно.

10.08.2012/11:23

„Жетварят“. Видях го за първи път през 1980-а. Великолепна картина с маслени бои от Владимир Димитров – Майстора. Към 70 на 50 сантиметра. Засмян селянин с високо чело. На къра, на нивата. Зад гърба му – планина и облаци.

20.07.2012/11:01

Книгите са велики. И таят много и много изненади. Преди няколко дни за пореден път се убедих в това. Знае се, че редакцията на в. „Поглед” от 1977-а до 1991-а е в къщата на ъгъла на улиците „Янко Забунов” (сега „Врабча”) и „11 август”.

09.12.2011/00:24

 Представяме ви

„Да, 115-годишнина от рождението на акад. Дмитрий Сергеевич Лихачов е дата, която трябва да бъде отбелязана не само в родината му, но и от всеки народ, чиято култура е обогатена от неговите текстове, мисли и идеи. А що се отнася до България – връзката между личността на този велик хуманист и нашата духовност е особено силна. Ние продължаваме да повтаряме и преповтаряме неговото определение, че в исторически план България е „Държава на Духа“, но дали сме достойни за тези думи?

27.11.2021 /23:34 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Героинята на най-прочутата снимка на известния американски фотограф, направена през 1985 г. и прославила се от корицата на сп. „Нешънъл Джиографик”, е имала труден живот. Но ѝ е провървяло сега да трогне италианския премиер Марио Драги, който решил да даде убежище на афганистанката, след като в родината ѝ пак командват талибаните.

27.11.2021 /12:23 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Той се казва „Танбих“, идва от Катар и обещава да ни спаси по елегантен начин от фалшивите новини и дезинформацията. Срещаме се с неговия създател – д-р Преслав Наков, специалист от световно ниво в областта на обработката на естествен език с помощта на изкуствен интелект. Как алгоритъмът може да познае, че една новина е фалшива… още преди да е написана?!

18.11.2021 /20:03 | Автор: Георги Караманев | Източник: karamanev.me

От „когато снимките се научиха да ходят“ до дигитализацията и високата резолюция пътят е изминат за по-малко от век.

15.11.2021 /19:47 | Автор: Габриеле Трост | Източник: planet-wissen.de

 Спомени и архиви

Медийната мрежа в област Силистра в миналото е представлявала богата палитра. Понастоящем - скромна, но от сърце

01.10.2021 /19:06 | Автор: Йордан Георгиев, Марин Минев | Източник: СБЖ

Предлагаме и последната част от трилогията на известния журналист международник Константин Иванов за професионалния му път, излязла във в. "Дума".

30.08.2021 /18:49 | Автор: Константин Иванов | Източник: duma.bg

 Акценти и позиции

По повод отбелязвания на 25 ноември Международен ден срещу насилието над жени, Международната федерация на журналистите (МФЖ) и нейните филиали отправят глобален призив към правителствата да помогнат за изкореняване на насилието на работното място, като ратифицират Конвенция 190 на Международната организация на труда (МОТ) относно насилието и тормоза в сферата на труда.

25.11.2021 /16:53

Ковид-19 покоси и голямата фотографка, носителката на „Златно перо” на СБЖ Мари Къналян, която свърза последните около 20 години от живота и професионалния си път и с нашия Съюз. Поклон! Сбогуването ще е на 11 ноември от 12.30 ч., Централни гробища, парцел 94 (Арменски гробища).

04.11.2021 /15:19

Снежана Тодорова: „Трудно се отстоява днес будителската мисия на журналистиката, но и на Ботев не му е било лесно. Имаме остра нужда да събудим и в професията ни, и в обществото ни всички онези Думи, Будилници и Знамена, способни да отворят пътя към Новата България, така необходима на всички ни.”

01.11.2021 /08:00

 Мнения

Тези дни реших да се поразходя из личните си автобиографични страници. Човек прави своя самоотчет и равносметка за изминатия път. Годините на демокрация и Преход силно промениха ценности, реформираха и преобразиха цели сектори в обществената практика, а покрай подмяната на табелките по улиците, площадите, наименованията на училища и предприятия се смениха или изчегъртаха, ако щете, страници от биографиите ни...

29.09.2021 /15:01 | Автор: Лозан Такев | Източник: СБЖ

Тук е една авторитетна евроделегация, която се надявахме да извади на показ посегателствата срещу честната българска журналистика. Обаче...

23.09.2021 /16:39 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 19 гости

Бързи връзки