Негово величество кореспондентът: Илия Борисов

13.07.2011 /08:30 | Автор : Тодор Коруев Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Още с първите си дописки като ученик в Ломската мъжка гимназия "Найден Геров" Илия Борисов е завладян от печатното слово

Журналист, който поне за кратко не е бил кореспондент, да знаете, много е загубил. И за това причините са най-малко две.

Първата е, че кореспондентът се докосва до всичко в заобикалящия го свят - от икономиката до спорта, от политиката до бита, от местното самоуправление до културата и пр.

И в някакъв смисъл е всестранна личност (ако е личност, естествено). Втората е, че кореспондентът има повече свободно време, защото не е обременен с ръкописи и редакторска работа.

И и ако използва пълноценно това предимство, може да ври истински в котела на живия живот и от общуването с хора от различен калибър да оплодява непрекъснато творчеството си.

Илия Борисов най-пълно покрива представата, може да река дори "идеала", за кореспондент на вестник, и това няма да са думи на юбилеен възторг, още повече че бай Илия, както го наричаме, не е от тия, които не знаят цената на похвалата и укора.

Той носеше 3 десетилетия тежкия кръст на кореспондент на "Работническо дело", опита и от меда, и от жилото на партийния орган. Авторитета си на журналист бай Илия градеше не заради това, че беше човекът на "Дело" във Враца и окръга.

Той допринасяше с публикациите във вестника - информациите (това, което наричаме помежду си дописки), кореспонденциите (някога имаше и такъв вестникарски жанр), интервютата, репортажите, очерците и пътеписите, в които, дори свързаните с официални събития, той не забравяше хората - неговите съграждани или съселяни.

Илия Борисов е човек от оная порода журналисти, които не биха могли да гледат съседите си в очите - ако украсяват, лустросват събитията и явленията, ако злоупотребяват с фактите, ако се доверяват на измислици, ако не търсят истината.

Затова неговото журналистическо и публицистично творчество, ако се събере вкупом, би се превърнало в истинска, реална история на Врачанския край в последните 50 години. Неслучайно книгата за 80-годишния му юбилей е онасловена "Врачански летописи".

Спецификата на кореспондентската професия не превърна Илия Борисов в журналист пенкилер. Трудно е едно перо да бъде вещо във всичко, но той успяваше да пише по всички теми компетентно - за атомната централа и "Химко", за Ботевите празници, за селското стопанство и кметските проблеми, за образованието и културата.

Противоядието за това бяха неговият талант и задълбочеността, с която като изследовател подхожда към темата. А още повече, перото му е с писателска осанка.

Белетристичната му дарба се прояви най-ярко в пътеписните очерци за Черепишкия манастир (където търси и дирите на Иван Вазов), за Вратцата, за Рашов дол, за изчезналото селище Коритенград, за Ритлите, за Люти брод и др.  Илия Борисов е от тия журналисти, за които казваме, че е роден за занаята. Той и до днес си остана истински, перото му не остава сухо.

Май не съм хванал пряка пътека към юбиляря, а съм се залутал по завоите с подробностите около нашия занаят и кореспондентството, вместо да се изправя срещу този светъл, прям, открит, благ, сговорчив, мъдър и трезвомислещ човек.

Да го прегърна братски от името на неговите колеги в "Работническо дело" и "Дума", а преди това - от "Граничар", "Народна младеж" и "Отечествен зов", а и от името на цялата българска журналистическа колегия, и да му благодаря за достойно извървения житейски път и огромното му публицистично и журналистическо творчество.

Никой не ме е упълномощавал да правя това, но знам, че за бай Илия няма да се намери човек, който да се противи на моето желание да го поздравя от всички.
Стане ли дума за Враца, първото, което ми щуква в акъла, е Илия Борисов.

Той беше човекът на този северозападен край в управата на СБЖ - 25 години бе председател на Дружеството на врачанските журналисти. Славата на някогашния знаменит Клуб на дейците на културата в града е неотделима от усилията на бай Илия, който 15 години ръководеше този клуб.

След "нежната революция", както изопачено наричат "промяната", той не загуби своя авторитет и влияние на журналист и общественик, макар че не изостави идеите си, както направиха дори някои партийни велможи.

Може би, защото е човек на принципите и винаги е мислел и действал за доброто на своя град и родния си край. И го познава повече от историците и музейните работници.

Чувал съм похвални думи за бай Илия от всички кметове, те не бяха от един цвят, от дядо Калиник, от местни общественици, развяващи различни партийни знамена, от врачанските журналисти, от приятелите му, а той е богат на приятелства и почитателите на творчеството му също са много. А това е богатство, което не се придобива току-така. (
duma)


Петър Доневски: Написаното от бай Илия остава

Илия Борисов е роден в ломското село Брусарци, сега град. Детството му преминава в тревожните години на Втората световна война. Живее труден живот в многолюдно семейство, но расте с потомствен порив и стремеж да бъде верен на родови традиции, национална гордост и памет.

По какви ли не пътища пътува Илия Борисов - журналист, общественик, културен и читалищен деец. Повече от 55 години журналистиката е негова съдба и участ - близка, скъпа, смисъл на целия му живот.

Започнал в местния "Народна трибуна", преминал през столичния популярен вестник "Народна младеж", врачанския окръжен вестник "Отечествен зов" и други печатни издания, за да остане най-дългогодишният врачански кореспондент на вестниците "Работническо дело" и "Дума".

Цели 30 години е несменяем сътрудник на тези интересни издания и летописец на живота през втората половина на отминалия ХХ век. Автор е на десетки книги, брошури, албуми и специални издания.

Съхранява стотици метри филми, отделно много снимки и касети със записи на обществени прояви и събития. Написаните в републиканския, областния и местния печат материали са подредени в повече от 50 свитъка, побрали над 11 500 публикации.

Стара истина е, че мястото на един журналист се определя от неговата дарба и от времето, в което живее. Затова Илия Борисов е обичан и уважаван човек.Той нито веднъж

не е излъгал своите читатели

и остава истински, такъв, какъвто е. Пише, когато усеща вътрешен порив, отразява истината без икономии и не се заблуждава, че само заради идеи и сполуки читателят ще му спести и прости колебания и провали, макар и да е носител на награди, звания и да има много успехи.

Неговата журналистика е отговорна, високо нравствена, свободна, дръзновена, пропита с усет за вярното и стремеж за пътища, далечни и несънувани, но винаги желани и търсени, създавали в душата му неутолима жажда да опознава тоя непознат и вечно променящ се свят.

Неизброими са срещите му с хората - по градове, села, гари, паланки, заводи, предприятия, по полето, фермите и стопанските дворове. Срещал е изгрева и залеза в Балкана, равнината, тихите крайбрежия на Дунав. (
zovzaistina.com, 2008 г.)


Сподели в
 

„В Европейския съюз Унгария е с може би най-хлабавото законодателство по отношение на следенето. Това означава, че всеки тук може да бъде поставен под наблюдение от съображения за националната сигурност. Не е задължително самият ти да представляваш риск за сигурността. Достатъчно е да познаваш някого или някой да говори с теб...

25.07.2021/15:31

„Законът за радиото и телевизията трябва да бъде премислен. Той е не само остарял, но и вреден. Очакваме парламент и да започнат промените, защото ситуацията е наистина нетърпима.“

08.07.2021/16:33

През 2018 г. се заговори усилено за телевизия „Алма матер“ – студентска телевизия към СУ „Св. Климент Охридски“. Тя има учебни студиа за студенти. Тогава дискутирани бяха както изборът на директор на телевизията, така и един рекламен клип със спорни стилистика и послание. Рекламният клип не беше в съответствие с академичния тон. По-късно Университетът се разграничи от клипа. "Клипът е начало на сюжет", пише проф. Нели Огнянова още тогава.

03.07.2021/11:35

Заради тежестта на повдигнатото му обвинение Софийският градски съд за пети път отказа по-лека мярка за неотклонение на 23-годишния Кристиан Николов. Той е в ареста от миналия Великден, когато причини тежкия пътен инцидент, при който загина журналистът Милен Цветков.

24.06.2021/20:45

Русенската телевизионна кула е едно от важните технически съоръжения, благодарение на които в северната част на страната се разпространяват радио- и телевизионните сигнали.

20.06.2021/15:57

 Представяме ви

На 21 юли се навършиха 122 г. от рождението на големия американски писател, шлифовал словото си като дългогодишен военен репортер, Ърнест Хемингуей. По този повод webcafe.bg припомня пъстра броеница от негови сентенции.

22.07.2021 /11:25 | Източник: webcafe.bg

Отдавна в списъка на добрите ми намерения беше включено интервю с известния и обичан от много българи писател и поет Лозан Такев. Е, вече намерението е факт и вие четете какво е отговорил членът на УС на СБЖ на моите питанки за сайта на Съюза.

19.07.2021 /11:41 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Луиза Тахмисян разказва за големия журналист, оглавявал варненския в. „Народно дело”

19.07.2021 /09:16 | Автор: Луиза Тахмисян | Източник: СБЖ

Да си призная рядко гледам прогнозата за времето по телевизиите, но пък се е случвало някои от момичетата или момчетата на времето да ми спрат погледа и вниманието. Такъв беше ЕмилЧолаков, Симеон Матеев от България он Ер,Станислава Цалова… Но една вечер преди няколко години на 3 март в новините по БНТ съобщиха,че колежката им Ева Кикерезова, която казва времето, се снимала с президента Радев. Е, това ме впечатли и реших да видя кое е това момиче.

16.07.2021 /10:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Журналистът Иван Бакалов припомня във Фейсбук групата "Мемоари, майтапи и тъга по журналистиката :)" събития отпреди близо четвърт век - купуването на "24 часа" от ВАЦ, първата журналистическа стачка там, връщането на Валери Найденов начело на вестника, конфликтите му с журналистите и прочутата му фраза за "паметника" и "песъчинките на световния журналистически плаж".

15.07.2021 /09:31 | Автор: Иван Бакалов | Източник: Фейсбук

Припомняме разказ от 2018 г. на ветерана журналист Кирил Панайотов пред nabore.bg, как е бил създаден младежкият вестник и как го е ръководил Иван Башев, неговият първи "уредник", както тогава са наричали фактическия главен редактор.

18.04.2021 /11:30 | Автор: Кирил Панайотов | Източник: nabore.bg

 Акценти и позиции

Наградите в новоучредения от Европейския парламент конкурс за изключително журналистическо постижение на името на убитата известна разследваща журналистка от Малта Дафне Каруана Галиция ще се определят от международно жури, съставено от представители на медиите и гражданското общество в 27-те страни от ЕС. Предложеният от СБЖ български участник е Анна Заркова, главен секретар на СБЖ.

07.07.2021 /12:03

В Деня на Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България нека сверим и посоките на българката журналистика по непреходните ориентири на историческите, духовните и моралните ни върхове.

02.06.2021 /10:08

В своя декларация УС на СБЖ остро осъжда действията на властите в Минск, като настоява и за международно разследване на шокиращия инцидент с насилствено приземения в столицата на Беларус пътнически самолет и за изясняване на всички обстоятелства около него от страна на Международната организация за гражданска авиация (ICAO). Необходимо е изграждането на изрична международноправна рамка, която да предотвратява допускането на подобни инциденти занапред.

26.05.2021 /10:47

 Мнения

Това стана по Коледа – преди няколко месеца. И появата на изданието – като факт, бе отбелязано в сайта на СБЖ . Съпроводено от разговор с автора. Струва си обаче да се сподели мнение за книгата, след като бъде прочетена внимателно...

21.06.2021 /14:18 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

Денят на Европа е от новите ни празници, а всяка следваща година като че ли намалява ентусиазма, с който го приехме.

08.05.2021 /10:05 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 21 гости

Бързи връзки