Не ще забравя Илия П. Илиев – шахматиста вестникар

29.06.2011 /09:31 | Автор : Иван Тодоров | Източник: 7spor Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Фрагмент от снимка на 20-годишния Илия П. Илиев през 1938 г. на Софийската гара (Из албума „Българският шахмат в снимки”)

Историята за Илия П. Илиев е тъжна. Ражда се на 15 ноември 1917 г. в София. И още като ученик го привлича вестникарството. Започва 16-годишен да сътрудничи на българския аналог на английския „Таймс„ – вестник „Мир”.

Уверили се бързо в кадърността му, редакторите му поверяват шахматната рубрика. Потребни били много хъс, но и талант, за да се информират читателите за всичко интересно за великата игра не само у нас, но и в света.

Колко време му е оставало при това положение за учене, не знам, но се залавя и с организационна работа. И през 1938-а е избран за секретар на Българската федерация по шахмат.

Той е сред посрещачите на най-добрия шахматист по онова време на западните ни съседи Вася Пирц на софийската гара. Много лета по-късно разказва на Павел Иванов:

Илия П. Илиев става член и на младежкото шахматно християнско дружество, участва в Осмия конгрес на федерацията. Около него ври и кипи.Като вестникар решава да започне издаването на шахматни списания и у нас.

И от 1935-а вече излиза сп.„Шахматен преглед”. Само 2 броя виждат бял свят. (Пионерното издание е „Шахматен лист”, появило се във Велико Търново през есента на 1927-а, с главен редактор Стефан Стефанов. То живяло година.)


Заедно със С. Филипов през 1935-а Илия П. Илиев сътворява и „Шахматен годишник”, в който отразяват цялостно българската шахматна действителност от онова време. А е бил само на 18.

Идеите и амбициите му се роят

През 1938-а създава в. „Шахмат”. Не спира да пише и във вестник „Мир”.
Там поддържа рубриката „С червен молив из печата”. Измисля си и псевдоним – Хан Кардам. Идва 1944-а.

И 27-годишният мъж изчезва и от журналистиката, и от шахматното движение. Почти 40 години по-късно – през 1981-а, съдбата ни срещна с Илия П. Илиев. В редакцията на „Поглед”.

Бях млад репортер и един ден в малката сграда зад някогашната резиденция на някогашния папски нунций Анджело Ронкали - станал и папа, качвайки се по скърцащата дървена вита стълба, в стаята на отдел „Култура и изкуство” на втория етаж влезе мъж, прехвърлил 60-те.

Позадъхан, среден на ръст, с жилетка, прошарен мустак и тъмна папийонка. Бях сам – представи се шепнешком, почти не можеше да говори...Търсеше един от колегите ми.


Помолих го да мине по-късно, а той приседна до едно от трите свободни бюра и написа на листче: „Ще дойда утре, предайте му, че съм го дирил. Благодаря Ви”. Запетайките - където трябва, уважителното главно „в”... Писач.

Предаде ми посланието и си тръгна

Така щяхме да общуваме през следващите 12 години – рак ядеше гърлото му, вземаше му и дъха, и гласа. Тъй се сприятелихме с бай Илия. Бе от редовните ни сътрудници. Най-вече с кратички материали за т.нар. „Забавна страница”, фактите за които изравяше подир часове четене в Народната библиотека.

Прокуден след 1944-а от гилдията, преживяваше от пенсията си по старост, от хонорари и благодарение на дъщеря си – стюардеса. И досега не мога да си обясня как са й разрешили да лети, след като баща й е бил буржоазен вестникар.

Илия П. Илиев пишеше за „Поглед” - това бе един от пристаните за отлъчените от стадото, по-късно при нас пратиха и дойде и Георги Тамбуев - и за „Земеделско знаме”, където поддържаха спортната тематика върху площ, колкото носна кърпичка.

Старият вестникар сновеше почти всеки делничен ден в центъра на столицата - из един триъгълник: „Поглед” – „Земеделско знаме” – „Волга, Волга...” Това бе прочутата кръчма-средище на всички почитатели на огнената вода от близките една до друга редакции – погледари, земеделци, колегите от „Кооперативно село”, а понякога и от сп. „София”.


Съвсем съседски – до пресечката на улица „11 август” с булевард „Дондуков”, бе и миниатюрната стая-каса на вестниците „Народен спорт” и „Старт”, което се отразяваше изключително благотворно на алъш-вериша на питиепродавницата.

Бай Илия - така му казвахме - бе и човекът, който непогрешимо, като стар метеоролог, усещаше кога в „Поглед” някой имаше празник и черпи. Това ставаше обикновено в най-просторното помещение – на секретариата. 

Високата врата се открехваше винаги навреме и под касата й заставаше усмихнат той. Винаги посрещан с одобрителни и гръмки възгласи, винаги добре дошъл. Тогава редакциите и редакторите отделяха време за всеки сътрудник, за всеки посетител и в тях не се влизаше с пропуски и проверки.

Беше друго, различно време

А веднъж ме спря на двора - имахме си и двор с плочник, цветя и дървеса в „Поглед, - огледа се конспиративно дали наистина сме само двама и извади от портфейла си леко поовехтяла визитка. На нея имаше само ред. На руски: „Михаил Тал – световен ексшампион по шахмат”. Нищо повече.

Беше му спомен от посещение на руския вълшебник в България. И добави хрипливо: „Какво ще кажеш?” Въздъхнах възхитен. Голямата му стара любов беше жива. И дойде 1989-а.

Илия П. Илиев поднови старата си рубрика  отпреди 9 септември „С червен молив из печата” и в „Поглед”, и във вестник „Софийски вести”. Но болестта му се задълбочи.

Прибирахеме се понякога вечер, особено зиме, с такси от пл. „Паметникът Левски” – бяхме в една посока, почти комшии, а тогава такситата - не маршрутките, маршрутки нямаше - все още качваха по неколцина пътници, които слизаха комуто където бе удобно и всеки се разплащаше както намери за добре.


Наближахме ли спирка „Петър Берон” по Княжевското шосе (тогава – булевард „Девети септември”), и още по-точно – ул. „Хайдушка поляна”, където слизаше, старият мъж вадеше като широкопръст банкер банкнота, мушваше я властно в ръцете на шофьора и ни веднъж и дума не даде да се издума да си делим харча. Или поне да се редуваме.

Слизаше усмихнат и помахваше. А след това потъваше в сумрака към един от входовете на казармения си панелен блок. После го оперираха. Залиня. „Поглед” се премести от ул. „11 август” 6 на пл. „Славейков”. Там бай Илия не можа да дойде. Отиде си през май 1992-а. Слагам тия редове като цвете пред паметта му. (Със съкращения)


Сподели в
 

Вече е активен сайтът Euractiv.bg. Журналистът, който е негов автор и ще го поддържа, Георги Готев е убеден, че ще има интерес на потребителите към изданието.

21.09.2019/09:06

По случай Международния ден на „Правото да знам“ клуб „Юрист“ организира днес в Бургас форум на тема „Правото да знам и свободата на словото“.

20.09.2019/09:05

Италианската финансова полиция обяви, че е разбила мрежа, според нея най-голямата в света, за пиратско разпространяване на платени телевизионни канали, която имала милиони. клиенти, предаде АФП.

19.09.2019/09:05

Централната избирателна комисия апелира за повече отговорност и за спазване на професионалните журналистически стандарти при отразяването на предизборната кампания и изборите за кметове и общински съветници на 27 октомври.

18.09.2019/09:03

Цялата българска общественост се вълнува от случващото се в Българското национално радио и този случай трябва да бъде разплетен докрай.

15.09.2019/09:07
 Реклама

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

УС на СБЖ изразява категоричната си позиция в подкрепа на журналистите от БНР и настоява да бъде прекратен договорът за управление на генералния директор на БНР Светослав Костов във връзка с извършените груби административни нарушения, накърняващи свободата на словото, националната сигурност и изпълнението на лиценза на програма „Хоризонт“. Настояваме СЕМ да освободи от длъжност и членовете на УС на БНР.

20.09.2019 /17:22

По повод ареста на фоторепортера Веселин Боришев при изпълнение на журналистическите му задължения и по повод кризисната ситуация около радиоводещата Силвия Великова, председателката на УС на СБЖ Снежана Тодорова настоява да бъде даден ход на внесените от над две години в НС предложения на СБЖ за законодателни промени в защита на свободата на словото, журналистическия труд и журналистическите права.

14.09.2019 /20:51

По повод ареста на бившия главен редактор на в. „Дума” Юрий Борисов на 9 септември и повдигнатото на 10 септември обвинение за шпионаж срещу бившия издател на същия вестник Николай Малинов, председателят на УС на Съюза на българските журналисти Снежана Тодорова заяви пред сайта на СБЖ следното:

10.09.2019 /20:13

 Мнения

Няма да забравя с какво всеобщо възмущение навремето целокупният български телевизионен зрител посрещна решението на ръководството на БНТ да „модернизира” по европейски и световен тертип заставката на „По света и у нас”, като замени живото, действено въртяшо се земно кълбо като символ на събитията през деня, с друг модерен, статичен дизайн. Тогава неспокойният дух на Тамара Джеджева избухна, мисля, че беше по времето, когато работехме в „Поглед”, с гневната филипика „Върнете ни кълбото!” И то отново се завъртя пред очите ни...

16.09.2019 /19:11 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

Справедлив, но едностранчив е гневът срещу премиера заради отвинтената апаратура, която да попречи на журналистите да задават въпроси на общата му пресконференция с новата шефка на ЕК. Гостенката е не по-малко оплескана от „любезността” на домакина. И тази дама ще брани свободата на словото в Брюксел?!

03.09.2019 /16:34 | Автор: Къдринка Къдринова

 
 

В момента онлайн: 15 гости

Бързи връзки