Начало
 
 

Не ще забравя Илия П. Илиев – шахматиста вестникар

29.06.2011 /09:31 | Автор : Иван Тодоров | Източник: 7spor Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Фрагмент от снимка на 20-годишния Илия П. Илиев през 1938 г. на Софийската гара (Из албума „Българският шахмат в снимки”)

Историята за Илия П. Илиев е тъжна. Ражда се на 15 ноември 1917 г. в София. И още като ученик го привлича вестникарството. Започва 16-годишен да сътрудничи на българския аналог на английския „Таймс„ – вестник „Мир”.

Уверили се бързо в кадърността му, редакторите му поверяват шахматната рубрика. Потребни били много хъс, но и талант, за да се информират читателите за всичко интересно за великата игра не само у нас, но и в света.

Колко време му е оставало при това положение за учене, не знам, но се залавя и с организационна работа. И през 1938-а е избран за секретар на Българската федерация по шахмат.

Той е сред посрещачите на най-добрия шахматист по онова време на западните ни съседи Вася Пирц на софийската гара. Много лета по-късно разказва на Павел Иванов:

Илия П. Илиев става член и на младежкото шахматно християнско дружество, участва в Осмия конгрес на федерацията. Около него ври и кипи.Като вестникар решава да започне издаването на шахматни списания и у нас.

И от 1935-а вече излиза сп.„Шахматен преглед”. Само 2 броя виждат бял свят. (Пионерното издание е „Шахматен лист”, появило се във Велико Търново през есента на 1927-а, с главен редактор Стефан Стефанов. То живяло година.)


Заедно със С. Филипов през 1935-а Илия П. Илиев сътворява и „Шахматен годишник”, в който отразяват цялостно българската шахматна действителност от онова време. А е бил само на 18.

Идеите и амбициите му се роят

През 1938-а създава в. „Шахмат”. Не спира да пише и във вестник „Мир”.
Там поддържа рубриката „С червен молив из печата”. Измисля си и псевдоним – Хан Кардам. Идва 1944-а.

И 27-годишният мъж изчезва и от журналистиката, и от шахматното движение. Почти 40 години по-късно – през 1981-а, съдбата ни срещна с Илия П. Илиев. В редакцията на „Поглед”.

Бях млад репортер и един ден в малката сграда зад някогашната резиденция на някогашния папски нунций Анджело Ронкали - станал и папа, качвайки се по скърцащата дървена вита стълба, в стаята на отдел „Култура и изкуство” на втория етаж влезе мъж, прехвърлил 60-те.

Позадъхан, среден на ръст, с жилетка, прошарен мустак и тъмна папийонка. Бях сам – представи се шепнешком, почти не можеше да говори...Търсеше един от колегите ми.


Помолих го да мине по-късно, а той приседна до едно от трите свободни бюра и написа на листче: „Ще дойда утре, предайте му, че съм го дирил. Благодаря Ви”. Запетайките - където трябва, уважителното главно „в”... Писач.

Предаде ми посланието и си тръгна

Така щяхме да общуваме през следващите 12 години – рак ядеше гърлото му, вземаше му и дъха, и гласа. Тъй се сприятелихме с бай Илия. Бе от редовните ни сътрудници. Най-вече с кратички материали за т.нар. „Забавна страница”, фактите за които изравяше подир часове четене в Народната библиотека.

Прокуден след 1944-а от гилдията, преживяваше от пенсията си по старост, от хонорари и благодарение на дъщеря си – стюардеса. И досега не мога да си обясня как са й разрешили да лети, след като баща й е бил буржоазен вестникар.

Илия П. Илиев пишеше за „Поглед” - това бе един от пристаните за отлъчените от стадото, по-късно при нас пратиха и дойде и Георги Тамбуев - и за „Земеделско знаме”, където поддържаха спортната тематика върху площ, колкото носна кърпичка.

Старият вестникар сновеше почти всеки делничен ден в центъра на столицата - из един триъгълник: „Поглед” – „Земеделско знаме” – „Волга, Волга...” Това бе прочутата кръчма-средище на всички почитатели на огнената вода от близките една до друга редакции – погледари, земеделци, колегите от „Кооперативно село”, а понякога и от сп. „София”.


Съвсем съседски – до пресечката на улица „11 август” с булевард „Дондуков”, бе и миниатюрната стая-каса на вестниците „Народен спорт” и „Старт”, което се отразяваше изключително благотворно на алъш-вериша на питиепродавницата.

Бай Илия - така му казвахме - бе и човекът, който непогрешимо, като стар метеоролог, усещаше кога в „Поглед” някой имаше празник и черпи. Това ставаше обикновено в най-просторното помещение – на секретариата. 

Високата врата се открехваше винаги навреме и под касата й заставаше усмихнат той. Винаги посрещан с одобрителни и гръмки възгласи, винаги добре дошъл. Тогава редакциите и редакторите отделяха време за всеки сътрудник, за всеки посетител и в тях не се влизаше с пропуски и проверки.

Беше друго, различно време

А веднъж ме спря на двора - имахме си и двор с плочник, цветя и дървеса в „Поглед, - огледа се конспиративно дали наистина сме само двама и извади от портфейла си леко поовехтяла визитка. На нея имаше само ред. На руски: „Михаил Тал – световен ексшампион по шахмат”. Нищо повече.

Беше му спомен от посещение на руския вълшебник в България. И добави хрипливо: „Какво ще кажеш?” Въздъхнах възхитен. Голямата му стара любов беше жива. И дойде 1989-а.

Илия П. Илиев поднови старата си рубрика  отпреди 9 септември „С червен молив из печата” и в „Поглед”, и във вестник „Софийски вести”. Но болестта му се задълбочи.

Прибирахеме се понякога вечер, особено зиме, с такси от пл. „Паметникът Левски” – бяхме в една посока, почти комшии, а тогава такситата - не маршрутките, маршрутки нямаше - все още качваха по неколцина пътници, които слизаха комуто където бе удобно и всеки се разплащаше както намери за добре.


Наближахме ли спирка „Петър Берон” по Княжевското шосе (тогава – булевард „Девети септември”), и още по-точно – ул. „Хайдушка поляна”, където слизаше, старият мъж вадеше като широкопръст банкер банкнота, мушваше я властно в ръцете на шофьора и ни веднъж и дума не даде да се издума да си делим харча. Или поне да се редуваме.

Слизаше усмихнат и помахваше. А след това потъваше в сумрака към един от входовете на казармения си панелен блок. После го оперираха. Залиня. „Поглед” се премести от ул. „11 август” 6 на пл. „Славейков”. Там бай Илия не можа да дойде. Отиде си през май 1992-а. Слагам тия редове като цвете пред паметта му. (Със съкращения)


Сподели в
 

Тази година един от най-популярните музикални проекти на Европейския съюз за радио и телевизия (ЕСРТ) – Специалният Коледен ден на Еврорадио, провежда юбилейното си, 25-о издание на 15 декември.

15.12.2019/09:07

Лидерите и привърженици на сръбската опозиционна коалиция Съюз за Сърбия блокираха трите входа на държавната телевизия РТС (RTS) и обявиха, че блокадата ще продължи часове, предаде Танюг.

14.12.2019/09:06

Украинската полиция е задържала хора във връзка с убийството на разследващия журналист Павел Шеремет през лятото на 2016 г. в Киев, съобщи вътрешният министър Арсен Аваков, предаде Ройтерс.

13.12.2019/15:21

Десетки сръбски журналисти протестираха в Белград срещу влошаващите се медийни свободи в балканската страна, управлявана от президента Александър Вучич, предаде АП.

13.12.2019/09:03

„Дължа тази книга на всички приятели на предаването „Минута е много“, което липсва на доста хора“. Това сподели пред БНР проф. Лилия Райчева, създателка на емблематичното телевизионно състезание.

12.12.2019/09:04

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Най-сложно е да се открият точните хора, които да работят като едно цяло, но когато това се случи, екипът става двигател на успеха, убедена е счетоводителката, смело поела менидъжрството в производството на качествено журналистическо издание

02.12.2019 /18:22 | Автор: Диана Юсколова | Източник: СБЖ

Преди дни в НДК поетесата и журналистка Надежда Захариева поднесе на гостите си „Душа-та (си) на длан“, като изневери на това, че на жена не се казват годините, и сподели, че е напълнила вече 75-те. Пълният с много поезия, усмивки, приятелска топлина и настроение празник беше организиран от Народно читалище „Д-р Петър Берон 1926“. Известни поп изпълнители поздравиха рожденичката и наляха допълнително празнична атмосфера в залата.

29.11.2019 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова

Тази година наградата на СБЖ за книга получи поетесата и журналистка Ирина Александрова. Тя я е посветила на големия български журналист Данаил Крапчев и неговия вестник „Зора“, който мнозина наричат българския „Таймс“.

28.11.2019 /15:46 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

И тъй като след местните избори на новинарския хоризонт се очертава друга тема,ангажираща вниманието несамо на медиите, но и на драгия електорат - 30 години от старта на т. нар. преход, то приятно бяхме изненадани, че на 7 ноември по книжарниците ще се появи новата книга на колегата ни Калин Тодоров „Зад завесата на прехода”, която е своеобразно продължение на заслужилата голям интерес негова предишна книга „Зад завесата на соца”.

05.11.2019 /10:54 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Барелеф на известния хасковски фотограф Карекин Карекинян (1926-2015 г.) бе открит на сградата, където бе последното му работно място - редакцията на вестник „Хасковска Марица“.

12.12.2019 /15:19 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

Преди почти 50 лета старата редакция на единствения тогава търновски вестник – „Борба” бе в също тъй стара къща на Главната улица. Точно срещу сегашния Театър „Константин Кисимов”. Там – в стая, обърната с очите на прозорците си на север, бе отделът „Култура и изкуство”.

02.12.2019 /14:48 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Възпоменание за поета антифашист събра край скулптурата му в София писатели, журналисти и общественици. Венец поднесе и президентът Румен Радев. Още прояви по повод юбилея имаше в СБЖ и в къщата-музей „Никола Вапцаров”. В НДК предстои и концерт тази вечер.

07.12.2019 /16:33

Съюзът ни е съорганизатор на проявите по повод юбилея, който ще бъде отбелязан на 7 декември т.г. с поднасяне на цветя пред паметника на безсмъртния поет, със среща в СБЖ с негови чуждестранни издатели и преводачи, с изложба в къщата-музей на ул. „Ангел Кънчев” и с концерт в НДК под патронажа на президента Румен Радев

02.12.2019 /20:39

Премиер, министър, кмет демонстративно затварят устата на журналисти, изпълняващи служебните си задължения и обществената си функция да задават въпроси по важни теми. „На тъмно” се готвят и мащабни промени в медийното законодателство. Явно „онези горе” искат да са недосегаеми за контрола на „онези долу”. Докога гражданите ще търпят това, пита председателят на СБЖ Снежана Тодорова

20.11.2019 /19:46

 Мнения

Свободата не е привилегия. Свободата е необходимост. Свободата на словото, на медиите е първата потребност, първото условие на демократичната система за всяко общество. Свободата да питаш, но и да отговаряш.

18.11.2019 /21:09 | Автор: Георги Калагларски | Източник: СБЖ

Моделът на финансирането на БНТ и БНР, заложен в Закона за радиото и телевизията, се нуждае от съществена промяна. Сериозни дефицити се наблюдават и в сегашния модел на управление на обществените медии.

17.11.2019 /18:48 | Автор: Маргарита Пешева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 29 гости

Бързи връзки