Любен Генов на 75: „Поглед” пареше в ръцете на читателите

24.06.2011 /01:10 | Автор : Иванка Хлебарова | Източник: В. „Земя” Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Да кажем всички днес „Наздраве” на Любен Генов! „Поглед” пареше тогава, защото ти ни загряваше в екипа си. Завиждаме на новите ти преки колеги. Прегръщаме те горещо! От името на гилдията: Петър Пъдев

Любен Генов е роден на 24 юни 1936 г. в Пазарджик. Завършил е чешка филология в СУ „Климент Охридски”. Извървял е пътя на журналист от коректор във вестника до главен редактор.

Работил е като отговорен секретар, зам.-главен редактор и главен редактор във вестниците „Софийски университет”, „Народна младеж”, „Труд” и ”Отечествен фронт”. Един от главните редактори е и на в.”Поглед”.

Срещаме се за Вашия юбилей. Като журналист вие сте стигнали своя професионален връх. А от къде тръгнахте?

Когато говоря за журналистиката и за себе си в нея, винаги започвам от студентските години. Завършил съм чешка филология. Имах намерение да ставам научен работник.

Но веднъж тогавашният асистент по български език Христо Първев , който беше и зам. главен редактор на в.”Софийски университет”, ме покани да коригирам поредния брой. Наложи се и да участвам в оформлението на вестника. Помогна ми метранпажът. Ако не беше той, щях да се откажа.

Така попаднах в една среда на луди млади. А тя ме омагьоса, отказах се от всичко и влязох в нашата професия. Така бях първо коректор, после куриер във вестника, след това ме поканиха за технически уредник в „Народна младеж”. Започнаха и нощните дежурства. Така навъртях над 2000 нощни дежурства във всекидневниците „Труд” и „Отечествен фронт”.

В семейството ви имаше ли журналисти?

Всъщност тръгнах от литературата. Целият ни семеен кръг беше от известни литератори. Баща ми беше професор по литература. Близки бяхме с хора като блестящия литературовед акад. Михаил Арнаудов. Баща ми изследваше Елин Пелин и аз покрай него го открих.

Много се дразня сега, когато някои ругаят героите на Елин Пелин, особено Андрешко. Дори един колега ме нарече „адвокат на Андрешко”. Те не четат добре. Андрешко никога не е трябвало да си плаща данъци, никога не е бил хитрец и измамник, не е криел имуществото си. Той просто е бил един български Дон Кихот по думите на писателя Георги Мишев.

Какви журналисти работеха в „Народна младеж” по това време?

В „Народна младеж” срещнах много интересни хора като Йордан Радичков, като Любомир Левчев, който се занимаваше с писмата на читателите, а Лиза Матева и Донка Акьова бяха звездите на литературната критика. Имаше атмосфера на нетърпимост към посредственото, към баналното.

Вестникът трябваше да прави нещо по-различно от останалите. Там разбрах и как се наказват колеги за грешки. Един наш колега написа, че жената на дядо Теньо от село Тенево е французойка.

Дядо Теньо бе баща на известния старозагорски партиен деец Иван Тенев, който след като е участвал в гражданската война в Испания, се завръща у нас със съпруга французойка. Колегата погрешно приписал французойката на баща му. И синът се обади в редакцията.

Тогава главният редактор Стефан Петров се ядоса много и реши да го прати на собствени разноски (понеже се говореше, че е малко стиснат) до село Тенево, Ямболско, където да се извини лично за грешката. Замина колегата и се забави 2-3 дни.

Когато се върна, разказа, че там са го посрещнали и приели като гост и затова останал няколко дни .И той благодари на главния редактор, че го е изпратил. Ето, така завърши тази история. Наказанието можеше да бъде всякакво.

Но един главен редактор като Стефан Петров постъпи като човек, който обича хората и „не вади брадвата” да раздава правосъдие. Именно в тази редакция открих колко интересно нещо е журналистиката.

Работили сте на различни места. Кой е най-добрият вестник, който сте правили?

Най-красив вестник беше в „Поглед”. Беше нещо ново, нестандартно. Вестник на другостта! Днес често се подхвърля, че в онези години журналистите непрекъснато са водили борби, за да излизат материалите им, че трудно са се правили хубавите вестници.

Какви борби водихте през тези години?

Има една особеност в изданията, в които съм работил, а тя е, че те бяха бранени от хората в партийните институции. Те бяха наши колеги, с които сме били заедно. Разбираха добре професията.

Във в. „Труд” един колега осигуряваше статии за икономиката. Много често те не бяха приятни за управляващите. Гриша Филипов, тогава във висшето ръководство на БКП, искаше да закрие „Труд”. Но Петър Дюлгеров, един човек, когото безкрайно уважавам, отиде при министър-председателя Георги Атанасов и двамата осуетиха евентуална разправа с „Труд”.

Същото съм преживял и в „Отечествен фронт”. Имаше един легендарен журналист Методи Танев. Той работеше при петима първи секретари в Пловдив и всичките са ми се обаждали, настоявайки да го уволним, защото ги критикуваше жестоко. По негови критики в „Отечествен фронт” Министерският съвет няколко пъти се занимаваше на свои заседания.

Защо сега се говори, че журналистите от онова време били вървели винаги след партията и били безкритични?

Това го говорят тези, които се стремят да се представят за реформатори. Тези същите хора едно време мълчаха, нищо не правеха или пишеха против американския империализъм. И тъкмо те днес станаха най-големите демократи. Защото има една особеност в нашата журналистика.

Навъдиха се много неправителствени организации, сдружения, коалиции, финансирани от чужбина, които, за да съществуват, се самопровъзгласиха за говорители на народа, за глашатаи на истината. А именно те жестоко тъпчат истината, щом тя не им изнася. Сега те мародерстват из българската журналистика.

Но българската журналистика трябва да умее да се защитава. Не приемам да се говори, че днес журналистите били слуги. Те не са слуги. Но те наистина са поставени в такива условия.

Не мога да си представя собственик на вестник, който дори не знае кой е Иван Вазов или Елин Пелин, а само брои парите си, да даде истинска свобода на журналистите. Вижте какво пускат в собствените си вестници – свои портрети, снимки на съпругите си, изкарват се велики инвеститори.

В цял свят голямата журналистика има своите правила. И там бизнесът и корпоративните интереси не могат да се налагат. Известно е, че Барак Обама е бил редактор на вестника на Харвардския университет. И когато на 92-годишна възраст почина знаменитият американски журналист Уолтър Кронкайт, Обама  каза: „Той беше съвестта на Америка”. За кого днес в България може да кажем това?

От известно време в публичното пространство се задава въпросът: ”Ще изяде ли мишката книжката?” Новите технологии ще унищожат ли вестника?

Вестникът винаги ще го има. Ще намаляват тиражите, но ще останат вестниците, защото те са рупорът на човешкото достойнство, на човешкото мислене, на истината за обществото.

През 1934 г. най-хубавият български вестник е бил „Напред”. Димитър Найденов е казал за същия вестник: „Търся го като сочна любовница”. Така и за „Поглед” се казваше, че той пари в ръцете на читателите. Такива вестници са ни необходими!

Кои вестници днес парят в ръцете на читателите? Има високотиражни вестници, те парят ли?

Не отричам жълтите вестници. Те имат право на съществуване. Но техните тиражи падат. Световната практика показва, че сериозните вестници, например английските, имат и жълти издания, за да се издържат. Никой вестник не е застрахован от закриване. Всичко е въпрос на саморегулация, на политика. Но, за съжаление, нашият парламент учи българите на омраза.

Има ли институции или среди, които искат у нас да има разследваща журналистика?

Аз не я наричам разследваща, а журналистика на проучването. Нямаме такива журналисти. В редакциите им режат щатовете. Те нямат време за разследвания, а и като публикуват нещо подобно, никоя от компетентните институции не му обръща внимание.

Преди години в Москва присъствах на лекции на известни професори, които знаеха всичко за недъзите на обществото. Когато ги попитахме защо не кажат за тези проблеми на управляващите, те ни отговориха, че никой не ги чува.

У нас преди години познавах акад. Евгений Матеев. Беше гениален човек. На пленум на партията му предложиха да подкрепи поредната реформа. А той откровено заяви: „Вие ме карате да направя фризура на новата реформа, а аз искам да й отрежа главата”. И тогава имаше у нас такива хора, но и на тях не им обръщаха внимание.

С какво се занимавате днес?

Поканиха ме да правя вестника на УНСС. Работя с млади хора и съм очарован от тях. Но забелязвам, че тези, които са вече трети-четвърти курс, се стремят да станат докторанти и бягат от журналистиката.

Наред с това заедно с колеги от ”Поглед” направихме една книжка: „Поглед завинаги”, в която събрахме свои спомени от онова време. В моя текст съм излял всичко, което ми е на душата.


Сподели в
 

Препечатваме коментар на журналистта и евродепутат Иво Христов, който той публикува в своя Фейсбук-профил.

30.08.2021/20:43

Битката с фалшивите новини премина от фазата на говоренето в етап на реална борба - стана ясно от информацията на компанията Туитър. Имаме стратегия за борба с фалшивите новини, проектът ще се осъществи със съдействието на двете най-големи информационни агенции - Ройтерс и Асошиейтед Прес, съобщиха тази седмица от Туитър.

11.08.2021/12:37

„Лайв" във facebook, откъдето разбираме новините от деня. Клипче от любимия ни влогър в YouTube. Десетки кадри в Tik Tok. Instagram телевизия. Досега не сме живели в свят с толкова много видеосъдържание. Повечето хора, които се занимават с това, са самоуки, но след романтичното начало на тази ера идва нуждата от професионално обучение.

02.08.2021/14:55

Изследване на медийното финансиране в България и механизмите на неговата отчетност е показало необходимостта от реформиране на медийния регистър. Съдържанието на регистъра за собствеността и финансирането на медиите трябва да се оптимизира и реформира, така че да бъде полезно не само за разследващите и регулаторни органи, но и за самите медии и гражданското общество.

08.07.2021/18:51

Социалните мрежи като инструмент за дезинформация. На това е посветен поредният трети епизод на подкаста за медийна грамотност на БНТ „МеГра“.

07.07.2021/17:43

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Уродливият образ на жълтата преса, обрисуван още преди повече от век с жлъчен хумор от патриарха на българската литература, е болезнено разпознаваем и днес в част от медийния ни пейзаж. Нека сверим отново професионалните си координати с погледа на класика...

22.09.2021 /12:29 | Източник: anapest.org/vbox7.com

„Усмивката/със свойта нишка лека/човека тя привързва към човека.“ Така се пее в една песен на легендарната група „Трамвай № 5“. Песента важи с пълна сила за сутрешния екип на „Денят започва“ в БНТ и най-вече за водещата Христина Христова. Колкото и да си сънен или кисел, не можеш да останеш безразличен щом Хриси със заразяващата си усмивка ти каже: „Добро утро. Първи сме!“

20.09.2021 /07:21 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

На 10 септември от 20:30 ч.в зала „България“ в София световноизвестният руски диригент Валерий Гергиев и солисти на симфоничния оркестър на Мариинския театър (Санкт Петербург, Русия) със Софийската филхармония, ще изнесат Благотворителен концерт в подкрепа на инициативата за изграждане на нов акустичен музикален център в България, който да се превърне в духовен и културен храм за възпитание на поколения млади хора, а също да постави българската столица редом до големите културни центрове на света.

09.09.2021 /20:13 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

На 5 септември се навършват 125 г. от рождението на Сергей Румянцев - ярък поет, работил във в. "Земеделско знаме", съосновател на хумористичното земеделско списание "Див дядо". Отвлечен и убит по време на "белия терор" през 1925 г.

05.09.2021 /20:02 | Автор: Богомил Колев | Източник: СБЖ/Дума

 Спомени и архиви

Журналистът Иван Бакалов припомня във Фейсбук групата "Мемоари, майтапи и тъга по журналистиката :)" събития отпреди близо четвърт век - купуването на "24 часа" от ВАЦ, първата журналистическа стачка там, връщането на Валери Найденов начело на вестника, конфликтите му с журналистите и прочутата му фраза за "паметника" и "песъчинките на световния журналистически плаж".

15.07.2021 /09:31 | Автор: Иван Бакалов | Източник: Фейсбук

Припомняме разказ от 2018 г. на ветерана журналист Кирил Панайотов пред nabore.bg, как е бил създаден младежкият вестник и как го е ръководил Иван Башев, неговият първи "уредник", както тогава са наричали фактическия главен редактор.

18.04.2021 /11:30 | Автор: Кирил Панайотов | Източник: nabore.bg

 Акценти и позиции

София ин´т Велд: „Тук сме, за да ви подкрепим. Видяхме проблеми, но и огромна решимост на българите да се справят с предизвикателствата.” Елена Йончева: „Ако не надвием корупцията, ще продължим да сме бедна държава със зависими медии.”

24.09.2021 /19:15

Символно и логично точно на днешния Ден на Независимостта на България отбелязваме и 100-годишнината от отлитането във вечността на патриарха на българската литература Иван Вазов

22.09.2021 /13:06

Днес председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен изнесе годишното обръщение за състоянието на Съюза пред членовете на Европейския парламент. В речта си тя подчерта необходимостта от по-добра защита на журналистите, независимостта на медиите и правото на обществото на информация. Обяви и две важни за свободата на медиите и за защитата на журналистите инициативи.

15.09.2021 /15:30

 Мнения

Тук е една авторитетна евроделегация, която се надявахме да извади на показ посегателствата срещу честната българска журналистика. Обаче...

23.09.2021 /16:39 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Как преди три десетилетия демокрацията настъпваше през телевизията и до какви днешни въпроси ни доведе

05.08.2021 /07:45 | Автор: Лозан Такев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 36 гости

Бързи връзки