Иван Тодоров: Защо изчезнаха хонорарните таблици?

16.06.2011 /09:49 | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Хонорари плащаха и от радиото и телевизията. Всеки колега имаше личен хонорарен лист за годината, където се нанасяха всяко плащане и удържаните отчисления, включително ергенският данък за неженените от 24 години нагаре.

Тия помагала внасяха ред във всичко. Имаше долен и горен праг за информация и репортаж. За очерк и коментар. За фейлетон и разказ. За снимка и карикатура. За рецензии и интервюта.

Като написах „интервю”, припомних си един важен детайл: ако бе направено на чужд език, интервюерът веднага бе възнаграждаван с 50% отгоре върху полагащата се сума за разговор на български.

Съществуваше и друга интересна и артистична практика: месечното списание „София”, например, плащаше хонорари „на зелено”.

Когато броят бе готов, пратен вече в печатницата, редакторите звънваха на сътрудниците си и ги известяваха, че могат да идат да си вземат парите за намерилия място в поредната книжка техен материал. От касата в червената старинна ъглова къща на „Московска” и „Париж”.

В „ПОГЛЕД” най-високо се котираха т.нар. „П-коментар”, „Гост на „ПОГЛЕД” - той винаги бе на цяла страница, рецензиите за рубриката „ПОГЛЕД” представяха най-търсената книга на месеца, богато илюстрираните репортажи от специалните ни пратеници в чужбина.

За да не редя само думи, които нищо няма да кажат на по-младите, ще поясня, че става дума за хонорари между 80 и 100 лева. А малко повече от 100 лева струваше един мъжки зимен балтон. Оттук-нататък сами си правете други сметки, ако имате желание.

Ала с немалко пари се оценяваха и кратички информации /до 10 лева/, репортажите – към 40, а 40-редовият - на пишеща машина – под рубриката  „Нонпарей” – и той: 40 лв.


За добра история от 70 реда в списание „София” се получаваха 80 лева, за разказ в спортния седмичник „Старт” и в „Народен спорт” – 120. Колкото до технологията, в „ПОГЛЕД” тя бе отработена с годините и – описана – изглеждаше така:

В понеделник секретарката вземаше новия брой – хонорарния, и тръгваше да обиколи всички отдели. Там – ако го нямаше завеждащия, шефа, предложенията за възнагражденията даваха редакторите.


Имахме си вяра и никога не е ставала каквато и да било разправия на тая тема. Знаехме кое как се котира. Длъжни бяхме да кажем и трите имена на всеки външен автор – за да се оформят точно счетоводните документи.

След това хонорарният брой се оглеждаше още веднъж от главния редактор или /ако той отсъстваше/ от някой от заместниците му и хонорарната ведомост заминаваше, понесена от домакина на редакцията Иван Бешков, от къщата на „11 август” №6 към счетоводството и касата на Съюза на българските журналисти на „Граф Игнатиев” № 4. Там – на последния етаж, в петък същата седмица всеки можеше да осребри усилията си. ...Минали времена.

Днес лъскави всекидневници плащат хонарари 2 дни в месеца. Други – месец, два след публикация. Трети въобще не плащат.


В началото на 70-те преподователят по история на българската журналистика проф. Георги Боршуков, олицетворение на добротата и безкористието, писал за много вестници и преди, и след 1944-а, казваше:

„Длъжни сте да възнаграждавате добре труда на всеки, донесъл и 5 реда за изданието ви. За да има желание да дойде пак...”

Колко ще вземете днес, зависи от собственика, издателя, управителя, главния редактор, отношенията ви със самата редакция. Много често изредените хора действат избирателно, субективно. Забравяйки, повечето от тях, че също някога – кога по-отдавна, кога – не толкоз отдавна, също са били репортери, редактори, сътрудници.

Та тъй – колкото ви отредят, толкоз. В едно списание, няма да спестя името му, в тоя случай деликатността действа пакостно – „Черно и бяло”, допреди няколко години 5 страници на машина с 3-4 авторски архивни снимки се хоноруваха 20 лева.


И то – по изключение. Защото всички други подобни текстове „вървяха” по 10 лева. Свободен алъш-вериш – като на сергиите на Женския пазар...

Щях да напиша „така не може”. Няма смисъл, защото може. И се върши всеки Божи ден. Но не бива. Не бива и нито един от ощетените да мълчи.

Неотдавна лекарите заявиха гръмогласно - а тъкмо вестникарите им помогнаха най-много за разгласата!, - че нямало да преглеждат за по-малко от 24 лева. На полицаи, митничари и бирници им дават по-голяма и по-голяма плата, за да ги „мотивирали” да работят и да бъдели „по-малко склонни да се поддават” на корупция, на рушвети.

Ние – вестникарите, се оставихме да ни подритват и смитат като фасове по тротоарите на улиците. И няма нищо чудно,    че сред черните овце на гилдията избуяват пазарене, скандални договорки, продажно писане. Все следствия и от безредието, от липсата на канон.

Необходими са - колко пъти ще трябва да се припомни? - регламентация, ред, наредба, закон. Които да се спазват. А нарушителите – безмилостно да се наказват. И морално, и материално. От добро те не разбират.

И изработването на тия правила не трябва все да се проточва, да се бави. Не трябва да се поверява само на юристи. Защото те имат чудесно развит нюх за пари, но до всеки от тях трябва да има двама-трима вестникари с опит, които знаят от практиката си колко труд е нужен за всяко нещо в занаята ни.

Няма вече за кога да отлагаме. Няма смисъл само да се вайкаме и да преживяме кахърите си. И Съюзът ни трябва да се разтропа и да покаже характер. Много време бе проспано, много горчилка – преглътната. Примиренчеството ражда малодушни и страхливи шушумиги, не достойни човеци.

По-бърже да се изправим гордо!


Сподели в
 

Вече е активен сайтът Euractiv.bg. Журналистът, който е негов автор и ще го поддържа, Георги Готев е убеден, че ще има интерес на потребителите към изданието.

21.09.2019/09:06

По случай Международния ден на „Правото да знам“ клуб „Юрист“ организира днес в Бургас форум на тема „Правото да знам и свободата на словото“.

20.09.2019/09:05

Италианската финансова полиция обяви, че е разбила мрежа, според нея най-голямата в света, за пиратско разпространяване на платени телевизионни канали, която имала милиони. клиенти, предаде АФП.

19.09.2019/09:05

Централната избирателна комисия апелира за повече отговорност и за спазване на професионалните журналистически стандарти при отразяването на предизборната кампания и изборите за кметове и общински съветници на 27 октомври.

18.09.2019/09:03

Цялата българска общественост се вълнува от случващото се в Българското национално радио и този случай трябва да бъде разплетен докрай.

15.09.2019/09:07
 Реклама

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

УС на СБЖ изразява категоричната си позиция в подкрепа на журналистите от БНР и настоява да бъде прекратен договорът за управление на генералния директор на БНР Светослав Костов във връзка с извършените груби административни нарушения, накърняващи свободата на словото, националната сигурност и изпълнението на лиценза на програма „Хоризонт“. Настояваме СЕМ да освободи от длъжност и членовете на УС на БНР.

20.09.2019 /17:22

По повод ареста на фоторепортера Веселин Боришев при изпълнение на журналистическите му задължения и по повод кризисната ситуация около радиоводещата Силвия Великова, председателката на УС на СБЖ Снежана Тодорова настоява да бъде даден ход на внесените от над две години в НС предложения на СБЖ за законодателни промени в защита на свободата на словото, журналистическия труд и журналистическите права.

14.09.2019 /20:51

По повод ареста на бившия главен редактор на в. „Дума” Юрий Борисов на 9 септември и повдигнатото на 10 септември обвинение за шпионаж срещу бившия издател на същия вестник Николай Малинов, председателят на УС на Съюза на българските журналисти Снежана Тодорова заяви пред сайта на СБЖ следното:

10.09.2019 /20:13

 Мнения

Няма да забравя с какво всеобщо възмущение навремето целокупният български телевизионен зрител посрещна решението на ръководството на БНТ да „модернизира” по европейски и световен тертип заставката на „По света и у нас”, като замени живото, действено въртяшо се земно кълбо като символ на събитията през деня, с друг модерен, статичен дизайн. Тогава неспокойният дух на Тамара Джеджева избухна, мисля, че беше по времето, когато работехме в „Поглед”, с гневната филипика „Върнете ни кълбото!” И то отново се завъртя пред очите ни...

16.09.2019 /19:11 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

Справедлив, но едностранчив е гневът срещу премиера заради отвинтената апаратура, която да попречи на журналистите да задават въпроси на общата му пресконференция с новата шефка на ЕК. Гостенката е не по-малко оплескана от „любезността” на домакина. И тази дама ще брани свободата на словото в Брюксел?!

03.09.2019 /16:34 | Автор: Къдринка Къдринова

 
 

В момента онлайн: 16 гости

Бързи връзки