Начало
 
 

Иван Тодоров: Защо изчезнаха хонорарните таблици?

16.06.2011 /09:49 | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Хонорари плащаха и от радиото и телевизията. Всеки колега имаше личен хонорарен лист за годината, където се нанасяха всяко плащане и удържаните отчисления, включително ергенският данък за неженените от 24 години нагаре.

Тия помагала внасяха ред във всичко. Имаше долен и горен праг за информация и репортаж. За очерк и коментар. За фейлетон и разказ. За снимка и карикатура. За рецензии и интервюта.

Като написах „интервю”, припомних си един важен детайл: ако бе направено на чужд език, интервюерът веднага бе възнаграждаван с 50% отгоре върху полагащата се сума за разговор на български.

Съществуваше и друга интересна и артистична практика: месечното списание „София”, например, плащаше хонорари „на зелено”.

Когато броят бе готов, пратен вече в печатницата, редакторите звънваха на сътрудниците си и ги известяваха, че могат да идат да си вземат парите за намерилия място в поредната книжка техен материал. От касата в червената старинна ъглова къща на „Московска” и „Париж”.

В „ПОГЛЕД” най-високо се котираха т.нар. „П-коментар”, „Гост на „ПОГЛЕД” - той винаги бе на цяла страница, рецензиите за рубриката „ПОГЛЕД” представяха най-търсената книга на месеца, богато илюстрираните репортажи от специалните ни пратеници в чужбина.

За да не редя само думи, които нищо няма да кажат на по-младите, ще поясня, че става дума за хонорари между 80 и 100 лева. А малко повече от 100 лева струваше един мъжки зимен балтон. Оттук-нататък сами си правете други сметки, ако имате желание.

Ала с немалко пари се оценяваха и кратички информации /до 10 лева/, репортажите – към 40, а 40-редовият - на пишеща машина – под рубриката  „Нонпарей” – и той: 40 лв.


За добра история от 70 реда в списание „София” се получаваха 80 лева, за разказ в спортния седмичник „Старт” и в „Народен спорт” – 120. Колкото до технологията, в „ПОГЛЕД” тя бе отработена с годините и – описана – изглеждаше така:

В понеделник секретарката вземаше новия брой – хонорарния, и тръгваше да обиколи всички отдели. Там – ако го нямаше завеждащия, шефа, предложенията за възнагражденията даваха редакторите.


Имахме си вяра и никога не е ставала каквато и да било разправия на тая тема. Знаехме кое как се котира. Длъжни бяхме да кажем и трите имена на всеки външен автор – за да се оформят точно счетоводните документи.

След това хонорарният брой се оглеждаше още веднъж от главния редактор или /ако той отсъстваше/ от някой от заместниците му и хонорарната ведомост заминаваше, понесена от домакина на редакцията Иван Бешков, от къщата на „11 август” №6 към счетоводството и касата на Съюза на българските журналисти на „Граф Игнатиев” № 4. Там – на последния етаж, в петък същата седмица всеки можеше да осребри усилията си. ...Минали времена.

Днес лъскави всекидневници плащат хонарари 2 дни в месеца. Други – месец, два след публикация. Трети въобще не плащат.


В началото на 70-те преподователят по история на българската журналистика проф. Георги Боршуков, олицетворение на добротата и безкористието, писал за много вестници и преди, и след 1944-а, казваше:

„Длъжни сте да възнаграждавате добре труда на всеки, донесъл и 5 реда за изданието ви. За да има желание да дойде пак...”

Колко ще вземете днес, зависи от собственика, издателя, управителя, главния редактор, отношенията ви със самата редакция. Много често изредените хора действат избирателно, субективно. Забравяйки, повечето от тях, че също някога – кога по-отдавна, кога – не толкоз отдавна, също са били репортери, редактори, сътрудници.

Та тъй – колкото ви отредят, толкоз. В едно списание, няма да спестя името му, в тоя случай деликатността действа пакостно – „Черно и бяло”, допреди няколко години 5 страници на машина с 3-4 авторски архивни снимки се хоноруваха 20 лева.


И то – по изключение. Защото всички други подобни текстове „вървяха” по 10 лева. Свободен алъш-вериш – като на сергиите на Женския пазар...

Щях да напиша „така не може”. Няма смисъл, защото може. И се върши всеки Божи ден. Но не бива. Не бива и нито един от ощетените да мълчи.

Неотдавна лекарите заявиха гръмогласно - а тъкмо вестникарите им помогнаха най-много за разгласата!, - че нямало да преглеждат за по-малко от 24 лева. На полицаи, митничари и бирници им дават по-голяма и по-голяма плата, за да ги „мотивирали” да работят и да бъдели „по-малко склонни да се поддават” на корупция, на рушвети.

Ние – вестникарите, се оставихме да ни подритват и смитат като фасове по тротоарите на улиците. И няма нищо чудно,    че сред черните овце на гилдията избуяват пазарене, скандални договорки, продажно писане. Все следствия и от безредието, от липсата на канон.

Необходими са - колко пъти ще трябва да се припомни? - регламентация, ред, наредба, закон. Които да се спазват. А нарушителите – безмилостно да се наказват. И морално, и материално. От добро те не разбират.

И изработването на тия правила не трябва все да се проточва, да се бави. Не трябва да се поверява само на юристи. Защото те имат чудесно развит нюх за пари, но до всеки от тях трябва да има двама-трима вестникари с опит, които знаят от практиката си колко труд е нужен за всяко нещо в занаята ни.

Няма вече за кога да отлагаме. Няма смисъл само да се вайкаме и да преживяме кахърите си. И Съюзът ни трябва да се разтропа и да покаже характер. Много време бе проспано, много горчилка – преглътната. Примиренчеството ражда малодушни и страхливи шушумиги, не достойни човеци.

По-бърже да се изправим гордо!


Сподели в
 

Тази година един от най-популярните музикални проекти на Европейския съюз за радио и телевизия (ЕСРТ) – Специалният Коледен ден на Еврорадио, провежда юбилейното си, 25-о издание на 15 декември.

15.12.2019/09:07

Лидерите и привърженици на сръбската опозиционна коалиция Съюз за Сърбия блокираха трите входа на държавната телевизия РТС (RTS) и обявиха, че блокадата ще продължи часове, предаде Танюг.

14.12.2019/09:06

Украинската полиция е задържала хора във връзка с убийството на разследващия журналист Павел Шеремет през лятото на 2016 г. в Киев, съобщи вътрешният министър Арсен Аваков, предаде Ройтерс.

13.12.2019/15:21

Десетки сръбски журналисти протестираха в Белград срещу влошаващите се медийни свободи в балканската страна, управлявана от президента Александър Вучич, предаде АП.

13.12.2019/09:03

„Дължа тази книга на всички приятели на предаването „Минута е много“, което липсва на доста хора“. Това сподели пред БНР проф. Лилия Райчева, създателка на емблематичното телевизионно състезание.

12.12.2019/09:04

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Най-сложно е да се открият точните хора, които да работят като едно цяло, но когато това се случи, екипът става двигател на успеха, убедена е счетоводителката, смело поела менидъжрството в производството на качествено журналистическо издание

02.12.2019 /18:22 | Автор: Диана Юсколова | Източник: СБЖ

Преди дни в НДК поетесата и журналистка Надежда Захариева поднесе на гостите си „Душа-та (си) на длан“, като изневери на това, че на жена не се казват годините, и сподели, че е напълнила вече 75-те. Пълният с много поезия, усмивки, приятелска топлина и настроение празник беше организиран от Народно читалище „Д-р Петър Берон 1926“. Известни поп изпълнители поздравиха рожденичката и наляха допълнително празнична атмосфера в залата.

29.11.2019 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова

Тази година наградата на СБЖ за книга получи поетесата и журналистка Ирина Александрова. Тя я е посветила на големия български журналист Данаил Крапчев и неговия вестник „Зора“, който мнозина наричат българския „Таймс“.

28.11.2019 /15:46 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

И тъй като след местните избори на новинарския хоризонт се очертава друга тема,ангажираща вниманието несамо на медиите, но и на драгия електорат - 30 години от старта на т. нар. преход, то приятно бяхме изненадани, че на 7 ноември по книжарниците ще се появи новата книга на колегата ни Калин Тодоров „Зад завесата на прехода”, която е своеобразно продължение на заслужилата голям интерес негова предишна книга „Зад завесата на соца”.

05.11.2019 /10:54 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Барелеф на известния хасковски фотограф Карекин Карекинян (1926-2015 г.) бе открит на сградата, където бе последното му работно място - редакцията на вестник „Хасковска Марица“.

12.12.2019 /15:19 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

Преди почти 50 лета старата редакция на единствения тогава търновски вестник – „Борба” бе в също тъй стара къща на Главната улица. Точно срещу сегашния Театър „Константин Кисимов”. Там – в стая, обърната с очите на прозорците си на север, бе отделът „Култура и изкуство”.

02.12.2019 /14:48 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Възпоменание за поета антифашист събра край скулптурата му в София писатели, журналисти и общественици. Венец поднесе и президентът Румен Радев. Още прояви по повод юбилея имаше в СБЖ и в къщата-музей „Никола Вапцаров”. В НДК предстои и концерт тази вечер.

07.12.2019 /16:33

Съюзът ни е съорганизатор на проявите по повод юбилея, който ще бъде отбелязан на 7 декември т.г. с поднасяне на цветя пред паметника на безсмъртния поет, със среща в СБЖ с негови чуждестранни издатели и преводачи, с изложба в къщата-музей на ул. „Ангел Кънчев” и с концерт в НДК под патронажа на президента Румен Радев

02.12.2019 /20:39

Премиер, министър, кмет демонстративно затварят устата на журналисти, изпълняващи служебните си задължения и обществената си функция да задават въпроси по важни теми. „На тъмно” се готвят и мащабни промени в медийното законодателство. Явно „онези горе” искат да са недосегаеми за контрола на „онези долу”. Докога гражданите ще търпят това, пита председателят на СБЖ Снежана Тодорова

20.11.2019 /19:46

 Мнения

Свободата не е привилегия. Свободата е необходимост. Свободата на словото, на медиите е първата потребност, първото условие на демократичната система за всяко общество. Свободата да питаш, но и да отговаряш.

18.11.2019 /21:09 | Автор: Георги Калагларски | Източник: СБЖ

Моделът на финансирането на БНТ и БНР, заложен в Закона за радиото и телевизията, се нуждае от съществена промяна. Сериозни дефицити се наблюдават и в сегашния модел на управление на обществените медии.

17.11.2019 /18:48 | Автор: Маргарита Пешева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 23 гости

Бързи връзки