Валя Чрънкина - едно търсещо око зад камерата

06.06.2011 /15:01 | Автор : Станко Нацев | Източник: „Вестник за дома” Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Обичай себе си, за да обичаш и другите, казва фотожурналистката. Нейни документални филми са с престижни международни и наши награди. Най-хубавите изложби в момента са черно-бели, убедена е колежката.

Ва­ля Чрън­ки­на е за­вър­ши­ла Тех­ни­ку­ма по фи­на ме­ха­ни­ка и оп­ти­ка и ху­до­жес­т­ве­на и при­лож­на фо­тог­ра­фия в По­лиг­ра­фи­я­та. А вис­ше­то й об­ра­зо­ва­ние е свър­за­но с опе­ра­тор­с­ко май­с­тор­с­т­во във Ве­ли­ко­тър­нов­с­кия уни­вер­си­тет.

Там на опе­ра­тор­с­ки и ре­жи­сьор­с­ки уме­ния са я учи­ли Въ­ло Ра­дев и Иван­ка Гръб­че­ва. След ан­га­жи­мен­ти­те си ка­то асис­тент в Сла­вян­с­кия уни­вер­си­тет Чрън­ки­на ра­бо­ти в Тех­ни­чес­кия уни­вер­си­тет - след­дип­лом­но обу­че­ние и ква­ли­фи­ка­ция.

Преподава опе­ра­тор­с­ко май­с­тор­с­т­во и фо­тог­ра­фия. Би­ла е гла­вен ху­до­жес­т­вен ръ­ко­во­ди­тел на фо­ток­лу­ба в Мла­деж­кия дом „Ли­ля­на Ди­мит­ро­ва“. Днес го­ля­ма част от сту­ден­ти­те й ра­бо­тят ка­то опе­ра­то­ри в на­ци­о­нал­ни­те и ка­бел­ни­те те­ле­ви­зии.

Ней­ни въз­пи­та­ни­ци спе­че­ли­ха наг­ра­ди от Меж­ду­на­род­ния мла­деж­ки кон­курс за ви­де­о­фил­ми „Сла­вян­с­ка мла­дост - меч­ти и на­деж­ди“, ор­га­ни­зи­ран от Меж­ду­на­род­на­та ака­де­мия за сла­вян­с­ка пис­ме­ност и кул­ту­ра - Мос­к­ва.  Са­ма­та Ва­ля от то­зи кон­курс е но­си­тел на спе­ци­ал­на наг­ра­да за фил­ма си „Ду­хов­ност и съх­ра­не­ние“.

Твор­чес­ка­та й био­г­ра­фия включ­ва и ори­ги­нал­ни до­ку­мен­тал­ни лен­ти: за бъл­гар­с­ка­та мо­да в Мос­к­ва, за из­вес­т­ния наш ху­дож­ник Ни­ко­ла Ру­сев, за Емил Ди­мит­ров, за фес­ти­ва­ла на рус­ка­та пе­сен в Бъл­га­рия, за три­ум­фа на ЛЮБЭ, за ан­сам­бъл „Ки­рил Ха­ра­лам­пи­ев“. Член е на СБЖ.

Ос­вен зад ка­ме­ра­та хо­ра­та те виж­дат и зад фо­то­а­па­ра­та.

Да, то­ва е пър­ва­та ми лю­бов. Не мо­га да се раз­де­ля с фо­то­а­па­ра­та, а до­ку­мен­тал­но­то ки­но е мо­я­та сла­бост.

Сре­ща­та с кой тво­рец най-мно­го те е впе­чат­ли­ла?

За мен всич­ки сре­щи са ин­те­рес­ни. Аз съм чо­век, кой­то не мо­же да стои зад бю­ро и да ра­бо­ти. Ви­на­ги съм си мис­ли­ла, че ако ме сло­жат 8 ча­са зад бю­ро­то, ще се раз­бо­лея. Мо­га и по 12, а случ­ва­ло се и по 24 ча­са да ра­бо­тя - то­га­ва ня­мам умо­ра, за­що­то имам сти­мул.

Всич­ки­те ми сре­щи с хо­ра­та, осо­бе­но се­га, при ко­ман­ди­ров­ки­те ми от вес­т­ник „Зе­мя“, ме за­реж­дат със стра­хот­на енер­гия. Те ми да­ват тол­ко­ва мно­го ка­то сти­мул за ра­бо­та, че не знам да­ли мо­же дру­го не­що та­ка да ме за­ре­ди. Спом­ням си пър­ви­те сре­щи с бив­ши пар­тий­ни фун­к­ци­о­не­ри от со­ци­а­лис­ти­чес­ки­те стра­ни.

Сни­ма­ла съм Гор­ба­чов със съп­ру­га­та му, сре­ща­ла съм се с ре­ди­ца рус­ки кос­мо­нав­ти, с Ге­ор­ги Ива­нов и Ру­ка­виш­ни­ков. В До­ма на Бъл­га­ро-съ­вет­с­ка­та друж­ба, къ­де­то ра­бо­тех, се сре­щах с ар­тис­ти от те­а­тър „Та­ган­ка“, с Ви­соц­ки.

Ка­къв спо­мен па­зиш от сре­ща­та си с Вла­ди­мир Ви­соц­ки?

Смя­тах го за не­дос­тъ­пен чо­век, с го­ля­мо са­мо­чув­с­т­вие, кой­то ня­ма да обър­не вни­ма­ние на ед­на мла­да фо­тог­раф­ка. Оба­че се ока­за, че той е мно­го зе­мен и неп­ри­ну­ден мъж, с не­ве­ро­ят­но от­но­ше­ние към все­ки един от нас.

Обър­на на всич­ки вни­ма­ние, по­же­ла ни ус­пех, пя свои пес­ни, ко­и­то ни бя­ха лю­би­ми. На след­ва­щия ден му да­дох­ме сним­ки, а той ни да­де ав­тог­ра­фи. От ед­на ве­чер бях­ме ста­на­ли при­я­те­ли.

Има­ло ли е слу­чай, ко­га­то ня­кой, след ка­то ви­ди сним­ка­та си, каз­ва, че не се ха­рес­ва?

Да, има­ло е и та­ки­ва слу­чаи, но то­ва е ста­ва­ло с по-обик­но­ве­ни­те хо­ра, а не с хо­ра­та, ко­и­то са твор­ци, ко­и­то са има­ли ня­как­ви ви­со­ки по­зи­ции в об­щес­т­во­то. Мо­же би аз съм ус­пя­ва­ла да уло­вя мо­мент от тях, в кой­то те най-мно­го се ха­рес­ват.

Мис­ля, че умея да пра­вя пор­т­ре­ти и да сни­мам и кар­ти­ни. Има­ло е слу­чаи с мои близ­ки и при­я­те­ли, ко­и­то са ми каз­ва­ли: „Тук аз не се ха­рес­вам“, но въп­ре­ки то­ва са си при­би­ра­ли фо­то­то.

Ти пре­жи­вя вре­ме­то, ко­га­то чер­но-бя­ла­та фо­тог­ра­фия пре­ми­на в цвет­на.

Да, но мо­я­та лю­бов си ос­та­на чер­но-бя­ла­та фо­тог­ра­фия. Ни­ко­га не съм ра­бо­ти­ла с по­мощ­ни­ци, са­ма съм си из­ра­бот­ва­ла сним­ки­те в ла­бо­ра­то­ри­я­та.

Днес не се ли смя­та чер­но-бя­ла­та фо­тог­ра­фия за не­що де­мо­ди­ра­но?

Не, най-ху­ба­ви­те из­лож­би в мо­мен­та са чер­но-бе­ли. Све­тов­но­из­вес­т­ни фо­тог­ра­фи съ­що ра­бо­тят и чер­но-бя­ло. Има и фил­ми, ко­и­то за­поч­ват ка­то чер­но-бе­ли, пос­ле ста­ват цвет­ни - ня­как си е по-из­ра­зи­тел­но.

В раз­го­вор с ху­дож­ни­ци са ми каз­ва­ли, че пре­ди да нап­ра­вят пор­т­рет на чо­век, те се ин­те­ре­су­ват от ха­рак­те­ра му, от по­ве­де­ни­е­то му. Ти, ко­га­то ре­шиш да пра­виш сним­ка на свой поз­нат, из­деб­ваш ли та­къв мо­мент, ко­га­то той най-доб­ре из­ра­зя­ва се­бе си?

Да, та­ка е. А с хо­ра­та, ко­и­то не поз­на­вам, най-нап­ред вли­зам в ди­а­лог. Опит­вам се до­ри да се ше­гу­вам. Ин­фор­ма­ция ми да­ва до­ри тем­бъ­рът на гла­са им, а не са­мо об­лек­ло­то и по­ве­де­ни­е­то им. Осо­бе­но ва­жен за мен е пог­ле­дът.

Има хо­ра с пра­зен пог­лед, а всъщ­ност са мно­го ин­те­ли­ген­т­ни. А има и дру­ги, ко­и­то ги смя­та­ме за сем­п­ли, за прос­тич­ки, а всъщ­ност са тол­ко­ва ин­те­ли­ген­т­ни и с тол­ко­ва жив пог­лед, че те зав­ла­дя­ва. Има­ло е слу­чаи, ко­га­то ня­кои още от пръв пог­лед не са ми ста­ва­ли сим­па­тич­ни. Тях труд­но ги сни­мам, въп­ре­ки че се опит­вам да се аб­с­т­ра­хи­рам от то­ва чув­с­т­во.

Мо­же ли да се ка­же, че част от су­е­та­та на хо­ра­та от тво­я­та про­фе­сия е ви­дът фо­то­а­па­рат или ка­ме­ра?

Да, бе­зум­на су­е­та е. Но на мо­и­те сту­ден­ти им каз­вам, че ко­га­то чо­век има виж­да­не, ко­га­то си поз­на­ва про­фе­си­я­та, мо­же да нап­ра­ви та­лан­т­лив про­дукт и с най-еле­мен­тар­на тех­ни­ка. Но тряб­ва да при­те­жа­ва чув­с­т­во за ком­по­зи­ция, тряб­ва пра­вил­но да из­бе­ре мо­мен­та.

Не­ук чо­век със су­пермо­дер­на ка­ме­ра как­во пра­ви? Сним­ки за спо­мен... На мо­и­те уче­ни­ци каз­вам: „Пъ­лен ав­то­мат е за пъ­лен иди­от“. Ло­шо­то при мла­ди­те хо­ра е, че мал­ко че­тат, мал­ко се об­ра­зо­ват, а тех­ни­чес­ки­те зна­ния вър­вят стре­ми­тел­но нап­ред и тряб­ва да си за­поз­нат с тях.

Ос­вен спе­цил­на­та ли­те­ра­ту­ра тряб­ва да се че­тат кни­ги, за да се обо­га­тя­ва реч­ни­кът, а съ­що и тер­ми­но­ло­ги­я­та, ко­я­то е нуж­на за про­фе­си­я­та ни.

С как­во тво­я­та про­фе­сия ти по­ма­га по-доб­ре да оце­ниш све­та от чо­век, кой­то не бо­ра­ви с ка­ме­ра?

Аз мно­го пъ­ту­вам, не са­мо из Бъл­га­рия, но и по све­та. Виж­да­ла съм дос­та страш­ни не­ща, но и мно­го кра­си­ви. Но все­ки път, ко­га­то съм хо­ди­ла в ня­кой град де­сет­ки пъ­ти пре­ди то­ва, от­к­ри­вам не­що но­во, не­що ху­ба­во.

По­ня­ко­га виж­дам в чо­ве­ка по-ху­ба­ви не­ща, от­кол­ко­то с прос­то око мо­гат да се за­бе­ле­жат. Мо­же би то­га­ва чо­век се стре­ми да из­г­леж­да по-доб­ре пред ка­ме­ра­та или пък е стрес­нат от нея.

Как­ви пер­со­на­жи пред­по­чи­таш да сни­маш по­ве­че - ак­тьо­ри, по­ли­ти­ци и биз­нес­ме­ни или ват­ма­ни, гра­ди­на­ри и зи­да­ри?

Пред­по­чи­там да сни­мам хо­ра, ко­и­то жъ­нат на по­ле­то, же­ни, ко­и­то са­дят кар­то­фи... Те са мно­го зем­ни и ес­тес­т­ве­ни, мно­го тру­до­лю­би­ви и доб­ри. В тях ня­ма ли­це­ме­рие и фалш.

До­ка­то при дру­ги­те има нат­ру­па­на дос­та су­е­та, ко­я­то ги пра­ви не­ес­тес­т­ве­ни. Мно­го ряд­ко ми се е случ­ва­ло да сни­мам по­ли­тик, кой­то се дър­жи ед­нак­во в жи­во­та и пред ка­ме­ра­та. Пред­по­чи­там от­ру­де­но­то ли­це и ис­к­ре­ния пог­лед.

Зна­чи си в със­то­я­ние още в пър­ви­те се­кун­ди и ми­ну­ти да пре­це­ниш чо­ве­ка пред се­бе си и да прог­но­зи­раш как ще про­те­че раз­го­во­рът на­та­тък?

За­се­га ус­пя­вам. То­ва е не­що до­ня­къ­де вро­де­но, до­ня­къ­де се дъл­жи и на го­ле­мия опит, кой­то имам.

С как­ви ду­ми от­к­ло­ня­ваш от про­фе­си­я­та без­дар­ни­те си уче­ни­ци, за да не хвър­лят не­нуж­но па­ри по скъ­па тех­ни­ка, фо­то­ма­те­ри­а­ли и т.н.?

Ся­дам на от­к­ро­вен раз­го­вор. Ус­пя­вам да го­во­ря та­ка, че да не ги уни­жа­вам и обиж­дам. Има­ше слу­чаи пре­ди го­ди­ни, ко­га­то се за­пис­ва­ха в на­ша­та спе­ци­ал­ност мла­де­жи са­мо за да уго­дят на ро­ди­те­ли­те си или да из­бег­нат ка­зар­ма­та. Се­га не е та­ка.

Как­ва е тво­я­та фи­ло­со­фия за жи­во­та, за све­та?

Чо­век тряб­ва да е до­бър. Тряб­ва да оби­ча се­бе си и хо­ра­та око­ло се­бе си. Не би­ва да се взи­ма мно­го на се­ри­оз­но в ни­ка­къв слу­чай, тряб­ва да бъ­де тру­до­лю­бив, все­от­да­ен и да оби­ча про­фе­си­я­та си.


Сподели в
 

Препечатваме коментар на журналистта и евродепутат Иво Христов, който той публикува в своя Фейсбук-профил.

30.08.2021/20:43

Битката с фалшивите новини премина от фазата на говоренето в етап на реална борба - стана ясно от информацията на компанията Туитър. Имаме стратегия за борба с фалшивите новини, проектът ще се осъществи със съдействието на двете най-големи информационни агенции - Ройтерс и Асошиейтед Прес, съобщиха тази седмица от Туитър.

11.08.2021/12:37

„Лайв" във facebook, откъдето разбираме новините от деня. Клипче от любимия ни влогър в YouTube. Десетки кадри в Tik Tok. Instagram телевизия. Досега не сме живели в свят с толкова много видеосъдържание. Повечето хора, които се занимават с това, са самоуки, но след романтичното начало на тази ера идва нуждата от професионално обучение.

02.08.2021/14:55

Изследване на медийното финансиране в България и механизмите на неговата отчетност е показало необходимостта от реформиране на медийния регистър. Съдържанието на регистъра за собствеността и финансирането на медиите трябва да се оптимизира и реформира, така че да бъде полезно не само за разследващите и регулаторни органи, но и за самите медии и гражданското общество.

08.07.2021/18:51

Социалните мрежи като инструмент за дезинформация. На това е посветен поредният трети епизод на подкаста за медийна грамотност на БНТ „МеГра“.

07.07.2021/17:43

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Каналът Blaze в Испания пуска тази съботна вечер пети сезон на риалити сериала „В гаража на Джей Лено”. По този повод кореспондентът на в . „Ла Вангуардия” в Лос Анжелис Гарбиел Лерман интервюира прочутия тв водещ.

15.10.2021 /16:29 | Автор: Габриел Лерман | Източник: lavanguardia.com

Многобройни са родолюбивите инициативи и прояви на българското семейство, установило се в Буенос Айрес още преди две десетилетия, като сред тях се откроява и медийният им опит - първо с радио и сайт, а от над година и с телевизия. За приноса си са отличени с награда от Сружението на испаноговорещите журналисти в България.

12.10.2021 /18:25 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Академичната монография на гл. ас. д-р Мая Василева от Катедра “Комуникация и аудиовизуална продукция” в ФЖМК в СУ “Св. Климент Охридски”, озаглавена “Ерата на вечерното токшоу: Продуциране на вечерно токшоу за онлайн платформи”, бе представена в литературен клуб "Перото". Предлагаме експозето на проф. д-р Маргарита Пешева за монографията.

11.10.2021 /13:44 | Автор: Проф. Маргарита Пешева | Източник: СБЖ

В сезона на Нобеловите награда стана известно, че Нобелова награда за мир се присъжда на филипинската журналистка Мария Реса и главния редактор на руския вестник „Новая газета“ Дмитрий Муратов. Двамата са номинирани за престижното отличие от Норвежкия Нобелов комитет за тяхната борба за свободата на словото. Също така те представляват и всички журналисти, които чрез борбата за запазването на мира отстояват демокрацията и свободата на словото.

09.10.2021 /20:08 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Медийната мрежа в област Силистра в миналото е представлявала богата палитра. Понастоящем - скромна, но от сърце

01.10.2021 /19:06 | Автор: Йордан Георгиев, Марин Минев | Източник: СБЖ

Предлагаме и последната част от трилогията на известния журналист международник Константин Иванов за професионалния му път, излязла във в. "Дума".

30.08.2021 /18:49 | Автор: Константин Иванов | Източник: duma.bg

 Акценти и позиции

Това бе едно от предложенията, отправени от журналисти, които участваха в конференция за антикорупционната политика на ЕС и ефекта ѝ в България, организирана от Елена Йончева. С видеообръщение се включи еврокомисарят по правосъдието Дидие Рейндерс.

14.10.2021 /16:33

София ин´т Велд: „Тук сме, за да ви подкрепим. Видяхме проблеми, но и огромна решимост на българите да се справят с предизвикателствата.” Елена Йончева: „Ако не надвием корупцията, ще продължим да сме бедна държава със зависими медии.”

24.09.2021 /19:15

Символно и логично точно на днешния Ден на Независимостта на България отбелязваме и 100-годишнината от отлитането във вечността на патриарха на българската литература Иван Вазов

22.09.2021 /13:06

 Мнения

Тези дни реших да се поразходя из личните си автобиографични страници. Човек прави своя самоотчет и равносметка за изминатия път. Годините на демокрация и Преход силно промениха ценности, реформираха и преобразиха цели сектори в обществената практика, а покрай подмяната на табелките по улиците, площадите, наименованията на училища и предприятия се смениха или изчегъртаха, ако щете, страници от биографиите ни...

29.09.2021 /15:01 | Автор: Лозан Такев | Източник: СБЖ

Тук е една авторитетна евроделегация, която се надявахме да извади на показ посегателствата срещу честната българска журналистика. Обаче...

23.09.2021 /16:39 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 21 гости

Бързи връзки