Възклицания изядоха думите в интернет

26.05.2011 /08:12 | Автор : Мина Узаничева | Източник: dartsnews/standart Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Д-р Надежда Михайлова – Сталянова преподава в Катедрата по български език в СУ . Тя е изследва речта на политиците в България в Центъра за анализ на политическата и журналистическата реч.

Г-жо Сталянова, можете ли да се съгласите с твърдението, че нивото на грамотност в България пада?

За съжаление, наблюдаваме такава тенденция и проблемите, които трябва да се решат, са в началното и средното училище. Просто трябва да има повече часове по български език, по езикова култура, по граматика.

Защото грамотността, казват учените, че се вкаменява на 12-годишна възраст. След това колкото и голямо желание да има един човек, дори и да дойде при нас като студент, промяната на езиковите и писмените навици става много трудно.

Значи ли това, че дори студентите филолози имат проблеми?

Предполагам, че в сравнение с много други хора проблемите им са в по-малка степен. Но всеки от нас допуска грешки. В никакъв случай дори и ние, преподавателите, не сме безгрешни. Много често правим справки в речниците, питаме се един – друг. Така че и нашето знание не е непоколебимо, това е нормално.

Все пак отношението към книжовната норма, грамотността и езиковата култура не е ли и въпрос на възпитание?

Разбира се. Винаги съм твърдяла и вярвам, че езиковата култура е част от общата култура и възпитанието. Не може човек да претендира, че е високо културен или експерт в някаква област, а в същото време да не може да се изразява добре.

Вие, ако отидете на лекар и той започне да говори неправилно, не може да намери изразните си средства или просто разговаря като човек без никакво образование, ще му се доверите ли?

Като част от екип, който изследва политическото говорене в страната, установявате много граматически неточности. Има ли шанс езикът на политиците да повлияе на книжовните норми и те да се изменят?

- Не само политическото говорене може да повлияе. По принцип, в езика е така: някоя норма се разколебава, всички започват да я нарушават и след това тези, които съставят речници, я отменят.

Политическото говорене може да повлияе дотолкова, доколкото политиците са хора, чиито изказвания слушаме всеки ден. Затова е по-лесно да се регистрират отклоненията и тенденциите.

Къде такава промяна е най-вероятна? Може ли например след време да бъде правилно да се каже „говориме" вместо „говорим"?

Натам е тенденцията. Особено разколебана е нормата за бройна форма и множествено число – дали са „140 депутата" или „140 депутати". Това, че не се употребява последователно, само може да говори, че хората трудно се ориентират кое е правилното. Нормата за съгласуване на множествено число в учтивите форми също е под въпрос: „вие сте ходили" или „вие сте ходил".

Можем ли да очакваме и отпадане на пълния член от българския език? В подкрепа на тази теза се чуват все повече гласове.

Не виждам смисъл от отказване от такова правило. Чуват се и гласове да минем на латиница, но трябва ли да го правим? И двата въпроса според мен са абсолютно неактуални.

Занимавате се и с изследване и на комуникацията в интернет. По какъв начин тя може да повлияе на българския език?

Общуването по принцип е устно, а начинът на записване, включително в интернет, е вторично – човек първо се учи да говори, а след това – да пише. Затова писането – в интернет или на хартия – не може да повлияе на устната реч. Не се ангажирам с коментар дали емотиконите биха изместили препинателните знаци, това са твърде дългосрочни прогнози.

Но е факт, че младите хора, които все повече общуват в интернет и използват тези емотикони, в чисто езиковото си общуване използват повече възклицания и жестове, които заместват емотиконите. Така че можем да говорим за икономия на езикови средства за сметка на неезиковите.

В обществото се появява тревога заради широко използваните чуждици...

Проблемът с чуждиците е стоял още пред преводачите на Св. св. Кирил и Методий. Но те никога не са били заплаха за езика. Винаги и във всеки език всеки ден навлизат чуждndarи думи, но езикът не е застрашен. Един грамотен човек използва думи и от родния, и от чуждия език.

Проблемът не е в чуждиците, а в това да можем да обучим децата си да владеят и българския език, и чуждите думи. И в различните ситуации да реагират адекватно – да могат да говорят с приятели на младежки жаргон, в училище или в университета да овладяят нормите и на учтивото йерархично общуване.


 

Сподели в
 

Препечатваме коментар на журналистта и евродепутат Иво Христов, който той публикува в своя Фейсбук-профил.

30.08.2021/20:43

Битката с фалшивите новини премина от фазата на говоренето в етап на реална борба - стана ясно от информацията на компанията Туитър. Имаме стратегия за борба с фалшивите новини, проектът ще се осъществи със съдействието на двете най-големи информационни агенции - Ройтерс и Асошиейтед Прес, съобщиха тази седмица от Туитър.

11.08.2021/12:37

„Лайв" във facebook, откъдето разбираме новините от деня. Клипче от любимия ни влогър в YouTube. Десетки кадри в Tik Tok. Instagram телевизия. Досега не сме живели в свят с толкова много видеосъдържание. Повечето хора, които се занимават с това, са самоуки, но след романтичното начало на тази ера идва нуждата от професионално обучение.

02.08.2021/14:55

Изследване на медийното финансиране в България и механизмите на неговата отчетност е показало необходимостта от реформиране на медийния регистър. Съдържанието на регистъра за собствеността и финансирането на медиите трябва да се оптимизира и реформира, така че да бъде полезно не само за разследващите и регулаторни органи, но и за самите медии и гражданското общество.

08.07.2021/18:51

Социалните мрежи като инструмент за дезинформация. На това е посветен поредният трети епизод на подкаста за медийна грамотност на БНТ „МеГра“.

07.07.2021/17:43

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Каналът Blaze в Испания пуска тази съботна вечер пети сезон на риалити сериала „В гаража на Джей Лено”. По този повод кореспондентът на в . „Ла Вангуардия” в Лос Анжелис Гарбиел Лерман интервюира прочутия тв водещ.

15.10.2021 /16:29 | Автор: Габриел Лерман | Източник: lavanguardia.com

Многобройни са родолюбивите инициативи и прояви на българското семейство, установило се в Буенос Айрес още преди две десетилетия, като сред тях се откроява и медийният им опит - първо с радио и сайт, а от над година и с телевизия. За приноса си са отличени с награда от Сружението на испаноговорещите журналисти в България.

12.10.2021 /18:25 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Академичната монография на гл. ас. д-р Мая Василева от Катедра “Комуникация и аудиовизуална продукция” в ФЖМК в СУ “Св. Климент Охридски”, озаглавена “Ерата на вечерното токшоу: Продуциране на вечерно токшоу за онлайн платформи”, бе представена в литературен клуб "Перото". Предлагаме експозето на проф. д-р Маргарита Пешева за монографията.

11.10.2021 /13:44 | Автор: Проф. Маргарита Пешева | Източник: СБЖ

В сезона на Нобеловите награда стана известно, че Нобелова награда за мир се присъжда на филипинската журналистка Мария Реса и главния редактор на руския вестник „Новая газета“ Дмитрий Муратов. Двамата са номинирани за престижното отличие от Норвежкия Нобелов комитет за тяхната борба за свободата на словото. Също така те представляват и всички журналисти, които чрез борбата за запазването на мира отстояват демокрацията и свободата на словото.

09.10.2021 /20:08 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Медийната мрежа в област Силистра в миналото е представлявала богата палитра. Понастоящем - скромна, но от сърце

01.10.2021 /19:06 | Автор: Йордан Георгиев, Марин Минев | Източник: СБЖ

Предлагаме и последната част от трилогията на известния журналист международник Константин Иванов за професионалния му път, излязла във в. "Дума".

30.08.2021 /18:49 | Автор: Константин Иванов | Източник: duma.bg

 Акценти и позиции

Това бе едно от предложенията, отправени от журналисти, които участваха в конференция за антикорупционната политика на ЕС и ефекта ѝ в България, организирана от Елена Йончева. С видеообръщение се включи еврокомисарят по правосъдието Дидие Рейндерс.

14.10.2021 /16:33

София ин´т Велд: „Тук сме, за да ви подкрепим. Видяхме проблеми, но и огромна решимост на българите да се справят с предизвикателствата.” Елена Йончева: „Ако не надвием корупцията, ще продължим да сме бедна държава със зависими медии.”

24.09.2021 /19:15

Символно и логично точно на днешния Ден на Независимостта на България отбелязваме и 100-годишнината от отлитането във вечността на патриарха на българската литература Иван Вазов

22.09.2021 /13:06

 Мнения

Тези дни реших да се поразходя из личните си автобиографични страници. Човек прави своя самоотчет и равносметка за изминатия път. Годините на демокрация и Преход силно промениха ценности, реформираха и преобразиха цели сектори в обществената практика, а покрай подмяната на табелките по улиците, площадите, наименованията на училища и предприятия се смениха или изчегъртаха, ако щете, страници от биографиите ни...

29.09.2021 /15:01 | Автор: Лозан Такев | Източник: СБЖ

Тук е една авторитетна евроделегация, която се надявахме да извади на показ посегателствата срещу честната българска журналистика. Обаче...

23.09.2021 /16:39 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 21 гости

Бързи връзки