Милен Вълков: Печатните издания ще живеят и в интернет ерата

04.05.2011 /15:33 | Автор : Десислава Антова | Източник: focus Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


По повод Международния ден на свободата на печата разговаряхме с председателя на Съюза на българските журналисти Милен Вълков:

Има ли свобода на печата в България, ако я има, заплашена ли е тя?

По Конституция в България има свобода на медиите. По данни обаче на редица авторитетни международни организации нашата страна се нареждае едва в 7-ата десятка на оценяваните по различни критерии показатели за свободата на медиите.

Причината за това донякъде е в наслоеното от десетилетия и в прехода, който продължава вече повече от 20 години у нас.

На практика свободата на медиите у нас до голяма степен се превърна в икономическа зависимост на журналистите от собствениците на изданията и техните главни редактори.

Освен това, за съжаление, през последните години сме свидетели и на ясно изразявани корпоративни интереси. Достатъчно е да погледнем печатните медии. В тях за няколко дни може да се проследи, кой, какви и чии интереси защитава.

Засега се въздържам от оценка на бившите ВАЦ-ови вестници, тъй като е минало твърде малко време от всъпването във владение на новите собственици. Мога да посоча, разбира се, и някои фрапантни, отрицателни примери.

Нека да си спомним последните избори, при които определени медии обвиняваха в какво ли не сега управляващите и буквално още на сутринта, след като излязоха резултатите от гласуването, грубо казано, „обърнаха палачинката”.

Свободата на медиите е относително понятие и едва ли по света съществува напълно независима медия. За свобода на медиите трудно можем да говорим в България.

Мен обаче ме безпокоят и други проблеми, пред които са поставени колегите, като условията на труд на журналистите и липсата на всякакви гаранции свободно да изпълняват своята професия в интерес на обществото.

Много от журналистите работят срещу минимално работно заплащане и осигуровки, а какво получават отделно и кога, това са други въпроси. Освен това в България липсва практиката на колективното трудово договаряне. Само няколко медии правят изключение.

Това са неща, които светът отдавна е решил – минималното заплащане, правото на колективно договаряне, включително и защитата срещу неоснователни твърдения и съдебни искове срещу журналисти.

Предвид изборите, които наближават, ще се увеличи ли контролът на собствениците на медиите срещу разследващата журналистика и кои са изданията, които отделят дължимото място на разследващата журналистика?

Определено този процес ще се засили. Това е ясно и никой не може да ме разубеди. По отношение на разследващата журналистика ние имаме твърде малко примери на сериозни и аналитични публикации за корупцията по високите етажи на властта.

Публикуват се доста често отделни информации и чест прави на колегите, които правят това, но след това отсъства „тежката артилерия”. Изключение тук правят някои издания, които сме свикнали да наричаме жълти, но в повечето случаи тези публикации са подчинени именно на интересите на собствениците. Като цяло не бих казал, че разследващата журналистика е често явление в България.

Липсата на разследваща журналистика в печата, че свободата на словото е поставена под критичния минимум. Така ли е това?

Да, съгласен съм с това, че свободата на медиите е под критичния минимум, но разследващата журналистика е само част от журналистиката. Действително тя е най-сериозната и граничи с публицистиката, но журналистиката не е само разследваща, тя е и информационна.

Тук подчертавам, че в информационно отношение колегите се справят и публикуват дори скандални информации за корупцията по висшите етажи на властта и в сферата на политиката. Но уви, нещата стигат до тук. След това липсват сериозни задълбочени разследващи материали.

В националните печатни издания се появяват информации за корупция, но няма сериозни разследвания за причините и резултатите от тази порочна практика.

Във времето на интернет медиите ще изчезнат ли печатните издания и каква ще е тяхната функция след време?

Това е един много интересен въпрос, който съществува в развитите европейски държави. Преди близо 20 години се твърдеше, че едва ли не печатните медии ще изчезнат. Това се оказа невярно твърдение.

Например в момента в много държави се забелязва процес на окрупняване на печатни медии и подчертан интерес на обществото към публикациите на тези медии. По този начин се разчита да се сложи по-сериозна бариера пред корпоративните интереси в медиите.

Този процес съществува в световен мащаб и аз бих казал, че изданията ще продължат да съществуват. Интернет е един начин на информация, но печатните издания имат своята особеност и трудно би се стигнало до тяхното ликвидиране.

Според мен те ще се запазят в един определен обем, когато задоволяват, от една страна, тези, които могат финансово да си купят вестници, това е особено важно за България, а, от друга – онези, които обичат да четат. Такива хора винаги ще има.

Казахте, че се безпокоите за условията на труд на заетите в бранша. Какво се случва с готвения от вас законопроект, има ли развитие?

Ние всъщност имаме работна група, която доста сериозно е проучила опита в развитите демокрации. Групата продължава своята работа и нейната цел е да направи рамков проект за закон, който да гарантира най-общо казано условията на журналистическия труд, заплащането и улеснения за журналистите, каквито са съществували в България преди 9 септември, включително и колективното трудово договаряне.

През 1942 г. в България е приет един много интересен нормативен акт – Закон за професионалния журналист. В него се гарантира и избор на специална комисия, която да работи при възникване на спорове между журналисти и читатели.

В тази комисия задължително присъства апелативен съдия и представител на редакцията, където работи конкретният журналист. Това е изведено на законодателна основа и решенията на тази комисия имат много по-голяма тежест и много по-категорични са становищата й.

В този закон са посочени като задължителни колективното трудово договаряне, минималният праг на заплащане, правото на почивка и минималните условия на труд.

Сега ние ще си свършим предварителната работа и ще започнем обсъждане и консултиране с организациите, свързани със свободата на словото. Вярвам, че ще стигнем до някакви общи рамки, които след това да предложим на Народното събрание.

Искам да подчертая, че тук не става въпрос за Закон за печата. Когато преди повече от 10 години в СБЖ заговорихме за нормативна уредба, регламентираща журналистическия труд, много тогавашни "демократи” ни обвиняваха в ретроградност. Вече ме радва фактът, че много от тях сега открито говорят за необходими действия в тази насока. За да бъда ясен ще добавя и за улесненията.

В много държави, включително и в ЕС, съществуват редица удобства за журналисти при ползване на електричество, телефон, транспорт, закупуване на оборудване и превозно средство, медицинско осигуряване и т.н.

Елементарен пример: посетил съм десетки страни в няколко континента и навсякъде нашата членска карта осигурява редица улеснения при практикуването на професията, а в България едва от миналата година започнаха да пускат журналисти в музеи и то не винаги.

Съществува още един въпрос, свързан с промените в Наказателния кодекс, които предвиждат 4 години лишаване на свобода за журналисти, които насаждат етническа омраза и дискриминация. Как гледате на тях?

Какво има да се коментира. Демокрацията, разбира се, е преди всичко правила и тяхното спазване със съответните санкции. Самото обстоятелство, че по елементарен начин се инкриминират действия на журналисти и писатели, е нонсенс.

Ето ви факт: дори колегите на преките вносители на съответната поправка в Наказателния кодекс искат да сезира Канституционният съд. Друг въпрос е по какъв начин и как е била внесена и приета тази поправка.

Подобни явления за жалост не са изключение в практиката на нашия парламент. Редица сериозни международни институции, като ОССЕ например, вече се изказаха за тази поправка, а ние от своя страна сме информирали своите международни партньори.


 

Сподели в
 

„Лайв" във facebook, откъдето разбираме новините от деня. Клипче от любимия ни влогър в YouTube. Десетки кадри в Tik Tok. Instagram телевизия. Досега не сме живели в свят с толкова много видеосъдържание. Повечето хора, които се занимават с това, са самоуки, но след романтичното начало на тази ера идва нуждата от професионално обучение.

02.08.2021/14:55

Изследване на медийното финансиране в България и механизмите на неговата отчетност е показало необходимостта от реформиране на медийния регистър. Съдържанието на регистъра за собствеността и финансирането на медиите трябва да се оптимизира и реформира, така че да бъде полезно не само за разследващите и регулаторни органи, но и за самите медии и гражданското общество.

08.07.2021/18:51

Социалните мрежи като инструмент за дезинформация. На това е посветен поредният трети епизод на подкаста за медийна грамотност на БНТ „МеГра“.

07.07.2021/17:43

„Aнгажимент на медиите и e да образоват своята публика, да различават истината от фалша“, казва Аделина Радева в интервю за сайта dir.bg. Тя споделя и за принципите в журналистиката.

29.06.2021/16:29

Бившият председател на Съвета за електронни медии(СЕМ) София Владимирова коментира пред националното радио необходимостта от промени в Закона за радиото и телевизията(ЗРТ).

29.06.2021/14:19

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

На 21 юли се навършиха 122 г. от рождението на големия американски писател, шлифовал словото си като дългогодишен военен репортер, Ърнест Хемингуей. По този повод webcafe.bg припомня пъстра броеница от негови сентенции.

22.07.2021 /11:25 | Източник: webcafe.bg

Отдавна в списъка на добрите ми намерения беше включено интервю с известния и обичан от много българи писател и поет Лозан Такев. Е, вече намерението е факт и вие четете какво е отговорил членът на УС на СБЖ на моите питанки за сайта на Съюза.

19.07.2021 /11:41 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Луиза Тахмисян разказва за големия журналист, оглавявал варненския в. „Народно дело”

19.07.2021 /09:16 | Автор: Луиза Тахмисян | Източник: СБЖ

Да си призная рядко гледам прогнозата за времето по телевизиите, но пък се е случвало някои от момичетата или момчетата на времето да ми спрат погледа и вниманието. Такъв беше ЕмилЧолаков, Симеон Матеев от България он Ер,Станислава Цалова… Но една вечер преди няколко години на 3 март в новините по БНТ съобщиха,че колежката им Ева Кикерезова, която казва времето, се снимала с президента Радев. Е, това ме впечатли и реших да видя кое е това момиче.

16.07.2021 /10:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Журналистът Иван Бакалов припомня във Фейсбук групата "Мемоари, майтапи и тъга по журналистиката :)" събития отпреди близо четвърт век - купуването на "24 часа" от ВАЦ, първата журналистическа стачка там, връщането на Валери Найденов начело на вестника, конфликтите му с журналистите и прочутата му фраза за "паметника" и "песъчинките на световния журналистически плаж".

15.07.2021 /09:31 | Автор: Иван Бакалов | Източник: Фейсбук

Припомняме разказ от 2018 г. на ветерана журналист Кирил Панайотов пред nabore.bg, как е бил създаден младежкият вестник и как го е ръководил Иван Башев, неговият първи "уредник", както тогава са наричали фактическия главен редактор.

18.04.2021 /11:30 | Автор: Кирил Панайотов | Източник: nabore.bg

 Акценти и позиции

Наградите в новоучредения от Европейския парламент конкурс за изключително журналистическо постижение на името на убитата известна разследваща журналистка от Малта Дафне Каруана Галиция ще се определят от международно жури, съставено от представители на медиите и гражданското общество в 27-те страни от ЕС.

07.07.2021 /12:03

В Деня на Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България нека сверим и посоките на българката журналистика по непреходните ориентири на историческите, духовните и моралните ни върхове.

02.06.2021 /10:08

В своя декларация УС на СБЖ остро осъжда действията на властите в Минск, като настоява и за международно разследване на шокиращия инцидент с насилствено приземения в столицата на Беларус пътнически самолет и за изясняване на всички обстоятелства около него от страна на Международната организация за гражданска авиация (ICAO). Необходимо е изграждането на изрична международноправна рамка, която да предотвратява допускането на подобни инциденти занапред.

26.05.2021 /10:47

 Мнения

Това стана по Коледа – преди няколко месеца. И появата на изданието – като факт, бе отбелязано в сайта на СБЖ . Съпроводено от разговор с автора. Струва си обаче да се сподели мнение за книгата, след като бъде прочетена внимателно...

21.06.2021 /14:18 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

Денят на Европа е от новите ни празници, а всяка следваща година като че ли намалява ентусиазма, с който го приехме.

08.05.2021 /10:05 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 32 гости

Бързи връзки