Глобалното село може да се окаже глобално гето

22.04.2011 /19:49 | Автор : Микаела Въжарова | Източник: jivotizdrave Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Алеш Хръдличка е Фотограф философ и философ фотограф. Чех българин и българин чех. Наш съвременник, без смущение от времето - възрожденец. Сякаш от нашите земи, макар да е роден в Бърно, и едновременно личност от сецесиона.

„Той е дарен със сетивата на онези събратя славяни от централните части на Европа, които отколе са виждали в България нещо повече от своя нова родина. И които ни помагат да виждаме и разбираме по-добре и самите себе си, и света” – пише за Хръдличка неговият стар приятел Георги Папакочев.

За да ни поведе към своето творчество – фотографски цикли от художествено емоционално изрязани фрагменти от околния свят, най-вече на архитектурата,  Хръдличка задава отрезвяващ, много лесен, но и много труден въпрос:

„Колко от вас познавате града си от втория етаж нагоре?”. Сима фрагменти от пространството и времето, отдавна създадени и съществуващи форми и обеми, които, преселени в неговите творби, се превръщат в уникални образи.

Какво са твоите фотографии, Алеш? Бягство от действителността, връщане в действителността, документиране на спомени или послания?

Фотографското изображение не може да бъде създадено без наличие на материалното – без действителността. И естествено - светлината. Това е за естеството на фотографията.

Поради тези дадености фотографът се различава например от живописеца. Фотографът винаги трябва да „открие” реално съществуващото, с помощта на което да пресъздаде замисъла си.

Било то в документална, рекламна или емотивна фотография. Всеки автор е една „микровселена” и се опитва да „изпрати” някакъв вид съобщение, импулс за комуникация.

Фотографията за мен е вид размишление. Имам предвид създаването на снимките (от снимачния процес до крайното им оформление), начин за споделяне на личните впечатления, преживявания. Никога не се стремя да формулирам категорично крайното послание.

Най-вече от уважение към „събеседника” - зрителя, който също има право на мнение. Опитвам се чрез снимките си да поставя начало на равностоен „диалог”. Друг въпрос е кой ще пожелае да участва в него.

Защо те плени именно архитектурата, нейните детайли – една, много хора биха казали, донякъде мъртва материя? Няма хора, няма лица в твоите фотографии.

По принцип не съм репортажен тип. Този вид фотография изисква съвсем друг натюрел. Предпочитам всеки кадър, всяко предизвикателство за визуален размисъл, да обмисля бавно, да си „поговоря” с него и тепърва да натисна спусъка.

Именно пейзажните фрагменти и архитектурният жанр ми дават тази възможност. Причината е вероятно и в това, че израснах в града, в който присъства огромен диапазон архитектурни стилове – от романския през сецесиона до конструктивизма.

И когато по-задълбочено започнах да се интересувам от историята на изобразителното изкуство, ме привлече противоположното на двуизмерното фотографско изображение – именно архитектурните обеми, както и предизвикателството те да бъдат пресъздадени посредством фотографията.

Още от самото начало работя в цикли. Т.е. набелязана тема, обект или среда разработвам в поредица кадри – своеобразен вид „фотоновела”.

Опитвам се чрез мъртвата, но „въодушевена” материя да представя създателите на архитектурните творения, техните обитатели, атмосферата на градовете – та дори, ако е по силите ми, и духа на съответния народ.

Заглавията на циклите представляват само въвеждащ импулс, ориентир за предстоящ „разказ”: например „Бърно”, „Нашествие на сенките в града”, „Рим”, „Лондон”, „Тоскана”, „Мадрид”, Барселона”, „Прага”, „Преди полета”, „Тайланд”, „24 часа в Солун” и пр.

Кога си доволен – когато заснетото е същото в твоята фотография, или когато е друго, съвършено друго? Различни ли са твоите желания в този смисъл при различните избрани за новата снимка обекти?

Няма рецепта или априори поставена цел. Намерението ми е само едно: да бъде осъществен диалог с потенциалния „приемник”, рецепиент. Наградата за мен е, когато зрителят постои пред някоя от снимките ми повече от 30 секунди.

Когато попитаха Йосеф Судек, едно световнопризнато чешко фотографско величие, „Кога сте сигурен, че някоя от снимките ви е добра?”, Судек отговори: „Като си я закача на стената и мога да я гледам цяла година”. На мен ми стигат 30 секунди от зрителя.

Доколко имат значение възприятието на зрителите и техните коментари? Често ли те изненадват, ядосват?

Често автори казват, че реакция на „консуматорите” не ги интересува. Донякъде са прави, защото, ако се поддадеш на всякакъв вид мнения и съвети, ще се деформираш като индивидуалност.

Но... категоричното незачитане на „потребителската реакция” може да доведе до безполезни, дори опасни последици. Авторите да работят само „за чекмеджето си” или да се получи ефектът на „ухото на Ван Гог”.

Коментари, както и „комшийската критика”, приемам само като възможен коректив. За ядосване и дума да не става – всеки има право на мнение. Пак казвам: Или си „говорим”, или не. Няма нужда от взаимното „изнасилване”.

Съвременните технологии смиват граници, унифицират животи, какво по твоему е доброто и лошото на глобалното село?

За да разберем някакво явление, би трябвало да го възприемем като възможен отговор на исторически въпрос. От тази гледна точка може метафората за глобалното село да приемем като един от възможните отговори за отчуждаващата тенденция на модерното време – характерно със своята фрагментаризация.

Човекът се „разпада” в отделни роли; науката, както и изучаваното, се специализира; поведението ни е откъснато от обратната връзка – центърът е откъснат от периферията. Дискутиращите все повече говорят едновременно и никой никого не изслушва.

Донякъде това е белег на определени нации, но и на етика на диспута. В засилването на глобализацията изигра огромна роля, освен интернет  пространството, цифровизацията на фотографията. Тя е достъпна за всеки полуграмотен снимащ.

Евтина и бърза, но същевременно деформираща визуалната ни култура. Обобщено казано: има опасност замисленият „строеж” на глобално село да се превърне в създаване на глобално гето. (Със съкращения)


 

Сподели в
 

Препечатваме коментар на журналистта и евродепутат Иво Христов, който той публикува в своя Фейсбук-профил.

30.08.2021/20:43

Битката с фалшивите новини премина от фазата на говоренето в етап на реална борба - стана ясно от информацията на компанията Туитър. Имаме стратегия за борба с фалшивите новини, проектът ще се осъществи със съдействието на двете най-големи информационни агенции - Ройтерс и Асошиейтед Прес, съобщиха тази седмица от Туитър.

11.08.2021/12:37

„Лайв" във facebook, откъдето разбираме новините от деня. Клипче от любимия ни влогър в YouTube. Десетки кадри в Tik Tok. Instagram телевизия. Досега не сме живели в свят с толкова много видеосъдържание. Повечето хора, които се занимават с това, са самоуки, но след романтичното начало на тази ера идва нуждата от професионално обучение.

02.08.2021/14:55

Изследване на медийното финансиране в България и механизмите на неговата отчетност е показало необходимостта от реформиране на медийния регистър. Съдържанието на регистъра за собствеността и финансирането на медиите трябва да се оптимизира и реформира, така че да бъде полезно не само за разследващите и регулаторни органи, но и за самите медии и гражданското общество.

08.07.2021/18:51

Социалните мрежи като инструмент за дезинформация. На това е посветен поредният трети епизод на подкаста за медийна грамотност на БНТ „МеГра“.

07.07.2021/17:43

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Уродливият образ на жълтата преса, обрисуван още преди повече от век с жлъчен хумор от патриарха на българската литература, е болезнено разпознаваем и днес в част от медийния ни пейзаж. Нека сверим отново професионалните си координати с погледа на класика...

22.09.2021 /12:29 | Източник: anapest.org/vbox7.com

„Усмивката/със свойта нишка лека/човека тя привързва към човека.“ Така се пее в една песен на легендарната група „Трамвай № 5“. Песента важи с пълна сила за сутрешния екип на „Денят започва“ в БНТ и най-вече за водещата Христина Христова. Колкото и да си сънен или кисел, не можеш да останеш безразличен щом Хриси със заразяващата си усмивка ти каже: „Добро утро. Първи сме!“

20.09.2021 /07:21 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

На 10 септември от 20:30 ч.в зала „България“ в София световноизвестният руски диригент Валерий Гергиев и солисти на симфоничния оркестър на Мариинския театър (Санкт Петербург, Русия) със Софийската филхармония, ще изнесат Благотворителен концерт в подкрепа на инициативата за изграждане на нов акустичен музикален център в България, който да се превърне в духовен и културен храм за възпитание на поколения млади хора, а също да постави българската столица редом до големите културни центрове на света.

09.09.2021 /20:13 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

На 5 септември се навършват 125 г. от рождението на Сергей Румянцев - ярък поет, работил във в. "Земеделско знаме", съосновател на хумористичното земеделско списание "Див дядо". Отвлечен и убит по време на "белия терор" през 1925 г.

05.09.2021 /20:02 | Автор: Богомил Колев | Източник: СБЖ/Дума

 Спомени и архиви

Журналистът Иван Бакалов припомня във Фейсбук групата "Мемоари, майтапи и тъга по журналистиката :)" събития отпреди близо четвърт век - купуването на "24 часа" от ВАЦ, първата журналистическа стачка там, връщането на Валери Найденов начело на вестника, конфликтите му с журналистите и прочутата му фраза за "паметника" и "песъчинките на световния журналистически плаж".

15.07.2021 /09:31 | Автор: Иван Бакалов | Източник: Фейсбук

Припомняме разказ от 2018 г. на ветерана журналист Кирил Панайотов пред nabore.bg, как е бил създаден младежкият вестник и как го е ръководил Иван Башев, неговият първи "уредник", както тогава са наричали фактическия главен редактор.

18.04.2021 /11:30 | Автор: Кирил Панайотов | Източник: nabore.bg

 Акценти и позиции

София ин´т Велд: „Тук сме, за да ви подкрепим. Видяхме проблеми, но и огромна решимост на българите да се справят с предизвикателствата.” Елена Йончева: „Ако не надвием корупцията, ще продължим да сме бедна държава със зависими медии.”

24.09.2021 /19:15

Символно и логично точно на днешния Ден на Независимостта на България отбелязваме и 100-годишнината от отлитането във вечността на патриарха на българската литература Иван Вазов

22.09.2021 /13:06

Днес председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен изнесе годишното обръщение за състоянието на Съюза пред членовете на Европейския парламент. В речта си тя подчерта необходимостта от по-добра защита на журналистите, независимостта на медиите и правото на обществото на информация. Обяви и две важни за свободата на медиите и за защитата на журналистите инициативи.

15.09.2021 /15:30

 Мнения

Тук е една авторитетна евроделегация, която се надявахме да извади на показ посегателствата срещу честната българска журналистика. Обаче...

23.09.2021 /16:39 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Как преди три десетилетия демокрацията настъпваше през телевизията и до какви днешни въпроси ни доведе

05.08.2021 /07:45 | Автор: Лозан Такев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 33 гости

Бързи връзки