Георги Лозанов: Винаги съм бил притеснен от медийните монополи

20.04.2011 /08:57 | Автор : Даниела Стефанова | Източник: BLITZ/dir.bg Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Всеки капитал, дошъл отнякъде, е капитал с идеология, която минава в редакционната политика, казва Лозанов за финансирането на медийни проекти, заявява медийният експерт:

Георги Лозанов е завършил е специалност "Философия" в СУ "Св. Климент Охридски". Доцент и професор във Факултета по журналистика и масови комуникации на СУ. В момента за втори последователен едногодишен мандат е председател на Съвета за електронни медии.

С него разговаряме за медийната среда в България, за скандалната сделка за “Труд” и “24 часа”, за реформата в обществените медии и за бъдещето на цифровата телевизия.
 
Как ще коментирате медийната среда в момента?
 
Бих казал, че в момента медийната среда е накърнена и изнервена. Казвам го във връзка с два отминали периода, в които имаше въодушевление - веднага след 89-а година, когато забравената радост да казваш, гледаш и да слушаш каквото искаш, създаде медийния взрив.
 
Медиите промениха качеството на публичния живот у нас, каквито и претенции да имаме днес към тях, и създадоха демократична партитура на публичната среда. Това бяха медии, които се родиха по гаражите и мазетата, бяха несръчни, любителски.
 
След това дойде периодът на нормализацията през пазара. Стана ясно, че медиите са печеливш бизнес, с перспектива, повиха се и местни играчи, и чуждите големи инвеститори - Мърдок, ВАЦ.
 
Както и да оценяваме концентрацията на този пазар, този втори период донесе професионални стандарти, внесени до голяма степен отвън, заедно с цели лицензни формати и така основната част от медиите се професионализира.
 
Преживяхме за втори път приповдигнатост и очаквахме, че пазарът ще направи медиите от само себе си демократични. Какво се получи? Големите играчи точно преди кризата си продадоха собствеността и стовариха кризата върху новите купувачи.
 
Това направи конкуренцията безмислостна и доста контрапродуктивна. Почнаха да се нанасят удари, почна да се губи перспективата. Играта престана да бъде креативна.
 
Новите собственици видяха, че ще си върнат трудно инвестицията, трябваше да сменят в крачка бизнес плановете, а старите излязоха хитро точно преди голямата буря. Имам предвид телевизиите и ВАЦ. Тримата големи излязоха.

Интернет вече беше почнал да си казва думата, да формира зад гърба на традиционните медии дневния ред на обществото по един бърз като комуникация и все още ограничен като аудитория начин. По плашещ, повишаващ изнервеността на традиционните медии начин, и особено за хартиената преса.
 
Интернет създаде най-малкото успоредни електронни версии на хартиеното тяло, които започнаха да стават по-важни от самото него и това изцяло смени бизнес модела и логиката.
 
От тази мътна вода най-голямата риба хвана жълтата преса. Тя говореше по онзи малко безотговорно агресивен начин, характерен за интернет и го правеше на хартия.
 
Там се казваха неща, които традиционната преса не можеше да си позволи, тъй като тя живееше в един по-голям конформизъм - да се пази от регулатори, от политици, от всичко, за да оцелее. Но колкото повече се пазиш, толкова по-малък е шансът ти да оцелееш.
 
Както медиен експерт и председател на медийния регулатор изпитвате ли неудобство понякога от случващото се в медиите?
 
За мен е силно да се каже, защото имам към медиите усещане за свързаност, най-малкото заради моите студенти, повечето от които са персонални лица в тези медии. Затова по-скоро проявявам разбиране, отколкото изпитвам срам.
 
Има слагачество от страна на медиите по отношение на властта - и политическата, и икономическата. Ако слагачеството към политическата власт се вижда с просто око, към икономическата власт то е по-дълбоко и е свързано с поведението на медийния мениджмънт и с диктуването на информационните репертоари.
 
Има и слагачество към аудитория, и за мен то е по-нетърпимо. Това е медийният популизъм - да се опитваш да разбереш какво аудиторията чака и да й го дадеш, и да я подцениш максимално. Та от тази последната форма на слагачество понякога ми е неудобно.
 

Стана ли по-ясна напоследък собствеността на медиите? Ето “Труд” и “24 часа” имат за собственици и физически лица.
 
Ами! Четох скоро доклад на Американския департамент, в който липсата на прозрачност по отношение на собствеността е поставена като основен проблем на медиите в България.
 
За пресата има закон, който изисква за да се депозира печатно издание, да се посочи собствеността на физическо, а не юридическо лице, зад което се крият всякакви играчи. Но това според мен не е дало резултат, включително и при продажбата на пресгрупата.
 
Да, там се явиха физически лица, но те се явиха в много усложнен спор за това кой по какъв начин е собственик. Нищо чудно този скандал да ги отнесе и двамата и собственикът да се окаже съвсем трети. Имам предвид Любомир Павлов и Христо Грозев, и накрая собственикът да се окаже само Донев.
 
Освен това постоянно има подозрения, че това са само видимости на друга собственост. Аз не вярвам в това, не вярвам всичко да е толкова сложно, но самите подозрения говорят, че в аудиторията не е постигнато доверие за това, че знае кой е собственикът.
 
Какво мислите все пак за скандала в пресгрупата? Една обявена едва ли не с фойерверки сделка, на третия месец едва ли не е пред съд, а собствениците спорят за дялове и капитали.
 
Видяхме, че дори и използването на високи посредничества като Кротшилд при продажбата на вестниците, не успя да ги вкара в ясни регламенти и те влязоха в конфликт, който напомня скандалите от началото на прехода - с много персонални сблъсъци.
 
Най-притеснителното е каква е тази сделка, която не е желала да бъде оценена предварително от КЗК. Винаги има някъде зарит проблем на нормативно ниво, който после започва да дава скандални видимости и сделката тръгва накриво.
 
Аз се надявах, че новите собственици ще донесат със себе си оздравителна политика за двата вестника, които по понятни причини - във връзка с интернет и с борбата със жълтата преса - са в кризисно положение. А те засега само увеличават размера на кризата.
 
Виждате ли промяна в двата вестника след смяната на собствениците и главните редактори?
 
Не виждам някаква нова политика засега. Имаше някакви опити единият от двата вестника («24 часа”) да остане при таблоидите, а другият («Труд”)- да отиде към по-сериозната преса, но засега не виждам отчетливост в това.
 
Имате ли прогноза за бъдещето на групата?
 
Мисля, че вестниците имат потенциала да издържат тази разправия за собствеността. Те много време са модел на независимата преса, хубав или лош, но утвърден в България модел. Хората, които го реализират, са там отдавна.
 
Това е машина, която работи сама и собственикът най-много да развали нещо. Самите WAZ не се намесваха в нейната политика и оставяха машината сама да произвежда, затова тя е научена сама да произвежда.
 
Така че не моята прогноза, а моят съвет е собствениците да уредят отношенията помежду си и освен това да дадат необходимите обяснения на обществото, защото информацията не е само стока, а и човешко право. Не виждам логика да се притеснявам за главните редактори, макар че всичко е персонално - един има една роля, друг - друга.
 
Говори се, че Тошо Тошев ще прави нов вестник, както и кои ще бъдат източниците му на финансиране.
 
Чувам го няколко пъти. Имаме голям проблем с това, че за нашите медии като че ли задачата е да се намерят пари отнякъде. А смисълът е да могат сами в границите на традиционните форми на финансиране - през продажби, от реклама, от малки обяви, от абонатни такси при телевизиите, от реклами и спонсорства да се издържат. И държавата дава не малко пари - 100 млн. лева за обществените медии.
 
Навремето тъкмо пресгрупата имаше нещо като лозунг: “Ние сме честни частници”. Това значеше, че те изкарват със собствения си занаят необходимите средства хем за да живеят, и живееха нелошо, хем за да финансират дейността си, което ги прави независими.
 
Защото всеки капитал, дошъл отнякъде - дали от Васил Божков или от братя Диневи , е капитал с някаква идеология, която почва да минава през програмната политика. Затова е важно медиите да се финансират отникъде.
 
Какво се случва в двете обществени медии - БНР и БНТ?
 
В БНР не се случва нещо особено. Разширяват мрежата си за пренос, за да покрият райони без достатъчно сигнал. Не знам да текат нови процеси. В БНТ тече много тежка и бавна оздравителна програма. Вървят съкращения и според мен това е последната фаза, защото още през 89-а година падането на комунизма завари старата БТ с персонал между 4000 и 5000 души.
 
Оттогава на няколко етапа върви това свиване - по времето на Асен Агов, и на Лили Попова. Има още една крачка да се направи - създаване на нова структура, която да разпредели ролите според това кой какво трябва да върши и на тази база да се вземат кадрови решения. Няма нищо по-лошо от съкращенията като самоцел.
 
По света се очаква, че обществената медия трябва да води играта по отношение на качеството, а да не диша праха на останалите. БНТ ще го направи трудно, защото финансовата криза още не е преодоляна. Освен това трябва да осигури програмно цифровия мултиплекс, тоест да създаде още нови програми.
 
Има ли БНТ капацитет да прави още програми?
 
Би трябвало да има. Не бива търговските медии първи да влязат в цифровата ера, а обществената да остане в предишната. Те трябва непременно да осигурят с програми обществения мултиплекс.
 
Върху това ръководство на БНТ паднаха тежки ангажименти, но то си знаеше какво го чака. Много настоявах за програмно развитие, виждам, че почват нови предавания, но ми се иска по-пищно и видимо да има промяна, включително и части от програмата да бъдат с комерсиална форма на планиране.
 
Много ми се иска в БНТ да има поне едно предаване, което да е лидер в пояса. Да е запомнящо се, да знам, че повечето зрители се залепват на екрана. Има сериозен натиск за промяна в обществените медии.
 
По отношение на БНТ натискът идва от процеса, който водят отпадналите от конкурса за генерален директор Люба Кулезич и Светлана Божилова. Те искат да покажат, че това е лош избор. Дават пресконференции, говорят с остър критически тон, не приемат нищо от това, което прави новото ръководство. И на мен ми се иска реформата да върви по-бързо.
 
В свой доклад Сметната палата настоява БНР да подпише нов договор с БТК за пренос. Оказва, че работят по стар договеор, още от соца, а междувременно мрежата смени собствениците си.
 
Oще навремето в НСРТ настоявахме преносната мрежа да стане собственост на двете обществени медии. Това никога не се направи, никой нямаше воля за това. Сега когато тя има частен собственик, играта е много сложна, минава през търговски отношения.
 
Знам, че договорът на БНТ с БТК е бил доста неизгоден за телевизията, но са направени някакви корекции.
 
Има ли реална конкуренция между телевизиите и радиата или всичко е кой да придърпа повече реклама?
 
Не мисля, че конкуренцията е в съдържанието. Радиото за съжаление превзе пространство, в което телевизията засега няма достъп - автомобила. Това е една «пленена” аудитория и колкото по-големи са задръстванията, толкова по-голямо ще е влиянието на радиото.
 
За сметка на това в дома телевизията е лидер. Но тъй като предавания на телевизията все повече олекотяват, тя заприличва на радиото като фонова медия - можеш да си вършиш и друга работа, докато гледаш/не гледаш телевизия.
 
Истинската конкуренция е между радиото и телевизията заедно и интернет. Телевизията дори е по-уязвима от радиото, защото има борба между екраните.
 
Кой печели битката за рекламни бюджети в електронните медии?
 
Телевизията и бТВ специално са абсолютно гарантиран победител години наред. Това е предпоставено от факта, че тя беше първата частна национална телевизия.
 
Има големи митологии, например че ефирната телевизия е по-ценна от кабелната и сателитната и оттам рекламните бюджети, които влизат в нея, са много по-големи. Това е странно, защото две трети от активните градски хора гледат телевизия през кабел. Но това е абсолютна норма.
 
Явно зрителят е създал такава ценностна нагласа. Сега е същото с цифровото разпространение - очаква се, че който ще се излъчва цифрово, ще усвоява големите рекламни бюджети.
 
Колко са телевизиите, които ще се качат на мултиплекс на първия етап?
 
7 са програмите, на които в момента ЗРТ дава право на must carry, тоест правото на задължителен пренос. Законът дава възможност една телевизия да качи и повече от две програми.
 
Парадоксът е, че законодателят в България е дал право повече програми да ползват задължителен пренос, а от друга страна - телевизиите се дърпат да ползват тази привилегия.
 
Дърпат се, защото в момента за тях това е икономическо утежнение, особено за периода, в който ще има успоредно излъчване на аналогови и цифрови програми и те ще трябва да финансират двойното излъчване.
 
Датата на цифровото излъчване се отложи за след 3 г. за малките населени места. Големите градове трябва да започнат много скоро двойното разпространение. Засега вървят пилотни излъчвания - на Тв7 и бТВ. Но това е театър на маса, трябва да се мине към големия спектакъл на цифровизацията на сцена.
 
 “Про БГ” продаде честотите си на ББТ. Има ли спор кой от тях ще качи програми на мултиплекса?
 
ББТ са новите собственици на честотите на «Про БГ”. Законът дава възможност на всеки, който има над 50% покритие на населението на страната, да получи право на задължително разпространение. Така че ББТ са 7-ата програма.
 
По-скоро е спорно дали този, който е продал честотите, губи това право. Понеже това не е записано е закона, подлежи на тежка експертиза. “Про БГ” като свързано лице с бТВ би могла по друга норма също да се разпространява.
 
Трябва законът да постанови, че право на must carry има този, който последен е придобил честотите. Защото знаете ли какво може да стане? - ББТ може да ги продаде на някой следващ и докато дойде време да се качат на мултиплекса, програмите да станат повече отколкото той може да поеме. Казвам го хипотетично.
 
Има и друг неясен въпрос - докога важи това право? Можеш ли да си резервираш три честоти на мултиплекса и да не ги ползваш три години например? Ако резервираш маса в ресторант и не дойдеш до 1 час, пускат някой друг, ако има наплив.
 
Медийните монополи притесняват ли ви?
 
Винаги ме е притеснявало това. Смятам, че час по-скоро трябва да има специализиран праг на концентрация в медиите. Това означава най-малкото следното - когато уволнят един добър журналист и той почука на съседната врата, да не му отвори същият собственик, макар и под друго име.
 
Колко телевизии можеш да има, колко дялове, колко вестници, колко радиа и т.н., трябва да има норма за това. Сега нормата е една трета от пазара.


 

Сподели в
 

Препечатваме коментар на журналистта и евродепутат Иво Христов, който той публикува в своя Фейсбук-профил.

30.08.2021/20:43

Битката с фалшивите новини премина от фазата на говоренето в етап на реална борба - стана ясно от информацията на компанията Туитър. Имаме стратегия за борба с фалшивите новини, проектът ще се осъществи със съдействието на двете най-големи информационни агенции - Ройтерс и Асошиейтед Прес, съобщиха тази седмица от Туитър.

11.08.2021/12:37

„Лайв" във facebook, откъдето разбираме новините от деня. Клипче от любимия ни влогър в YouTube. Десетки кадри в Tik Tok. Instagram телевизия. Досега не сме живели в свят с толкова много видеосъдържание. Повечето хора, които се занимават с това, са самоуки, но след романтичното начало на тази ера идва нуждата от професионално обучение.

02.08.2021/14:55

Изследване на медийното финансиране в България и механизмите на неговата отчетност е показало необходимостта от реформиране на медийния регистър. Съдържанието на регистъра за собствеността и финансирането на медиите трябва да се оптимизира и реформира, така че да бъде полезно не само за разследващите и регулаторни органи, но и за самите медии и гражданското общество.

08.07.2021/18:51

Социалните мрежи като инструмент за дезинформация. На това е посветен поредният трети епизод на подкаста за медийна грамотност на БНТ „МеГра“.

07.07.2021/17:43

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Уродливият образ на жълтата преса, обрисуван още преди повече от век с жлъчен хумор от патриарха на българската литература, е болезнено разпознаваем и днес в част от медийния ни пейзаж. Нека сверим отново професионалните си координати с погледа на класика...

22.09.2021 /12:29 | Източник: anapest.org/vbox7.com

„Усмивката/със свойта нишка лека/човека тя привързва към човека.“ Така се пее в една песен на легендарната група „Трамвай № 5“. Песента важи с пълна сила за сутрешния екип на „Денят започва“ в БНТ и най-вече за водещата Христина Христова. Колкото и да си сънен или кисел, не можеш да останеш безразличен щом Хриси със заразяващата си усмивка ти каже: „Добро утро. Първи сме!“

20.09.2021 /07:21 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

На 10 септември от 20:30 ч.в зала „България“ в София световноизвестният руски диригент Валерий Гергиев и солисти на симфоничния оркестър на Мариинския театър (Санкт Петербург, Русия) със Софийската филхармония, ще изнесат Благотворителен концерт в подкрепа на инициативата за изграждане на нов акустичен музикален център в България, който да се превърне в духовен и културен храм за възпитание на поколения млади хора, а също да постави българската столица редом до големите културни центрове на света.

09.09.2021 /20:13 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

На 5 септември се навършват 125 г. от рождението на Сергей Румянцев - ярък поет, работил във в. "Земеделско знаме", съосновател на хумористичното земеделско списание "Див дядо". Отвлечен и убит по време на "белия терор" през 1925 г.

05.09.2021 /20:02 | Автор: Богомил Колев | Източник: СБЖ/Дума

 Спомени и архиви

Журналистът Иван Бакалов припомня във Фейсбук групата "Мемоари, майтапи и тъга по журналистиката :)" събития отпреди близо четвърт век - купуването на "24 часа" от ВАЦ, първата журналистическа стачка там, връщането на Валери Найденов начело на вестника, конфликтите му с журналистите и прочутата му фраза за "паметника" и "песъчинките на световния журналистически плаж".

15.07.2021 /09:31 | Автор: Иван Бакалов | Източник: Фейсбук

Припомняме разказ от 2018 г. на ветерана журналист Кирил Панайотов пред nabore.bg, как е бил създаден младежкият вестник и как го е ръководил Иван Башев, неговият първи "уредник", както тогава са наричали фактическия главен редактор.

18.04.2021 /11:30 | Автор: Кирил Панайотов | Източник: nabore.bg

 Акценти и позиции

София ин´т Велд: „Тук сме, за да ви подкрепим. Видяхме проблеми, но и огромна решимост на българите да се справят с предизвикателствата.” Елена Йончева: „Ако не надвием корупцията, ще продължим да сме бедна държава със зависими медии.”

24.09.2021 /19:15

Символно и логично точно на днешния Ден на Независимостта на България отбелязваме и 100-годишнината от отлитането във вечността на патриарха на българската литература Иван Вазов

22.09.2021 /13:06

Днес председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен изнесе годишното обръщение за състоянието на Съюза пред членовете на Европейския парламент. В речта си тя подчерта необходимостта от по-добра защита на журналистите, независимостта на медиите и правото на обществото на информация. Обяви и две важни за свободата на медиите и за защитата на журналистите инициативи.

15.09.2021 /15:30

 Мнения

Тук е една авторитетна евроделегация, която се надявахме да извади на показ посегателствата срещу честната българска журналистика. Обаче...

23.09.2021 /16:39 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Как преди три десетилетия демокрацията настъпваше през телевизията и до какви днешни въпроси ни доведе

05.08.2021 /07:45 | Автор: Лозан Такев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 30 гости

Бързи връзки