Свилен Мишляков: 75 години „Труд” – невярно, че и манипулативно!

04.03.2011 /12:05 | Източник: Bolgari Големина на шрифт: a a    Отпечатай:

Е, та що от това ? - ще си рече днес работникът, зрителят, слушателят, читателят (имаше някога такава рубрика в „Труд”: „Работникът – зрител, слушател, читател”) мен кво ми влиза или излиза от джоба? Ако щат, поменник и за 100-годишнина да си направят!”

Така е – дреме му на съвременника. Прав си е за себе си и битчето си. Това, че в "Труд" , подкараха преди време този файтон, пълен и с истински, но и с противоречащи си факти, си е проблем на редакцията. Първите залитания тръгнаха още през 2004 – 2005 г.

По-инакъв става проблемът, когато разбереш от
Pomagalo.com, че студенцията от Факултета по журналистика вече заучава старата нова дата – 1 март 1936 г., като рождество на „Труд”.

Свилен Мишляков*
Наша милост знае, кой роди манипулативната идея да свърже т.н. „казионен” синдикален седмичник от споменатата 1936 г с всекидневника „Труд” от 15 септември 1946 г.

Това е един и кадърен, и енергичен колега, комуто ще спестим името, защото и той се изнесе от редакцията на скорост. След като изпита на собствен гръб що е то скандал и има ли той почва в „Труд”. Та се случи след 2000 г., когато редиците на познаващите фактологията оредяха съвсем – на тези, които се трудеха в „Труд” и преди светлата дата 10 ноември, че и след това.

На тогавашното ръководство на вестника, струва ни се, също му бе добре известна цялата историческа галиматия. Ще изтъкнем, че като рекламен прицел „състаряването на „Труд” с цяло десетилетие наистина го патинира със среброто едва ли не на единствен, но доморасъл благородник.

Вестникът се изправя цял и самотен на върха, няма днешно издание по-старо и солидно от него, така си е, попадението е добро. Още повече – имало е цял седмичник преди това, и той „Труд”, тоже синдикален, що да не турим изкуствен сегмент и ги съединим. Речено – отсечено...

Та, споменахме по-горе – пука му на тоя и оня, откога е първият брой. От факта, световен катаклизъм няма да изригне.

Това исторически източници, библиографски извори – всичко що глаголи, че днешният „Труд” има за начало 15 септември 1946 г, заметено е и толкоз. Напразни бяха солидните аргументи на проф. Филип Панайотов, че няма такова чудо, та се наложи той да пише контра-статия в „Култура” и да изкаже несъгласието си.

В създаването на всекидневника "Труд" има един пренеприятен някогашен факт. Лично му бабува бъдещият 32-ри министър-председател на България, яркият болшевик-сталинист от млади години Георги Димитров Михайлов ( управлявал от 22 ноември 1946 г. до смъртта си на 2 юли 1949 г.)

Идва Димитров от СССР на 6 ноември 1945 г, и се развихря, за да постави под контрол всички лостове на властта, съдено му е да управлява след всенародна изборна победа. Но преди това трябва да бъде изметено „царчето” Симеон II, заедно с майка си Йоанна Савойска и сестра си Мария-Луиза. Става чрез „хватката” референдум, с нея се тушира основният държавен закон по това време – Търновската конституция.

Няма как да си избереш времето на зачеване, родителите и обстоятелствата... Заедно със „Стършел”, той пък от февруари 1946 г., са най-старите български вестници с непроменено заглавие.

Наченал второто десетилетие – засега! – на
XXI век, „Труд” е роден под взора на четирима орисника – Димитров и трима журналисти, за тях иде реч по-долу. Тъй че, вестникът наистина трябва да празнува, но истинската си 65-годишнина на 15 септември тази година.

След преврата положението е никакво. Стопанството - полуразрушено, избиванията веднага след 9-и резонират в офицерските среди – бяс и недоволство, по гори и планини – чети на „горяни” държат в шах местните ОФ-комитети.

И на Димитров му хрумва наистина забележителна идея, нея, няма как да се отрече, превръща в политически ход от класа – да създаде вестник, чийто брой първи да излезе точно в деня на обявяването на резултатите от референдума. И това се случва на 15 септември 1946 г..

Наднича сянката и на съветския в. „Труд” – орган на ВЦСПС - съветските профсъюзи... Образ и подобие – като Сталинови близнаци. Българските профсъюзи по това време – ОРСС, си имат трибуна – в. „Знаме на труда”, ала той е рехав и слаб откъм пропагандно внушение и съдържание.

Какво прави Димитров ? Някъде август-септември 1946 г. той привиква при себе си тримата партийни журналисти Асен Бояджиев, Борис Милев - Огин и Никола Алексиев. С Асен Бояджиев се знаят от незнам си кога – помежду си двамата са на „Георги” и „Асене” (пишещият редовете знае това лично от Никола Алексиев!

Докато беше жив и идваше в редакцията на „Труд” на "Дондуков” 82, или 52, все тая) Доста вечери в мислене и обсъждане са минали, докато Димитров най-после одобрява макетите на вестника – връщал ги е няколко пъти!

И така, събират екип, настаняват се в бившата рекдакция на „Заря” и „Дневник” на Дондуков 82 - собственост на Атанас Дамянов - и почват работа по първия брой. През 1975-76 г. заварих доста от старите кримки, а от началото на 80-те години, макар и пенсионери, доста от тях пак наобикаляха. След като минат през шефските кабинети за по едно „Здрасти”, се чучваха в документацията (Справочният отдел днес) сред старите течения, книгите и кутиите с материали.

От приказките с тях знам, че лично Димитров е писал или диктувал уводната за първия брой - „Нашата програма”. Той е нанасял поправките върху машинописа, но къде се е затрил оригиналът, един господ знае.

По едно време сам се бях задействал, за някаква годишнина май беше, да го намеря пустия оригинал, рових, разпитвах после по музеи и сбирки – е, не излезе отникъде!

Логиката бе, че се намира в Справочния отдел, където се предават всички ръкописи и оригинални снимки след производството на броя от секретариата. Логиката е едно – но всичко, що е излязло изпод ръката ни министър-председателя – друго, ала и по висшите капии го нямаше.

(За „сведение на младите посрещачи”: Георги Димитров е разбирал от печатане и издаване на вестници още от времето на печатницата „Либералний клуб” на Никола Пиперов. Говори се, че е бил навремето най-добрият словослагател, преди да започне политическа и синдикална дейност. И преди да се ожени за Любица Ивошевич!)

Добавям, че нито старият партиец (чувството им за старомодна почтеност ги правеше „бели врани”) Никола Алексиев, ,нито Борис Рикалов – бившият шеф на Справочно-документационния отдел на "Труд", нито Борис Николов (Чичо Боре)– във всекидневника още от коментираните времена, нито Никола Ставрев - шефът на фоторепортерите тогава, нито Порфето – Борис Порфиров, стенограф и редактор-стилист (имаше и такава длъжност!) са упоменавали някога за пъпна връзка между т.н. „казионен” Труд и всекидневника „Труд”.

Сега ще се намери някой да додаде: „Знаели са, но са си траели... Социалистическо е било!” Нищо подобно, в редакцията на „Труд се коментираше свободно, колегите нямаха уплах от флашки и патрашки.

Радко Трифонов вече бе публикувал догадките на проф. Илчо Димитров за смъртта на Цар Борис
III. Излязла бе и 9-осептемврийската страница за 35-годишнината на 9 септември през 1979 г. с материал за Славчо Трънски и никакво, ама никакво, споменаване на „приноса” на Тодор Живков около преврата!...

После Коста Андреев (гл. редактор), бай Весо Иванов ( първи зам. гл. редактор) и Христо Асърджиев ( отг. секретар) ги насметоха здраво, но „орг.изводи” не последваха.

През 1983 г. и от тогавашния „Труд” тръгнахме да се правим на интересни – някой от кримките спомена пред тогавашното ръководство (още гл.редактор бе Владислав Панов, първи зам.главен Евелина Георгиева, зам. главни: Радко Трифонов и Тошо Тошев) за единствения брой на „Труд”, но от 1923 г.

Както на съвременниците, така и в някоя нявгашна шефска глава избуя идеята, че може да се направи връзката и още тогава, през 1983 г. да се изкара вестника, че е 60 годишен! Дори се пръкна такава рубрика „ Труд”- 60 години”, тапосаха я на първа с пренос на трета, и ела да видиш, що се случва!

Разделиха ни на лъчове – едни към Северозапада, други – по другите краища, Радко Трифонов, Кольо Гаврилов и моя милост отидохме в Завода за фитинги в Михайловград.

Та там, в една заседателна зала, хората изкарани от цеховете дъвчат нещо за вестника, повечето мълчат, дремят окровено, мъка отвсякъде, после го доизмислихме хептен репортажа и излезе...

Запомнил съм я тая командировка, защото един стана по средата, май беше доста пийнал от обед още, и се развика, че и се разпсува. Оказа се, че дъщеря му е на смъртно легло, и операцията не помогнала...

Както си е редно, хората и банкетче бяха спретнали за софийските журналя, а Радко им се тросна: „Какво ядене, какво пиене - човек умира!”... Та банкетчето си го спретнахме в една софийска кръчма тримата само.

Мина се, що се мина, и тая работа с 60-годишнината на „Труд” съвсем отъня, разсъхна се. Премислиха шефовете и умно го измислиха тогава – що ли ни трябваше на баир лозе.

Не може от един факт, просъществувал като единствен брой през времето, да правиш обобщаващи изводи. През същата тази 1983 г. излезе и спомен на Никола Алексиев, Асен Бояджиев и Борис Милев - Огин за създаването на ежедневника в дните август-септември 1946 г. От това по-ясно – не знам...

-----

* Бел ред.: Авторът е бил 11 години отг. редактор / зав. отдел на Справочния отдел на „Труд”. Работил е и в други издания на „Медия Холдинг” като редактор и коментатор - общо 25 години. По споровете за годишнините на „Труд” се е изказвал и друг път.


Сподели в
 

В личната вендета на лидера на "Атака", понастоящем и кандидат за кмет на София - Волен Сидеров, с Българската национална телевизия (БНТ) е на път да бъде въвлечено и цялото Народно събрание.

15.10.2019/09:02

В Турция са арестували кореспондента на дубайската телевизия "Ал Арабия" Зейдан Зенглу във връзка с работата му по отразяване на турската военна операция "Извор на мира" в Сирия, предаде ТАСС, като се позова на съобщение на сайта на телевизията.

14.10.2019/09:01

“Фондация за активно развитие на уеб“ удължава срока за регистрация в конкурса Сайт на годината. Поради големия интерес към единствената българска надпревара за уеб проекти регистрации ще се приемат до 14 октомври, включително.

13.10.2019/09:07

Проф. д-р Веселина Вълканова е новият декан на Факултета по журналистика и масова комуникация (ФЖМК). Тя е избрана с 33 гласа на общо събрание, в конкуренция с още една кандидатура.

12.10.2019/09:06

Журналистът Максим Майер е новият изпълнителен директор на “ЕС Медия” - издател на списанията “Икономист”, “ВВС Знание”, Good Food, Glamour, Top Gear, “Спринт” и на 15 сайта.

11.10.2019/09:05
 Реклама

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

По традиция Съюзът на българските журналисти ще връчи годишните си награди за творчески постижения по повод 1 ноември – Ден на народните будители.

11.10.2019 /20:57

Европейската федерация на журналистите (ЕФЖ) и Международната федерация на журналистите (МФЖ) се присъединяват към своята партньорска организация - Съюза на българските журналисти (СБЖ), в изразяването на подкрепа за журналистите от Българското национално радио (БНР), които са подложени на натиск от своето ръководство, посочва на сайта си ЕФЖ.

29.09.2019 /11:49

УС на СБЖ изразява категоричната си позиция в подкрепа на журналистите от БНР и настоява да бъде прекратен договорът за управление на генералния директор на БНР Светослав Костов във връзка с извършените груби административни нарушения, накърняващи свободата на словото, националната сигурност и изпълнението на лиценза на програма „Хоризонт“. Настояваме СЕМ да освободи от длъжност и членовете на УС на БНР.

20.09.2019 /17:22

 Мнения

Оставка или остава? И днешното заседание на СЕМ не реши категорично каква ще е съдбата на шефа на БНР Светослав Костов

27.09.2019 /20:44 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Няма да забравя с какво всеобщо възмущение навремето целокупният български телевизионен зрител посрещна решението на ръководството на БНТ да „модернизира” по европейски и световен тертип заставката на „По света и у нас”, като замени живото, действено въртяшо се земно кълбо като символ на събитията през деня, с друг модерен, статичен дизайн. Тогава неспокойният дух на Тамара Джеджева избухна, мисля, че беше по времето, когато работехме в „Поглед”, с гневната филипика „Върнете ни кълбото!” И то отново се завъртя пред очите ни...

16.09.2019 /19:11 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 23 гости

Бързи връзки