Свилен Мишляков: 75 години „Труд” – невярно, че и манипулативно!

04.03.2011 /12:05 | Източник: Bolgari Големина на шрифт: a a    Отпечатай:

Е, та що от това ? - ще си рече днес работникът, зрителят, слушателят, читателят (имаше някога такава рубрика в „Труд”: „Работникът – зрител, слушател, читател”) мен кво ми влиза или излиза от джоба? Ако щат, поменник и за 100-годишнина да си направят!”

Така е – дреме му на съвременника. Прав си е за себе си и битчето си. Това, че в "Труд" , подкараха преди време този файтон, пълен и с истински, но и с противоречащи си факти, си е проблем на редакцията. Първите залитания тръгнаха още през 2004 – 2005 г.

По-инакъв става проблемът, когато разбереш от
Pomagalo.com, че студенцията от Факултета по журналистика вече заучава старата нова дата – 1 март 1936 г., като рождество на „Труд”.

Свилен Мишляков*
Наша милост знае, кой роди манипулативната идея да свърже т.н. „казионен” синдикален седмичник от споменатата 1936 г с всекидневника „Труд” от 15 септември 1946 г.

Това е един и кадърен, и енергичен колега, комуто ще спестим името, защото и той се изнесе от редакцията на скорост. След като изпита на собствен гръб що е то скандал и има ли той почва в „Труд”. Та се случи след 2000 г., когато редиците на познаващите фактологията оредяха съвсем – на тези, които се трудеха в „Труд” и преди светлата дата 10 ноември, че и след това.

На тогавашното ръководство на вестника, струва ни се, също му бе добре известна цялата историческа галиматия. Ще изтъкнем, че като рекламен прицел „състаряването на „Труд” с цяло десетилетие наистина го патинира със среброто едва ли не на единствен, но доморасъл благородник.

Вестникът се изправя цял и самотен на върха, няма днешно издание по-старо и солидно от него, така си е, попадението е добро. Още повече – имало е цял седмичник преди това, и той „Труд”, тоже синдикален, що да не турим изкуствен сегмент и ги съединим. Речено – отсечено...

Та, споменахме по-горе – пука му на тоя и оня, откога е първият брой. От факта, световен катаклизъм няма да изригне.

Това исторически източници, библиографски извори – всичко що глаголи, че днешният „Труд” има за начало 15 септември 1946 г, заметено е и толкоз. Напразни бяха солидните аргументи на проф. Филип Панайотов, че няма такова чудо, та се наложи той да пише контра-статия в „Култура” и да изкаже несъгласието си.

В създаването на всекидневника "Труд" има един пренеприятен някогашен факт. Лично му бабува бъдещият 32-ри министър-председател на България, яркият болшевик-сталинист от млади години Георги Димитров Михайлов ( управлявал от 22 ноември 1946 г. до смъртта си на 2 юли 1949 г.)

Идва Димитров от СССР на 6 ноември 1945 г, и се развихря, за да постави под контрол всички лостове на властта, съдено му е да управлява след всенародна изборна победа. Но преди това трябва да бъде изметено „царчето” Симеон II, заедно с майка си Йоанна Савойска и сестра си Мария-Луиза. Става чрез „хватката” референдум, с нея се тушира основният държавен закон по това време – Търновската конституция.

Няма как да си избереш времето на зачеване, родителите и обстоятелствата... Заедно със „Стършел”, той пък от февруари 1946 г., са най-старите български вестници с непроменено заглавие.

Наченал второто десетилетие – засега! – на
XXI век, „Труд” е роден под взора на четирима орисника – Димитров и трима журналисти, за тях иде реч по-долу. Тъй че, вестникът наистина трябва да празнува, но истинската си 65-годишнина на 15 септември тази година.

След преврата положението е никакво. Стопанството - полуразрушено, избиванията веднага след 9-и резонират в офицерските среди – бяс и недоволство, по гори и планини – чети на „горяни” държат в шах местните ОФ-комитети.

И на Димитров му хрумва наистина забележителна идея, нея, няма как да се отрече, превръща в политически ход от класа – да създаде вестник, чийто брой първи да излезе точно в деня на обявяването на резултатите от референдума. И това се случва на 15 септември 1946 г..

Наднича сянката и на съветския в. „Труд” – орган на ВЦСПС - съветските профсъюзи... Образ и подобие – като Сталинови близнаци. Българските профсъюзи по това време – ОРСС, си имат трибуна – в. „Знаме на труда”, ала той е рехав и слаб откъм пропагандно внушение и съдържание.

Какво прави Димитров ? Някъде август-септември 1946 г. той привиква при себе си тримата партийни журналисти Асен Бояджиев, Борис Милев - Огин и Никола Алексиев. С Асен Бояджиев се знаят от незнам си кога – помежду си двамата са на „Георги” и „Асене” (пишещият редовете знае това лично от Никола Алексиев!

Докато беше жив и идваше в редакцията на „Труд” на "Дондуков” 82, или 52, все тая) Доста вечери в мислене и обсъждане са минали, докато Димитров най-после одобрява макетите на вестника – връщал ги е няколко пъти!

И така, събират екип, настаняват се в бившата рекдакция на „Заря” и „Дневник” на Дондуков 82 - собственост на Атанас Дамянов - и почват работа по първия брой. През 1975-76 г. заварих доста от старите кримки, а от началото на 80-те години, макар и пенсионери, доста от тях пак наобикаляха. След като минат през шефските кабинети за по едно „Здрасти”, се чучваха в документацията (Справочният отдел днес) сред старите течения, книгите и кутиите с материали.

От приказките с тях знам, че лично Димитров е писал или диктувал уводната за първия брой - „Нашата програма”. Той е нанасял поправките върху машинописа, но къде се е затрил оригиналът, един господ знае.

По едно време сам се бях задействал, за някаква годишнина май беше, да го намеря пустия оригинал, рових, разпитвах после по музеи и сбирки – е, не излезе отникъде!

Логиката бе, че се намира в Справочния отдел, където се предават всички ръкописи и оригинални снимки след производството на броя от секретариата. Логиката е едно – но всичко, що е излязло изпод ръката ни министър-председателя – друго, ала и по висшите капии го нямаше.

(За „сведение на младите посрещачи”: Георги Димитров е разбирал от печатане и издаване на вестници още от времето на печатницата „Либералний клуб” на Никола Пиперов. Говори се, че е бил навремето най-добрият словослагател, преди да започне политическа и синдикална дейност. И преди да се ожени за Любица Ивошевич!)

Добавям, че нито старият партиец (чувството им за старомодна почтеност ги правеше „бели врани”) Никола Алексиев, ,нито Борис Рикалов – бившият шеф на Справочно-документационния отдел на "Труд", нито Борис Николов (Чичо Боре)– във всекидневника още от коментираните времена, нито Никола Ставрев - шефът на фоторепортерите тогава, нито Порфето – Борис Порфиров, стенограф и редактор-стилист (имаше и такава длъжност!) са упоменавали някога за пъпна връзка между т.н. „казионен” Труд и всекидневника „Труд”.

Сега ще се намери някой да додаде: „Знаели са, но са си траели... Социалистическо е било!” Нищо подобно, в редакцията на „Труд се коментираше свободно, колегите нямаха уплах от флашки и патрашки.

Радко Трифонов вече бе публикувал догадките на проф. Илчо Димитров за смъртта на Цар Борис
III. Излязла бе и 9-осептемврийската страница за 35-годишнината на 9 септември през 1979 г. с материал за Славчо Трънски и никакво, ама никакво, споменаване на „приноса” на Тодор Живков около преврата!...

После Коста Андреев (гл. редактор), бай Весо Иванов ( първи зам. гл. редактор) и Христо Асърджиев ( отг. секретар) ги насметоха здраво, но „орг.изводи” не последваха.

През 1983 г. и от тогавашния „Труд” тръгнахме да се правим на интересни – някой от кримките спомена пред тогавашното ръководство (още гл.редактор бе Владислав Панов, първи зам.главен Евелина Георгиева, зам. главни: Радко Трифонов и Тошо Тошев) за единствения брой на „Труд”, но от 1923 г.

Както на съвременниците, така и в някоя нявгашна шефска глава избуя идеята, че може да се направи връзката и още тогава, през 1983 г. да се изкара вестника, че е 60 годишен! Дори се пръкна такава рубрика „ Труд”- 60 години”, тапосаха я на първа с пренос на трета, и ела да видиш, що се случва!

Разделиха ни на лъчове – едни към Северозапада, други – по другите краища, Радко Трифонов, Кольо Гаврилов и моя милост отидохме в Завода за фитинги в Михайловград.

Та там, в една заседателна зала, хората изкарани от цеховете дъвчат нещо за вестника, повечето мълчат, дремят окровено, мъка отвсякъде, после го доизмислихме хептен репортажа и излезе...

Запомнил съм я тая командировка, защото един стана по средата, май беше доста пийнал от обед още, и се развика, че и се разпсува. Оказа се, че дъщеря му е на смъртно легло, и операцията не помогнала...

Както си е редно, хората и банкетче бяха спретнали за софийските журналя, а Радко им се тросна: „Какво ядене, какво пиене - човек умира!”... Та банкетчето си го спретнахме в една софийска кръчма тримата само.

Мина се, що се мина, и тая работа с 60-годишнината на „Труд” съвсем отъня, разсъхна се. Премислиха шефовете и умно го измислиха тогава – що ли ни трябваше на баир лозе.

Не може от един факт, просъществувал като единствен брой през времето, да правиш обобщаващи изводи. През същата тази 1983 г. излезе и спомен на Никола Алексиев, Асен Бояджиев и Борис Милев - Огин за създаването на ежедневника в дните август-септември 1946 г. От това по-ясно – не знам...

-----

* Бел ред.: Авторът е бил 11 години отг. редактор / зав. отдел на Справочния отдел на „Труд”. Работил е и в други издания на „Медия Холдинг” като редактор и коментатор - общо 25 години. По споровете за годишнините на „Труд” се е изказвал и друг път.


Сподели в
 

Телевизионна водеща от Fox 8 загина при самолетна катастрофа в Ню Орлиънс. Нанси Паркър е била в малък самолет, който се е разбил в поле близо до летище "Лейкфронт", съобщи Си Би ЕС.

19.08.2019/09:01

Пиесата „Две бучки лед“ на зам.-главния редактор на програма „Христо Ботев“ и колумнист-сатирик на в. „Сега“ Весел Цанков със сигурност би изненадала онези, които го познават само в амплоато му на хуморист и шегаджия.

18.08.2019/09:07

Поетът Недялко Йорданов публикува позицията си по случая със сайта „Биволъ“. Медията, собственост на сина на поета – Асен Йорданов, бе замесена от прокуратурата като съпричастна към хакерската атака срещу НАП и изтеклите лични данни на милиони българи.

17.08.2019/09:06

На четирима заподозрени в убийството на словашкия разследващ журналист Ян Куцяк и годеницата му бяха повдигнати нови обвинения в поръчване на убийствата на двама прокурори и един адвокат, съобщи словашката полиция, цитирана от Ройтерс.

16.08.2019/09:05

През 2019-а Радио Варна предлага на слушателите всеки месец специални празнични събития - концерти, изложби, изнесени студиа - по повод своя юбилей.

15.08.2019/09:04
 Реклама

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Становищата и изявите на прокурорски среди и организации, включително и лично на единствения кандидат за нов главен прокурор, насочени срещу критични медийни публикации относно процесите около избора за този ключов пост, подхранват още повече съществуващото обществено безпокойство за устоите на демократичната и правова държава у нас, сочи в своя декларация УС на СБЖ.

09.08.2019 /14:20

В своя декларация УС на СБЖ напомня, че с този избор е нарушен член 25 от Закона за радио и телевизия, в който съществува изискване за професионален опит, обществен авторитет и професионално признание на членовете на СЕМ. Същото изискване съществува и в Закона за хармонизация на българското и европейското законодателство.

22.07.2019 /19:39

Ситуацията със свободата на словото в България продължава да буди безпокойство, особено след поредицата от кадрови събития в най-голямата медийна групировка у нас – „Нова Броудкастинг Груп” ЕАД (НБГ).

05.06.2019 /18:25

 Мнения

В тия редове няма да прочетете и дума за частните телевизии и радиостанции. Те си имат чорбаджии и – решат ли – могат да си излъчват каквито щуротии им хрумнат. Най-страховитото, което може да ги сполети, е да платят някой и друг лева глоба...

31.07.2019 /18:28 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

Като тазгодишна носителка на това отличие, връчвано от БСП, недоумявам от последвала статия срещу мен от ръководните среди на същата партия. В нея думите ми след моето награждаване са изопачени, а казаното от мен е определено като „провокация”. Само защото съм посмяла откровено да споделя свое мнение за важни обществени процеси. А уж точно заради това са ме наградили...

31.07.2019 /11:42 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 19 гости

Бързи връзки