Начало
 
 

Иван Тодоров: Елегия за Безеншек и стенографията

19.12.2010 /00:16 | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:

Преди 40-ина години в тогавашната единствена в цяла София Английска гимназия, намираща се зад някогашните царски конюшни - на ъгъла на бул. „Дондуков” и „Панайот Волов”, се появи нисичък, сравнително млад, олисяващ мъж: Райчо Райчев.

Казаха ни – на нас, учениците, че при него ще учим машинопис и стенография. Директорката Бъчварова ли бе уредила, Министерството на образованието ли бе наредило – не знам. Ала за няколко години този човек успя да посвети в тайнствата на бързописа неколкостотин души. Които – сигурен съм – ще го помнят с благодарност, докато са живи...

Самия Райчо Райчев срещах сетне много, много пъти като стенограф, поканен да запише и да дешифрира след това на машина всичко от поредното заседание на Общите събрания и конгреси на СБЖ. А и доста други ценяха виртуозността му.

Безеншек, изписано стенографски
Когато започна да ни преподава, машинописът бе поне за някои от нас нещо познато. От стенографията обаче лъхаше екзотика.У нас тя е рожба на словенеца Антон Безеншек, дошъл в България след Освобождението.

Става щатен стенограф на Народното събрание, преподава и в Пловдив... Преди това обаче приспособява не само за българите, а и за всички южни славяни немската система за бързопис /ако трябва да съм съвсем точен, преводът е „теснопис”/, създадена от човека със странно поне за нашите географски ширини второ и трето име – Франц Ксавер Габелсбергер. Не се пише съвсем лесно и стенографски.

Отделно англичаните имат - щеше да е странно, ако не се деляха от останалата част на Европа и в това отношение! - друга, тяхна метода. Но за нас важен е Безеншек. Скоро се появяват и много негови следовници.

Стенограф в Народното събрание е и Димчо Дебелянов, чудесен бързописец е и Боян Пенев, любимият мъж и на Дора Габе, и на Елисавета Багряна, стотици, хиляди, далеч по-неизвестни от тях.

След началото на миналия век интерес в тая област избуява през 30-те и 40-те години – по времето на масовото разпространение и на есперантото. И до ден-днешен баща ми - архитект на прага на 90-те, винаги, когато слуша новини по радиото, да речем, или друга някаква реч, едва видимо за страничен човек помръдва с показалеца на дясната си ръка – просто пише по въздуха чутото от ефира с научените в ученическите си времена сигли.

Тайнство е стенографията. А владеещите я са своеобразно братство. Помагаше и помага много. Особено в журналистиката. С нея репортерът преборва и най-бързорекия събеседник. Без да зависи от капризите на техниката, прекъсването на тока, изтощаването на батериите, неволното изтриване на записа... Разчитайки единствено на химикалката и листа. И, разбира се – на уменията си, които трябва да бъдат доусъвършенствани непрестанно.

Преди 20 години имаше утвърдени съкращения за БКП, Тодор Живков, производителни сили, производствени отношения, начин на производство, социализъм, капитализъм, революция – ред още думи и словосъчетания, които бяха в неспирен всекидневен оборот. А човек може да си създава и свои. Което – трябва да се признае – е главната причина разчитането на чужда стенограма да е доста главоболна и трудна работа... Но, така е. Всеки обаче, който владееше и стенография, при равни други условия бе предпочитан при кандидатстване за работа в редакция.

В „ПОГЛЕД”, например, великолепно владееше това изкуство Иван Ганев, който бе ставал и републикански шампион в организираните надпревари за бързо писане. Завеждащата Документацията през 80-те Катя Илиева също бе майсторка... И дойдеше ли интересен гост, винаги се разчиташе и на тях. За пълен запис. Уловил всеки нюанс, всяка подробност от изреченото,от споделеното.
Така, както продължава да е и в Народното събрание.

Не сте забравили двете жени, най-често, седящи непосредствено до ораторската трибуна в пленарната зала, нали? А са две, защото се редуват на определен интервал и палката на щафетата веднага трябва да бъде плавно предадена от едната на другата...

Тъй е било и по времето на Дебелянов

Щатни стенографи, доколкото знам, са имали редакциите на почти всички всекидневници. Днес, със сигурност, са оцелели в „Стандарт”. Слава Богу – изписват ги даже в редакционното каре поименно.

Инак чезнат и изчезват като коректорите-стилисти. И от това занаятът ни само губи. Стенография не се учи вече във Факултета по журналистика на Софийския университет. Престана да излиза съществувалото десетилетия списание „Стенографски преглед”, не се мярка никъде и наследникът му „Стенография”.

Защо? Няма умен отговор. А стенографията е с железни правила. Но и поле без бряг за импровизации. Като джаза. Тя пести време. И лови светкавиците на изречените мисли със серкмето на знаците си още преди ехото от гърма им да е отекнало...

Пак тя приучва и на тъй рядко срещания в наши дни краснопис. Майсторската стенограма прилича на хубав източен йероглиф. Това писмо, даже и да се повторя, за добро ще е, напомня тайнопис, напомня шифър.
Всяка дума или съкращение имат свои чупки и извивки на линията, които – веднъж научени – нетрепващата ръка следва подир това все по-бързо и с лекота и устрем. Нататък, нататък... Напред!

За жалост тоя усталък днес не се цени. И си отива

Накрая ще си позволя да използвам калъпа на една крилата фраза. И с носталгична влага в очите и през буца мъка в гърлото ще извикам: „Господин Безеншек! Превалилите билото и слизащи все по-надолу по хълма на дните си български вестникари-стенографи не са Ви забравили и Ви поздравяват!”

Поздрав от обречени...

Ала какво значение има, щом е от сърце?


Сподели в
 

Тази година един от най-популярните музикални проекти на Европейския съюз за радио и телевизия (ЕСРТ) – Специалният Коледен ден на Еврорадио, провежда юбилейното си, 25-о издание на 15 декември.

15.12.2019/09:07

Лидерите и привърженици на сръбската опозиционна коалиция Съюз за Сърбия блокираха трите входа на държавната телевизия РТС (RTS) и обявиха, че блокадата ще продължи часове, предаде Танюг.

14.12.2019/09:06

Украинската полиция е задържала хора във връзка с убийството на разследващия журналист Павел Шеремет през лятото на 2016 г. в Киев, съобщи вътрешният министър Арсен Аваков, предаде Ройтерс.

13.12.2019/15:21

Десетки сръбски журналисти протестираха в Белград срещу влошаващите се медийни свободи в балканската страна, управлявана от президента Александър Вучич, предаде АП.

13.12.2019/09:03

„Дължа тази книга на всички приятели на предаването „Минута е много“, което липсва на доста хора“. Това сподели пред БНР проф. Лилия Райчева, създателка на емблематичното телевизионно състезание.

12.12.2019/09:04

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Най-сложно е да се открият точните хора, които да работят като едно цяло, но когато това се случи, екипът става двигател на успеха, убедена е счетоводителката, смело поела менидъжрството в производството на качествено журналистическо издание

02.12.2019 /18:22 | Автор: Диана Юсколова | Източник: СБЖ

Преди дни в НДК поетесата и журналистка Надежда Захариева поднесе на гостите си „Душа-та (си) на длан“, като изневери на това, че на жена не се казват годините, и сподели, че е напълнила вече 75-те. Пълният с много поезия, усмивки, приятелска топлина и настроение празник беше организиран от Народно читалище „Д-р Петър Берон 1926“. Известни поп изпълнители поздравиха рожденичката и наляха допълнително празнична атмосфера в залата.

29.11.2019 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова

Тази година наградата на СБЖ за книга получи поетесата и журналистка Ирина Александрова. Тя я е посветила на големия български журналист Данаил Крапчев и неговия вестник „Зора“, който мнозина наричат българския „Таймс“.

28.11.2019 /15:46 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

И тъй като след местните избори на новинарския хоризонт се очертава друга тема,ангажираща вниманието несамо на медиите, но и на драгия електорат - 30 години от старта на т. нар. преход, то приятно бяхме изненадани, че на 7 ноември по книжарниците ще се появи новата книга на колегата ни Калин Тодоров „Зад завесата на прехода”, която е своеобразно продължение на заслужилата голям интерес негова предишна книга „Зад завесата на соца”.

05.11.2019 /10:54 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Барелеф на известния хасковски фотограф Карекин Карекинян (1926-2015 г.) бе открит на сградата, където бе последното му работно място - редакцията на вестник „Хасковска Марица“.

12.12.2019 /15:19 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

Преди почти 50 лета старата редакция на единствения тогава търновски вестник – „Борба” бе в също тъй стара къща на Главната улица. Точно срещу сегашния Театър „Константин Кисимов”. Там – в стая, обърната с очите на прозорците си на север, бе отделът „Култура и изкуство”.

02.12.2019 /14:48 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Възпоменание за поета антифашист събра край скулптурата му в София писатели, журналисти и общественици. Венец поднесе и президентът Румен Радев. Още прояви по повод юбилея имаше в СБЖ и в къщата-музей „Никола Вапцаров”. В НДК предстои и концерт тази вечер.

07.12.2019 /16:33

Съюзът ни е съорганизатор на проявите по повод юбилея, който ще бъде отбелязан на 7 декември т.г. с поднасяне на цветя пред паметника на безсмъртния поет, със среща в СБЖ с негови чуждестранни издатели и преводачи, с изложба в къщата-музей на ул. „Ангел Кънчев” и с концерт в НДК под патронажа на президента Румен Радев

02.12.2019 /20:39

Премиер, министър, кмет демонстративно затварят устата на журналисти, изпълняващи служебните си задължения и обществената си функция да задават въпроси по важни теми. „На тъмно” се готвят и мащабни промени в медийното законодателство. Явно „онези горе” искат да са недосегаеми за контрола на „онези долу”. Докога гражданите ще търпят това, пита председателят на СБЖ Снежана Тодорова

20.11.2019 /19:46

 Мнения

Свободата не е привилегия. Свободата е необходимост. Свободата на словото, на медиите е първата потребност, първото условие на демократичната система за всяко общество. Свободата да питаш, но и да отговаряш.

18.11.2019 /21:09 | Автор: Георги Калагларски | Източник: СБЖ

Моделът на финансирането на БНТ и БНР, заложен в Закона за радиото и телевизията, се нуждае от съществена промяна. Сериозни дефицити се наблюдават и в сегашния модел на управление на обществените медии.

17.11.2019 /18:48 | Автор: Маргарита Пешева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 28 гости

Бързи връзки