Ешуа Декало. Снимка: Архив

Ето какво написаха те във профилите си във фейсбук:

Феня Декало:

Има хора, които всички свързват с тяхното дело, а по-голямата част от живота на баща ми Ешуа Декало, бе свързан с най-големия регионален всекидневник на България „Народно дело“. Той бе не само лидер по тираж, но и по обем(всеки ден излизаше сменна страница за определена община от Варненски окръг ). идеята не бе нова в световен мащаб, но за пръв път в нашата страна бе реализирана точно от „Народно дело“. Много жалко, че тези което го наследиха, загробиха вестника и той вече не съществува ( поне не във вида ,в който бе замислен)

На Ещуа Декало бе и инициативата в Икономическия институт на Варна да бъде открита специалност журналистика. Той бе и първият преподавател в нея, като асистенти му бяха Карамфила Костова и Жоро Калагларски. Много от днешните ветерани на варненската ( и не само) журналистика започнаха своя път в професията от там.

Ако в днешно време може да се говори за енциклопедист, то той до голяма степен покриваше това понятие. Цигулка бе учил при Светослав Обретенов, с кинематография и театър е започнал да се занимава заедно с Нюма Белогорски и Зако Хеския( в трудовия концентрационен лагер) Владееше много езици.. Въпреки че е завършил гимназия с червена диплома за блестящ успех , на нея е пишело и „без право да продължи образованието си в Царство България“. По- късно ( сигурно за да компенсира това) бе учил много специалности в софийския унверситет: право, биология и химия. Той бе от първия випуск на специалност журналистика, в България (още от времето когато тя не се изучаваше в СУ ) да не говорим, че бе прочел не вагон книги, влакова композиция.

Днес се навършват 35 години от ранната му смърт. Да се спомним да него!

А ето какво написа Искра:

Днес се навършват 35 години от смъртта на нашият баща Ешуа Менахем Декало. Той е починал горе долу на нашата възраст сега. Сестра ми го наричаше Стареца. Може би по-точно е трябвало да го нарича Мъдреца. Както казва Радой Ралин " Ако нямаш ум в младица, не го търси в бяла брадица". А нашият татко, доколкото разбираме и като млад е бил и мъдър, и умеещ да изслушва. Когато пристигнах в Израел бях директорка на занималня за деца на нови имигранти. Между другите кръжоци имаше и кръжок по журналистика. Водеше го много известна журналистка, която и до ден днешен води коментарно политическо предаване по първи канал на Израелската телевизия. В продължение на цяла година тя учеше децата как да слушат. Не как да пишат, да събират материала или редактират, а как да слушат. Днес в епохата на интернета всеки иска да изкаже мнението си. Под постовете има различни отговори. Личи си, че не само на хората им е трудно да изслушат някого (особено ако мнението му не съвпада с неговото), но дори и да дочетат до край текст. Лайкове най -често получават снимки от ежедневието. И през ум не ми е минавало, че да изслушаш докрай е журналистическо умение, което се култивира. Сестра ми ,когато е работила в редакции в България е имала ресори, за които отговаряше. Тогава искаш не искаш се специализираш в дадена област. Когато си чуждестранен журналист, ти се налага да пишеш по широк спектър от направления. И тук ни помага, любимия израз на баща ми" Журналистът не може всичко да знае, но той трябва да знае, откъде може да узнае това, което не знае". Всеки ден си спомняме, за някои от любимите сентенции на мъдреца с вечната лула. Липсваш ми татко. Не само за да ни изслушаш докрай, а за да те изслушаме тебе докрай и да напреднем не само в професията. Нисък поклон, на тебе, Старче или Мъдрецо