Днес се прощаваме с журналиста и писател Димитър Шумналиев

  • 07.08.2026
  • СБЖ/Дарик и други медии
Димитър Шумналиев с наградата „Йосиф Хербст", най-високото отличие на СБЖ, връчена му през 2021 г. Снимка: СБЖ

Шумналиев е носител на най-високата награда на Съюза на българските журналистги "Йосиф Хербст", на международната литературна награда „Балканика“ (2004 г.) и лауреат на Голямата литературна награда на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ за 2010 година.

Поклонението пред журналиста и писател Димитър Шумналиев ще се състои на днес, 7 август от 12.00 часа в храм „Преображение Господне“ в столичния квартал „Лозенец“.

Димитър Шумналиев почина на 79-годишна възраст.

Роден е на 3 март 1947 г. Завършва българска филология в Софийския университет, а впоследствие дипломира писателската програма на университета в Айова, САЩ. Специализира френска литература в университета в град По, Южна Франция. Член е на Съюза на българските писатели.

Работил е във вестниците „Народна младеж”, „Отечествен фронт”, „Литературен фронт”, „Народна култура”, в БНР. Бил е главен редактор на в. „Пулс” и на в. „Факс”, заместник главен редактор на в. „Труд” и главен редактор на вестник „Нощен труд”.

Автор е на книги, сред които „Такова мълчание, такава война” (1975), „Дървото” (1987), „Пари за умиране”, „Тресавището на Абдовица” (1983), „Приют за лисици” (1985), „Любовно досие” (1987, в съавторство с Наташа Манолова), „Меден капан” (1988), „Роман в буркан”, „Речни духове” (1989), „Любовта на крокодила” (1990), „Геена” (1991), „Храмът на осмицата” (2010) и др. 

През 2021 г. Димитър Шумналиев е отличен с най-високата награда на Съюза на българските журналистги "Йосиф Хербст". Той е носител и на международната литературна награда „Балканика“ (2004 г.) и лауреат на Голямата литературна награда на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ за 2010 година.

Освен с журналистиката и литературата, през последните години той се посвещава и на живописта. Сред творческите личности, оказали влияние върху развитието му като художник, са Светлин Русев, Сули Сеферов и Михаил Лалов.

Човек цял живот може да бъде бохем, ако не си намери някое по-сериозно занимание“, казваше приживе Димитър Шумналиев.

Поклон пред светлата му памет!