Проф. Лили Райчева. Снимка: Архив

В съвременността именно изкуственият интелект може многократно да усили влиянието на дезинформацията и фалшивите новини, защото ги индустриализира. Така информационното пространство се залива от масово генерирани текстове, автоматично производени изображения, deepfake видеа, синтетични гласове и персонализирана пропаганда.

Макар изкуственият интелект да може и да подпомага журналистиката чрез автоматична проверка на фактите, анализ на големи масиви данни, превод на материали и откриване на манипулации, неговото използване без редакционна отговорност може да подмени самата публичност. Умората от постоянната несигурност от информационния хаос на автоматизираната манипулация и размитата достоверност неминуемо може да доведе до ерозия на доверието в информацията и институциите, дезинтегриране на обществото, а оттам – и до разпад на представата за реалността. 

Това казва проф. д-р Лилия Райчева пред сайта за здраве и култура на българите в Австрия Sanus Et Salvus.

И още : Българската диаспора в чужбина милее за родната духовност. Наред с неделните училища и фолклорните състави, медиите във всичките им разновидности, като че ли най-отчетливо демонстрират връзката на емигрантските общности помежду си и с отечеството, коментира проф. Райчева. 

За съжаление, няма единен официален регистър на българските медии в чужбина, а и едва ли би могъл да се поддържа надеждно, поради тяхната динамика – на мнение е проф. Райчева.

Като „похвална“ тя определи инициативата на Българската телеграфна агенция да организира годишни световни срещи на журналисти, издатели и редактори на български език, работещи с отдаденост и ентусиазъм извън пределите на България.

„Те вече са двадесет и резултат на тази активност е създадената през 2005 г. Асоциация на българските медии по света. Сега технологиите позволяват при желание медийното съдържание да се приема чрез различни платформи и живеещите в чужбина да разбират какво се случва в България. Въпреки това някои български медии протягат ръка към сънародниците си в чужбина“, каза проф. Райчева.

„Създадената през 1936 г. международна радиостанция Радио България на Българското национално радио излъчва онлайн новини и подкасти на 11 езика за слушателите в чужбина. Разполагащата с богат архив Българска телеграфна агенция създава специализираната емисия „БГ свят“, насочена към българите в чужбина. „Български новини“ пък е информационен портал за българите по света“, посочи още тя.

По думите ѝ освен това, водещите български медии поддържат свои кореспондентски пунктове и акредитирани журналисти в ключови международни точки, които отразяват дейността на политически и бизнес институции. „Те участват в работата на международни медийни организации. Българите отдавна са привикнали да получават непосредствена информация от културни и спортни събития, както и репортажи и коментари от местата на конфликти. Макар българските журналисти в чужбина да работят на високо професионално ниво в силно конкурентна информационна среда, те се сблъскват с ограничени ресурси и ниски финансови бюджети и често действат под огромно информационно натоварване“, коментира проф. Райчева.

Тя изрази мнение, че работещите в чужбина журналисти, независимо дали практикуват професията за родни медии или за такива на българските общности, са едни от най-подготвените, защото трябва да действат експедитивно в различна културна и езикова среда така че да представят разбираемо на публиката сложни локални и международни процеси. „Не са редки случаите, когато български медии и журналисти получават значимо професионално признание в чужбина тъкмо заради своята вещина и квалификация“, изтъкна проф. Райчева.

Преподавателят и автор на многобройни медийни публикации отбеляза, че цифровизацията променя медийната среда. Тенденция – според нея, е печатните издания да намаляват тиражите си, да преминават към онлайн версии или да се превръщат в нишови продукти.

„Печатните вестници не могат да се състезават с актуалността на симултантно отразяваните събития. Но по-дългият редакционен процес позволява по-смисления подбор на публикуваното съдържание, по-надеждна проверка на фактите и повече аналитични текстове“, каза проф. Райчева.

Според нея ритуалът на четенето на пресата носи особения чар на бутиково преживяване. В някои страни престижни вестници продължават да имат силно обществено влияние именно чрез предлагането на качествена журналистика, обясни тя.

Проф. д-р Лилия Райчева е завършила първия випуск на профил „телевизия“ на специалността „журналистика“ през 1973 г. и сега е професор по медии и комуникации на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Защитава кандидатската си дисертация през 1977 г. във Факултета по журналистика на Московския държавен университет „М. В. Ломоносов“.
 
Автор на многобройни медийни публикации. Създател на предавания за радиото и телевизията, сред които телевизионното състезание „Минута е много“, просъществувало от 1980 до 2011г. и от което са излъчени 756 броя. Ръководител на Катедра „Телевизия и радио“ (1998-2001 г.). Заместник-декан по международната дейност и научно-изследователската работа на Факултета по журналистика и масова комуникация (1999-2001г.). Член на Съвета за електронни медии (2001-2008г.). Гостуващ преподавател във висши учебни заведения в България и чужбина, предимно в САЩ.
 
Активен участник в множество научно-изследователски мрежи в Европейския съюз. Автор на 5, съставител на 14 книги и на научни публикации по различни медийни въпроси. Нейните научни интереси включват: развитие на медийната екосистема, екранен език, политическа комуникация, поколенчески проблеми, медийно потребление и медийна грамотност. Носител на национални и международни отличия.

Пълния текст на интервюто с проф. д-р Лилия Райчева може да прочетете в неговата първа и втора част на сайта Sanus Et Salvus.