Българската телеграфна агенция (БТА) и Съветът за електронни медии (СЕМ) организираха разговор на тема „Бъдещето на регионалните новини“.

Събитието се проведе днес в Националния пресклуб на БТА в София с преки включвания от пресклубовете на БТА в страната, като бяха включени на живо колегите от 20 от всичките 32 пресклубове на Агенцията.

Липсата на достойно заплащане на качествена журналистика, отсъствието на регламент за сайтовете-гъби, неосъществените законодателни промени, които да защитават журналистите от дела-шамари и други, включително физически посегателства, затварянето на институциите по места и отказът на местните власти да предоставят новини и мнения по проблемите, недостатъчната защита на авторското право, както и негарантираната полицейска защита от физическа разправа с журналисти, дефицитът от журналисти по места, които да работят, както се казва „24/7“ – това бяха основните проблеми, повдигнати от включили се от цялата страна колеги.

Наред с открояването на общи проблеми и предизвикателства, от изказванията на колегите стана ясно също, че има и специфики, които следва да намерят решение. Затова още в началото на разговора генералният директор на БТА Кирил Вълчев предложи поредица от регионални дискусии, заедно с членовете на СЕМ, като в най-скоро време да бъде изготвен график за срещите в страната. Идеята е през следващата година такива дискусии да се провеждат в поне три пресклуба месечно – така че да бъдат обсъдени специфичните проблеми и потребности на журналистиката във всеки отделен регион.

Председателят на Управителния съвет на Съюза на българските журналисти Снежана Тодорова подчерта в изказването си на дискусията, че СБЖ има подготвени още през 2016 г. и внесени в Народното събрание през 2017 г. предложения за законодателни промени за защита на журналистическия труд.

Много са проблемите. Не за първи път правим дискусии по тема „Регионални медии“, подчерта Тодорова.

„Не можем да говорим, че искаме медиите да са свободни, ако журналистите, които работят в медиите, не са защитени", каза още тя и изтъкна, че в предложенията на СБЖ се настоява нападението над журналист да се третира като  престъпление от Наказателния кодекс. 

Снежана Тодорова отбеляза, че от 2017 г. нсам СБЖ внася предложенията си във всеки един състав на парламента и до момента „е пълно мълчание“. 

„Аз ви уверявам, че в момента актуализираме предложенията и ще ги внесем отново. И много се надявам, че този път, в този парламент, с 12 журналисти в парламента, би трябвало съдбата на нашите предложения да е друга“, подчерта още председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова.

Тук е мястото да припомним, че СБЖ също организира дискусия на тема „Предизвикателства и проблеми пред регионалната журналистика в България” в края на 2024 г., в която колегите споделиха своя опит и представиха трудностите, с които се сблъскват, както и дадоха своите предложения за възможните действия и мерки, които да се предприемат за преодоляване на проблемите, включително чрез европейски механизми за справяне със синдрома на „медийните пустини”.

България има нужда от национални програми за подкрепа на регионалните медии, регионалните журналисти и българските медии в чужбина. Това каза генералният директор на Българската телеграфна агенция (БТА) Кирил Вълчев при откриването на дискусията.

По думите му състоянието на регионалната журналистика в страната е тежко, а там, където тя все още съществува, често е зависима от местни власти или бизнес интереси. „Очевидно е, че са нужни национални програми, подкрепени от държавата и от местните власти, за регионални медии, за регионални журналисти и за българските медии в чужбина, тези, които говорят и пишат на български език“, посочи Вълчев.

Ако регионалните новини останат без бъдеще, то самата журналистика губи своята релевантност, изтъкна председателят на Съвета за електронни медии (СЕМ) д-р Габриела Наплатанова. Тя отбеляза, че разговорът е част от поредица от прояви по повод 25-годишнината от създаването на СЕМ и че темата за регионалните новини има особено значение.  По думите ѝ работата на регионалните журналисти е свързана с множество отговорности и изисква постоянна готовност за реакция.

„Той е, образно казано, един универсален боец, който изобщо не разполага с личното си време, със своя личен комфорт, а е на разположение ден и нощ. За всички платформи на медията, за която работи, за всички емисии, трябва да приоритизира съдържание, да го разпределя по платформите, да бъде адекватен непрекъснато, да редактира, продуцира своето съдържание и, разбира се, да търси повече обратна връзка от публиката в съответния регион, а и в национален мащаб“, каза Наплатанова.

Най-важното е да поддържаме интереса на младите хора в журналистиката, за да може и утре да има журналисти, посочи генeралният директор на Българското национално радио (БНР) Милен Митев. 

Той представи наблюдения от проучвания, които медията провежда. Според тях слушателите на регионалните програми търсят кратки форми на информация. Те се интересуват от новини за съответния град, но и за други населени места. За тях са важни новините за ремонти, трафик и други фактори, които влияят на ежедневието им. За регионалните слушатели на радиото най-интересни са предаванията на образователна, културна, обществена и здравна тематика. Те смятат, че радиото трябва да насочи своите ресурси към тяхното създаване.

Регионалните журналисти и регионалните новини са изключително важни за целия медиен сектор, но за Българската национална телевизия (БНТ) още повече, защото един от нашите канали е с такъв профил - БНТ 2, отбеляза генералният директор на обществената телевизия Милена Милотинова. 

Тя посочи, че ръководството на БНТ мисли за регионалните телевизионни центрове и за кореспондентските места като „интегрална част от самата Българска национална телевизия и като колеги, които са наравно с нас не само в смисъла на журналистиката, но и в смисъла на технологичното обновление“.

Регионалните новини заемат съществено място в програмната схема на Българската национална телевизия (БНТ) - както в новинарските емисии, така и в публицистичните предавания, уточни Вера Александрова, член на Управителния съвет на БНТ. 

„В БНТ 1 всеки ден има предаване – това е „България в 60 минути“. То изцяло е насочено към теми, свързани със страната“, каза Александрова. По думите ѝ регионалната тематика е водеща и в програмата на БНТ 2.

„В БНТ 2 също от понеделник до четвъртък се излъчва предаването „Нашето място България“, което изцяло се подготвя от нашите регионални телевизионни центрове в Русе, Варна, Пловдив и Благоевград“, отбеляза Александрова. Тя припомни, че в програмата на БНТ 2 присъстват и специализирани регионални новинарски емисии. „Всяка събота и неделя в БНТ 2 има специални регионални новини, които са насочени към теми от страната“, каза Вера Александрова.

Информационните пустини представляват сериозна заплаха за обществото, а регионалните журналисти се нуждаят от по-силна подкрепа заради натиска, на който са подложени, каза Мариана Векилска, водеща на предаването „България в 60 минути“ по БНТ.

По думите ѝ журналистите често са подлагани на различни форми на изолация и възпрепятстване. „Имам много неофициална обратна връзка, защото съм в близка комуникация с кореспондентите на БНТ. Тази обратна връзка гласи точно това – че те биват унижавани, по всякакви начини биват изолирани дори“, каза Векилска. Като пример тя посочи ограничаването на достъпа до информация. „Най-простият пример е да не бъдеш поканен и да не ти бъде подадена информация, когато има брифинг или някакво събитие“, обясни Мариана Векилска. Според нея това създава усещане за безсмислие и демотивация сред част от журналистите.

Съветът за електронни медии (СЕМ) е едната част от решаването на проблемите на регионалната журналистика и затова организираме този форум, каза Симона Велева, член на регулатора. 

„Европейският акт предвижда, че държавата трябва да насърчава качествената журналистика. Как се прави това в другите държави? Еквивалентът на нашия Фонд „Култура“ практически има направление за регионална журналистика и именно такива медии като вас, които са качествени, доказани, имат вътрешни статути, вътрешни правила, могат да кандидатстват по този вид фондове, така че да получат финансиране“, обясни Симона Велева.

Има възможност да се внесе повече свобода в нашата среда, каза Мария Черешева, член на Управителния съвет и един от основателите на Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ). Според нея натискът и заплахите са една от най-големите пречки в професията на журналиста. 

„Аз съм твърдо убедена в ключовата роля на регионалните медии за защитата на хората, включително от местните власти“, каза Йорданка Фандъкова, зам.-председател на Комисията по културата и медиите в Народното събрание. 

Тя обясни, че скоро в Народното събрание предстои преразглеждане на бюджета и разглеждане на бюджета за 2027, което засяга финансирането на обществените медии. Фандъкова покани генералните директори на медиите да представят ролята на регионалните медии на тези дискусии, което ще помогне за защитата на бюджетите и отделянето на достатъчно средства за регионалните новини.

„Най-добрият начин за подкрепа на регионалните медии, това е да се реформира или надгради Националния фонд „Култура“, където бюджетът е доста сериозен и една част може да се отдели, за да се подкрепят регионалните медии“, каза още Фандъкова. Тя призова „да регламентираме и да убедим Министерството на културата и правителството и парламента в значението на това“.

Проблемите на регионалната журналистика не трябва да останат само тема на дискусия, а да бъдат последвани от конкретни действия и решения, посочи Пролет Велкова, член на СЕМ. 

По думите на Велкова основната задача след подобни разговори е поставените въпроси да не останат без последствие. „Проблемите, които поставихте, не трябва да се изпарят така в пространството, а да търсят решение“, каза още Велкова.

Журналистиката изпълнява ключова обществена роля, като осигурява връзката между гражданите и институциите и помага гласът на обществото да бъде чут от властите, посочи Къдринка Къдринова, член на СЕМ.

По думите ѝ между членовете на медийния регулатор и работещите в медиите няма противопоставяне, а обща кауза и споделени цели.

„Не сме, така да се каже, от различни страни. Ние всички работим заедно професията на журналиста да бъде уважавана и да бъде защитена. Това е наша обща кауза“, каза още Къдринова. Тя отбеляза, че голяма част от участниците във форума са журналисти и затова възприемат особено чувствително поставените въпроси.

„Журналистиката е много жива връзка между обществото и това, което се случва в него“, каза още Къдринова. По думите ѝ основната функция на медиите е да гарантират, че обществените проблеми достигат до вниманието на управляващите. „Преди всичко журналистиката е връзката, която трябва да накара властите да чуят обществото“, подчерта Къдринка Къдринова.

С общи усилия и с ясен диалог можем да постигнем реални мерки и резултати, каза Симона Велева, член на Съвета за електронни медии в заключението на дискусията. 

Дискусията „Бъдещето на регионалните новини“ даде доста пълна картина на състоянието на журналистиката в страната и на проблемите, с които се сблъскваме всички ние за подобряване на медийната среда, отбеляза председателят на Съвета за електронни медии Габриела Наплатанова на финала на дебата. 

Гаранциите за независимост в регионалната журналистика ще дадат и медиен плурализъм и много по-сериозни гаранции за свободата на журналистиката в България като цяло. Всичко, което казахте, ще бъде отразено и взето предвид. Надявам се в бърз порядък предложените тук мерки да бъдат подложени на обсъждане и да намерят адекватно решение, каза още председателят на СЕМ. 

Българската държава чрез Българската телеграфна агенция (БТА) помага на регионалните новини. Те са със свободен достъп и благодарение на това достигат до националните медии, каза генералният директор на Агенцията Кирил Вълчев на финала на дискусията. 

БТА покани да се включат всички регионални журналисти, независимо за кои медии работят. В 32-та национални пресклуба на БТА извън София участие потвърдиха повече от 100 регионални журналисти, като в това число не влизат близо 70-те кореспонденти на самата БТА. Покани бяха изпратени и до партньорите на агенцията от Съюза на българските национални електронни медии (СБНЕМ) – БНТ, БНР, Би Ти Ви, „Нова телевизия“ и Дарик радио, както и до представители на законодателната и изпълнителната власт, до всички членове на парламентарната комисия по културата и медиите, до ръководителите на пресслужбите на президентската институция, на Народното събрание и на Министерския съвет, до Съюза на българските журналисти и до университети, които обучават бъдещи журналисти.