Днес журналистът, писател и преводач Александър Андреев навършва 70 години! Като честитим на юбиляря, ви предлагаме интервюто му, дадено за БТА.

Журналистиката трябва да умее да разказва сложните и комплексни теми по разбираем и интересен начин. Това каза пред БТА журналистът, писател и преводач Александър Андреев по повод своя 70-и рожден ден.

„Научил съм се, че най-важното в журналистиката е да умееш комплексни и сложни теми да ги разказваш на разбираем език и по интересен начин. Това ми върши работа и до днес“, посочи Андреев, който в момента е съпредседател на германското дружество за Югоизточна Европа, секция Кьолн – Бон, и политически наблюдател в „Капитал“.

Рождения си ден той отбелязва в тесен семеен кръг в германския град Бон, където прекарва голяма част от времето си. След това заминава за Брюксел, за да види 11-месечната си внучка.

По думите му българското общество е претърпяло значителни промени през последните десетилетия. Сред положителните промени той открои членството на България в Европейския съюз и НАТО, повишаването на жизнения стандарт и възможностите за пътуване и образование.

„Младите хора, особено по-високообразованите, вече живеят в един глобален свят. За тях България е дом и уют, но те общуват със своите връстници по света, говорят различни езици и се чувстват у дома си по света“, отбеляза той.

Сред негативните тенденции Андреев посочи „срутването на културата, обществения морал, добрите нрави и възпитанието“, както и продължаващата корупция в политиката.

„Промените като цяло са за добро, ако изключим този тежък срив на нравите, възпитанието, културата и обществения морал и тежката корупция в политиката“, каза журналистът.

Андреев, чиято професионална биография преминава през Българското национално радио и българската редакция на „Дойче Веле“, е известен и като преводач на редица значими немскоезични автори, сред които Томас Бернхард, Гюнтер Грас и Райнер Мария Рилке.

На въпрос какво му носи най-голямо удоволствие днес – писането, преводът или срещите с интересни личности, той отговаря, че и трите занимания продължават да го вдъхновяват.

„Разговорите с хора, които могат да ме научат на нещо, ме вълнуват и до днес. Превеждам с огромно удоволствие, макар че все по-трудно намирам текстове, които истински да ме развълнуват. А публицистиката заема голяма част от времето ми“, каза той.

В момента Андреев работи по превод на биографична книга за Иво Андрич от журналиста Михаел Мартенс. Има намерение отново да се върне към преводите на пиеси на Томас Бернхард, когото определя като „най-добрия писател на XX век“.

Журналистът отбеляза, че продължава активно да публикува и като автор на седмичен бюлетин в „Капитал“, в който намират място много от неговите литературни наблюдения и идеи.

ОТ СОФИЯ ДО КЬОЛН

Александър Андреев е роден на 10 юни 1956 г. в София. Произхожда от лекарско семейство. След като завършва 91. Немска езикова гимназия „Проф. Константин Гълъбов“ в София, отбива военната си служба в Пловдив. Александър Андреев не е учил за журналист, нито пък е филолог. През 1981 г. той завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Още по време на следването си обаче журналистиката го влече и той става сътрудник на Младежката редакция на Българското национално радио (БНР). „Правото ми се стори много скучно“, признава Андреев.

Между 1979 и 1991 г. той работи в БНР като репортер, редактор и водещ в програмите „Христо Ботев“ и „Хоризонт“. Между 1983 и 1986 г. е редактор и водещ на предаването „Добър ден“ на програма „Христо Ботев“, а до 1991 г. е отговорен редактор в програма „Христо Ботев“. Александър Андреев е и дългогодишен сценарист на предаването „Звезди посред бял ден“ по програма „Христо Ботев“, като често работи в екип с писателя Иван Кулеков.

От 1990 г. Александър Андреев е автор и редовен коментатор на актуални политически и обществени събития в България и Европа в българската редакция на радио „Дойче Веле“ в Кьолн, Германия. От 1991 г. той е редактор в нея. От 2008 г. до 2022 г. е ръководител на българската редакция на радиото в Бон.

„След промените от българската редакция се опитахме да намерим друга ниша и мисля, че го направихме много успешно – да информираме слушателите и по-късно читателите в България за случващото се в Германия, в Европа и в света. Да предлагаме обективни и безпристрастни коментари, анализи и гледни точки по актуалните новини“, казва за БТА Александър Андреев през 2023 г. по повод 60-ата годишнина на българската редакция на „Дойче Веле“.

За работата си в „Дойче Веле“ Александър Андреев споделя: „За всеки журналист е невероятен шанс и богатство да дели професионалното всекидневие с колеги от 70 различни нации и 32 различни езика: професионалният хоризонт се отваря към целия свят. В „Дойче Веле“ работя с чудесния български екип – и с усещането за максимална свобода и независимост.“

Александър Андреев изпраща кореспонденции за БНР, вестниците „Култура“, „1000 дни“, „Континент“, има изяви в Българската национална телевизия. Той владее немски, руски, английски, нидерландски и френски. Има журналистически публикации на повече от 12 езика в медии по цял свят. Колумнист е на вестник „Дневник“. Лектор е по журналистика и масови комуникации в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Нов български университет, както и към фондации и неправителствени организации в Германия.

През 2001 г. е поканен от тогавашния Национален съвет за радио и телевизия да се кандидатира за генерален директор на БНР, но той отказва.

Александър Андреев е автор на белетристичните книги „Степени на свобода“ (1986) и „Нови степени на свобода“ (1999) и на документалната книга „Заговорът на шпионите“ (1999), както и съавтор на още четири книги. Романът му „Нови степени на свобода“ е считан за едно от големите литературни събития на прехода.

Александър Андреев превежда от немски книги на Гюнтер Грас, Райнер Мария Рилке, Фридрих Дюренмат, Томас Бернхард, Якоб Васерман и др. Член е на Европейския преводачески колегиум в Щрален, Германия, на Европейската академия за изследване на живота, интеграцията и гражданското общество EALIZ в Австрия.

Александър Андреев е носител на Голямата награда за журналистическо разследване на фестивала „Международни медийни събития“ за 2001 г., на Годишната награда на Съюза на преводачите в България за 1995 и 2013 г., на наградата „Златният будилник“ за 2005 г. на програма „Христо Ботев“ на БНР, на Голямата награда „Робер Шуман“ за 2008 г. на Представителството на Европейската комисия в България за значими журналистически постижения в отразяването на теми, свързани с Европейския съюз.