Гергана Атанасова, юрист, кметът на Казанлък Галина Стоянова, модераторът на събитието - поетът, литературовед и литературен критик Йордан Ефтимов, генералният директор на БТА Кирил Вълчев, главният уредник на Художествената галерия в Казанлък Катя Х

Дискусията, която е част от инициативата на агенцията „Пенчо Славейков днес“, посветена на 160-ата годишнина от рождението на поета, се състоя в пресклуба на БТА в града в деня на четвъртата година от неговото откриване в обновен вид и по време на Празника на розата, информира Агенцията.

Казанлък е един от българските примери за непрекъсната модернизация, стъпила на основата на традициите, каза генералният директор на БТА Кирил Вълчев, който откри дискусията. Той подчерта, че Пенчо Славейков е една от личностите, стоящи в основата на модерната българска литература, и носи идеята за модернизирането на България и българския народ. Затова в разговорите за него в различни градове става дума за проявленията там на модернизма в различни сфери, но и търсим отговор на големия въпрос какви са днешните измерения на това да бъдеш модерен, отбеляза Вълчев. Той напомни за развитието на Казанлък и на поминъка на розопроизводството и завърши с няколко цитата на Славейков, които, по думите му, напомнят това, което в Казанлък винаги са знаели, и насърчават всички българи да го видят с вековния Празник на розата – каквито и изпитания да имаме, трябва да благодарим на Бога и да виждаме колко е хубав и дивен светът, който е създал за хората.

Духът на българския модернизъм и днес може да бъде открит в Казанлък - град, който пази паметта за творци като Пенчо Славейков, Чудомир и Иван Милев, каза кметът на Казанлък Галина Стоянова. По думите ѝ Казанлък съчетава традицията и модерността в културния си живот. Тя отбеляза, че Празникът на розата е създаден като признание за труда на розопроизводителите и розотърговците, но същевременно предоставя възможност за изява на съвременни творци от България и чужбина. „Празникът в основата си е традиция и ние продължаваме да го правим вече повече от столетие. В същото време този празник създава и модерно изкуство. Дава възможност на млади хора от страната и света да покажат своето творчество“, каза Стоянова. Тя подчерта и ролята на съвременната творческа общност в Казанлък, включително на местните художници, поети и културни дейци, които според нея продължават стремежа към духовност и творческо развитие, олицетворяван от личности като Пенчо Славейков.

Модератор на дискусиите, посветени на Пенчо Славейков, е литературоведът и литературен критик Йордан Ефтимов. По време на срещата в Казанлък той посочи, че Пенчо Славейков е една от ключовите фигури, които в края на XIX и началото на XX век се стремят едновременно да модернизират българската култура и да съхранят нейната специфика. Ефтимов посочи, че инициативата е част от поредица от срещи в националните пресклубове на БТА в страната, чиято цел е да постави акцент не само върху личността и творчеството на Пенчо Славейков, но и върху българския модернизъм, както и върху културния обмен между България и Европа. По думите му във всички разговори от поредицата на БТА важна тема е отношението на Славейков към българския фолклор. Литературоведът припомни статията на поета „Българската народна песен“, в която той определя народния гений като несравним и подчертава значението на народното творчество за развитието на българската литература.

Главният уредник на Художествената галерия Катя Христова показа портрет на Пенчо Славейков, нарисуван от художника Иван Милев през 1916 г. и запазен в негов личен бележник, който се съхранява в архива на културния институт. Портретът е придружен от надписа „На мойте вейки плод не един узря“, който препраща към цикъла „Сън за щастие“ на поета. По думите ѝ бележникът е посветен на съученик и близък приятел на Иван Милев – Георги Петров. В него художникът е оставил рисунки, посвещения и литературни препратки, които свидетелстват за ранния му интерес към българската литература и модернистичните идеи. Христова отбеляза, че интересът на Милев към творчеството на Пенчо Славейков продължава и през 20-те години на ХХ век. Тогава художникът създава картина, която днес е в неизвестност и е позната само по черно-бяла репродукция в каталога на изкуствоведа Ружа Маринска. Произведението носи заглавието „За сърцата, що се излъгаха“, взето от стихотворение на Пенчо Славейков.

Юристът Гергана Атанасова, по чиято идея в Казанлък се осъществява инициативата „Пос(в)ещение на картина“, представи проекта като опит да бъде възстановено „любовното отношение към литературата и към естетиката“. „По време на дискусията говорихме дали разбираме или не разбираме Пенчо Славейков и защо съвременните ученици може би го недолюбват. Смятам, че отговорът е в думата любя. Струва ми се, че трайно отсъства от ежедневието ни любовното отношение към литературата и към естетиката. Не мисля, че което и да е изкуство може да бъде разбрано, ако не се изпитва тази интимност, тази привързаност още от най-ранна възраст“, каза Атанасова. По думите ѝ преподаването на литература е „постоянно демонстриране на отношение“, а именно липсата на такава емоционална връзка с литературата е дала повод за създаването на инициативата.

Инициативата се провежда във всички 33 национални пресклуба на агенцията в страната. Първата среща разговор, посветена на Пенчо Славейков, се състоя в родния му град Трявна на 27 април, когато се навършиха 160 години от неговото рождение. Домакин на следващата среща беше Самоков, а веднага след дискусията в Стара Загора, днес, такава ще се състои и в Казанлък.

Декемврийското издание на списание ЛИК тази година ще бъде посветено на Пенчо Славейков. Освен репортажи от срещите, броят ще включва и специално написани 160 думи от 160 души за 160-ата годишнина на големия поет.