Петко Мангачев. Снимка: Архив

Ето и неговия коментар за сайта на СБЖ:

Другата гледна точка към „Евровизия“-2027

Петко Мангачев

София /или който и да било друг наш град/ буквално ще е в ситуация на обсадно положение при предстоящото провеждане на „Евровизия“-2027 г. Няма как другояче да се назове очакваното 100 000-но нахлуване на една напълно неуправляема във всяко отношение човешка маса, в която ще има и маргинали от всички цветове на дъгата. Тук официални изявления на различни държавни инстанции от рода на „Ще се вземат необходимите мерки“ не са нищо повече от звук заглъхнал веднага в празно пространство. Пред обявената вече комисия на държавно ниво стоят за решаване наистина много сериозни проблеми. В условията на непоклатимо фиксираното време за протичането на това събитие, ред въпроси на пръв поглед изглеждащи като елементарни, придобиват пред нейния членски състав съвсем други параметри:

• Легловата база на София, според официалните статистически данни, разполага в момента с някакви си 17 800 легла и още около 2 700 частни квартири и студиа;

• Къде ще се паркират по столичните улици примерно 1 000 леки коли и каравани дошли от чужбина? Ами ако вземат че дойдат 10 000 ?!

• Това внезапно придошло огромно население ще има нужда не само да се храни. Но и от друга естествена потребност. В София обаче има три-четири построени именно за такива нужди градски тоалетни, които по едно незнайно чудо не са съборени, но които от десетилетия не работят;

• Какво ниво и каква подготовка за подобно нашествие имат столичните санитарни власти е тема, за която никой никога не е повдигал въпрос нито за добро, нито за лошо. Т.е. – има ги. По подразбиране и това като че ли е достатъчно. Да, ама към днешна дата една централноевропейска държава, която просто не може да се справи със жълтеницата. Тази огромна вълна от хора денонощно ще захвърля къде ли не мазни хартии, картонени кутии, пластасови чашки, недоядени сандвичи, бутилки и бог знае още какви боклуци. Кой и как следва да организира ежедневното отстраняване на това тотално замърсяване?

• Как и доколко столичните болнични заведения имат евентуална готовност за посрещане на нуждаещи се от медицинска помощ гости дошли на това събитие? Добре е ако всички те са здравно осигурени. Какво ще стане обаче с онези, които нямат подобно застраховане. Кой ще им тегли масрафа за тяхното евентуално лечение или операции?

• Вън от съмнение е необходмостта от създаване на стройна организация от доброволци. Без такива сърцати хора е почти невъзможно да се организира събитие дори и от много по-малък мащаб. Те сами си осигуряват пътуването и нощувките. Организаторите поемат изхранването им и им подаряват униформеното облекло на което задължително трябва да има няколко важни елемента от събитието в България. Световната практика посочва, че на тези доброволци се предоставят задължително нематериални предимства след приключването на събитието;

• Шокиращо е, но е факт: нито една картина в постоянната експозиция и фондовете на Националната художествена галерия не е застрахована! Произведенията в държавните музеи и галерии у нас са публична държавна собственост. По закон и по стара практика отпреди 1989 г., държавата действа като „самоличен застраховател“. Т.е. ако нещо се случи, се приема, че щетите се покриват директно от държавния бюджет. Но, как ще се покрият въпросните загуби при открадването на безценни платна на Владимир Димитров-Майстора, Иван Мърквичка, Цанко Лавренов, Златю Бояджиев, Дечко Узунов, Франк фон Щук, Ярослав Вешин, Жюл Паскин и други световно известни майстори на четката, когато в многобройните зали има общо 3-4 служебни пазители?

• Как конкретно държавата и столичната община ще осигурят не печалба, а поне приблизителна възвръщаемост на вложените от тях финансови средства, е важна тема;

• Особен интерес представлява и конкретният въпрос дали въпросната държавна комисия ще покани специалисти /строителни инженери и архитекти/, които отговорно и с личен подпис да удостоверят два, които могат да се окажат съдбоносни, детайла: 1. Че покривната конструкция на залата, която трябва да побере най-малко 10 000 зрители, ще издържи тоновете техника която неминуемо ще бъде монтирана там отгоре. 2. Че същата тази тежест, в съчетание с музикалните децибели, няма да повлияят отрицателно при евентуалното им влизане в синхрон с естественото вибрации на цялата сграда. Защото, не дай си Боже, световната ни слава за броени секунди може да се превърне в нечуван и невиждан световен провал, който ще влезне във всички учебници по строително дело. При това предаден на живо…

Горните редове са скромен опит за доближаване до заварената в момента действителност. Казват, че за събитие като „Евровизия“ единственото сигурно нещо са разходите за провеждането му. Дано да не се окаже, че за него е направено зле изчислено вложение с висока степен на риск и нулева възвръщаемост.