Настървени от Априлското въстание, османски войски и башибозук, водени от Шефкет паша, обвинили местните жители, че подготвят бунт, а всъщност хората от селото са се събрали в двора на църквата "Свети Димитър" да честват празника на светите братя Кирил и Методий. 

Били избити близо 200 души - предимно жени, деца и младежи, а цялото село било ограбено и опустошено.  Трагичното събитие е известно и като "Кървавото хоро", защото около 50 младежи били принудени да играят хоро, преди да бъдат убити. 

От това село, разположено на около 20 километра от Ямбол, е бащата на създателя на компютъра Джон Атанасов - Иван  (или Джон) Атанасов, който е бил кърмаче на няколко месеца по време на клането. Той оцелял по чудо, тъй като бил спасен в прегръдките на баща си (дядото на откривателя Джон Атанасов). Бащата бил убит, а ятаганът оставил белег върху бузата на бебето. През 1889-та година 13-годишният сирак Иван бил отведен от чичо си в Съединените щати, където бил записан като Джон. (Чичото се спасил от клането, защото в този трагичен ден бил по работа в Сливен.) 

След смъртта на чичо си, Иван останал сам на 16 години, но успял да завърши колеж, след което се оженил за учителката по математика от френско-ирландски произход Айва Луцена Парди, която му родила 8 деца. Най-голямото от тях е бъдещият велик учен Джон-Винсент, който, заради двойното си име, е известен днес като Джон Винсент Атанасов. Той два пъти посетил родното село на своя баща - през 1970-та и през 1985-та година. На площада в Бояджик е издигнат негов паметник, а името му носят читалището и една от земеделските кооперации в селото.

На 17-ти май (неделя) бе почетена 150-та годишнина от смъртта на бояджишките мъченици. Сливенският митрополит Арсений отслужи архиерейска света литургия в църквата "Свети Димитър", построена през 1892-ра година върху основите на разрушената през 1876-та по-стара църква. В словото си пред паметника на загиналите, духовният водач на Сливенската епархия отправи призив към днешните българи: „Ако не можем да бъдем като самоотвержените ни предци, нека да не бъдем недостойни за тях.” Десетки родолюбци представиха възстановка на кървавата разправа с мирните жители на селото. Събитието бе почетено от представители на централната и местната власт, които поднесоха венци от своите институции. Представители на пловдивското журналистическо дружество „Европрес” поднесоха цветя от името на Съюза на българските журналисти, Фондация „Помогни на нуждаещите се” и Клуб на духовността „Миля”, свързан с наследници на оцелели от Бояджишкото клане. Присъствието на мотористи от Северна България създаде впечатление за общобългарско честване на паметта на загиналите. Поклон пред паметта им!