Съветът за електронни медии(СЕМ) и социологическа агенция „Мяра“ представиха днес резултатите от мониторинг за медийното отразяване на предизборната кампания и изборния ден , както и изводите от социологическото проучване на агенция „Мяра“ за „Медийни нагласи на аудиторията по време на предизборната кампания за народни представители“, поръчано от медийния регулатор.

Изводите и от двата доклада, които са качени на сайта на СЕМ, сочат, че обществените медии се ползват с най-високо обществено доверие по време на кампанията и в изборния ден.

Фокусираното наблюдение на СЕМ е за периода от 20 март до 19 април и обхваща

13 линейни медийни услуги на обществените доставчици Българска национална телевизия и Българско национално радио, 15 линейни услуги на търговски доставчици, 14 нелинейни услуги и една платформа за видеосподеляне.

Както вече писа сайтът на СБЖ, в мониторинга се прави изводът, че кампанията е добила по-голяма интензивност едва в последната седмица преди вота. Както и че за пореден път се констатира липсата на лидерски дебати между основните политически сили.

Като нов елемент в кампанията е отчетено провеждането на публични дебати извън традиционните медии, в рамките на независимата журналистическа платформа „Извън ефир“. Част от това съдържание е било включено и в наблюдавани линейни и нелинейни медийни услуги.

Според доклада след конституционните промени, които позволяват Народното събрание да функционира по време на предизборния период, парламентарната трибуна е била използвана за предизборна реторика. Така програма „Хоризонт“ на БНР и програмата на  БНТ 1, които излъчват пряко пленарните заседания, са се превърнали в платформа за политическа агитация, извън редакционния контрол на обществените медии.

Отбелязва се също така, че за пръв път програма „Хоризонт“ на БНР е имала обособено изборна студио с видеоизлъчване и превод на жестов език

Сред основните теми в кампанията са били критиките към олигархичния модел на управление, корупцията, липсата на справедливо правосъдие, както и опасенията, свързани с купуването на гласове.

В доклада се отбелязва, че равнопоставеният достъп до ефира на обществените медии има и негативни проявления. Част от участниците са използвали език на омразата, антисемитски внушения, както и действия, довели до сезиране на Централна избирателна комисия и на прокуратурата.

Наблюдението показва още, че жените са били значително по-слабо представени в предизборните формати. В седем от най-посещаваните и следени медийни услуги делът на мъжете е 88 процента, а на жените – 12 процента.

Мониторингът очертава силната конкуренция между националните телевизии в деня на вота като доставчиците използват различни подходи за привличане на аудитория – от персонажи, създадени с изкуствен интелект (Ахинора в НОВА ТЕЛЕВИЗИЯ и роботът Роберт в БТВ) до 3D мапинг с резултатите от вота, прожектирани върху сградата на БНТ.

СЕМ изпраща 26 сигнала до ЦИК за преценка по компетентност за наличие на изборни нарушения. Най-много са сигналите за излъчването на екзитпол преди 20 часа на изборния ден.

Днес бяха представени и резултатите от националното социологическо проучване на агенция „Мяра““за „Медийни нагласи на аудиторията по време на предизборната кампания за народни представители“, поръчано от СЕМ, и реализирано между 4 и 13 април сред 1002 души.

Първият извод е, че българските медии продължават да се ползват с високо обещствено доверие на 65,6% от анкетираните, за разлика от чуждестранните медии, които събарат доверието на 34,4% от респондентите.

Данните сочат също, че обществените медии запазват високите си позиции на доверие за 59% от обществото, докато частните медии са одобряване от 40% от анкетираните.(40,9%).

Традиционните електронни медии( радио и телевизия) също запазват високо обществено доверие от 62% в сравнение с в сравнение с онлайн медиите , които събират одобрението на 38% от респондентите.

По думите на социолозите данните потвърждават ключовата роля на обществените медии за информирания избор и за поддържането на доверие в медийната среда в България.

Българското национално радио запазва своята водеща позиция в оценките на респондентите с дял от около 35%, следват големите частни радиа – посочени от 15% от анкетираните като най-обективни, по-малките частни радиа (около 10%).

За повече от половината запитани – 59% , основният източник на информация е телевизията – 58,9%, следвана от социалните медии -37%, страниците на медии в интернет , радиото 26% , и различни информационни приложения и онлайн медии 22,5%.

По този повод генералният директор на БНТ Милена Милотинова каза, че "Това доверие, което зрителите имат към нас, ни задължава. Много се радвам, че сме лидери в общественото доверие. Много се радвам на отговорите на въпроса "В кой тип телевизия може да се намери най-обективна информация?", където БНТ е безспорният лидер с много добър резултат. Благодаря ви, уважаеми зрители! Благодаря ви за доверието! То ни задължава, разбира се, оттук нататък да надграждаме това доверие."

Проучването показва още, че младите хора до 30 години предпочитат интернет сайтове и социални мрежи, докато при по-възрастните доминират традиционните медии.

Около половината от анкетираните са заявили, че следят социологическите проучвания по време на кампанията, което според авторите на изследването подчертава значението на работата на социологическите агенции като обществена услуга.

За мнозинството от респондентите дебатите по време на политическата кампания те не са оказали влияние за решението им за кого да гласуват (81,2%).

Представителите на ръководствата на БНР и БНТ се обявиха за промени в Изборния кодекс във връзка с формите за отразяване на предизборната кампания в програмите на двете обществени медии.

Според члена на Управителния съвет на БНР София Владимирова "трябва да си дадем сметка, че живеем в ново време и това да бъде отразено в Изборния кодекс, във формите, в изключително затормозяващите ангажименти, с които двете обществени медии са принудени да се съобразяват по време на избори. Той трябва да ни позволи да имаме по-различни форми, по-интересни форми. Никой не иска да слуша дебати, защото никой вече не иска да дебатира. И затова хората губят интерес".

За пореден път беше поставен и въпросът със забраната за повестяване преди края на изборния ден на резултатите от екзитпола. В тази връзка Първан Симеонов от агенция "Мяра заяви":"изправени сме пред следното противоречие – дали не е по-добре да излиза истинска достоверна, както ние правим в "Мяра" на всеки два часа, информация от екзитпол, вместо тези имитиращи продукти, които в много голяма част от случаите не са просто имитиращи, а преднамерено направени така, че да дезинформират".