Съветът за електронни медии(СЕМ) организира дискусия за правилната употреба на българския език в електронните медии с акцент върху уважението на езика, спазването на книжовните норми в правописа и правоговора, допусканите грешки поради незнание, небрежност или бързане-

Във форума, който се излъчваше и онлайн на платформата ZOOM, бяха поканени и участваха шефове от БНТ, БНР, БТА, Нова тв, представители на СБЖ, на академичните среди и журналисти.

Председателят на СЕМ Габриела Наплатанова още в началото подчерта, че идеята за подобна дискусия е обмисляна отдавна, като целта е да се получи  обратна връзка от медиите към регулатора за това с какво СЕМ може да бъде полезен и в тази посока.

Къдринка Къдринова също каза още началото, че инициативата се провежда в навечерието на на 24 май и бележи възможността за по-тясно сътрудничество между СЕМ , академичните среди и журналистите.

По време на оживената и изключетелно интересна дискусия Къдринова даде примери с ролята на изкуственият интелект, който много често се използва в телевизиите за субтитри, прави „много странни транскрипции“ от звуковата реч.

„Аз лично съм попадала на такива ситуации, в които виждам как изкуственият интелект си интерпретира това, което говори човекът на екрана и отдолу в субтитрите пише нещо съвсем различно, абсолютно измислено“, посочи Къдринова

Пролет Велкова, постави въпроса за „дигиталният сленг“, който с лекота нахлува в езика и налага понятия, неразбираеми за голяма част от аудиторията.

Симона Велева, също подчерта навлизането на чуждици чред автоматичните преводи особено в детските програми, както и такива, които се използват от политиците и се налагат във всекидневието.

Проф. Владислав Миланов от Факултета по славянски филологии, Катедра „български език“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ посочи, че от 15 години със студентите му събират примери за некоректно използване на българския език.

„Само за няколко години ние сме събрали повече от 800 примера, в които сме регистрирали различни отклонения от почти всички книжовноезикови норми“, каза той и допълни, че част от тези грешки изглеждат технически, но именно те най-лесно стават обект на обществен коментар и създават негативно впечатление за медиите. 

Той даде примери с грешки от медиите от различно естество, сред които бухъл, уплъх, комуничирам , некоректна употреба на множествено число - „паркинзи“ и „митинзи“, както и техническата „кметът на Свети ВласТ“. По думите му примерите показват небрежност. „Ние не сме ловци на грешки, но не можем да си затворим очите, когато виждаме толкова отклонения в ефир“, отбеляза той, цитиран от БТА.

Доцент Милен Томов от Института за български език „Професор Любомир Андрейчин“ - БАН обясни, че институтът е на разположение на всички чрез службата за езикови справки и електронните си ресурси. „Хората от медиите не са най-честите наши потребители“, отбеляза той, но пък са често канени за участие в различни инициативи на медиите. 

Той уточни, че медийните жанрове са различни и когато се говори за употребата на езика, трябва да се подхожда с необходимото разграничение. 

По думите му информация и езикови ресурси има достатъчно, но е необходима лична инициатива за тяхното използване. „Апелираме, когато се обръщате към източници за езикова информация, да търсите меродавните източници“, каза доц. Томов.

Д-р Павлина Върбанова от платформата „Как се пише“ предложи три конкретни идеи за подобряване на езиковата култура в медиите.

Първата е създаването на практически онлайн наръчник за употребата на българския език в журналистическата работа. „Този наръчник няма да е толкова силно теоретичен, а изцяло практически насочен и пригоден за нуждите на медиите“, обясни тя.

Втората идея е организиране на практически обучения с участие на журналистите. „Обученията може да не са скучни, може да са интересни и в крайна сметка полезни“, каза Върбанова.

Третото предложение е свързано с вътрешните системи за контрол на качеството в редакциите. „Вторият чифт очи е много важен за това един текст да излезе в приличен вид“, подчерта тя, припомняйки практиката всеки текст да се преглежда от двама коректори.

Заместник-генералният директор на БТА Евгения Друмева отбеляза, че новите технологии предоставят възможности, но не могат да заменят редакторската отговорност. „Изкуственият интелект ще даде нови възможности за медиите, но без човешки контрол също няма да се получи“, каза тя. По думите ѝ БТА вече е приела вътрешни правила за използване на изкуствен интелект, като в началото и в края на процеса задължително трябва да стои човекът. 

„Уважението към езика е уважение към самите нас“, каза генералният директор на БНТ Милена Милотинова. По думите й грешките, макар епизодични и понякога дребни, могат да променят смисъла.

Изпълнителният продуцент на сутрешния блок на БНТ Албена Колчакова посочи, че динамиката на живото телевизионно производство прави редакторския контрол особено важен. 

„Радвам се, че тук има колеги от БТА. Аз така съм си научена и до ден-днешен си знам - всеки ден си четеш БТА. Препоръчвам го на всички, защото там езикът е безупречен, когато става въпрос за четене“, каза Добрина Чешмеджиева, директор на дирекция „Новини и актуални предавания“ в БНТ.

Иван Христов, изпълнителен продуцент на „Здравей, България”, Нова телевизия, отбеляза, че с навлизането на социалните мрежи всяка една, макар и единична грешка, много често бива разпространявана и създава усещането за масова неграмотност в българските медии, което, по думите му, е категорично невярно. Той отбеляза, че това може да бъде капката катран в кацата с меда, затова тази дискусия е била много необходима. 

Анна Хаджиева от управителния съвет на БНР обясни, че медията им оперира на различни платформи и всяка от тях има своите специфики. Радиоефирът предлага едни предизвикателства, а онлайн средата - други. По думите й БНР е пример за уважение към българския език.

Васил Сотиров от Управителния съвет на Съюза на българските журналисти каза, че е важно какво учат студентите по журналистика, както и това, че езикът на политиците все повече се влияе от този на медиите.

Журналистите изразиха подкрепа за създаването на практичен наръчник и за възможността медиите да разполагат с постоянен достъп до експерти по езикова култура и правоговор. Според тях това би позволило бърза проверка на правопис, произношение и употреба на специализирани термини в условията на ежедневен информационен поток.

Директорът на Института за български език към БАН проф. Светла Коева напомни, че официалният правописен речник е достъпен онлайн чрез платформата „БЕРОН“ (Български езикови ресурси онлайн - бел. авт.), която включва и информация за книжовното произношение. По думите ѝ Българското национално радио и Българската национална телевизия остават сред медиите с най-добра езикова практика.

Генералният директор на БНТ изрази готовност обществената телевизия да бъде естествен партньор на научната общност и да разшири присъствието на езикови експерти в програмите си.

В края на срещата присъстващите попълниха анкета, свързана с употребата на българския език в практиката им. По-голямата част от участниците в дискусията - 91%, отговарят, че има нужда от редовни тематични срещи, свързани с подобряване на езиковата култура в медиите. 

Също така необходимо е да получават редовно информация с припомняне на езиковите норми за правоговор, правопис, дублетни форми и съкращения на длъжности, звания, географски обекти и официални названия. 

Участниците в допитването отговарят, че за тях е най-лесно да правят езикови справки в интернет платформи. На второ място е отговорът „В приложения“, на трето и четвърто място са отговорите „в бюлетини“ и „в речници“. 

Анкетираните посочиха, че най-честите езикови грешки, на които попадат, са правоговорните. В отговорите им фигурираха също правописни и стилистични грешки, употребата на кавички, пълен и непълен член. 

Присъстващите посочиха, че основните фактори за допускането на отклонения от книжовния език в медиите са бързината на съставяне и публикуване на текстовете и пропуските в езиковата подготовка на работещите в медиите. С по-малка подкрепа бяха отговорите „липса на механизми за идентифициране на грешки“ и „недостатъчна взискателност от ръководството на медията“.

На въпрос: „Има ли необходимост от получаване на бюлетин с важни акценти за често допускани грешки в правописа и правоговора при отразяването на официални събития“, най-много от анкетираните са посочили, че такава има при отразяването на „българските празници и традиции". На второ място се подрежда отговорът „при официални събития в българската държава“, а на трето - „в българската култура“.