Изложбата „Мемория“ в Берлин отговаря на този въпрос и представя въздействащото фотографско творчество на Джеймс Начтуей, един от най-влиятелните и известни фотожурналисти на нашето време. Той прекарва четири десетилетия в документиране на конфликти, несправедливости и крехките следи за човечеството от тези кризи.

Изложбата се фокусира върху човешките последици от войната и критични социални проблеми, като подчертава индивида в рамките на мащабни исторически катаклизми. Тя също така отразява съществената роля на самата фотография като средство за памет, акт на съхранение и инструмент, който се съпротивлява на забравата.

Докато фотографиите на 78-годишния американец неизбежно допринасят за запазването на историята, тяхната основна цел е да осветят неотложните реалности в настоящето, да създадат осведоменост там, където има пренебрежение, и да подтикнат зрителите да се изправят пред условията, които изискват промяна. Именно това непосредствено въздействие, това активиране на общественото съзнание, мотивира работата му. Едва по-късно изображенията остават като записи на това, което не трябва да бъде забравено. По този начин фотографията прекъсва циклите на насилие и заличаване, защитавайки истории, които иначе биха могли да бъдат загубени, пише berlin.fotografiska.com.

За него режисьорът Вим Вендерс казва: „Трябва да спрем да го наричаме „военен фотограф“. Вместо това, да го разглеждаме като човек на мира, човек, чийто копнеж за мир го кара да ходи на войни и да се излага на опасности.“

Някои от снимките в „Мемория“ изглеждат като композирани, но те все пак са направени за части от секунди, в условия, където инстинктът е бил всичко, на което е можел да разчита. Начтуей често е работил при обстоятелства, при които животът му е бил в опасност. Той е документирал почти всеки голям конфликт на съвременната епоха – от войните в бивша Югославия, Чечения и Близкия изток до геноцида в Руанда, глада в Сомалия и Судан и дългата дъга на конфликта в Афганистан, започваща през 80-те години на миналия век. Той е стоял там, където другите не са можели или не са искали да стоят, винаги с един и същ водещ принцип: да свидетелства, без да експлоатира, да показва страданието, без да лишава хората от достойнството им, и да настоява, че дори в сцени на опустошение, човешкото присъствие все още има значение.

С изложбата Начтуей кани да забавите темпото и да видите света така, както го вижда той: не като поредица от катастрофи, а като крехък континуум от човешки опит. Творбите не са за война, а за копнежа за мир на места, където мирът е рухнал. Тъй като неговите изображения разкриват въздействието на несправедливостта и насилието, те също така предизвикват състрадание, емпатия и чувство за споделена отговорност. Те ни призовават да се вгледаме внимателно и да помним.

Джеймс Начтуей, роден 1948 г., е признат за един от водещите фотожурналисти на последния половин век. От 1981 г. насам той документира конфликти и социални катаклизми по целия свят, като работи като фотограф по договор за TIME от 1984 г., като член на Magnum Photos от 1986 до 2000 г. и като член-основател на фотоагенцията VII от 2001 до 2008 г. Неговата работа е получила множество отличия, включително пет пъти златен медал „Робърт Капа“, осем пъти наградата „Фотограф на годината“ на списанието, два пъти наградата „Снимка на годината“ на World Press, наградата „Дан Дейвид“, наградата TED и наградата „Принцеса на Астурия“. Фотографиите на Начтуей се съхраняват в големи международни колекции като Музея за модерно изкуство, Музея на американското изкуство „Уитни“, Музея за модерно изкуство в Сан Франциско, Бостънския музей за изящни изкуства, Националната галерия във Вашингтон, Националната библиотека на Франция, Центъра Помпиду и музея „Гети“. През 2001 г. „Военен фотограф“, пълнометражен документален филм, режисиран от Кристиан Фрай, за живота и делото на Джеймс Начтуей, е номиниран за награда „Оскар“.