СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЖУРНАЛИСТИ

Юлияна Методиева за статуса на български карикатурист за Газа, от който Банкси би се изчервил

28.04.2026
Фейсбук
Юлияна Методиева

Юлияна Методиева

Предлагаме коментар във Фейсбук на известната журналистка, правозащитничка и главен редактор на сайта „Маргиналия“ Юлияна Методиева по повод статус на известен български карикатурист по повод „избори“ в опустошената от израелски удари Газа.

Ето какво написа Юлияна Методиева на профила си във Фейсбук на 27 април:

В битката между светлините и сенките на българската публичност онзи ден попадна и Христо Комарницки – любимият аниматор, карикатурист, носител на сума награди. „Комара“, както гальовно го наричат феновете, публикува статус в профила си. Фейсбукарският му жест към актуалната международна обстановка с геноциден привкус (за либералните му колеги, за които ще кажа накрая) e напълно на интелектуалното ниво на момчетата от центъра на София.

На първо четене, статусът е нито нехуманен по адрес на палестинците, нито пък хуманен. На първо четене, нещата по принцип изглеждат така. Приемливи, до доказване на противното.

Христо Комарницки написа: „Залагам 5 шекела, че тия, дето уж много страдаха и ревяха тук за Газа и палестинците, изобщо не се интересуват от процесите там, обаче аз следя внимателно. Има избори!“

Иронията е запазена марка на споменатата интелектуална кръвна група, към която се числи Комарницки. Постмодерните пичове сазадължително иронични и толкова насмешливо-умни, че пропускат 3-та година вече да проявят състрадание към жителите от разрушената от Израел и гниеща в безперспективността си Газа.

„Да се веселим до смърт", беше казал Нийл Постман, в смисъл, моралните неща да оставим на лелките. Готини ироници са, само дето пропускат факта,че станаха мейнстрийм. Обратно на очакваното, че умният и образован тип е, как да кажа, малко поне маргинал!

Статусът на Комарницки в събота издава как малките чудовища се крият под юргана. Загасиш ли лампата в стаята и те изпълзяват, крещят, бъркат в носа и скубят косите на избрания нещастник. Информацията е светлина за медиите, но изборът дали да я използваш, или не, си е абсолютно лична работа на журналиста, редактора, сатирика.

Христо Комарницки предпочете второто. Той „следи внимателно изборите в Деир ал-Балах" и се радва, че ги „има“. Леле! Войната в Газа е опустошила голяма част от палестинската територия, хората бяха принудени да напуснат домовете си и да търсят начини да оцеляват. Израел продължава да нанася удари въпреки спирането на огъня, военните сноват като хлебарки по палестинските земи и стрелят на месо, ако много се ядосат. Представяте ли си как се стичат хората към урните да пуснат гласа си!

Разбир се, на другия ден стана ясно, че избирателната активност в Деир ал-Балах е около 23%, което се равнява на приблизително на 16 000 гласували. На Западния бряг активността достига около 56%, а тези резултати се възприемат като политически по-благоприятни за линията на Махмуд Абас, известният прагматик, супер често критикуван за политическата си (не)ефективност. Дали това са избори оставям на демократично грамотните.

Накрая да кажа. В последващ коментар под ядните статуси на фейсбук обществото, „днешната жива, мъдра карикатур-сатирична съвест на Татковината ни“, както описват Христо Комарницки неговите приятели, казва за палестинците следното. Те били „вечното дете на международната общност“. Имплицира, един вид, моралната и политическа незрялост на един народ, което е леко…фашизоидно. Като цяло толкова спорни са разсъжденията му, че по-добре да не ги беше правил. Колегата му Банкси отиде в разрушените райони на сектора Газа, за да направи там серия от рисунки върху руините. Със сигурност британският графити художник, наричан от егоистичния свят „терорист" заради смелостта си и бунта срещу милитаристичните държави, се е изчервил.