„Започна Страстната седмица, а ще е по-правилно да я наречем Страшната.“ Така писателят и поет Николай Милчев започва коментара си, публикуван във Фейсбук, по повод ултиматума на Доналд Тръмп срещу Иран и поражданите от това трусове по света и в България.

Ето какво написа Николай Милчев на своя ФБ-профил:

Започна Страстната седмица, а ще е по-правилно да я наречем Страшната. Вместо да броим дните до Възкресение, броим часовете до ултиматума на Тръмп. Вместо да броим дните до Възкресение, стискаме палци да не би преди Възкресението да дойде краят на света.

Краят на света дойде, само че някои по тарикатско-философски начин казват, че е дошъл само краят на Стария свят и че светът вече никога няма да бъде същият. И че Тръмп ускорил този процес.

Светът винаги е бил луд, защото уж най-разумните същества – хората, се избиват като кучета. Защото по-силният не само че изяжда по-слабия, ами и се дразни, ако по-слабият вика.

На мене не ми е ясно как в Москва, в Киев , в Брюксел, Париж и Лондон и най-вече в Ню Йорк и Тел Авив няма хора и сили, които да спрат свличането на човечеството в пропаст.

Как ще живеем оттук нататък?

Как ще обичам евреите, американците, как ще обичам руснаците и украинците?

И най-вече – как ще обичам себе си, като гледам собственото си безсилие и безсилието на света пред личната извратеност и безнаказаност?

Нерон и Калигула се върнаха.

Нерон се върна в Ню Йорк. Преди векове Нерон възстановил Олимпийските игри в Гърция и спечелил всички олимпийски награди. А когато го убивали накрая, извикал: „Боже, какъв артист умира!“

Калигула се върна на Острова на Епстийн. Там – на Острова на Епстийн съвременните калигуловци и нероновци спят с майките и сестрите си, с внучетата и с бабите си, защото са богове и защото трябва да подражават на боговете.

Спомних си как по времето на социализма непрекъснато гледахме по телевизията и слушахме по радиото за съветските космонавти. Знаехме всичко за тях.

Съветските космонавти, а и двама наши – български космонавти, се рееха в Космоса, скачваха се и се разкачваха – правеха какво ли не.

Сега по същия начин – лягаме и ставаме с американските космонавти, приближаваме се с тях до Луната, примираме, че четиридесет минути нямало да има връзка с тях, щото корабът им минавал откъм тъмната страна на Луната. И както някога – аз наистина обичах съветските космонавти, по същия начин сега трябва да обичам американските и да им се възхищавам.

Трябва, ама нещо не мога. Жената ми е много симпатична, особено като ѝ се веят косите и се върти на кълбо в безтегловност. Особено ми умиля, като каза, че ѝ се връщало на Земята, у дома. Ех, тия заучени фрази, ех тия сценарии, ех това знаменито някогашно „една малка крачка за човека, една голяма крачка за човечеството.“

Преди години, като млад, може и да не съм разбирал за какво става дума, но сега знам. И любовта, и ентусиазмът ми са се изпарили.

Крайно време е да си призная, че самият аз вече съм космонавт, само че тук, на Земята, на село. Въртя се в безтегловност в къщата и уж съм в Космоса, а не мога да си обясня как няма рейс от Тетевен за Ловеч.

Не мога да си обясня как няма родилно отделение на сто километра от Тетевен.

Не мога да си обясня как живея с тая пенсия от 600 евро.

Не мога да си обясня как други живеят с наполовина по-малка пенсия.

В безтегловност съм, защото гледам плакати с кандидати за народни представители и ми се повдига и от охранените им физиономии, и от логопедските им проблеми. Сто пъти избират за депутат от Ловеч човек, на когото не му се разбира какво говори. Но хората си го разбират и си го избират.

Мисля си, че ми се разбира какво говоря, но никак не е сигурно, щом няма кой да чуе, като викам, че българите изчезват и че се топим като снега по Вежен и се отронваме като цветец на цъфнала джанка.

Нямало пари за болници – за здравето ни нямало пари. Ами да мрем тогава.

Нямало пари за рейсове, с които да караме учениците на училище. Ами няма да учат.

Нефт и газ сме щели да получаваме от Антарктида.

Еврото ни оправи, та ни попиля.

НАТО ни опази.

А Европейският съюз ни направи толкова европейци, че лично аз се върнах в Каменната ера преди иранците.

Господа политици, или говорете истините и ни кажете как „изведнъж“ се счупихме и пропаднахме, или вървете там, където слънце не огрява.

P.S. Слагам и една снимка, за да се види докъде сме я докарали – до гюм с телевизорче.

(Снимката е във фотогалерията към текста - б. р.)