Мила Герасимова

Предлагаме коментара на Мила Герасимова, публикуван на нейния профил във Фейсбук:

Вчера министър-председателят Гюров, служебен, принудителен, временен и твърде предоверил се на себе си в новото си поприще, покани на среща известни инфлуенсъри, за да обсъди с тях как биха мотивирали своите последователи да гласуват на предстоящите избори. Това велико събитие някак не намери място в новинарския поток. Дали нарочно или случайно, можем само да гадаем.

Не знам как възприема този манипулативен и популистки позор целокупното електорално човечество, но аз съм потресена, възмутена, бясна.

Не познавам, още по-малко следвам, нито един инфлуенсър. Твърде съм пораснала, за да бъда повлияна от безработни младежи, които да ме научат каква козметика да ползвам или кои острови да посетя. Малка извадка от инфлуенсърите поканени от Гюров включва: Наум Шопов и Теа Минкова, Мими Шишкова, Дара. Имало и много други, много известни. Всъщност те не са наречени инфлуенсъри от Гюров, а „лидери на обществено мнение“. Още едно стъпало в изкачване стълбата на глупостта. Според премиера общественото мнение е нещо средно между ергенът, момата и тяхната бангаранга.

Още неосъзнала унижението от горното, попаднахх на клип, в който Александра Сърчаджиева ме кани в „Ти броиш“. Да ходим и да си бройкаме заедно, предлага тя, за да си спасим изборите. Тя щяла да бъде там, вика и мен. Уважавам много Александра. Възхищавам й се за несломимостта в битката с живота, който й нанесе много и жестоки удари. Но при цялото ми уважение, не тя е човекът, който трябва да ми бройка изборите. И въобще няма причина актьорите да станат броячи. Другият, който ми предлага същото преживяване, но този път с него самия, е лингвистът по професия и актьор по нелепа случайност – Владо Михайлов. И той казва – аз отивам да броя, ела и ти. Той, казват, е и добър имитатор. Имитация тук, имитация – там и ето ти „ти броиш“. Почти като „иш – миш, ти ще жмиш“.

Надявам се никой не се съмнява, че всички тези и още други срамни и унизителни за избирателя попълзновения, са все Найови, Асенчови и Ивчомирчеви. Все умнокрасиви, все жълтопаветни, все соеви. Тяхна промоционална стока на изборния пазар са и едни клети младежи и девойки, които искат да ми обяснят какво е правилност в политиката и как те, сядайки на депутатските банки, ще ни оправят по-добре и по-прицелно от досегашните оправячи. Малена, Ана, Петър и още като тях още не са се научили да се изразяват смислено, но вече знаят как да лъжат. На Христо Ботев му стигнаха само 28 години, за да остане вечен, да остане голям, дори повече от една малка България и да ни завещае словото си, с която да я прослави. На „героите“ Малена, Ана, Петър и подобни им беше достатъчна само поволин предизборна кампания, за да накарат Ботев да се обръща в гроба.

Не знам дали някой помни плаката с еманацията на българското певчество, сниман за СДС пред Храма „Александър Невски“. Един много купешки плакат за онези бедни следдемократични години, който включваше певици с бивши бракове в соц номенклатурата, певци – синове на соц номенклатурчици, много присъдружни към горните и истиниски бездарници, чието музикално кощунство се появи само благодарение на онези мрачни години.

Днес местата на демократичните сили от плаката се заемат от инфлуенсъри, купени културтрегери и самодоволни пишлемета, които животът скоро ще потърси, за да им обясни с кого с имат работа, както се случва на всички, но те още не го знаят.

Онези някога не донесоха никому демокрация, остаряха като всички, някои си отидоха безславно, други по-славно, но светът не се промени от тяхната подлизурска снимка. Светът няма да се промени и от последните пепедебейски извращения, само дето ние ще вярваме все по-малко в правото си на избор и в тези, от които да изберем. България ще си остане все така малка, Ботев все така голям, а ние все така временни в глупостта да гледаме на родината си като на нечие задължение.