По повод 100-годишнината на Международната федерация на журналистите(МФЖ) и глобалните проблеми пред журналистиката днес, колегите Георги Калагларски и Румяна Попова разговарят с президента на МФЖ Доминик Прадалие.

Създадена през 1926 г. в Париж, а в сегашната си форма през 1952 г. в Брюксел, днес Международната федерация на журналистите (МФЖ) обединява над 600 000 професионалисти в областта на медиите от 187 журналистически съюзи и асоциации от повече от 140 държави и е най-голямата журналистическа организация в света. Действа в рамките на Организацията на обединените нации и международното профсъюзно движение. Дейността й включва колективни акции за подкрепа на журналистическите съюзи в борбата им за справедливо заплащане, за достойни условия на труд и социална справедливост, за свобода и независимост на медиите, за равенство на половете, против всяка дискриминация и опити медиите да се използват за пропаганда, за подбуждане на нетолерантност или конфликти. Принципите на Федерацията са защита на човешките права, на демокрацията и медийния плурализъм.

За глобалните проблеми пред журналистиката днес и ролята на МФЖ в подкрепа на журналистите по света разговаряме с президента на Федерацията г-жа Доминик Прадалие.

- Г-жо Прадалие, живеем в свят, в който, благодарение на социалните мрежи, буквално всеки има платформа да разпространява информация и да споделя вижданията си пред масова аудитория. В тези обстоятелства, как се променя, според Вас, журналистическата професия, която от векове има своите стандарти?

- Живеем в нещо като медийна еуфория, поради множеството социални мрежи и други канали за разпространение на информация. Но макар свободата на изразяване да изглежда пълна, всъщност тя е силно ограничена от алгоритми и системи за забрана в сянка, които не са обяснени. Това, което в началото беше замислено като средство за освобождаване на обмена на информация между гражданите по целия свят, беше завладяно от професионални монополисти от САЩ, Китай, Русия и др. Тези канали разпространяват ли информация? Разбира се, но тя е залята от пропаганда, фалшиви новини, неистини, приблизителни данни, грешки, клюки, жлъч и т.н. Къде трябва да се позиционират журналистите? Както винаги, да останат на своето място, т. е. да бъдат професионалисти, които събират информация, проверяват я, поставят я в контекста и я публикуват, като поемат професионалната, правната, социалната и моралната отговорност за това. Журналистите трябва да бъдат сигурният ориентир.

Международната федерация на журналистите е създадена през 1926 г. от френския журналист Жорж Бурдон с основни принципи етика и солидарност. Те са в основата и на Световната харта за етика на журналистите, която федерацията прие през 2019 г. на конгреса си в Тунис. Журналистическата професия е важен елемент от демократичните свободи. Правото да информираш е също толкова важно, колкото и правото да бъдеш информиран. Още по-важно е то в момент, когато геополитическата обстановка в света е в пълна промяна - някои дори говорят за хаос, и хората навсякъде имат нужда от компас, за да я разберат, да я осмислят и да се ориентират в нея.

- Динамични и твърде противоречиви са процесите в света, които се развиват през последните няколко години. Настоящата 2026 година също е изпълнена с тревожни събития. Какви са новите отговорности, които възлага на журналистите този объркан и тревожен свят?

- Куражът и солидарността са вече неотменими елементи от работата за всеки журналист, който иска да упражнява професията си правилно, защото почти навсякъде се води истинска война срещу свободата на медиите - цензура, затруднен достъп до информация, ограничаващи свободата закони, заплахи, арести, нападения, а понякога и убийства - все пречки пред изпълнението на тяхната мисия. Повече от 500 журналисти са задържани в ареста в момента по света: Китай, Турция и Израел са много лоши примери. 128 журналисти са убити през 2025 г.

Ще отбележа и работата в международни колективи. Например Международният консорциум на разследващите журналисти, който разкри скандала с „панамските документи“ през 2016 г., следваше методите, въведени от Wikileaks. Тази гениална система, съоснована през 2006 г. от журналиста и вдъхновен програмист Джулиан Асанж, позволи публикуването на хиляди доказателства за военни престъпления, извършени от американската армия в Афганистан и Ирак. Този съвременен Галилео плати с 14 години лишаване от свобода за ангажимента си към информацията, но световната общественост се мобилизира, което доведе до неговото освобождаване. Той остава великолепен пример за саможертва за общото благо.

Повече от 250 журналисти бяха убити при изпълнение на професионалните си задължения в Газа - герои и героини. Те информираха целия свят отговорно и на ниво за войната, водена от израелските окупатори след клането, извършено в Израел от Хамас и няколко други групировки на 7 октомври 2023 г. Поради забраната международната преса да влиза в Газа, палестинските журналисти, все още рискувайки живота си, документират продължаващия геноцид, военните престъпления и престъпленията срещу човечеството. За да им помогне, МФЖ откри три постоянни центъра за помощ - за връзки, подмяна на унищожено оборудване, защитни средства (каски и жилетки), храна и други дейности. Шест центъра за помощ със същото предназначение МФЖ откри и в Украйна след руската инвазия там.

Днес повече от всякога журналистите трябва да бъдат противовес на властта. С помощта на гражданите и на своите източници те трябва да разкриват корупцията, злоупотребите, присвояванията и лъжите, които подкопават демокрацията. „Нашата работа не е да угаждаме, нито да вредим, а да поставяме пръст в раната“ – казва великият френски репортер Албер Лондон.

- Наблюдаваме как с всяка изминала година все по-активно се засилват политическият, държавният и финансовият натиск върху медиите. Какви са възможностите в тази ситуация медиите да отстояват правото си свободно да разпространяват информация и да коментират фактите според собствените си убеждения и в защита на обществения интерес?

- Свободата на пресата не е дело само на журналистите, а на всички хора. Защото журналистите работят за тях! Опитите да се упражнява контрол от държави и/или икономически, политически, дори мафиотски групировки върху свободното информиране са многобройни и варират в различните страни, в зависимост от историческите традиции, културата, съотношението на силите и благоприятните възможности. Сигурно е, че трябва да се сложи край на всякаква безнаказаност, която е ракът на демокрацията.

Силен, конкретен знак в тази насока трябва да дойде от онези, които са начело на демократичната общност. За да се сложи край на безнаказаността на убийците на журналисти и техните поръчители, МФЖ изготви, с помощта на специалисти по международно право, проект за Международна конвенция за сигурността и независимостта на журналистите и другите медийни професионалисти. Към днешна дата това е все още проект, като Федерацията приканва всяка страна да заяви публично, че го подкрепя, за да бъде той приет възможно най-скоро от Общото събрание на Организацията на обединените нации. Борбата срещу безнаказаността е всеобща отговорност.

- В тази сложна обстановка може ли да се говори за журналистическа солидарност? Как виждате нейното състояние в момента, как би могла да се проявява при критични ситуации?

- Солидарност има, когато информацията за дадена ситуация се разпространява. Никога не трябва да оставате сами. Колективът е най-добрата система за изработване на отговори. Синдикалните организации на журналистите (187 в МФЖ), асоциациите и други НПО са незаменимите центрове за защита на професията. МФЖ има почти 100-годишен опит в тази област. За разлика от някои шумни организации, нейната подкрепа е дискретна и незабавна. Няколко примера, станали публично достояние: в Йемен няколко наши колеги, осъдени и очакващи екзекуция, бяха освободени; в Мавритания 1860 журналисти най-накрая се възползваха от узаконяване на трудовите си договори - защото не е достатъчно да имаш силно чувство за етика, трябва да са налице и условия, за да можеш да я упражняваш. МФЖ организира многобройни обучения по безопасност, равнопоставено третиране на жените и мъжете, ефективна защита на източниците, спазване на авторските права и др.

- И накрая, изкуственият интелект също променя света на медиите – с нови възможности, но и с нови заплахи за оцеляване на журналистите. Ще се справи ли журналистиката с това предизвикателство, ще успее ли да запази човешкото си лице и основните си принципи?

- Изкуственият интелект и многобройните разклонения, разработени от GAFAM /акроним на Google, Apple, Facebook, Amazon, Microsoft/ действат като колонизатори! Те идват и ни ограбват, тайно и незаконно, за да ни продадат на висока цена всичко, което са откраднали! Освен това, алгоритмите, които са неизвестни, са създадени предимно от англосаксонски мъже, а жените нямат в тази област легитимната роля, съответстваща на ролята им в обществото.

При използването на тези инструменти е необходимо да се проявява най-голяма предпазливост, тъй като не се посочва източник. Как да проверим информацията? Дали тя наистина е информация? Журналистите, оставайки единствените професионалисти, могат да ги използват, но с умереност. Калкулаторите бяха считани за напредък, но колко хора могат да смятат без тях сега? Това е само един много малък пример от един много малък сектор. Какво ще остане от нашите умствени способности след прекалено дълго използване на AI? Това е една от темите на поредния конгрес на МФЖ в Париж, който ще се проведе в дните 4-8 май 2026 г. Така ще отбележим нашият вековен юбилей. Целта на Федерацията е да предостави на около 300 журналисти, делегати от 5 континента, „кутия с инструменти” за AI.

За Доминик Прадалие

От стажант-журналист до главен редактор, професионалният път на Доминик Прадалие е изцяло свързан с обществените аудиовизуални медии. В рамките на „Евровизия“ тя работи за създаването на редакционни и технически връзки по цял свят. Отговаря за новините по френската обществена телевизия от ORTF, през Antenne 2 и France 2, до France Télévisions, включително за публицистични предавания като „Dimanche Magazine” и „Résistances”.

Успоредно с това силният й интерес към етиката в журналистическата професия и защитата на правата на журналистите я подтикват да се включи активно в дейността на Националния синдикат на журналистите, на който става и генерален секретар, отговарящ за свободите, правните и международните въпроси. Като синдикалист създава комисии по етика в Antenne 2 и във France télévisions, десетки години е съдия-докладчик в Арбитражните комисии по журналистика, член е на Висшата комисия за личните журналистически карти (CCIJP), допринася за създаването през 2018 г. на Център за подаване на сигнали и към настоящия момент е негов съпредседател, член е на управителния съвет на създадения през 2019 г. с нейно участие Съвет за журналистическа етика и медиация (CDJM).

Дейността й в рамките на Международната федерация на журналистите първоначално включва отделни мисии в Бурунди, Ирак, на Западния бряг (Рамала). Впоследствие става член на Изпълнителния комитет, а от 2 юни 2022 г. е и президент на МФЖ.