Час и половина продължи пресконференцията, която президентът на Куба Мигел Диас-Канел даде на 13 март пред медиите в Хавана. Той я започна с поздрав към кубинските журналисти, които отбелязват днес, на 14 март, Деня на кубинската преса. Най-тиражираната по света и у нас новина от дългата пресконференция бе за протичащите разговори между Куба и САЩ с цел търсене на решения за проблемите в двустранните отношения. Но засегнатите важни теми бяха още много. Предлагаме подробен обзор.

На фона на световното информационно фокусиране върху войната на САЩ и Израел срещу Иран и ответните му удари, на 13 март т. г. сред новинарските акценти попадна и вест от Куба. Почти всички медии по света и у нас съобщиха, че по време на пресконференция в Хавана кубинският президент Мигел Диас-Канел е „потвърдил“, че между страната му и САЩ се води диалог.

Новината бе счетена за важна и бе широко тиражирана, с оглед на особено силното ожесточаване на над 60-годишната американска търговско-икономическа блокада срещу Куба, което настъпи след издадена на 29 януари т. г. от президента на САЩ Доналд Тръмп извънредна изпълнителна заповед. С този указ Тръмп обяви карибската държава за „извънредна и изключителна заплаха“ за САЩ и предприе фактическо „петролно задушаване“ на острова. И декларира, че ще налага мита на всяка държава, която посмее да доставя петрол на Куба. Добави, че понеже смята тази страна за „фалирала“, а управлението ѝ не е по вкуса му, то щяло от само себе си да падне, като остане без нефт.

Оттогава насам действително нито един чуждестранен танкер не се е престрашил да доближи до кубински води, липсата на горива се отразява крайно тежко на кубинската икономика и на живота на кубинците, а Тръмп периодично повтаря в свои изявления, че властите в Хавана няма къде да ходят и скоро той щял да пристъпи към „приятелско превземане“ на Куба, без да се налага да прибягва до военни действия.

Трябва да се припомни, че въпреки тежките хуманитарни последствия за Куба от над 60-годишната американска блокада, чиято отмяна с огромно мнозинство ежегодно се изисква от Общото събрание на ООН, карибският остров до януари 2026 г. поне имаше възможност свободно да закупува петрол от свои традиционни партньори. Получаваше редовни нефтени доставки от Венецуела, Мексико, Русия и др. Но след извършеното на 3 януари т. г. американско нападение над Венецуела и отвличането на президента ѝ Николас Мадуро, петролният износ от тази страна за Куба бе прекратен. А след обявеното от Тръмп на 29 януари „петролно задушаване“ на острова спряха и танкерите на Мексико и Русия, както и всички други.

Мексико все пак на три пъти оттогава изпрати свои кораби с внушителна хуманитарна помощ, на което Куба откликна с официално изразена дълбока благодарност.

Започнаха кампании за събиране и изпращане на такава помощ и от страна на многобройни организации за солидарност с Куба, развиващи дейност из различни страни по света – от САЩ до България. Както сайтът ни информира, СБЖ също излезе с такъв апел съвместно със Сдружението на испаноговорещите журналисти в България, като подкрепи и друг подобен апел – на Асоциацията за приятелство „България-Куба“.

На пресконференция, проведена на 5 февруари в Хавана, кубинският президент Мигел Диас-Канел информира за тежките последствия върху кубинската икономика и общество, предизвикани от „петролното задушване“ от САЩ, както и за мерките за справяне с критичната ситуация, предприемани от ръководството на страната.

Междувременно на фона на постоянно повтаряните закани на Тръмп за „приятелско превземане“ на Куба и на подмятанията му, че държавният секретар Марко Рубио вече договарял „сделка“ с Хавана, зачестиха публикации най-вече в американски медии, че действително се провеждат „преговори“ между представители на кубинските власти и САЩ. В много от публикациите се посочва още, че лицето за контакт от кубинска страна е Раул Гийермо Родригес, внук на бившия президент, оттеглилия се от активната политика, но разполагащ с ключово влияние генерал Раул Кастро.

От официална Хавана се чу само коментар на висш представител на кубинското външно министерство, че Куба поддържа нормални работни контакти със САЩ и че винаги е била отворена за диалог по всякакви теми, при взаимно зачитане на суверенитета, интересите и политическата система на всяка от страните. Досега нямаше официално кубинско потвърждение, че се водят конкретни разговори по актуалната обстановка. То дойде именно с пресконференцията на президента Диас-Канел на 13 март. И затова влезе сред водещите световни новини от деня.

Има обаче някои специфики във формулировките. Повечето новинарски съобщения предават за „преговори“ между представители на Хавана и Вашингтон. Но Мигел Диас-Канел изрично набляга в своята пресконференция, че не става дума за „преговори“, а за „разговори“ и „диалог“, който е само начален етап от дълъг процес. Също така, в отговор на публикации в чуждестранни медии за „премълчаване“ от Хавана на факта за такива контакти, кубинският президент припомня, че кубинската страна и при други предходни случаи на подобна кубинско-американска комуникация се е въздържала от предварителни съобщения, за да осигури достатъчно спокойствие на тези „чувствителни“ процеси. Като пример, той посочва дългата и извършена „на тихо“ дипломатическа работа, предшествала „размразяването“ на кубинско-американските отношения, започнало в края на 2014 г., преляло на следващата година във възстановяване на дипломатическите отношения между Куба и САЩ и стигнало до кулминацията си с посещението на президента Брак Обама в Хавана през март 2016 г.

Следва обобщение на продължилата час и половина пресконференция на кубинския президент и ръководител на управляващата КПК Мигел Диас-Канел на 13 март т. г., подготвено въз основа на репортажи от кубинския вестник „Гранма“ и кубинския информационен портал „Кубадебате“.

Пресконференцията се излъчва директно по кубинските национални радио и телевизия. Прякото предаване започва в 7.30 ч. на 13 март. Става ясно, че темите, на които тя ще е посветена, вече са били обсъдени предишната вечер на състояло се в ЦК на КПК общо заседание на членовете на Политбюро, Секретариата на ЦК и Изпълнителния комитет на Министерския съвет.

Мигел Диас-Канел започва изявлението си пред медиите с поздравление към кубинските журналисти по повод предстоящото отбелязване на следващия ден (14 март) на Деня на кубинската преса. На същата дата преди 134 години – на 14.03.1892 г., в Ню Йорк започва да излиза вестник „Родина“, издаван от идеолога на кубинската независимост, поета, публициста и революционера Хосе Марти.

Датата на самата пресконференция – 13 март, също е свързана с важно събитие в революционната история на Куба, което се отбелязва ежегодно. На 13.07.1957 г. студентската организация „Революционен директорат“ вдига бунт срещу режима на диктатора Фулхенсио Батиста, който обаче е смазан, а водачът му Хосе Антонио Ечеверия е сред 30-те убити бунтовници. Но Хосе Антонио Ечеверия остава като един от любимите кубински герои заради пламенното обръщение, което успява да отправи към сънародниците си от превзетото радио „Релох“ („Часовник“) преди да загине. Трагичният епизод е един от силните обществени импулси, подготвил победата на Кубинската революция на 1 януари 1959 г.

Този емоционален заряд, наследен от историята, вероятно също е дал повод пресконференцията на Мигел Диас-Канел да бъде проведена точно на 13 март.

Кубинският президент и първи секретар на ЦК на КПК припомня в началото предишната си пресконференция от 5 февруари, когато е обявил мерките за противодействие на „енергийната блокада“ на САЩ.

Потвърждава, че вече са изминали над три месеца, откакто няма нито една петролна доставка за Куба. Страната е поставена в крайно неблагоприятни условия, които оказват неизмеримо тежко въздействие върху живота на целия кубински народ. На този фон, посочва кубинският лидер, е необходимо да се предостави информация и да се направят корекции на вече предприетите мерки. Това ще бъде постоянен процес, ще следват и други подобни изяви, а още на следващия ден заместник-премиерите, министрите и всички отговорни служители ще подемат пряка комуникация по проблемите, поставяни от населението във връзка с актуалната ситуация.

В отговор на въпрос за състоянието на кубино-американските отношения, Диас-Канел представя подробности за хода на двустранния диалог и за осъществените в рамките му последни контакти. Той отбелязва: „Нека да информираме точно в кой момент на този процес се намираме. Защото имаше много спекулации за този процес. А ние, каквато винаги е била практиката на ръководството на Революцията, не отговаряме на кампании, които търсят манипулации или спекулации. Ние винаги информираме точно къде се намираме.“

Държавният глава продължава: „Това са процеси, които се извършват с голяма дискретност, те са продължителни процеси. Отначало е необходимо да се установят контакти, да се създадат възможности и канали за диалог и да се гарантира, че има желание за ангажиране. Всичко това отнема време. И чак след това се разработва дневен ред, започват преговори, водят се разговори и се постигат споразумения, от които все още сме далеч, тъй като сме в началната фаза на този процес.“

Диас-Канел потвърждава, че кубински представители наскоро са провели „разговори с представители на правителството на Съединените щати, за да търсят чрез диалог възможно решение на двустранните различия между нашите две нации“. Той изтъква, че това става „в съответствие с последователната политика, която Кубинската революция винаги е следвала под ръководството на армейския генерал (Раул Кастро)“ като исторически лидер на тази революция и „съвместно с основните органи“ в КПК, правителството и държавата.

Важна фраза, която привлича вниманието, е, че тези контакти са били улеснени от международни сили. Диас-Канел прави паралел с други моменти на напрежение в отношенията със САЩ, когато чрез подобни посредничества са  били „полагани усилия за намиране на канали за диалог, за търсене на разговори“. Като успешен пример е посочен установеният диалог между Раул Кастро и Барак Обама, когато двамата са президенти. „Сега някои групи международни дейци също улесниха развитието на настоящото взаимодействие,“ посочва Диас-Канел.

Той откроява целите на Куба в сегашния диалог със САЩ: „Първо, да определим кои двустранни проблеми трябва да бъдат решени. Второ, да определим пътищата за решаване на тези проблеми. И трето, да определим дали има желание и от двете страни да предприемат конкретни действия в полза на нашите народи. Това предполага намиране на области за сътрудничество, чрез които можем да се справим със заплахите и да гарантираме сигурността и мира на двете страни, както и сигурността и мира на нашия регион.“

Кубинският президент отново повтаря, че Кубинската революция никога не е отговаряла, нито ще отговаря на спекулативни кампании, а протизчащят процес е „много чувствителен“, към него трябва да се подхожда „с необходимата дискретност“, на всеки етап той трябва да се разглежда „с чувствителност, отговорност и голяма сериозност“, защото засяга двустранните отношения. „Изискват се фундаментални усилия, за да се придвижим напред към решение. Това означава, че трябва да намерим и начини да изградим пространства за разбирателство, които да ни позволяват да напреднем в процеса и наред с това да се отдалечим от конфронтацията,“ казва Диас-Канел

Президентът потвърждава, че в тези разговори кубинската страна е изразила готовността си да продължи процеса „при спазване на принципите на равенство и уважение към политическите системи на всяка от страните, на суверенитета и самоопределението, като се вземе предвид и принципът на реципрочност в съответствие с международното право“.

На кубинския президент е поставен и въпрос как енергийната блокада, наложена от Съединените щати, се отразява на ежедневието и какви алтернативи се прилагат за смекчаване на кризата.

В отговора си Диас-Канел отбелязва, че енергийната блокада и пълната липса на енергиен внос от три месеца насам са най-големият проблем, пораждащ трудностите и безпокойството сред кубинския народ. Макар страната да се е подготвяла предварително с поредица от предложения, действия и мерки, ситуацията се е влошила през последните седмици.

Заради липсата на внос, електроенергията за дневното потребление се осигурява само от произвеждания от самата Куба суров петрол и от нейните ТЕЦ-ове. Значителен е и приносът на възобновяемите енергийни източници. Той варира между 49 и 51 процента от дневното производство. Енергията от фотоволтаични паркове се е превърнала в нов елемент за регулиране на честотата на Националната електрическа система (SEN) и за предотвратяване на прекъсвания в електрозахранването. Тази система за техническо управление е била въведена през последните дванадесет седмици. През нощта, уточнява Диас-Канел, производството на ток зависи изключително от ТЕЦ-овете и от газа, произвеждан при добива на петрол.

Президентът на Куба обяснява още, че до миналата седмица страната е разполагала с достатъчно гориво за използването на два фундаментални генераторни блока за разпределение. Но след три месеца без доставки на гориво „дизелът и мазутът се изчерпват“. Следователно „значителен брой мегаватове, които генерирахме, особено през пиковите и нощните часове, се изключват от мрежата, което поставя системата в много нестабилна ситуация.“

Президентът припомня, че през януари и февруари са успели да поддържат нивата на прекъсвания на електрозахранването не по-високи от тези през декември, с регулирани прекъсвания, но не в мащаба, който се налага напоследък. А той се налага заради спирането на споменатите два генераторни блока, причинено от липсата на гориво, от блокадата. Излизането им от строя прави по-нестабилна цялата Национална електрическа система (SEN). Диас-Канел се спира подробно на многобройни технически детайли, свързани с тази нестабилност, посочва предприеманите алтернативни мерки за преодоляването ѝ, но отбелязва и затрудненията в регулирането на честотите, пречещи да се използва пълната мощност, генерирана от фотоволтаичните паркове през деня.

Кръстосаното въздействие върху ежедневието на хората от страна на тези причинени от блокадата енергийни проблеми е огромно, подчертава Диас-Канел. Вериги за електрозахранване в общини, провинции, села, градове са прекъсвали за над 30 часа, което предизвиква големи неудобства и напрежение сред хората. Спира не само токът, но и изпомпването на вода, което оставя домове и семейства без две базови потребности.

Енергийната криза удря и по услугите. Прекъсват включително комуникации, защото дори клетъчните кули губят захранването си. Ощетени са медицинските услуги, образованието, транспортът, всички ежедневни дейности на кубинските мъже и жени.

Президентът уверява, че се полагат максимални усилия за решаването на проблемите, като нарича „титани“ работниците от Електрическия съюз за трудовата им всеотдайност, с която често работят и по 40 часа без прекъсване, за да преодолеят поредния срив в системата.

Диас-Канел изтъква, че за тези тежки изпитания е виновна блокадата, а не работниците, Националната енергийна система, правителството или Революцията, които правят и невъзможното, за да оцелее страната в тази тежка ситуация, включително „чрез креативно и иновативно използване на нашия национален суров петрол“. Кубинският лидер откроява и важната роля на навременното инвестиране във фотоволтаична енергия, без която сегашната енергийна криза би била още по-съсипваща. Той наблегна, че решенията са в ход, макар мащабът на проблема да замъглява тяхната видимост.

Мигел Диас-Канел илюстрира жестокостта на блокадата с една смразяваща статистика. В момента десетки хиляди хора в страната, включително значителен брой деца, чакат операция, която не може да бъде извършена поради липсата на електричество и щетите, които тази енергийна блокада причинява на кубинската здравна система.

Същевременно кубинският държавен глава подчертава, че въпреки всичко „страната живее, страната е организирана“ и показва стабилност и устойчивост. Той отхвърля категорично твърденията на Тръмп, че Куба била „провалена държава“. Обръща внимание, че децата ходят на училище, организират се културни прояви и спортни състезания, пациентите в болниците продължават да получават грижа и помощ.

Президентът се спира и на въздействието на настоящия енергиен дефицит върху икономическия и социалния живот на страната, особено върху производствената дейност, заетостта и функционирането на образователната система. „Без енергия една страна не може да произвежда на нормални нива“, отбелязва Диас-Канел. Съответно това води до намаляване на производствените темпове и реорганизация на работните процеси.

Тази ситуация води до промени в трудовата дейност, временни прекъсвания на някои работни места и опасения относно заплатите. Според президента един от основните принципи, които трябва да ръководят действията на правителството, партията, синдикатите и публичната администрация, е да се гарантира защитата на работните места на работниците. Необходимо е адаптиране и търсене на алтернативи за преместване и използване на работната сила. „Има много какво да се направи“, заявява Диас-Кнел, визирайки съществуващия трудов потенциал в общностите. Според него във времето, в което някои работници не са в състояние да изпълняват своите обичайни задачи, те могат да бъдат пренасочени за насърчаване на обществени проекти и дейности – като производство на храни, оказване на помощ на уязвими хора, управление на твърди отпадъци, разработване на творчески проекти, подкрепа на образователни процеси и т. н.

Президентът подчертава, че страната разполага със значителен брой професионалисти с педагогическа, методологическа и техническа подготовка, които могат да допринесат за тези процеси на общностно и общинско ниво.

Диас-Канел припомня, че кубинското трудово законодателство включва специални разпоредби за ситуации като настоящата. В случая с финансираните от държавата организации той обяснява, че съкратените работници получават 100% от заплатата си за първия месец, а впоследствие 60%, чрез одобрение от Министерския съвет по предложение на Министерството на труда и социалното осигуряване, за сметка на държавния бюджет.

В бизнес сектора има три финансови източника, които могат да бъдат използвани за защита на работниците: резерви за непредвидени обстоятелства, създадени от компаниите; неизползвани резерви, генерирани от печалбите на компаниите; фондове за обезщетения. Президентът посочва, че координирането на тези механизми с държавния бюджет би гарантирало подходящо третиране от гледна точка на труда и заплатите. Той също така подчертава ролята, която работническото движение трябва да играе в този контекст. Според него синдикатът трябва да предоставя по-директна подкрепа на работниците, където и да се намират, дори когато не са на обичайните си работни места.

Мигел Диас-Канел обръща специално внимание на политиката на диалог с кубинци, живеещи в чужбина. Налице е хуманитарен ангажимент и желание за укрепване на връзките с тази общност, състояща се в много случаи от професионалисти и техници, обучени в Куба. Както посочва президентът, много от тях запазват своята културна идентичност, връзката си с родината и готовността си да допринесат за националното развитие. Далогът с кубинската диаспора в чужбина има дълги традиции и през годините е бил укрепван чрез конференции, срещи, гостувания, научни и академични събития.

През изминалата година Министерството на външните работи н Куба е провело срещи в различни региони на света с установили се там кубинци. Въз основа на тези разговори правителството е подготвило комплект с предложения и препоръки за преодоляване на бюрократични пречки и намиране на ползотворни решения. В резултат са подготвени нови мерки за улесняване на участието на кубинци, живеещи в чужбина, в икономическото и социално развитие на страната чрез по-гъвкави механизми.

Прозрачността при управлението на международни дарения в знак на солидарност и подкрепа към Куба фокусира специалното внимание на президента. Той изразява голямата благодарност на кубинците за всяка такава проява от страна на правителствата, международните организации и обеднения за приятелство.

Същевременно Диас-Канел осъжда медийните кампании, опитващи се да опорочат тази форма на солидарност и кубинската система за прозрачно управление и разпределение на даренията. Президентът обяснява, че Куба получава дарения от различни източници: приятелски правителства, международни организации, проекти за сътрудничество, организации за солидарност, институции и граждани, посещаващи страната. Във всички случаи, отбелязва той, целта, определена от донора, се спазва. Когато дестинацията е конкретна, помощта се насочва точно към определеното място или институция. Когато целта е по-обща, страната предлага на донора приоритети за разпределение. Като цяло тази помощ се разпределя на уязвими социални сектори. Например: здравни заведения, училища, домове и центрове за възрастни хора, домове за деца и уязвими общности.

Що се отнася до дарявани хранителни продукти за населението, държавният глава обяснява, че тя се разпределя по официални канали, в много случаи като част от субсидираната хранителна кошница и без разходи за населението. Президентът подчертава, че е въведена система за контрол и проверка, която включва записи за разпределението, участието на социални работници и одити, провеждани от институции като Службата на главния контрольор и Службата на главния прокурор. Освен това представители на международни организации и посолства на страните донори често посещават местата за разпределение на помощи, за да проверят използването им.

Като неотдавнашен пример се посочва помощта, получена от Мексико, чието разпределение дори е било наблюдавано от представители на посолството на тази страна. Според Диас-Канел натрупаният опит демонстрира сериозността и прозрачността, с които кубинската държава управлява тези дарения. Това според него опровергава кампаниите, които се опитват да поставят под въпрос тяхното управление. „Етиката, с която действат Кубинската революция и правителството, е много солидна“, изтъква Диас-Канел, твърдейки, че това поведение представлява най-добрият отговор на всеки опит за дезинформация.

По време на разговора с пресата на 13 март президентът на Куба отговаря и на журналистически въпрос с молба за подробности около неотдавнашния опит за въоръжено проникване в страната, приключило с престрелка, убити и ранени. Президентът потвърждава, че според текущите разследвания това е въоръжено проникване с терористични цели, организирано и финансирано от територията на САЩ. Прихванатият катер е превозвал оръжия, взривни вещества и военно оборудване, което показва, че не е ставало въпрос за семейна или имиграционна операция, както се опитват да представят събитията някои интерпретации.

„Оръжията, които са носили, и военното оборудване ясно показват намеренията им“, коментира Диас-Канел. Той добави, че плановете са включвали атакуване на военни части и социални центрове с цел генериране на хаос, вълнения и страх сред населението.

Президентът съобщава, че са образувани наказателни производства с всички гаранции за надлежния процес за задържаните. Семействата са били информирани от самото начало и са били във връзка с участниците. Ранените са получили медицинска помощ и някои дори са изразили благодарност за оказаното им лечение.

Семейства на загиналите също са били уведомени и са успели да идентифицират телата и да се се включат в надлежащите процедури. Според разследването, задържаните са признали участието си в събитията и че са били първите, които са стреляли по кораба на Граничната охрана.

Изявленията на замесените предоставят релевантна информация за това, кой ги е вербувал, кой е организирал операцията, къде са получили обучение, кой е финансирал атаката и какви са били предвидените цели.

Според президента много от имената, споменати по време на разследването, съответстват на лица, включени в националния списък на лица и организации, свързани с тероризъм.

Диас-Канел обяснява, че събраната информация е била споделена с американските власти чрез съответните канали. От американска страна са изразили благодарност за предоставената информация и готовността си да сътрудничат за изясняване на фактите. В тази връзка се очаква посещение на експерти от Федералното бюро за разследване (ФБР) на САЩ, които биха могли да участват в разследващия процес заедно със специалисти от Министерството на вътрешните работи на Куба. „Има обмен на информация и сътрудничество между двете страни и ние очакваме това евентуално посещение, за да продължим да напредваме в разследването“, обяснява Диас-Канел.

Президентът споделя и преживяната лична си емоция, когато няколко дни след инцидента посещава – заедно с министъра на вътрешните работи – един от бойците, ранени по време на сблъсъка. Това е офицер от Граничната служба, млад мъж, обучен в институциите на Министерството на вътрешните работи, с утвърдена кариера в редиците на тези сили. Боецът бил ранен от шрапнели по време на операцията, но въпреки това останал начело на кораба възможно най-дълго, докато физическите му сили позволявали това. Макар и ранен, офицерът изразил гордост, че е изпълнил дълга си и е помогнал да се предотврати постигането на целите на въоръжената групировка.

Президентът споделя и някои подробности от личния живот на боеца, като отбелязва, че той произхожда от скромно семейство и подчертава неговата проявена смелост, въпрек болката от нараняванията му. Поведението на този офицер и на другите членове на поделението е пример за ангажираността на кубинските бойци с каузата за защита на родината, смята президентът. „Това са истории, които показват какви са нашите хора“, коментира Диас-Канел. Той изтъква смелостта, честността и чувството за дълг на участвалите в операцията защитници на Куба

По време на пресконференцията президентът съобщава и за ареста на десет панамски граждани, обвинени за предполагаемо участие в действия, свързани с планове за инфилтрация. На тези лица са предоставени всички гаранции за надлежен процес, те са имали възможност да се свържат със семействата си и са получили консулска помощ от панамското посолство. Разследванията продължават и според изявления на замесените се е появила информация и за това, кой ги е вербувал, при какви обстоятелства и с какви цели.