Любо Данков

С кръв и разбит нос завърши кръглата маса с дискусия, наречена „Робското освобождение“. Събитието беше проведено на 5 март в Централния военен клуб в София. Защо се получи така...

Не можах да дойда навреме и хванах само края на изложението на Иво Инджев, така че, няма да го коментирам. Чух някои неща... но просто няма смисъл. 

След Иво Инджев говори Димитър Атанасов, другият обявен лектор, и честно казано, съм приятно изненадан от умерения му тон. Човекът подходи разумно и явно промени някои неща в първоначалния си замисъл, след възникнало напрежение и словесни сблъсъци в края на изложението на Инджев. Съвсем накратко, Димитър Атанасов говори за поляризираното ни общество, в което нормалният диалог е силно затруднен и за отношението към датата 3-ти март през годините. Неговата позиция е, че 3-ти март логично е определен за национален празник след промените през 1989-та, но датата става спорна и води до разделение в обществото след 2014-та година. И точно това е важният елемент, който заслужава внимание и който показва, откъде идва това напрежение и разделение в обществото.

Димитър Атанасов смята, че след 2014-та година Русия е проявила агресивно поведение към свои съседи. Аз смятам, че през 2014-та година Западът прояви агресивно поведение към Русия и Украйна, като организира преврат в Украйна и война в източната част на страната. Различия имаме и по датата 24-ти февруари 2022-ра година, разбира се. Но това са многократно коментирани неща. Има, предполагам, десетки или стотици хиляди хора, които убедено споделят неговата позиция, както и десетки или стотици хиляди хора, които споделят моята. И няма нищо лошо в това.

Лошото идва от това, че в обществото ни, по-точно в медиите ни, няма условия за спокоен, равнопоставен и смислен диалог, за да може хората да бъдат добре информирани и да заемат една разумна и балансирана позиция по тази тема. Едната от тези две позиции беше налагана истерично в мейнстрима, особено след февруари 2022-ра година, а другата беше забранена и изтласкана в социалните мрежи и в сайтове на журналисти на свободна практика. Агресията, която беше налагана в мейнстрима, логично се пренесе и в хората – и при едните, и при другите. Ето го и първият проблем – липсата на свобода и професионализъм в медиите води до разделение и омраза. Да, има известно раздвижване след поемането на президентската институция в САЩ от Тръмп, но баланс все още няма, а и щетите вече са нанесени.

В същата посока действат и хората в политиката и платеното и фалшиво гражданско общество, които на практика също са част от политиката. Чрез тяхното финансиране от чужди източници се поддържа армия от „инфлуенсъри“, които се включват в битките в обществото при нужда.

Така че, ако искаме да живеем заедно някак и да можем да спорим като нормални хора, търсещи истината, а не агресивно воюващи за позиция, която никой не би сменил, независимо от фактите... Първо, трябва да се преборим за свободни медии, в които се търси истината и логиката,  а не се потиска „противника“.  И се налага като норма спокойната и разумна дискусия. И второ – трябва да ограничим паричните потоци отвън за политика, „гражданска активност“ и медии. За да работим за своя интерес, не за чуждия.

Това е. Ако някой иска да знае кой победи в ръкопашната схватка в Центрлния военен клуб – победи представителят на отбор Изток. Представителят на отбор Запад се държеше агресивно, знаете – бутане с гърди, преследване. Ритна в крака представителя на отбор Изток, а той го удари с глава в носа. За щастие - нищо фатално, но наистина върху това противопоставяне и тази омраза трябва да се работи.

И една забележка към Централния военен клуб – не  е нормално да се съгласяват да бъдат домакини на събитие, обявено като „Истината за 03.03 - освобождение или ново робство“. Самото презентиране по този начин  вече е повод за сблъсък. Това събитие можеше да  се проведе в някой партиен клуб.