СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЖУРНАЛИСТИ
Министерството на културата подготвя законопроект, който да изсветли собствеността на медиите и да спре "бетонирането" на ръководствата в БНТ и БНР. Той въвежда и специална защита на журналистите и журналистическите източници. Остава въпросът има ли политическа воля проектът да бъде приет.
Отговорите търси анализът на колегите Мирела Веселинова, Моника Върбанова за capital.bg.
От 8 август 2025 г. медийният пейзаж в Европа официално навлезе в нова ера с пълното прилагане на Европейския акт за свободата на медиите (ЕАСМ). Проектиран като "бронежилетка" за журналистиката срещу правителствен и всякакъв вид външен натиск, регламентът трябваше да превърне редакционната независимост и прозрачността на собствеността в неотменими стандарти.
В България обаче, където медийната свобода често е заложник на политически зависимости и съдебни хватки, прилагането на тези правила изглежда като състезание с препятствия. Докато Министерството на културата е на финала на подготовката на мащабен законопроект, който обещава да "изсветли" собствеността и да прекрати абсурдното бетониране на ръководствата в обществените медии, въпросът все пак остава - има ли политическа воля за реално отстъпление от лостовете за влияние?
Основната теза на готвените промени в Закона за радиото и телевизията е проста, но радикална за местните условия: медийната независимост не е въпрос на добра воля, а на строги регулации. Проектът не само трябва да отговаря на изискванията на Брюксел, но и да предложи конкретни решения за дълго обсъждани проблеми - от прехвърлянето на регистъра на медиите в СЕМ и обвързването на държавната реклама с изсветляването на медийната собственост, през участието на СЕМ със становища в процедурите на КЗК, свързани с медийната концентрация, до въвеждането на съдебни гаранции срещу подслушването и следенето на журналисти, защита на журналистическите източници и т.н. "Медийната свобода и плурализмът са основни ценности, залегнали в Европейската харта на основните права. Те са жизненоважни за потока от надеждна информация към гражданите", коментира говорител на ЕК за "Капитал".
Но в условията на перманентна политическа криза този законопроект рискува да остане "в чекмеджето" именно защото удря в сърцето на механизмите за политически натиск върху медиите.
"СЕМ е напълно готов за приложението на Европейския акт за свободата на медиите, тогава, когато държавата има готовност да го приложи. Ние имаме необходимия капацитет, експертиза, имаме и готовност, с помощта на държавата, която трябва да ни осигури финансиране, да го прилагаме своевременно и надлежно." Това заяви за "Капитал" председателката на СЕМ Симона Велева, която допълва, че законопроектът е подготвен с участието на СЕМ и според нея той следва да бъде подкрепен. Велева е един от представителите на държавата в новия Европейски съвет за медийни услуги (ЕСМУ), или европейския СЕМ, както някои го наричат (повече за ЕСМУ вижте в карето най-долу).
Един от важните акценти на законопроекта е засилването на изискванията към БНТ и БНР като обществени медии и обвързването на финансирането им от бюджета именно с реализирането на тяхната обществена мисия. Проектът предлага и решение на абсурдното бетониране на генералния директор на БНТ Емил Кошлуков на поста - той скоро ще изкара втори мандат благодарение на саботирането на конкурса със съдебни дела и странните съдебни решения. Проектът предлага в подобни хипотези, когато мандатът на генералния директор на БНТ или БНР е изтекъл, но нов ръководител не е избран, в двуседмичен срок от изтичане на мандата СЕМ да избере временно изпълняващ длъжността за срок не повече от 6 месеца, без възможност този човек да бъде преизбиран за нови 6 месеца. Механизмът е аналогичен на този, който бе внесен в съдебния закон за главния прокурор и председателите на върховните съдилища, но тук е предвидена и преходна разпоредба, че при изтекъл мандат на генерален директор на БНР, съответно на БНТ, СЕМ избира нов генерален директор в едномесечен срок от влизане в сила на промените в закона, а всички висящи процедури по избор на генерален директор се прекратяват.
Предлага се мандатът на генералния директор на БНТ и БНР да стане 5 години (вместо три) със забрана за повече от два мандата - независимо дали са последователни.
За БНТ и БНР се въвежда специално задължение да създават и разпространяват висококачествена журналистика, основана на плурализъм на гледните точки в новинарските и публицистичните предавания, в политическите и икономическите теми.
Отменят се мъртвите текстове като този за фонд "Радио и телевизия", които всъщност никога не са работили. Финансирането на двете обществени медии ще се извършва на база на подробно разписана методика, изготвена от Министерския съвет, за оценка на разходите за съдържание в изпълнение на мисията за обществена услуга на БНР и БНТ.
Една от сериозните новости е, че законът е с разширен обхват и освен за радиото и телевизията, платформите за видеосподеляне и нелинейните услуги, както досега, включва и известна регламентация по отношение на печатните медии и онлайн новинарски сайтове, т.е. най-общо - медийната услуга. Дава и определение за медийна услуга - когато основната дейност по занятие "се състои в предоставянето на широката общественост на предавания или публикации в пресата, под редакционна отговорност на доставчика на медийни услуги, чрез всякакви средства с цел информиране, забавление или образование".
В публичния регистър към СЕМ се създава специален раздел, в който се регистрират печатните медии и новинарските сайтове, включително и подкасти, като издателите са длъжни да заявят всички идентификационни данни на медиата и собствеността, включително и главния редактор, който носи отговорност за съдържанието. Главните редактори трябва да не са осъждани на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер и да са български граждани или да имат разрешение за постоянно или дългосрочно пребиваване в България. Когато издателят е физическо лице, се счита, че той е отговорният за редакционните решения.
Всички вписани в регистъра медии получават т.нар. медийна привилегия, което означава, че големите платформи, като Meta например, ще са длъжни, преди да свалят съдържание, да уведомят медиата, а не след като го свалят, коментира Симона Велева.
С промени в Закона за обществените поръчки се предвижда, че публични средства по рекламни договори или договори за доставка или услуги се предоставят само на медии, които са вписани в регистъра на СЕМ. Всички възложители по такива договори публикуват пълната информация за тях, включително и общата годишна сума на изразходваните средства и годишните суми, платени на всеки доставчик на медийни услуги или доставчик на онлайн платформа. В резултат на тази информация СЕМ обобщава и анализира веднъж годишно разпределението на разходите за държавна реклама между медиите, като тези доклади се оповестяват публично.
Въвежда се активно и задължително участие на СЕМ при оценката на въздействието на концентрации, когато разрешения са поискани от предприятия, едно от които е участник на медийния пазар. Оценката трябва да се базира на отражението на концентрацията върху медийния плурализъм и редакционната независимост, като КЗК действа в условията на обвързана компетентност.
Законът въвежда специална защита на журналистите от нерегламентирано проследяване и подслушване от страна на държавата, защита от шпионски софтуер и забрана да се издирват журналистическите източници.
Журналистите, редакторите, издателите и лицата, които поради своите професионални отношения с тях разполагат с информация, свързана с журналистически източници или поверителни съобщения, не са длъжни да разкриват източниците на информация не само пред аудиторията, но и пред ръководството на издателя и имат право на ефективна защита срещу разкриване на такива източници или съобщения.
Предлага се въвеждането на специален режим за използване на специални разузнавателни средства (СРС) по отношение на журналисти, аналогичен на този за адвокати, нотариуси и др. Прилагането на СРС срещу журналисти да се разрешава от съд за срок до 30 дни, който може да бъде удължен само при доказана необходимост и при запазване на първоначалните основания. А Националното бюро за контрол на СРС се задължава да извършва ежегодно редовен последващ контрол и да уведомява СЕМ за установените случаи на наблюдение на журналисти или медии при спазване на принципа на защита на следствената тайна.
С други думи, законопроектът е изключително актуален и даже закъснял. За справка - последният доклад за върховенството на правото констатира за България: "Отчита се напредък в законодателните промени за борба с делата "шамари" (SLAPP), но журналистите в България все още се сблъскват с правен натиск и сплашване, което налага пълното прилагане на новата Директива на ЕС срещу SLAPP." Законопроектът не решава проблеми като SLAPP делата срещу журналисти или опитите за натиск и цензура, но би създал условия за сериозно подобрение на медийната среда чрез въвеждане на стандарти, включително на отношенията между медии и държавата, с което засилва тяхната независимост.
Съвсем отделен щрих, но много показателен за политическата воля за реформа, е фактът, че в момента има един член на СЕМ с изтекъл мандат - Галина Георгиева. Тя бе избрана от квотата на парламента през 2019 г. по предложение на ДПС, мандатът й изтече през юли м.г. и е единственият член на СЕМ, който неизменно подкрепя позициите на Кошлуков при гласуванията. През м.г. в парламента бе отворена процедура за избор на нов член, а после тихомълком беше прекратена. Принципно положение е, че държането с изтекъл мандат е форма на зависимост и това бе потвърдено в казусите с ВСС, инспектората към него и ред други органи.
Така или иначе, мандатът на тази легислатура изтича и много неща зависят от композирането на следващия парламент.
Законът за медийната свобода, по който България вече закъснява да адаптира законодателството си, се превърна в основен инструмент на ЕС за осигуряване на медийна свобода и защита на свободното слово в държавите членки. Допълнително се обсъждат или прилагат още инструменти:
Директива срещу делата "шамари" (SLAPP) (в процес на транспониране): Предоставя на журналистите правни инструменти за бързо прекратяване на злоумишлени съдебни производства, целящи да ги накарат да замълчат.
Програма за медийна устойчивост (Media Resilience): Част от "Европейския щит за демокрация", тя осигурява директна финансова подкрепа за независима журналистика и медийна грамотност.
Годишен доклад за правовата държава: Постоянен механизъм за мониторинг, чрез който комисията анализира медийния плурализъм във всяка страна и издава задължителни препоръки за реформи. Той е пряко обвързан с възможността за замразяване на европейски средства при доказани нарушения, които не биват адресирани, въпреки препоръките в доклада.
Препоръка за безопасност на журналистите: Набор от насоки от 2021 г., насочени към държавите членки, за по-добра физическа и онлайн защита на работещите в медиите.
План за действие за европейската демокрация (EDAP): Стратегическата рамка, която обединява всички усилия на ЕС за укрепване на свободните медии и борба с дезинформацията.
Европейският съвет за медийни услуги (ЕСМУ) е новият независим регулаторен орган на ЕС, който официално пое функциите си на 10 февруари 2025 г., наследявайки досегашната консултативна група ERGA. Създаден по силата на Европейския акт за свободата на медиите, съветът функционира като "колективен пазител" на медийния плурализъм в съюза, като в него членуват представители на всички национални медийни регулатори. България е пълноправен участник чрез СЕМ, чиито представители участват в гласуването на общоевропейски позиции и допринасят с експертиза при казуси, засягащи българската медийна среда и съответствието ѝ с новите стандарти на Брюксел.
Правомощията на ЕСМУ далеч надхвърлят досегашното неформално сътрудничество, тъй като органът вече има законовия капацитет да издава задължителни становища по критични въпроси. Съветът координира защитата на медийното съдържание при опити за цензура от големи технологични платформи, следи за прозрачността на държавната реклама и дава оценки за медийни концентрации, които биха могли да застрашат независимостта на журналистиката в отделните държави. Освен това ЕСМУ играе ключова роля в противодействието на чуждата дезинформация и гарантира, че националните регулатори като СЕМ разполагат с необходимия капацитет да прилагат европейските правила без политически натиск.
Copyright © 2022 
Съюз на българските журналисти. Изработка ApplaDesign.
